РЕШЕНИЕ
№ 895
гр. Бургас, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20242120100852 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по иск от И. Ж. С. с ЕГН ********** чрез адв.
Ж. Б. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК ***, представлявано от изп.
директор Ц. В. М., седалище и адрес на управление: ***, с който се претендира да бъде
отменено уволнението на ищцата като незаконно; да бъде възстановена на работа, като й
бъде присъдено обезщетение поради незаконно уволнение в размер на брутното й трудово
възнаграждение за времето през което е без работа за период от 6 месеца, начиная от
14.12.2023 г. до 14.06.2024 г. в размер на 3 900 лв. месечно или общо 23 400 лв., ведно със
законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане.
Ищецът в исковата молба твърди, че трудовото й правоотношение е
незаконосъобразно прекратено със Заповед № **********/13.12.2023 г. на основание чл.328,
ал.1, т.5 от КТ, поради „липса на качества“. На първо място сочи, че не са на лице
предпоставките за прекратяване на трудовия договор, тъй като в заповедта липсвали ясни и
конкретни причини, които да обосновават уволнение на соченото в заповедта основание на
чл. 328 ал.1 т.5 от КТ. Поради това заповедта била неяснаа и в противоречие с материалния
закон, тъй като от съдържанието й не се установявало на какво законово основание е
уволнена. На второ място не ставало ясно липса на какви качества, за каква работа, за какъв
период, за каква ефективност на изпълнение е визирано соченото основание за уволнение.
Съгласно сключения трудов договор ищцата била назначена на работа като
Административен специалист с контролни функции - зам.завеждащ регистр.“. Ищцата
изпълнявала тази длъжност непрекъснато и в продължение на години, като през целия
период не са налагани дисциплинарни наказания, липсват атестационни протоколи,
удостоверяващи неизпълнение и/или несправяне с трудовите и задължения. Не се
установявал нито един от елементите на фактическия състав на чл.328, ал.1, т.5 от КТ -
липса на качества, съгласно длъжностните задължения, неефективно изпълнение и
причинна връзка между тях. Допълва, че в заповедта не се посочвал друг документ, който
да препраща към причините, обуславящи липсата й на качества. Твърди, че начина на
1
съставяне и съдържанието на заповедта за уволнение, както и самото прекратяване на
трудовото правоотношение не кореспондират с никакви законови разпоредби. Твърди се
още, че не са посочени данни относно качеството и ефективността на работата на ищцата,
които да обусловят прекратяване на трудовото и правоотношение. Освен това твърди, че
заповедта за уволнението е издадена от лице, без надлежна представителна власт и
правомощия, назначено на временен договор. Съгласно нормата на пар.21 от ПЗР към
Постановление № 16 на МС от 30.01.2023г. за изменение и допълнение на ППЗПП
действащите временни договори за управление и контрол, сключени без провеждането на
конкурсна процедура, се считат за сключени за срок не по-дълъг от 6 месеца от влизането в
сила на постановлението. Поради това счита, че новоизбраните членове на съвета на
директорите и в частност за изпълнителен директор, са нелегетимно избрани, в нарушение
на закона. Освобождаването на предходните (старите) членове на съвета на директорите на
„ВиК“ ЕАД, гр.Бургас и изборът на нови членове на СД на „ВиК“ ЕАД - Бургас било
извършено с протокол № 15/12.10.2022г. от 15,30ч. на СД на „***“ ЕАД - София и
последващ Протокол № 62 от същата дата на ИД на „***“ ЕАД - София. Видно от тях било,
че се възлага на новоизбрания Председател на СД на „ВиК“ ЕАД да сключи договор с
лицето, което ще бъде избрано за изпълнителен директор на „ВиК“ ЕАД, а на
Изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД да сключи договори с новоизбраните членове на СД
на „ВиК“ ЕАД. Прави извод, че така сключените договори ще бъдат при липса на качество
член на СД на „ВиК“ ЕАД. Видно от Протокол от заседание на новоизбрания СД на „ВиК“
ЕАД, проведен в 13,00ч. на 12.10.2022г., било, че се е състояло преди да бъдат избрани за
членове на СД на „ВиК“ ЕАД лицата фигуриращи в този протокол. В тази връзка, твърди,
че всички взети решения в този протокол, а и след това, са нищожни, поради липса на
правомощия. Изтъква и че Договорът за управление не е одобрен от членовете на Съвета на
директорите, подписан от нелегетимен председател на съвета на директорите, поради което
също бил нелегитимен. Сочи се още, че ответникът е публично предприятие и приложение
следва да намери ЗПП, според който сключен договор за управление можело да се прекрати
на основанията, които са изчерпателни изброени в чл.24 от същия, като в цитираните и
приложени по партидата на ответното дружество протоколи за освобождаване и избор на
нови членове на СД на „ВиК“ ЕАД, нямало посочено нито едно от законовите основания.
Предвид гореизложеното намира, че изп. директор не разполага със законовите правомощия
да прекратява трудови договори законосъобразно. На последно място изтъква, че е на лице
злоупотреба с право, по смисъла на чл.8 от КТ. Сочи, че е уволнена, защото е един от
служителите, които са били разпитвани и е дал обяснения в образуваното производство
срещу изпълнителния директор за извършване на проверка за осъществен престъпен състав.
Моли ако уволнението бъде признато за незаконно, да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност, както и да й бъде присъдено обезщетение за оставането Сочи, че за
обстоятелството, че е безработна от датата на уволнението, ще бъдат представени актуални
доказателства към датата на първото и последното по делото ОСЗ.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество. Явява се негов процесуален представител в открито съдебно заседание, в което
оспорва изцяло исковата претенция, представя документи към трудовото досие на ищцата.
Депозира писмена молба по делото, с която оттегля доказателствените си искания и излага
съображения по основание за прекратяване на трудовото правоотношение, различно от
процесното.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори между страните относно съществуването на валидно трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 5050170-52 от 18.06.2012 г. От
приложеното по делото Допълнително споразумение №59 от 22.02.2018 г. се установява, че
2
към същата дата трудовото правоотношение на И. Ж. С. е било изменено по отношение
длъжността й, която е променена от „експерт продажби“ на „административен специалист с
контролни функции“, като на 22.02.2018 г. е била връчена и длъжностната характеристика
на служителя, съгл. която последният е получавал постъпващата кореспонденция за изп.
директор, систематизира я и я предава за разглеждане, предава резолюираните от
изпълнителния директор документи за обработка в деловодството, координира документния
поток между ръководители, отдели и звена и съответните служители и др. Представено е и
Допълнително споразумение №18 от 26.01.2021 г. към трудов договор № 5050170-52 от
18.06.2012 г. (л. 33), видно от което трудовото правоотношение на И. Ж. С. е било изменено
по отношение длъжността й, която е променена от „административен специалист с
контролни функции“ на „административен специалист с контролни функции – зам.
завеждащ регистратура класифицирана информация“, като на 01.02.2021 г. е била връчена и
длъжностната характеристика на служителя (л. 34-36), съгл. която последната е отговаряла
за отчетността и съхраняването на материалите, съдържащи класифицирана информация,
организирала е своевременното предаване в архива на организацията на материалите с
премахнато ниво на класификация и др. Приложено е и към изисканото от работодателя
трудово досие на служителката и Допълнително споразумение от 01.09.2023 г., с което ТД е
бил изменен по отношение заеманата длъжност „***“ с основна месечна заплата 1 980 лв.
Безспорно също така е че трудовият договор № 5050170-52 от 18.06.2012 г. е прекратен.
По делото е представена заповед № **********/13.12.2023 г., с която се прекратява
правоотношението на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества на
работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. В заповедта не са посочени
липсващите качества на работника, нито въз основа на какви данни работодателят е
достигнал до извода, че такива не са налице у ищеца, респ. фактическата причина за
прекратяване на договора.
По отношение на иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ:
За да е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ за упражняване на субективното
потестативно право на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с
работник или служител, установяването на законността на което, съгласно правилата на чл.
