Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 15.11.2019г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на единадесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря ЙОРДАНКА АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело № 2615 по описа за 2018г. и като обсъди:
Предявен иск с правно снование чл. 422 ГПК, чл. 79, 86, 99 ЗЗД.
Агенция за контрол на просрочени задължения
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114,
етаж мецанин, представлявано от Тервел Янчев Кънчев моли да бъде постановено решение, с което да
бъде признато за установено вземането на
ищеца по отношение на Б.Р.Б., с
посочен постоянен адрес ***, по заповед за изпълнение издадена по ч. гр.
д. 1717/2018г на АРС в размер на
1241,41лв гавница, 72,22 лв договорна лихва за периода 11 май 2017г до
28 септември 2017г, 624,96лв неустойка за неизпълнение на договорно задължение, лихва за забава върху непогасената главница в
размер на 116лв за периода 29 септември 2017г до 19 юли 2018г – датата на
подаване на заявлението за издаване на
ЗИ, ведно със законната лихва от момента
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми. Твърди, че между Изи
Асет Мениджмънт АД като заемодател и отвеника като заемател е слючен договор за паричен заем от 04 май
2017г, съгласно който заематеят се е задължил да отпусне на заемополучателя
паричен заем в общ размер на 1800лв, последният е усвоил сумата веднага след
сключване на договора. Ответникът се е задължил да върне заемната сума съгласно
условията на договора ведно с
договорената лихва на 21 седмични вноски, всяка една в размер на
93,15лв. Ответникът е извършил плащания по договора в общ размер на 1000лв,
останала е непогасена главница в размер на 1241,41лв. За ползването на
предоставената заемна сума ответникът дължи договорна лихва в размер на 72,22лв
за периода от 11 май 2017г – датата на първата вноска до настъпване падежа на
договора - 28 септември 2017г. В сключения между страните договор ответникът се
е задължил в тридневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя
едно от обезпеченията посочени изчерпателно в договора, като в случай на
неизпълнение на това задължение е договорена неустойка, начислявана едноктратно
в тридневен срок дължима като
допълнителна сума към всяка от
погасителните вноски. Размерът на дължимата неустойка е 624,96лв. Вземането на кредитора е придобито от ищеца
по силата на договор за прехвърляне на вземания от 30.01.2017г. Ищецът се е
снабдил със ЗИ за вземането си в образуваното ч гр д 1717/2018г на АРС. Ангажира
доказателства, претендира разноски в заповедното и настоящото производство.
Ответникът, чрез назначения му особен представител не
оспорва обстоятелството, че между Изи Асет Мениджмънт АД като заемодател и
ответника като заемател е сключен
договор за паричен заем № 2804002 от 04.05.2017г за сумата от 1800лв, която
ответникът се е задължил да върне ведно с начислените такси и лихви на 21 седмични погасителни вноски в размер на 93,15лв всяка една. Не оспорва и
твърдението за наличие на договор за прехвърляне
на парични задължения от 30.01.2017г,
както и че кредиторът е упълномощил ищеца от негово име да уведоми длъжниците
на дружеството за прехвърлените вземания по договора. Не оспорва и
обстоятелството, че е заплатил по
договора за паричен заем сумата от 1000лв.
Прави възражение за недопустимост на предявения иск, поради липса на
активна легитимация на ищеца, тъй като
прехвърлянето на задължението има действие спрямо длъжника от деня в който бъде
съобщено на последния от кредитора. Приложеното с ИМ уведомление за извършеното
прехвърляне не е съобщено лично на длъжника, а на назначения му особен
представител, поради което и ответникът
длъжник не знае за извършената цесия. На второ място прави възражение за
нищожност на клаузата на чл. 10 от Договора за паричен заем като
неравопоставена, уговорена във вреда на потребителя. Заявява , че кредиторът
има право да прехвърли вземането, като това е предвидено в договора, а съгласно
чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор сключен с потребител е и
уговорката която дава възможност на търговеца без съгласието на потребителя да
прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до
намаляване гаранциите на потребителя. Предвиденото в чл.10 право на кредитора
по всяко време да прехвърли правата си по договора за заем на трето лице не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на заемателя и заемодателя, тъй като
в договора не е превдидена клауза според която заемателя има право по негов
избор и без съгласие на заемодателя да бъде заместен от трето лице. Ето защо
счита, че прехвърленото от Изи Асет Мениджмънт АД на ищеца вземане към
ответника не е породило целения правен
резултат. По същество оспорва иска по размер, като твърди че част от
претендираните вземания са погасени чрез плащане или се основават на нищожни
договорни клаузи. Прави възражение за нищожност на чл. 4 от Договора в която е
предвидено в тридневен срок от датата на сключване на договора задължение за
заемателя да представи едно от две обезпечения, като неравноправра уговорена
във вреда на потребителя. Счита клаузата неравноправна, тъй като в чл. 16 от ЗПК е уредено задължението на
кредитора преди слючването на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването
на такъв. На следващо място твърди, че
клаузата за неустойка е нищожна тъй като
е уговорена извън нейната обезпечителна обезщетителна и санкционна
функции, уговорената клауза за
неустойка противоречи на чл. 21 от ЗПК . Ангажира доказателства.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна: На
04.05.2017г между Изи Асет Мениджмънт АД гр София, в качеството му на заемодател и Б.Р.Б. - заемател от друга, е сключен договор за
паричен заем № 2804002, по силата на който заемодателят е предоставил на
заемателя парична сума в размер на 1800лв, която заемателят се е задължил да
върне на 21 седмични погасителни вноски,
всяка една в размер на 93,15лв , при фиксиран годишен лихвен процент от 40 %, и
ГПР от 48,32%. С така предоставената
сума е погасено задължението на заемателя по договор за паричен заем № 2685430
в размер на 561,38лв, а заемателят се е задължил в срок
до три дни считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения – две физически лица поръчители, всяко от които да
отговаря на посочени в договора изисквания,
или банкова гаранция с бенефициер заемодателя, за общо дължимата сума по
договора с валидност 30 дни след крайния
срок за плащане на задълженията по договора, като при неизпълненеи на това
задължение е уговорена неустойка в полза на заемодателя в размер на
937,44лв(чл.4 ). При забава за плащане
на погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху
забаванета сума за всеки ден
забава(чл.8). В чл. 10 от Договора е
уредено правото на заемодателя по всяко време да прехвърли правото си по
договора на трето лице, включително да заложи взаменото в полза на трето лице,
съгласно ЗОЗ. На 30.01.2017г между Изи Асет Мениджмънт АД гр София от една
страна като продавач и Агенция за контрол на просрочени задължениея ООД гр
София – купувач - е сключен рамков договор за прехвърляне на парични
задължения, с предмет на договора - ликвидни изискуеми вземания на продавача
произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за
потребителски кредити по смисъла на ЗПК, които продавачът е отпускал на свои
клиенти, а вземанията се индивидуализират в Приложение № 1 към договора(пар.2.1
от Договора). Продавачът потвърдил сключената цесия по реда на чл. 99 ал.3 ЗЗД и упълномощил
купувача да уведоми от негово име
длъжниците за цедираните вземания
по силата на рамковия договор(л.12). Представените извлечения от Приложение № 1(л.14-16 вкл) са нечетливи и не се коментират.
Съгласно
заключението на допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като пълно компетентно и безпристрастно изготвено, от представената справка извлечена от системата
на Изи Асет Мениджмънт АД са установени погасителни вноски в размер на
955лв. Вещото лице е посочило, че са погасени изцяло 11 вноски на стойност
906,71лв и една частично погашение от 30,73лв по вноска 12 с падеж 27.07.2017г.
В резултат на извършените изчисления вещото лице е изчислило задължение по
главница в размер на 862,56лв, дължими лихви в размер на 36,76лв за периода
27.07.2017г до 28.09.2017г. Посочено е,
че общото задължение по кредита е в размер на 3032,64лв, която сума е формирана
от главница, неустойка, допълнителни разходи по събиране на зедължението в размер
на 45лв, начислена лихва просрочие от 94,05лв. Експертът е констатирал, че
от дължимата сума ответникът е заплатил
1000лв, както и че с Приложение № 1/01.05.2018г към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г, са прехвърлени
вземания на кредитора към ответника в
общ размер на 2054,59лв., от които 937,44лв неустойка, дължими лихви в размер
на 35,76лв и главница в размер на 862,56лв.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като
взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът
квалифицира предявените искове по чл.
422 от ГПК чл. 79, 86, 99 ЗЗД - установителен иск, в производството по който
ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата по заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 1717/2018г по описа на АРС. От
приложеното в настоящото производство ч.гр.д. 1717/2018г се установява, че установителният
иск е допустим, като предявен от взискателя в законоустановения срок.
