Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Кюстендил, 29.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на единадесети май през две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при секретаря Симона Цикова след като
разгледа докладваното от съдия Костадинова гр.д.№42/2021 г. по описа на КОС и
за да се произнесе взе предвид:
„**********“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. Р. ******, ул. „М.“ № ***** обжалва Решение
№ 260034/07.10.2020 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр. д. № 603 по
описа за 2020 г. на същия съд, с което дружеството е осъдено да заплати на
Община Р.: сумата ******** лв., представляваща незаплатени наемни вноски /за
периода 01.06.2018 г. – 31.08.2018 г. по договор за наем № ******** от
27.05.2011 г., по договор за наем № ******** от 27.05.2011 г. и по договор за
наем № ******** от 27.05.2011 г. – общо ********лв.; за периода 19.10.2018 г. –
03.07.2019 г. по договор за наем № ******** от 19.10.2016 г. – 383,74 лв.; за
периода 28.07.2018 г. – 03.07.2019 г. по договор за наем № ******** от
28.07.2016 г. – ********лв.; за периода 28.07.2018 г. – 03.07.2019 г. по
договор за наем № ******** от 28.07.2016 г. – ******** лв./, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска –
24.04.2020 г., до окончателното издължаване; сумата ********лв., представляваща
общия размер на обезщетението за забава, както следва: за периода 11.09.2018 г. - 24. 04. 2020 г. по
договори № ********, ******** и ******** от 27.05.2011 г.; за периода
11.11.2018 г. - 24.04.2020 г. по договор № ******** от 19. 10. 2016 г.; за
периода 11.08.2018 г. - 24.04.2020 г. по договор № ******** от 28.07.2016 г.;
за периода 11.08.2018 г. до 24.04.2020 г. по договор № ******** от 28.07.2016
г.
Във въззивната жалба се релевират доводи
за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон,
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. По същество въззивното дружество иска отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират се разноските по
делото.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Е.Б. ***, в който се изразява
становище за допустимост, но неоснователност на подадената въззивна жалба и се
иска потвърждаване на обжалваното решение.
Жалбата като подадена в
законноустановения срок срещу подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт, от лице, имащо право и интерес от
обжалване и отговаряща на изискванията
на закона, се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
КнОС след като прецени
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на
обжалвания съдебен акт, приема обжалваното решение за законосъобразно, поради
което следва да се потвърди. Съображенията за това са следните:
Окръжен съд изцяло споделя
мотивите районен съд, установяващи фактическата обстановка по делото и
доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то
счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно
чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен съд.
Пред Дупнишкия районен съд са
били предявени обективно кумулативно съединени искове от Община Р., срещу „**********”
ЕООД гр. Р. с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за сума в общ размер на ********лв.,
представляваща неплатени наемни цени по сключените между страните общо шест
договора за наем, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в общ размер на ********лв.,
представляваща обезщетение за забава за посочени в исковата молба периоди.
С обжалваното решение районен съд е уважил исковете изцяло, приемайки че
страните са били в облигационни отношения, уредени от сключените между тях
наемни договори, както и че за процесния период ответникът не е заплатил
дължимия наем по шестте описани договора, като дължимата сума за главница
съгласно заключението на вещото лице възлиза общо на ********лв., а размерът на
дължимото обезщетение за забава на плащането възлиза общо на ********лв.
Настоящият
състав на окръжен съд споделя и правните съображения на районен съд, поради
което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на решението и по отношение на тях.
Отделно
от това съдът излага и следните
правни съображения :
Между страните по делото няма спор, а и
от представените писмени доказателства се установява, че са сключени шест
договора за наем, по силата на които ищцовата община в качеството на наемодател
е предоставила на ответното дружество, в качеството на наемател, за временно и
възмездно ползване земеделски имоти срещу задължение на последното да заплаща
месечна наемна цена по всеки един от договорите. Наемателят се задължил да
заплаща годишен наем в различни размери,
платими на четири вноски по една за всяко тримесечие до 10-то число на месеца
следващ отчетното тримесечие - по договори
№ ********, ******** и ******** от 27.05.2011 г. и платими до 10-то число на първия месец,
следващ съответната предходна година- по договори № ******** от 19. 10. 2016 г.
и № ********, № ******** от 28.07.2016 г. Няма
спор между страните, че имотите са били във владение на ответното
дружество до 16.07.2019 г., както и че не са заплатени наемните цени.
Основният спор между страните е досежно
това дали Община Р. е кредитор в забава, доколкото твърдението на въззивното
дружество е, че добросъвестно и в срок е изразило писмено волята си, че не
отрича задълженията по издадените фактури въз основа на отделните договори за
наем и е готово да ги плати, за което обаче е било необходимо съдействието на
Община Р., която да коригира издадените от нея фактури, за да бъдат спазени
разпоредбите на действащото законодателство /на чл. 95 и чл. 96 от ЗЗД във вр.
с чл.81 и чл. 83 от ЗЗД, чл. 113, ал.4 от ЗДДС , чл. 12, ал.3 от ППЗДДС/ и поради бездействието общината в тази насока,
„**********” ЕООД е било поставено в невъзможност да изпълни задължението си по
сключените договори за наем. В тази връзка
следва да се посочи следното:
Забавата
на кредитора е регламентирана в нормата на
чл.95 от ЗЗД. Съгласно същата кредиторът изпада в забава, когато
неоправдано не приеме предложеното му от длъжника точно изпълнение на
задължението или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би
могъл да изпълни задължението си. Съгласно константната съдебна практика-
решение № 28/04.03.2009 г. по гр.дело № 497/2008 г. на І ТО на ВКС, "за да
е налице първата хипотеза, то следва изпълнението на длъжника да е поставено в
зависимост от определено действие на кредитора без осъществяването, на което е
невъзможно да бъде изпълнено, а втората хипотеза предполага предлагане на
изпълнение от страна на длъжника и неоснователното му неприемане от
кредитора". В конкретния случай, от събраните по делото доказателства не
се установява наличието на нито една от посочените две хипотези на забава на
кредитора. Обстоятелството, че издадените от общината фактури не са издадени в
5- дневния срок по чл. 113, ал.4 от ЗДДС, че е посочена една и съща дата на
данъчно събитие, която съвпада с датата на издаване на фактурата и падежните
дати, посочени в тях предхождат датата на издаването им по никакъв начин не влияят върху изпълнението на договорните
задължения, произтичащи от договорите за наем. По своята същност посочените
нарушения при фактурирането на наемната цена представляват нарушение на
данъчната дисциплина и както вещото лице
Величка Кадурина в съдебно заседание на
25.09.2020 г. е пояснило за въззивното дружество няма неблагоприятни последици,
такива би могло има за ищцовата община, доколкото не е спазила законовите
изисквания при издаването им.
Следва
да се посочи, че не е налице и хипотезата на чл.83, ал.1 от ЗЗД, съгласно която
когато неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е
отговорен, съдът може да намали дължимото по силата на чл.79, ал.1 от ЗЗД обезщетение за неизпълнение, или да освободи длъжника изцяло
или отчасти от отговорност, съобразно правилото на чл.83, ал.1 от ЗЗД. Когато кредиторът е могъл да избегне вредите от
неизпълнението, или да ги ограничи, полагайки грижата на добрия стопанин,
договорна отговорност за длъжника, съгласно чл.83, ал.2 от ЗЗД, въобще не възниква. По
принцип от кредитора не
се изисква насрещно поведение, но в повечето случаи изпълнението на длъжника е
невъзможно без осъществяването на определени действия правни последици
липсващото кредиторово съдействие трябва да е единственото причина за
неизпълнението на длъжника, т. е да е каузално спрямо причинената му конкретна
вреда, като кредиторът изпада в забава, ако друго не е уговорено между
съконтрахентите, от момента, от който бъде поканен да окаже необходимото
съдействие. В случая неспазването на
изискванията на ЗДДС при издаването на фактурите не може да се приеме като
кредиторово бездействие, поставило в невъзможност въззивното дружество да
изпълни задълженията си по договорите за наем.
В
обобщение следва да се посочи следното: Договорът в облигационното право е източник на задължения. Всяка страна
дължи изпълнение на поетото по него
задължение за да бъдат постигнати целите, които страните преследват със
сключването му. Фактурата по своята
същност е първичен счетоводен документ, с който продавачът документира
продажба на суровини, материали, стоки, продукти, активи или услуги към
купувача и е основният документ,
пораждащ облагаем приход за издателя. От посоченото следва, че източникът на
задълженията за заплащане на наемните цени са сключените между страните
договори за наем, а не издадените
фактури, които само документират извършените сделки. Ето защо неиздаването,
респ. нарушенията при издаването на фактурите не влияе на валидността на
сделките, поради което не може да се
приеме, че бездействието общината да
коригира издадените фактури поставя в невъзможност въззивното дружество да изпълни задълженията
си по сключените договори за наем.
Неоснователно е възражението във
въззивната жалба, че районен съд не е обсъдил правилно събраните по делото доказателства. Съдът при
постановяване на решението е обсъдил всички правно релевантни към спора
доказателства и е достигнал до правилния извод за дължимост на процесните суми
по договорите за наем.
Направени по изложените
съображения изводи на въззивния съд
съвпадат с тези на първоинстанционния, поради което решението на
районен съд е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран
от горното, Кюстендилски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
260034/07.10.2020 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр. д. № 603 по
описа за 2020 г. на същия съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно
чл.280, ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: