№ 2058
гр. София, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110121809 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
06.02.2024г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
шести декември две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №21809 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на.чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр. чл.139 от ЗЕ и по
чл.86 от ЗЗД.
В законен срок в съда е постъпила искова молба от ........, ЕИК ...., със седалище и адрес
1
на управление: гр......, представлявано от .....- Изп. директори, срещу Ж. С. П., С. М. П. и С.
Г. П., в качеството им на наследници по закон на И. С. П., починала на 14.07.1994г., видно
от представено удостоверение за наследници на СО, р-н ..., с която се иска да се осъдят
ответниците да заплатят в условията на разделна отговорност следните суми при
съответните квоти:
-за Ж. С. П., при квоти ¼ , а именно: сума в общ размер от 108,89 лв., от които сума от
85,92 лв., представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за
обект, в гр......, за отчетен период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., сума от 17,71 лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2019 г. до 30.03.2022г., сума от
4,30 лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода от 01.03.2019г. до
30.04.2020г. и сума от 0,95 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
01.05.2019г. до 30.03.2022г.,
-за С. М. П., при квоти ¼ , а именно: сума в общ размер от 108,89 лв., от която сума от
85,92 лв., представляваща изискуемо задължение за доставена ТЕ, за обект, в гр......, за
отчетен период от 01.11.2018г. до 30.04.2020г., сума от 17,71 лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода от 15.09.2019 г. до 30.03.2022г., сума от 4,30 лв.,
представляваща сума за дялово разпределение, за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г. и
сума от 0,95 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 01.05.2019г. до
30.03.2022г. и
-за С. Г. П. при квоти 2/4, а именно: сума в общ размер от 217,79 лв., от която сума от
171,85 лв., представляваща изискуемо задължение за доставена ТЕ, за обект, в гр......, за
отчетен период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., сума от 35,42 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 30.03.2022г., сума от 8,60 лв.,
представляваща сума за дялово разпределение, за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., и
сума от 1,95 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 01.05.2019 г. до
30.03.2022г.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответницата Ж. С. П.,
в който излага становище, че ще заплати претендираната главница за нея и сина й- С. М. П.,
в общ размер на 171,84 лв. Оспорва да дължи сумите за лихва, тъй като ищецът не е
изпратил покана до ответниците за заплащане на процесните суми за главница.
В законен срок не е постъпил отговор на искова молба от ответниците С. Г. П. и С. М.
П..
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение, /ФДР/, ......, което представя индивидуални справки за отопление и за топла
вода, издадени на името на И. П..
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Ползването на топлинна енергия се изразява в отделянето на топлина в определено
пространство и поради това ответната страна дължи заплащане само на ТЕ, използвана
лично от нея. На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. В тълкувателната си практика ВКС
приема, че изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С Тълк.
решение №2/17.05.2018г. по т.д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното
законово правило, като се приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между
ищеца и трето лице- ползвател. Приема се, че партидата посочва задълженото лице за
2
съответния имот, като при ненадлежно изпълнение на задължението на етажния собственик
да посочи титуляр на партидата се прилагат правилата на ЗЕ за определянето на задължения
за ТЕ потребител. Видно от представен договор за продажба на държавен недвижим имот
съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 09.06.1970г., С.
П. и И. П. са придобили правото на собственост върху процесния имот. Видно от
представено удостоверение за наследници С. Г. П. е починал на 13.03.1978г., като е оставил
за свои законни наследници съпругата си И. С. П., починала на 14.07.1994г. и двамата си
синове М.С. П., починал на 25.09.1994г. и Г.С. П., починал на 17.02.2020г. След смъртта на
наследодателя С. П. през 1978г. преживялата съпруга е притежавала съгласно чл.14, ал.7,
изр. II oт СК от 1968г. (отм.) 1/2 ид. ч. от недвижимия имот, а останалата 1/2 ид. ч. от него е
била притежание в равни части на двамата синове. При откриване на наследството на М.С.
П., при действието на СК от 1985г. (отм.), ответните Ж. П. и С. П. са наследили по 1/4 ид.ч.
от правото на собственост, като лично имущество на съпруга. С оглед на горното
ответниците се явяват задължени лица за потребената ТЕ в имота, в посочените от ищеца
наследствени квоти.
Срещу осигуреното отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане
на цената за доставената ТЕ. Определянето на размера на месечните задължение на
потребителя се извършва по реда на ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба.
