РЕШЕНИЕ
N. 466
гр.Перник,
11.12.2019 г.
Пернишкият
окръжен съд - гражданска колегия, в откритото съдебно заседание на 12.11.2019 г. при участие на секретаря Емилия Павлова в състав:
Председател: Методи
Величков
Членове:
Димитър Ковачев
Антон Игнатов
като разгледа докладваното от съдия Ковачев в. гр.
дело N. 670 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Е. и В. И. срещу Решение 650/23.04.2019г.
на Пернишки районен съд по гр.д. 6013/2017г.
С обжалваното решение по
реда на чл. 348 ГПК в делбено производство във втора
фаза е постановено допуснатият до делба имот да бъде изнесен на публична продан
поради неподеляемост с оглед възникване на
съсобствеността освен по наследяване и по друг правен способ-поради
придобиването на част от имота в режим на СИО между жалбоподателите чрез сделка
и липсата на качеството наследник на В.И. на общият наследодател.
Жалбоподателите излагат оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на решението. Считат, че налице
„концентрация на собствеността“ като се позовават на практика на ВКС.
Релевират и непълнота на решението
поради липса на посочване в неговия диспозитив на
действителна стойност на имота. Към жалбата са приложена и молба за допълване
на решението.
В частта с която се иска допълване
на решението жалбата ПОС намира за недопустима. Първо ПОС не е компетентен по
това искане и второ това искане вече е било разгледано от ПРС и по реда на чл.
250 ГПК е постановено решение от 05.06.2019г. с което искането е отхвърлено и
това решение не е обжалвано.
Поради горното предмет на въззивното производство е само жалбата в частта ѝ
срещу решението от 23.04.2019г. на ПРС.
Постъпил е отговор с който
жалбата се оспорва.
В хода на
проверка по чл. 269 от ГПК въззивния съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно проверката на неговата правилност ПОС е ограничен до оплакванията в
жалбата.
След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед
събраните по делото писмени доказателства ПОС намира, че решението е правилно.
С влязлото в сила решение по
първата фаза на делбата е прието, че жалбоподателите притежават ½
идеална част от него в режим на СИО. Установени са и идеалните части от имота,
които Е.И. и ответника Д.С. притежават лично по наследство, а именно по ¼ идеална част. Няма спор, че СИО върху
½ ид. част е възникнала по силата на сделка (покупко – продажба) между Е.И. и други наследници на Д.Г. и
С.П. (неговите баба и дядо – наследодатели). При това положение искането за
възлагане на имота правилно е оставено без уважение и като неподеляем
имота е постановено да се изнесе на публична продан.
Практиката на ВКС на която се
позовават жалбоподателите е неотносима за случая. Тя
изяснява, че може да се допусне възлагане на имота въпреки, че промените в
съсобствеността възникват след наследяването по силата на сделки между
наследници.
В случая действително сделката
по нотариалния акт от 2013г. е подписана само от Е.И., но докато е в брак с В.И..
По силата на семейния кодекс е възникнала съсобственост между него и неговата
съпруга поради режима на съпружеска имуществена общност.
В.И. обаче не е наследник на
общите наследодатели. За наследството тя се явява трето лице и съгласно
практиката на ВКС включително тази на която се позовават в жалбата няма как да
делбата да се извърши чрез възлагане. В хипотезата на „концентрация“ сделките
пораждат права само за наследниците и променят частите в съсобствеността само
между тях, а в случая не е така, доколкото закона предоставя на едно трето за
наследството лице право на собственост.
Не би могло да се извърши
възлагане и защото не са налице другите условия по чл. 349, ал 2 ГПК. От самата
искова молба и от представения нотариален акт от 1994г. се установява, че ищеца
Е.И. притежава самостоятелния втори етаж от къщата следователно липсва
условието: „… и не притежава друго жилище“ по смисъла на ГПК. Превратно е
тълкуването, което ищците дават в исковата молба като извеждат наличието на
условията за възлагане от това, че притежава Е.И. дворното място, в което е
построена къщата и вторият етаж. По този начин приравняват цялата сграда на
самостоятелния обект (първия етаж) който е предмет на делбата. Под „живял в
него“ по смисъла на този текст на ГПК се разбира да е живял в обекта на делбата
(процесния етаж), а не в сградата където се намира
този обект заедно с други обекти на правото на собственост. Такива твърдения
няма в исковата молба и по късно, а напротив заявено е, че Д.С. държи ключа от процесния имот. След като не са живели в имота предмет на
делба то и не може да се извърши възлагане. Видно от гореизложеното решението е
правилно и следва да се потвърди.
По разноските: при
този изход на делото на жалбоподателите не се дължат разноски за въззивното производство.
На ответника по жалбата се дължи
заплатения от него адвокатски хонорар в размер на 500,00 лева.
Водим
от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 650/23.04.2019г.
на Пернишки районен съд по гр.д. 6013/2017г., с което постановено извършване на
делба между Е.М.И., В.В.И. и Д.М.С. на имот с
идентификатор 55871.511.61.1, по ККР на гр. Перник, представляващ първи етаж от
двуетажна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот
с идентификатор 55871.511.61 с адрес *** ЧРЕЗ изнасяне на имота на публична
продан.
ОСЪЖДА Е.М.И. и В.В.И. ДА ЗАПЛАТЯТ НА Д.М.С. сумата от 500,00 лева- заплатен
адвокатски хонорар.
ПРЕДСЕДАТЕ.Л: Членове: 1. 2.