№ 206
гр. Плевен , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дария И. Митева Маринова
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Дария И. Митева Маринова Административно
наказателно дело № 20214430200493 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Й. С. от гр. Плевен, ул. *** с ЕГН **********, чрез адв.
И.М. от АК-Плевен, против наказателно постановление № 468/21.09.2020г. на *** на
Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.213, ал.1, предл.4, т.1 от Закона за горите /ЗГ/ и на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ е било
наложено административно наказание глоба по чл.266, ал.1, предл.4 от ЗГ в размер на
200,00 /двеста/ лева и за нарушение на чл.213, ал.1, предл.4, т.2 от ЗГ и на основание чл.275,
ал.1, т.2 от ЗГ е било наложено административно наказание глоба по чл.266, ал.1, предл.4 от
ЗГ в размер на 200,00 /двеста/ лева, както е и отнето в полза на държавата 1 брой МПС –
микробус „Форд Транзит“ с рег.*** и 2, 2 пр.куб.м. орехови дърва за огрев.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление от материално правна и процесуалноправна страна. В заключение се моли
съда за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
И.М. от ПлАК. Моли за отмяна на обжалваното НП. Процесуалният представител развива
подробни съображения относно незаконосъобразността на същото в писмени бележки.
1
Ответникът по жалбата – Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, редовно призовани, не
се представляват, както и не ангажират становище по предмета на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
На 19.05.2020г. в землището на с. Коиловци, общ. Плевен, на ***, длъжностните лица И. М.
Р. и А. В. В. констатирали, че жалбоподателят П. Й. С. в качеството си на водач на
микробус „Форд Транзит“ 2,5 Д с рег. *** транспортира 2,2 пр.куб.м. орехови дърва за
огрев, немаркирани с контролна горска, общинска или производствена марка и
непридружени с превозен билет, доказващ законния произход на дървесината.
За установените нарушения на жалбоподателя бил съставен АУАН № 468/19.05.2020г. /по
регистъра, с бл.№ 000855/, с който на П.С. са му вменени нарушения на чл.213, ал.1, т.1 и т.2
от ЗГ.
Въз основа на АУАН, на 21.09.2020г., наказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление № 468/21.09.2020г., в което нарушенията са описани и квалифицирани по
аналогичен начин, както в АУАН, като за посоченото нарушение на чл.213, ал.1, предл.4, т.1
от ЗГ на основание чл.266, ал.1, пр.4 от ЗГ на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и за нарушението на чл.213, ал.1, предл.4,
т.2 от ЗГ на основание чл.266, ал.1, пр.4 от ЗГ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева. На основание чл.20 от
ЗАНН и чл.273, ал.1 от ЗГ бил отнет в полза на държавата 1 брой МПС – микробус „Форд
Транзит“ 2,5 Д с рег. *** и 2, 2 пр.куб.м. орехови дърва за огрев.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства –
свидетелските показания на И. М. Р., А. В. В. и Т. Х. С., НП № 468/21.09.2020г. на
Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч на л.10; постановление за отказ да се образува
наказателно производство по пр.преписка № В-4077/2020г. от 23.07.2020г. на РП – гр.
Плевен на л.11; възражение на л.12; служебна бележка от Кметство гр. Славяново, обл.
Плевен на л.13; АУАН № 468/19.05.2020г. /по регистъра, с бл.№ 000855/ на л.17; разписка №
003222 за отговорно пазене на вещи от 19.05.2020г. на л.18; доклад от 02.06.2020г. на л.19 и
2
заповед на Министъра на ЗХ на л.20 от делото, всичките кредитирани от съда поради
тяхната обективност, взаимно кореспондентност и безпротиворечивост.
Установява се от доказателствата по делото, че действително на 19.05.2020г. в с. Коиловци,
общ. Плевен, на ул. ***, жалбоподателят е транспортирал 2,2 пр.куб.м. орехови дърва за
огрев, немаркирани с контролна горска, общинска или производствена марка и
непридружени с превозен билет, доказващ законния произход на дървесината. Следва да се
посочи, че по делото действително е представена и приложена на л.13 от същото служебна
бележка изх. № РД-11-718/19.05.2020г., издадена от *** на гр. Славяново, от която е видно,
че жалбоподателят П. Й. С. на процесната дата – 19.05.2020г., ще превозва процесната
дървесина – дърва от орех, от *** гр. Славяново, общ. Плевен до гр. Плевен – Индустриална
зона;Дърветата са придобити от едно орехово дърво-частна собственост.Същите ще бъдат
превозени с микробус Форд транзит,с рег.№***.
Писмените доказателства по делото се кредитираха, като официални документи, издадени от
компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред,
както и неоспорени от страните.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в
предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Обжалваното НП е
съставено от компетентно лице, съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1, т.1 ЗГ и
представената Заповед №РД-49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните.