Отчетената от средствата за търговско измерване ТЕ- топломер и водомер, се разпределя
между отделните имоти на база предоставени от ФДР прогнозни данни въз основа на
средния месечен разход между две отчитания. От своя страна ТЕ, отдадена от сградната
инсталация на жилищната сграда се отчита по изчислителен път, чрез предвидени в
съответната методика математически формули. Законът възлага в тежест на
топлофикационното дружество да докаже в процеса с допустимите доказателствени
средства реално потребеното количество ТЕ, изразходвана през процесния период и
надлежното й ценообразуване. Задължение на потребителя на услугата е да заплаща
стойността на потребената от него ТЕ. В процесния случай с оглед на ангажираните
доказателства следва да се приеме, че са налице основания за уважаване на предявените
искове за главница за доставена ТЕ. Видно от приетото заключение по съдебно- техническа
експертиза, в имота липсва доставка на битово – горещо водоснабдяване, /БГВ/, като е
начислявана ТЕ, отдадена от щранг- лира в мокрото помещение, начислявана като уред без
поставен уред за отчет и ТЕ, отдадена от сградната инсталация, при дял от 28,9 % за първия
отоплителен сезон и 28,3 % за втория отоплителен сезон от общата за етажната собственост
доставена ТЕ.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определена фирма за дялово
разпределение, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила
суброгация в правата на третото лице- помагач по делото, което отрича да е извършвал
топлинно счетоводство в процесния имот и съответно възникването на право на регрес
спрямо ответника.
С оглед разпоредбите на чл.32, ал.1 и 2 от общите условия, /ОУ/, на ищеца и предвид
установяване по делото, че е начислявана ТЕ по прогнозен дял, като общи фактури са
издавани след изтичане на предвидения в ОУ срок за плащане и при липсва на възможност
да се приложат ОУ на ищеца следва да се приеме, че приложимост намира разпоредбата на
чл.84, ал.2 от ЗЗД, в който случай задължението става изискуемо след покана, каквато нее
налице, в какъвто смисъл е налице съдебна практика на въззивната инстанция. При това
положение искът за мораторна лихва е изцяло неоснователен.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
присъждане на разноски за заплатени държавни такси от общо 215 лв., депозит за експертиза
3
от 250 лв. и юрисконсултско възнаграждение. Отговорността за разноски в гражданския
процес се изразява в правото на страната, в чиято полза е решено делото, да иска заплащане
на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати.
Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца в размер общо на
445,77 лв., като за исковото производство е определено юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1
от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г. Разноските за
снабдяване със СУ за писмени доказателства остават за извършилата ги страна.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ж. С. П., ЕГН:**********, да заплати на ........, ЕИК:...., със седалище и
адрес на управление: гр......, представлявано от ......- Изп. директор, сумата от 85,92
/осемдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/ лв., представляваща изискуемо
задължение за доставена топлинна енергия, за обект, в гр......, за отчетен период от
01.11.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на съдебно сезиране-
26.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции за следните суми: сума от 17,71 /седемнадесет лева и седемдесет и една стотинки/
лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2019 г. до 30.03.2022г., сума
от 4,30 /четири лева и тридесет стотинки/ лв., представляваща сума за дялово
разпределение, за периода от 01.03.2019г. до 30.04.2020г. и сума от 0,95 /деветдесет и пет
стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 01.05.2019г. до
30.03.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С. М. П., ЕГН:**********, да заплати на ........, ЕИК:...., със седалище и
адрес на управление: гр......, представлявано от ......- Изп. директор, сумата от 85,92
/осемдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/ лв., представляваща изискуемо
задължение за доставена топлинна енергия, за обект, в гр......, за отчетен период от
01.11.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на съдебно сезиране-
26.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции за следните суми: сума от 17,71 /седемнадесет лева и седемдесет и една стотинки/
лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2019 г. до 30.03.2022г., сума
от 4,30 /четири лева и тридесет стотинки/ лв., представляваща сума за дялово
разпределение, за периода от 01.03.2019г. до 30.04.2020г. и сума от 0,95 /деветдесет и пет
стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 01.05.2019г. до
30.03.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С. Г. П., ЕГН:**********, да заплати на ........, ЕИК:...., със седалище и адрес
на управление: гр......, представлявано от ......- Изп. директор, сумата от 171,85 /сто
седемдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/ лв., представляваща изискуемо
задължение за доставена топлинна енергия, за обект, в гр......, за отчетен период от
01.11.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на съдебно сезиране-
26.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции за следните суми: сума от сума от 35,42 /тридесет и пет лева и четиридесет и две
стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2019г. до
30.03.2022г., сума от 8,60 /осем лева и шестдесет стотинки/ лв., представляваща сума за
дялово разпределение, за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., и сума от 1,95 /един лев и
деветдесет и пет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
01.05.2019 г. до 30.03.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Ж. С. П., ЕГН:**********, С. М. П., ЕГН:********** и С. Г. П., ЕГН:
**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплатят общо на ........, ЕИК:...., със
седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ......- Изп. директор, сума в
4
размер общо на 445,77 /четиристотин четиридесет и пет лева и седемдесет и седем
стотинки/ лв., представляваща сторени съдебно- деловодни разноски.
Присъдените суми може да бъдат внесени по сметка на кредитора: BIC: ......., IBAN:
BG....
Решението е постановено при участието на ......, като трето лице- помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи от решението на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5