Разгледан
по същество. В
настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че има
вземане към ответника на основание валиден договор за прехвърляне на вземания, размера на претенциите си, както и че
ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия. Не е спорно по делото, че
между ответника и Изи Асет
Мениджмънт АД е сключен договор за
паричен заем № 2804002 от 04.05.2017г, по силата на който на ответника е
отпусната сумата от 1800лв, а и това се установява от представените и приети по
делото(неоспорени от ответника)писмени доказателства. Ответникът прави възражение за нищожност на клаузата на чл. 10
от Договора за паричен заем като неравнопоставена, уговорена във вреда на
потребителя, поради уговореното право на кредитора да прехвърли вземането, с
оглед разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП. Това възражение е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 26 от ЗПК кредиторът
има право да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит, само ако договорът за потребителски кредит предвижда
такава възможност. Именно такава възможност е предвидена в текста на чл. 10 от
Договора. От ответника е направено възражение
за нищожност на чл. 4 от Договора, в която е предвидено в тридневен срок от
датата на сключване на договора задължение за заемателя да представи едно от две
обезпечения, като неравноправна, уговорена във вреда на потребителя. Това
възражение също е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни клаузи, измежду
които т.5 – клауза, задължаваща
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. Съгласно разпоредбата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално, а дефиницията за индивидуално уговорени
клаузи е дадена в чл. 146, ал. 2 от ЗЗП
- клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им. В настоящия случай не се твърди, нито пък се установява как са постигнати договорките между страните ,
поради което възражението се явява неоснователно. Ответникът прави възражнеие за нищожност на
тази клауза като като е уговорена извън
нейната обезпечителна обезщетителна и санкционна функции, и противоречаща на чл. 21
от ЗПК . Съгласно цитирания текст всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Няма твърдения, нито пък доказателства уговорената клауза за неустойка
да попада в хипотезата на чл. 21 ЗПК. Ето защо това възражение също е неоснователно. От ответника се прави възражение, че прехвърлянето на
задължението не е надлежно съобщено на
длъжника, тъй като приложеното с ИМ уведомление за извършеното прехвърляне не е
съобщено лично на длъжника, а на назначения му особен представител. Това
възражение е основателно. За да породи извършеното прехвърляне действие по
отношение на длъжника, следва до него да е достигнало волеизявлението на досегашния
кредитор(чл. 99ал.4 ЗЗД). Ищецът е бил упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за извършената цесия. Няма данни ответникът да е бил уведомен за
извършената цесия преди образуване на настоящото производство. Принципно
няма пречка уведомлението за извършената цесия да бъде връчено на длъжника,
ведно с книжата приложени с исковата молба(какъвто е настоящият случай). Ответникът
обаче е представляван от назначен от съда особен представител, комуто са били връчени съдебните книжа. Предаването на уведомлението за цесията на особения представител на ответника не може да се
приравни на уведомяване на длъжника поради особения характер на
представителството, осъществявано от назначен от съда представител, което
се изчерпва с осъществяване на процесуалното
представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и
не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до
представлявания от него отсъстващ ответник. Ето защо настоящият състав приема,
че прехвърлянето на вземането не е породило действие спрямо длъжника, поради
което исковите претенции са изцяло
неоснователни и като такива, следва да се отхвърлят.
При този изход на делото сторените от ищеца разноски следва да останат
за негова сметка. Ответникът има право на разноски съобразно разпоредбата на
чл. 78 ал.3 ГПК, но липсват доказателства за направени такива.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж
мецанин, представлявано от Тервел Янчев Кънчев
да бъде
признато за установено вземането на ищеца по отношение на БАРИС Р.Б. ЕГН********** , с посочен постоянен адрес ***, по заповед за изпълнение издадена по ч. гр.
д. 1717/2018г на АРС в размер на
1241,41(хиляда двеста четиридесет и един лв и четиридесет и една ст)лв
гавница, 72,22(седемдесет и два лв и двадесет и две ст) лв договорна лихва за
периода 11 май 2017г до 28 септември 2017г, 624,96(шестотин двадесет и четири
лв и деветдесет и шест ст)лв неустойка за неизпълнение на договорно задължение, лихва за забава върху непогасената главница в
размер на 116(сто и шестнадесет)лв за периода 29 септември 2017г до 19 юли
2018г – датата на подаване на заявлението
за издаване на ЗИ, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: