Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 470
гр. Силистра, 18 декември 2019 година
Силистренският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА
като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 1815 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците Н.С.Й. с ЕГН
**********,*** и С.С.Й. с ЕГН **********,***, чрез адв. Р.М., молят съда да
осъди ответника, да им заплати сумата от 5 469.40 лева - имуществени
вреди, формирани от разходи за лечение и разходи за погребение на С Й.З., чиито
наследници двамата са, като смъртта е настъпила в резултат на пътно-транспортно
произшествие, случило се г. по път виновно причинени от С А Ш, застрахован в
ЗД”ЕВРОИНС” АД- със застраховка “Гражданска отговорност”.
Претендират
законната лихва, считано от датата на произшествието -09.07.2016г. до
окончателното изплащане на задължението.
Молят да им се
присъдят и направените по делото разноски.
Твърдят, че в
следствие на ПТП- то са претърпели имуществени вреди, изразяващи се в
заплатеното лечение и погребението на техния баща.
Ответникът “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, община Столична, район “Искър”, бул. Христофор Колумб № 43,
представляван от изпълнителните директори Йоанна Христова и Румяна Бетова, чрез
юрисконсулт Д.З., е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове,
по следните съображения:
- с ищците са
сключени извънсъдебни споразумения, въз основа на които са заплатени
обезщетения в размер на 70 000.00 лева на всеки от тях, като ищците са се
съгласили да не предявяват претенции спрямо застрахователя, като при осъществяване
на такива действия са се задължили за платят неустойка в размер , равен на
двойния размер на изплатеното застрахователно обезщетение.
- прави възражение
за прихващане на задължението си със задължението за заплащане на неустойка до
размера на по – малкото;
- ищците не са
легитимирани да предявят претенция за заплащане на вредите, формирани от
заплатената сума за лечение, тъй като същата е заплатена от наследодателя;
- сумата за
погребение е заплатена само от единия ищец, поради което другия няма право да я
претендира;
-налице е поне 50%
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, тъй като той не е използвал
обезопасителен колан.
- оспорва началният
момент, от който следва да се начисляват лихви за забава, като счита за
правилен момента на предявяване на исковата молба.
Предвид на това,
моли да се отхвърлят като недоказани и неоснователни исковете, както и
акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава.
Претендира,
направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и становищата на
страните, намира за установено следното:
Съдът приема, че е
сезиран с обективно съединени искове по чл.432,ал.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ и чл.86 от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/.
Между страните не е
спорно, че на, при управление на лекотоварен
автомобил „”, С А Ш е причинил виновно ПТП, като е имал валидно сключена
застраховка “Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество. С присъда № 12 / 22. 02. 2017 г. постановена по НОХД № 344
/ 2016 г. по описа на СРС, С А Ш е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в”, във вр. с чл. 342, ал. 1,. от НК
във вр. с чл. 336 и
чл. 58а, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, като му е наложено наказание “лишаване от
свобода” за срок от 3 години, изтърпяването на
което е отложено за срок от 5 години, както и е лишен
от право да управлява МПС за срок от 3 години
за това, че на, при управление на лекотоварен
автомобил „е нарушил правилата
за движение по пътищата като е изгубил контрол върху управлението над автомобила и като е
управлявал с несъобразена скорост е допуснал ПТП, вследствие на което по
непредпазливост е причинил смъртта на С Й.З.. Цитираната присъда
е влязла в сила и съгласно чл. 413, ал. 3 НПК е
задължителна за гражданския съд по въпросите извършено
ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. С оглед наличието
на влязла в сила присъда на
окръжния съд в производство по глава двадесет и
девета от НПК съдът приема, че деликтната отговорност на извършителя С А Ш по отношение на пострадалия, респективно на неговите наследници е безспорно доказана. След като
извършителят е застрахован при ответника “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД гр.
София, то елементите на фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ са налице, поради което следва да бъде ангажирана функционалната отговорност
на ответника, като застраховател. Във връзка с
гореизложеното следва да се има предвид и обстоятелството, че механизмът на ПТП
– то е изяснен детайлно в приключилото наказателно производство, като е установено, че водачът С А Ш, поради несъобразена с
пътните условия скорост е изгубил контрол над автомобила, навлязъл в десния
банкет, след коетто завил наляво и задействал спирачната система, при което
автомобилът преминал през левия по посока на движението банкет и отводнителна
канавка, последвал удар в бетоновата облицовка на канавката, след което
навлязъл в крайпътния терен, където автомобилът се преобърнал. Установени са по
безспорен начин и причинените на наследодателя на ищците телесни увреждания и
техния характер, настъпилата смърт, както и направените разходи за лечението на
пострадалия и неговото погребение. В тази връзка съдът цени представените по
делото фактура № ********** / 11. 07. 2016 г., фактура № 22735 / 28. 07. 2016
г., както и заключението на назначената по делото СЦЕ. Не
съществуват никакви индиции, че пострадалият е
допринесъл с поведението си за причиняване на
вредите– същият е
бил без обезопасителен колан, но в случая следва да се има предвид
обстоятелството, че лекотоварният автомобил не е бил оборудван с обезопасителни
колани в товарния отсек, където се е намирал пострадалият към момента на ПТП-то.
Ето защо съдът счита, че възраженията на
ответника за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат са неоснователни.
Неоснователни са
възраженията и относно липсата на активна процесуална легитимация от страна на
ищците да претендират сумата от 5 999.00 лева за доплащане на
тораколумбална стабилизация – комплект от 8 винта, две пръчки и 8 инери, поради
заплащането й от пострадалото лице, тъй като ищците се позовават на
наследственото си правоприемство. По отношение на сумата от 470.40 лева за
погребението на пострадалия, съдът намира възражението за основателно, тъй като
същата е заплатена само от ищеца С.С.Й..
Предвид изложеното
и преценявайки заключенията на приетите по делото експертизи и представените
писмени доказателства, съдът счита, чеответникът следва да заплати на ищците
сумата от 5999.00 лева, а на ищеца С.С.Й. и сумата от 470.40 лева.
На следващо място е
необходимо да се коментира основното възражение на ответника и свързаното с него възражение за
прихващане до размера на по – малкото със сумата от 140 000 лева / по
70 000 лева за всеки от ищците / относно наличието на спогодба между
страните и уредените с нея имуществени отношения по повод настъпилото
застрахователно събитие и възникналото задължение за заплащане на неустойка по
чл. 5 от договора за спогодба поради предявяване на исковата претенция в
настоящото производство. Съдът намира и това възражение за неоснователно,
поради липсата на нарушение на договорната уговорка, респективно – липсата на
основание за възникване на задължение за заплащане на договорна неустойка. От
представения по делото договор за спогодба от 19. 06. 2017 г. / за всеки от
ищците /, сключен между страните е видно, че в чл. 5 от същия страните са
уговорили заплащане на неустойка от страна на бенефициента, при условие, че
след изплащане на обезщетението от страна на застрахователя, бенефициента не се
откаже от всички предявени или бъдещи искове, основани на конкретния деликт и
на намиращите се в причинна връзка с него неимуществени вреди, пропуснати ползи или
лихви. В случая ищците предявяват претенции за заплащане на имуществени
вреди, които са изключени от договорите за спогодба, поради което не е налице
неизпълние и основание за претендиране на неустойка. Не може да се приеме
твърдението на ответника, че спогодбата обхваща всички видове вреди, тъй като
при цялостната й преценка се установява, че същата касае именно неимуществените
вреди, пропуснати ползи или лихви, което е видно и от разпоредбите на чл. 1,
чл. 3 и чл. 4 от същата, като от всички тях са изключени имуществените вреди.
Предвид изложеното,
съдът счита, че претенциите са основателни и доказани и ги уважава изцяло.
Върху размера на уважените
искове следва да се присъди и законната лихва, която съдът определя на основание чл. 497, ал. 1,
т. 1 от КЗ считано от 07. 06. 2018 г., тъй като ищците
са отправили претенцията си на 17. 05. 2018 г., когато и са представили всички
доказателства, на които тя се основава.
Предвид изхода на делото
ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищцата Н.С.Й. 439.96 лв. за адвокатски
хонорар за исковото производство, определен по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА във
вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА. Цитираната разпоредба установява правото на
процесуалния представител на страната, получила безплатна правна помощ да
получи адвокатско възнаграждение, при това в размер, не по – нисък от
определения в Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ, като по силата на
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ съдът определя възнаграждението на
процесуалния представител в размер на 439.96
лева. Изчислено по
същия начин, възнаграждението за процесуалното представителство на ищеца С.С.Й.,
съдът определя в размер на 472.89 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса за производството в
размер на 258.77 лева, както и сумата от 400.00 лева, платено от бюджета на
съда възнаграждение на вещо лице.
Водим от гореизложеното, СРС
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, община Столична, район “Искър”,
бул. Христофор Колумб № 43, представляван от изпълнителните директори Йоанна
Христова и Румяна Бетова, да заплати солидарно на Н.С.Й. с ЕГН **********,*** и С.С.Й. с ЕГН **********,***,
сумата от 5 999.00 / пет хиляди
деветстотин деветдесет и девет / лева - представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, формирани от разходи за лечение на Сашо Й.З. в резултат
на пътно-транспортно произшествие, случило се на виновно причинени от С А Ш, застрахован в
ЗД”ЕВРОИНС” АД- със застраховка “Гражданска отговорност, заедно със законната
лихва от 07. 06. 2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, община Столична, район “Искър”, бул. Христофор
Колумб № 43, представляван от изпълнителните директори Йоанна Христова и Румяна
Бетова, да заплати на С.С.Й. с ЕГН **********,***, сумата от 470.40 / четиристотин и седемдесет лв. и 40 ст. / лева -
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, формирани от
разходи за погребение на С Й.З. в резултат на пътно-транспортно произшествие,
случило се на, виновно причинени от С А Ш, застрахован в ЗД”ЕВРОИНС” АД- със
застраховка “Гражданска отговорност, заедно със законната лихва от 07. 06. 2018
г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск Н.С.Й.
с ЕГН **********,*** против “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, община Столична, район “Искър”, бул. Христофор Колумб № 43,
представляван от изпълнителните директори Йоанна Христова и Румяна Бетова за
заплащане на сумата от 470.40 /
четиристотин и седемдесет лв. и 40 ст. / лева - представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, формирани от разходи за погребение на С Й.З. в
резултат на пътно-транспортно произшествие, случило се на, виновно причинени от
С А Ш, застрахован в ЗД”ЕВРОИНС” АД- със застраховка “Гражданска отговорност,
заедно със законната лихва от 07. 06. 2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС” АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, община Столична,
район “Искър”, бул. Христофор Колумб № 43, представляван от изпълнителните
директори Йоанна Христова и Румяна Бетова да заплати на адвокат Р.И.М. с ЕГН ********** ***, сумата
от 439.96
/четиристотин тридесет и девет лв. и 96 ст./ лева, представляваща определено от
съда възнаграждение за предоставена в полза на ищеца Н.С.Й. с ЕГН ********** безплатна адвокатска помощ по исковото
производство по гр. дело № 1815 / 2018 г. по описа на СРС, на осн. чл. 38, ал.2
ЗА.
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС” АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, община Столична,
район “Искър”, бул. Христофор Колумб № 43, представляван от изпълнителните
директори Йоанна Христова и Румяна Бетова да заплати на адвокат Р.И.М. с ЕГН ********** ***,
сумата от 472.89 /четиристотин
седемдесет и два лв. и 89 ст./ лева, представляваща определено от съда възнаграждение за
предоставена в полза на ищеца С.С.Й. с ЕГН ********** безплатна адвокатска
помощ по исковото производство по гр. дело № 1815 / 2018 г. по описа на
СРС, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, община Столична, район “Искър”, бул. Христофор
Колумб № 43, представляван от изпълнителните директори Йоанна Христова и Румяна
Бетова, да заплати по сметка на СРС сумата от 258.77 / двеста петдесет и
осем лв. и 77 ст./ лева - ДТ за производството и сумата от 400.00 / четиристотин / лева – разноски по
производството.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: