РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Варна, 29.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Й. Йорданова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Й. Йорданова Гражданско дело №
20213110110185 по описа за 2021 година
Предмет на делото е иск по чл.432 КЗ
Образувано е по предявен от ИВ. АНТ. Д. срещу ***“, иск за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 3471,80 лева / съобразно изменение на иска в о.с.з. от
14.01.2021 г./ – предявена като частичен иск от общо 4750 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди по собствения на ищеца лек автомобил марка ***
изразяващи се в увреждане на предна броня комплект, фарове предни ляв и десен, преден
капак с панти лява и дясна, калник преден ляв, калник преден десен, основа предна броня,
греда между рогове, радиатор климатик, радиатор воден, декоративна решетка комплект,
рамка радиатори, греда над радиатори, алтернатор, предни рогове ляв и десен, греда
вертикална пред радиатори, въздушна възглавница водач, въздушна възглавница пътник,
тръбопроводи климатик, ел.инсталация предна част, подкалник PVC преден ляв,
тръбопровод към воден радиатор, дифузьор воден радиатор, основа калник преден десен,
подкалник PVC преден десен, носач десен на ДВГ, тампон ДВГ десен, конзола десен носач
двигател, поставка акумулатор, акумулаторна батерия EXCELL Silver Line 65 Ah, 570 А,
резервоар хидравлика, пистов ремък, ролка алтернатор и ролка паразитна (обтяжна),
всичките причинени вследствие на ПТП – на 08.03.2021 г., около 13,00 часа, в гр. Варна,
ищецът управлявайки лек автомобил марка „****по ул. „*** в посока „ВиК, на пътен възел
с ***се е сблъскал със застрахованият при ответното дружество по валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил ***който не спрял на пътен знак “Б-2“ от
ЗДвП, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
12.07.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432 ал. 1 от
КЗ.
Твърди се, че процесното ПТП е осъществено в срока на застрахователния договор,
като за същото, след посещение на орган на реда е съставен протокол за ПТП №
1823290/08.03.2021 г. Твърди се, че ищецът е уведомил дружеството ответник за щетата, при
което е извършен оглед и е съставен опис-заключение за вреди на МПС по щета №
13021100100071/2021 г. Сочи се, че ищецът е получил уведомление от 05.04.2021 г. от
застрахователя, в което му е указано, че условие за изплащане на обезщетение е
прекратяването на регистрацията на автомобила му, поради което същата е била прекратена
1
на 16.04.2021 г. Поддържа се, че изплатеното от ответника застрахователно обезщетение по
щетите е било в размер от 2250 лева, а реално дължимото е в размер от 7000 лева, поради
което счита, че след приспадането на изплатеното обезщетение, дължима остава сумата от
още 4750 лева. Направено е искане за уважаване на предявения иск. Претендира се
присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявения иск по размер. Твърди се, че действителната
стойност на автомобила е 3000 лева, като е направено възражение за наличие на запазени
части. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждането на
съдебно - деловодни разноски.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 ЗК увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. За да бъде уважен предявеният
иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки:
настъпилото произшествие; виновно и противоправно поведение на водача на лекия
автомобил, застрахован при ответника; вида на претърпените имуществени вреди и техния
размер; причинна връзка между произшествието и твърдените вреди; както и наличие на
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между водача на товарния автомобил и ответника към датата на пътния инцидент.
В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения, включително възражението за наличие на запазени части.
С определението по чл. 140 ГПК от 28.09.2021 г. за безспорно че между страните е
отделно съществувало валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача
на л.а. *** както и настъпването на твърдяното в исковата молба застрахователно събитие,
представляващо покрит застрахователен риск в срока за застрахователно покритие и че в
полза на ищеца е заплатено застрахователно обезщетение в размер от 2250 лева. Не се
спори, че виновен за ПТП-то е водача на л.а. **** както и че автомобила на ищеца – **** е
претърпяло щети вследствие на процесния инцидент.
При изложеното се установяват материалноправните предпоставки на предявения иск
по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, поради което в полза на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за същите
Между страните е спорен и въпросът за размера на дължимото обезщетение.
Вещото лице е калкулирано, че действителната пазарна стойност на л.а. „***към
датата на настъпване на произшествието е в размер на 6100,00 лв., а стойността на щетите
по средни пазарни цени към настъпване на ПТП-то е в размер на 8799,19 лв. Доколкото
стойността на необходимия ремонт в размер на 8799,19 лв. е по голяма от 70% от
действителната стойността на лекия автомобил / 6100 лв./ вещото лице е посочило, че е
налице тотална щета, което обстоятелство е безспорно и между страните и е отделено за
такова в първото по делото съдебно заседание. Експертът е определил максималния размер
на запазените части на автомобила в размер на 6,2% от пазарната стойност на МПС към
момента на настъпване на ПТП-то – 378,20 лв., като е съобразил за кои елементи от
автомобила са събрани безспорни данни, че са били увредени и е възприел, че останалите са
запазени.
Съдът намира, че следва да даде вяра на експертното заключение, тъй като то е
обосновано, компетентно дадено, както и изчерпателно и ясно отговаря на поставените
въпроси. Въпреки, че е било оспорено от ответната страна, съдът следва да го съобрази при
формиране на изводите си за размера, до който иска е основателен, тъй като заключението
се основава на изрично посочени източници, които са били анализирани от вещото лице въз
основа на критерии изложени от него. По отношение на формиране на стойността на
увредения автомобил са изложени методите за достигане до крайния извод на експерта,
които се основават на реалната пазарна среда, съобразно представените оферти за продажба
на сходни автомобили вкл. по пробег и дейността, за която се използват, а именно
таксиметров превоз, като са отчетени и икономически показатели за изменение на цената от
датата на произшествието до датата на изготвяне на експертизата, за да се стигне до
2
мотивиран извод за размера на пазарната стойност на имуществото към момента на
инцидента, която е относима за спора. По отношението стойността на запазените части,
съдът възприема заключението в частта, в която е посочено, че тя възлиза на сумата от
378,20 лв., с оглед метода на изключване на увредените части, който е използван от вещото
лице, който следва да се предпочете пред стойността на автомобила, ако той бъде предаден
за скрап, тъй като отговаря в по-пълна степен на състоянието на конкретното превозно
средство при отчитане на безспорните данни за увредените елементи.
Съобразно установената съдебна практика /в този смисъл решения № 209/30.01.2012
г. по т. д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., № 109/14.11.2011 г. по т. д. №
870/2010 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. ВКС, ТК, І
т..о. /обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка / чл. 400, ал. 2 от КЗ/.
По смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто
от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се
определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: 1). издадена от сервиз
проформа фактура – при възстановяване в натура на вредите, или 2). експертна оценка – при
изплащане на парично обезщетение.
В случая от кредитираното заключение на САТЕ се установява, че е налице
хипотезата на чл. 390, ал. 2 от КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 на сто от действителната стойност на автомобила.
Доколкото обезщетението трябва да е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, при тотална щета обезщетението трябва да е равно на
действителната стойност на погиналото имущество към датата на погиване, но ако са налице
запазени части от това имущество, те трябва да бъдат приспаднати /в противен случай би се
стигнало до неоснователно обогатяване/. Тъй като дължимото обезщетение е съответно на
действителната стойност, а застрахователната сума е само горна граница, която ограничава
задължението на застрахователя, стойността на запазените части следва да се приспадне от
действителната стойност, а не от застрахователната сума.
В случая размерът на дължимото обезщетение се получава, като от средната пазарна
цена към датата на настъпване на ПТП /доколкото по такива цени ще може да се купи вещ
от същия вид и качество като увредената/ от 6100,00 лв. /съгласно САТЕ/, се приспадне
стойността на запазените части от 6,2 % /378,20 лв./ и обезщетението, което следва да се
плати възлиза на сумата от 5721,80 лв. Ответникът е заплатил сумата от 2250 лв.
извънсъдебно / отделено като безспорно обстоятелство/, която сума също следва да бъде
приспадната от дължимото обезщетение. Ищецът е предявил иск в размер на 3471,80 лв.,
предявен частично от сумата от 4750,00 лв., който следва да се уважи изцяло, доколкото
представлява именно разликата между дължимото обезщетение след приспадане на
запазените части и извършеното извънсъдебно плащане /5721,80 лв.-2250,00 лв.= 3471,80
лв/.
Като законна последица от уважаването на иска и доколкото това изрично е поискано
от ищеца върху сумата 3471,80 лв. следва да бъде присъдена законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 12.07.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, право на разноски има
ищецът. Той е направил искане за присъждане на такива и е представил доказателства за
заплащане на 50,00 лв.- държавна такса, 88,87 лв. – държавна такса по увеличението на
иска, 100 лв.- депозит за САТЕ и 570,00 лв. с ДДС- адвокатско възнаграждение
/заплащането на което се доказва от представен договор за правна защита и съдействие, в
който е отразено, че сумата е изцяло заплатена в брой при подписването му, в който случай
договорът има характер на разписка съгласно разрешенията на т.1 от Тълкувателно решение
6/2012 г./
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
3
претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат -570,00 лв., което съдът намира за
неоснователно, с оглед окончателния размер на иска който е изцяло уважен. Адвокатското
възнаграждение претендирано от ищеца е в близък до минималния размер съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /Наредбата/, действаща към момента на уговарянето и заплащането им,
който минимален размер възлиза на 567,63 лв. с ДДС. Съгласно параграф 2а от Наредбата за
регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Видно от приложеното по делото
удостоверение за регистрация, издадена на адвокатското дружество представляващо ищеца,
същото е регистрирано по ЗДДС, поради което съдът присъжда исканото адвокатско
възнаграждение с ДДС изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 808,87 лв.-
разноски в първоинстанционното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, със седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати на ИВ. АНТ.
Д., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. ***, на основание чл. 432 КЗ, сумата от 3471,80 лв.
/ три хиляди четиристотин седемдесет и един лева и 80 стотинки/ – предявена като частичен
иск от общо 4750 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по собствения на
ищеца лек автомобил марка „Д***, изразяващи се в увреждане на предна броня комплект,
фарове предни ляв и десен, преден капак с панти лява и дясна, калник преден ляв, калник
преден десен, основа предна броня, греда между рогове, радиатор климатик, радиатор воден,
декоративна решетка комплект, рамка радиатори, греда над радиатори, алтернатор, предни
рогове ляв и десен, греда вертикална пред радиатори, въздушна възглавница водач,
въздушна възглавница пътник, тръбопроводи климатик, ел.инсталация предна част,
подкалник PVC преден ляв, тръбопровод към воден радиатор, дифузьор воден радиатор,
основа калник преден десен, подкалник PVC преден десен, носач десен на ДВГ, тампон ДВГ
десен, конзола десен носач двигател, поставка акумулатор, акумулаторна батерия EXCELL
Silver Line 65 Ah, 570 А, резервоар хидравлика, пистов ремък, ролка алтернатор и ролка
паразитна (обтяжна), всичките причинени вследствие на ПТП – на 08.03.2021 г., около 13,00
часа, в гр. Варна, когато ищецът управлявайки лек автомобил марка *** по ул. „****" в
посока „ВиК, на пътен възел с бул. „***“ се е сблъскал със застрахованият при ответното
дружество по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил ***,
който не спрял на пътен знак “Б-2“ от ЗДвП, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 12.07.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението,
ОСЪЖДА, , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ****, със седалище и адрес на
управление: г*** да заплати на ИВ. АНТ. Д., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. Варна. ул.
*** сумата от 808,87 лв. / осемстотин и осем лева и 87 стотинки/ - разноски в съдебното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4