154, ал. 1 от ГПК, е в тежест на работодателя, трябва уволнителната заповед да е издадена от
компетентен орган на работодателя, ищецът да е в невъзможност да изпълнява своите
трудови задължения поради липса на професионални или личностни качества, като това
състояние следва да се дължи на негово безвиновно поведение обективни по своя характер
причини, стоящи извън неговата воля и заповедта за уволнение да е мотивирана с
очертаване на конкретни качества на служителя, липсата на които препятства изпълнението
на трудовите функции.
В разглеждания случай не се спори от страните, че процесната уволнителна заповед е
издадена от компетентен орган. С оглед общото формулиране на уволнително основание по
чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ съдебна практика изисква при прилагането му заповедта да бъде
мотивирана като бъдат конкретизирани фактическите основания, обосновали преценката на
органа на работодателска власт, че работникът или служителя не притежава съответните
качества за ефективно изпълнение на възложената му работа. (в този смисъл решение №
501/15.07.1998 г., решение № 595 от 6.06.2001 г., решение № 342 от 19.03.2002 г. на ВКС, III
г. о., и др.) Липсата на качества на работника или служителя може да се изразява в липсата
както на професионални или личностни качества, като липсата се изразява в недостиг на
тези качества, необходими за ефективно, резултатно изпълнение на конкретно възложената
работа и трябва да изразява едно трайно състояние на работника или служителя. Това налага
в съдебното производство да бъде установена по убедителен начин от работодателя
обективната невъзможност служителят успешно да се справя с възложените му задачи в
сравнително продължителен период от време. Необходимо е в заповедта за уволнение
3
работодателят да посочи конкретни факти, обуславящи извода му за липса на определени
качества - професионални умения, навици, знания, които работникът или служителят не
притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно. Само въз основа на
посочените в заповедта конкретни обстоятелства и относимите към тях доказателства се
извършва преценката правилно ли е прекратено трудовото правоотношение. Липсата в
заповедта на конкретни обстоятелства, относими към посоченото в нея основание, обуславя
незаконността й. От значение за законността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е
посочването в заповедта за уволнение на конкретни факти и данни, относими към
възложената работа на работника или служителя по трудово правоотношение, за да може
съдът да направи преценка за законността на уволнението като провери съществуването на
фактите от действителността, както и правилното им квалифициране и подвеждане под
правната норма. (в този смисъл решение № 150 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5166/2014 г., III г. о., ГК).
Съгласно дадените задължителни указания с т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от
01.02.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГК, работодателят следва да посочи
фактическото основание в заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1,
т. 5 КТ. Съдът приема, че заповедта не съдържа никакви обстоятелства, относими към
начина на изпълнение на задълженията на работника, поради което само на това основание
се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. С оглед изложеното не се налага
обсъждане на останалите наведени доводи за незаконосъобразност на заповедта като
издадена от лице без представителна власт и при злоупотреба с право.
По отношение на иска по чл. 344, ал.1, т.2 КТ:
Установената незаконосъобразност на уволнението на ищцата и основателността на
исковата претенция по чл. 344, ал.1, т.1 КТ имат като последица и основателност на
претенцията чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди
уволнението длъжност „***“ в ответното дружество. С оглед на това, съдът намира, че за
ищцата съществува правото за възстановяване на предишната работа, поради което
претенцията й по чл. 344, ал.1, т.2 КТ е основателна и следва да бъде уважена, като С. бъде
възстановена на длъжността, заемана от нея преди уволнението в предприятието на
ответника, доколкото тази претенция още се е поддържала до приключване на съдебното
дирене.
По отношение на иска по чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал.1 КТ:
За да бъде уважен иска за заплащане на претендираното обезщетение, следва да са
налице следните предпоставки - уволнението да е признато за незаконно, да е налице вреда,
подлежаща на обезщетяване, която се съизмерява с пропуснатото трудово възнаграждение
на работника за времето, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца,
както и да е налице причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.
В конкретния случай тези предпоставки са налице. Уволнението е признато от съда за
незаконно и като такова следва да бъде отменено. Претърпените от ищцата вреди, поради
оставането й без работа са налице, като извод за това съдът прави от представеното копие на
регистрационна карта от Агенция по заетостта към ДБТ гр.Бургас (л. 26), от които се
установява, че след прекратяване на трудовото й правоотношение С. не е била заета по
трудов договор при друг работодател и е била регистрирана като безработна в Дирекция
"Бюро по труда" - гр.Бургас, което състояние е продължило до 28.02.2024 г. вкл., видно от
служебно изготвената справка за трудови договори, съгл. която ищцата на същата дата е
подписала действащ към момента трудов договор със „***“ ООД и е постъпила на длъжност
„технически сътрудник“. С оглед на това, съдът намира претенцията за основателна, поради
което на ищцата се следва обезщетение за времето, през което е останала без работа в
резултат на уволнението, считано от датата, следваща уволнението, а именно от 14.12.2023
г. до 27.02.2024 г.
4
По отношение размера на дължимото обезщетение, същото следва да се определи на
базата на брутното трудово възнаграждение, получено от работника за месеца, предхождащ
уволнението му, респ. последното получено възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.
228, ал.1 КТ, което за ноември месец 2023 г. е възлизало на 2 355, 48 лв. (основната работна
заплата. и клас за продължителна работа 1, 15%, умножен по годините стаж на съответната
длъжност в дружеството работодател). На основание чл. 162 от ГПК размерът на дължимото
обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ съдът изчислява общо на сумата от 5 792 лв. (за общо 50
работни дни - 9 през декември, 22 януари и 19 февруари)., за период от 14.12.2023 г. до
27.02.2024 г. Предвид горното, съдът намира иска по чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 255, ал.1 КТ за
основателен и доказан до посочения размер, като за горницата до претендираните 23 400 лв
следва да бъде отхвърлен.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете страни. Такива е
претендирал, съответно и представил доказателства за извършването им – Договор за правна
защита и съдействие от 18.12.2023г., в който е отразено, че уговореното адвокатско
възнаграждение в размер на 780 лева е заплатено на процесуалния му представител изцяло в
брой, единствено ищецът. Съобразно с уважената част от исковете (доколкото в цитирания
договор за правна защита и съдействие не е посочено друго, съдът приема че заплатеният
адвокатски хонорар от общо 780 лева следва да се отнесе поравно към трите иска, т.е. по 260
лева за всеки иск), на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 584, 35 лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ), ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Бургас,
държавна такса в общ размер на 331, 68 лева (по 50 лева за всеки от исковете по чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 2 КТ, определена на осн. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК и 231, 68 лева върху уважения размер на иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, съгласно чл. 1 от Тарифата).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на И. Ж. С., ЕГН
**********, извършено със Заповед № **********/13.12.2023 г. на основание чл.328, ал.1,
т.5 от КТ, поради „липса на качества“., издадена от Ц. В. М. – изпълнителен директор на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА И. Ж. С., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението
длъжност „***“ в район „Управление “ при „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на И. Ж. С., ЕГН ********** сумата от 5 792 лв. (пет
хиляди седемстотин деветдесет и два лева), представляваща обезщетение за времето, през
което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение , а именно за периода
14.12.2023 г. до 27.02.2024 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 09.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението, на
5
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
уважения размер от 5 792 лв. лева до пълния предявен размер на претенцията от 23 400 лева,
както и за периода от 28.02.2024г. до 14.06.2024г., като неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта, относно
присъденото обезщетение за оставане без работа, на основание чл. 242, ал. 1, предл.
последно ГПК.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на И. Ж. С., ЕГН ********** сумата от 584, 35 лева
(петстотин осемдесет и четири лева и тридесет и пет ст.), представляваща сторени по делото
разноски за заплатен адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Бургас, сумата от 331, 68 лева (триста тридесет и един лева и шестдесет и
осем ст.), представляваща държавни такси по уважените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок
от днес – 13.05.2024г., по арг. от чл. 315, ал. 2, вр. с чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)________
6