Не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на
ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя със съставения АУАН, както и
при последващото му санкциониране с издаването на обжалваното постановление. Актът е
съставен в присъствието на свидетел, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е лично на нарушителя. Всички предвидени в
чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз основа на акта наказателно
постановление.
Описаните факти в обстоятелствената част на АУАН и на издаденото въз основа на него
НП, съответстват на правната квалификация на деянието, като нарушение на чл.213, ал.1,
предложение четвърто, т1 и т.2 от Закона за горите, съгласно която разпоредба се забранява
транспортирането на дървесина, непридружена с превозен билет.
3
Съдът намира обаче, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано по безсъмнен
начин от събраните по делото доказателства. Предмет на нарушението по чл.213 ЗГ може да
бъде не каква да е дървесина, а само такава, добита от горска територия, по смисъла на чл.2
от ЗГ. Този извод следва от обществените отношения, уредени със Закона за горите, а
именно режима на управление и използване на дървесина, която представлява част от
горския фонд. Придобиването или управлението на дървесина от имот, който не
представлява гора, по смисъла на чл.2 ЗГ, не е предмет на регламентация от този закон,
респективно не води до ангажиране на отговорност за нарушение, уредено в Закона за
горите.
В процесния случай от доказателствата по делото не се установи по категоричен начин
произходът на дървесината, намерена в управлявания от жалбоподателя товарен автомобил.
Установи се от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта – служители на РДГ-Р. и
В. , че същите единствено са установили наличието на дървесина и то орехова в
автомобила, управляван от П.С. при извършването на проверка. Произходът на
транспортираната от жалбоподателя дървесина се установява и от показанията на
разпитания по делото служители на РДГ които са спряли автомобила за проверка и първи са
констатирали превозването на дървесина в процесния бус са орехови дърва. Относно
произхода на дървесината не са представени каквито и да било доказателства от
административно-наказващия орган. Не се установява дали така намерените, натоварени и
транспортирани дървета са били част от гора, по смисъла на закона.
Още повече че в преписката на административно наказващият орган на л.13 е приложена
Служебна бележка изх. № РД-11-718/19.05.2020г., издадена от *** на гр. Славяново, от
която е видно, че жалбоподателят П. Й. С. на процесната дата – 19.05.2020г., ще превозва
процесната дървесина – дърва от орех, от *** гр. Славяново, общ. Плевен до гр. Плевен –
Индустриална зона;Дърветата са придобити от едно орехово дърво-частна
собственост.Същите ще бъдат превозени с микробус Форд транзит,с рег.№***.
Тази служебна бележка доказва произхода на дървесината, разрешение да бъде отрязано
това дърво,както и законният транспорт на същата от едно населено място в друго.
На следващо място,съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, когато за дадено деяние е възбудено
наказателно преследване от органите на прокуратурата, административно – наказателно
производство не се образува. Доколкото първо за случая е била уведомена прокуратурата и
е образувана преписка №В 40077/20гпо сигнал изпратен от РДГ-гр.Ловеч в които се
съдържат данни за установено от тях административно нарушение по ЗГ от лицето П. Й. С.
от гр.Плевен,а впоследствие АУАН е бил съставен на 03.06.2020 г. Видно от текста на
докладната записка РП-Плевен, административно – наказващия орган е приел за установено,
че деянието, за което е образувано административно – наказателното производство
4
съставлява престъпление. Впоследствие е съставен и АУАН и издадено НП.
При това положение не е ясно как АНО е преодолял императивната разпоредба на чл. 33, ал.
1 от ЗАНН ограничаваща изобщо възможността при възбудено наказателно преследване от
органите на прокуратурата, да образува административно-наказателно производство.
За да бъде ангажирана административната отговорност на определен субект, при наличието
на образувано ДП, без да бъдат нарушавани разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, или чл.
33, ал. 2 от ЗАНН, следва последното да бъде прекратено с влязъл в сила акт.
Самото писмо до прокуратурата,автоматично би следвало а се приеме,че образуваната
административна преписка следва да бъде прекратена и след като Постановлението за отказ
от образуване слезе в сила то да бъде изпратено на наказващият орган,тогава той би
следвало да образува нова административно наказателна преписка които на базата на
постановлението да издаде нов акт или на базата на постановлението на прокуратурата
издаде наказателно постановление.
При това положение основателно се налага извода, че е в рамките административно-
наказателно производство са допуснати нарушение на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, както и на чл.
33, ал. 2 от ЗАНН, доколкото дори и да е образувал АНП, АНО е следвало да го прекрати на
посоченото последно основание. Горното само по себе си опорочава процедурата
регламентирана в ЗАНН и самостоятелно основание за отмяна на НП.
Поради изложените по-горе съображения, обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
На следващо място отделно от административно-наказателната отговорност, с обжалваното
Наказателно постановление е постановено отнемане на вещи - предмет и средство на
нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 и 2 ЗГ.
Съгласно чл. 273, ал. 1 от ЗГ вещите, послужили за извършване на нарушение, както и
вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия
собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на
собственика им.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗАНН, когато административно-наказващият орган постановява
отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са
послужили за извършване на умишлено административно нарушение, следва да съобрази
дали това е предвидено в закон. В конкретния случай такова отнемане е предвидено именно
в чл. 273, ал. 1 от ЗГ. Съгласно чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, отнемане по алинея 1 не се допуска,
когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на
административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго.
В съответния закон (ЗГ) не е предвидено друго, тъй като не е предвидено, че отнемането се
5
допуска и когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на
административното нарушение. Произнасянето на съда следва да бъде направено при
събрани доказателства относно стойността на отнетата вещ - в случая автомобил и относно
други прояви на жалбоподателя, обосноваващи признаци на висока обществена опасност на
деянието. След преценка на тези доказателства в тяхната съвкупност заедно с установената
стойност на предмета на нарушението (дървесина), съдът следва да направи съответния
извод относно съотношението, предвидено като ограничение за отнемане на вещите по чл.
20, ал. 4 от ЗАНН.
Вярно е, че разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ изрично предвижда, че се отнемат в полза на
държавата вещите, послужили за извършване на нарушението, независимо от това чия
собственост са (и тук специалния закон е по-различен от общия ЗАНН). В специалния закон
- Закона за горите не е налице хипотеза по отношение стойността на отнетите вещи и за това
настоящият съдебен състав счита, че нормата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ е специална по
отношение на нормата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН и следва да се прилага тази разпоредба в
хипотезата по отношение размера на вещите, чието отнемане е постановено с процесното
НП. След като ЗГ не предвижда критерий стойност на вещите, следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН.
С оглед установената доказателствена тежест съдът приема че административният орган не
е доказал, че стойността на отнетото МПС съответства на тежестта на нарушението и на
стойността на транспортирания дървен материал. Наред с това, липсата на данни в този
смисъл, включително и за това чия собственост е МПС и на каква стойност, съществено
нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като върху него, без ясни съображения
от фактическо и правно естество, се възлага неблагоприятна последица от имуществено
естество. В настоящия случай съдът приема, че стойността на МПС отнето с НП като
средство на нарушението явно не съответства на тежестта на нарушенията. Поради
непосочване чия собственост е отнетото МПС няма възможност съдът да провери другите
предпоставки за отнемането на МПС – микробус „Форд Транзит“ 2,5 Д с рег. ***. Съобразно
чл. 273, ал. 1 ЗГ, преди да пристъпи към постановяване на отнемане на средството на
нарушението, собственоста на МПС е релевантно обстоятелство във връзка с което,
административно наказващият орган е следвало да се увери чия собственост е МПС,
единствено на жалбоподателя ли принадлежи или на трето лице.
Изложените съображения във връзка с отнемането в полза на държавата на вещи,
послужили за извършване на административното нарушение, са застъпени в практиката на
редица Административни съдилища в страната, обективирана например в Решение № от
11.11.2013 г. по канд № 394/2013 г. на Административен съд - Русе, Решение № от
04.07.2013 г. по канд № 256/2013 г. на Административен съд - Русе, Решение № 794 от
26.10.2011 г. по адм. д. № 731/2011 г., 3 чл. с-в на Административен съд С. област, Решение
№ 291 от 03.04.2012 г. по адм. д. № 127/2012 г., 3 чл. с-в на Административен съд София
област, Решение № 794 от 26.10.2011 г. по адм. д. № 731/2011 г., 3 чл. с-в на
6
Административен съд С. област, Решение № 2371 от 03.10.2013 г. по канд № 2415/2013 г. на
Административен съд - Варна, Решение № 169 от 21.01.2013 г. по адм. д. № 2020/2012 г. на
Административен съд - Бургас, Решение № 169 от 21.01.2013 г. по адм. д. № 2020/2012 г. на
Административен съд - Бургас, Решение № от 16.04.2013 г. по канд № 10130/2013 г. на
Административен съд - Велико Търново и други.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбата по отношение на
отнетите вещите, послужили за извършване на нарушението е основателна като
обжалваното НП следва да бъде отменено като неправилно както в частта, в която на
основание член 273 , ал. 1 ЗГ е постановено да бъде отнето в полза на държавата МПС –
микробус „Форд Транзит“ 2,5 Д с рег. ***, с непосочен собственик, като вещ послужила за
извършване на нарушението,така е по отношение на вещите предмет на нарушенията 2,2
пр.куб.м. орехови дърва за огрев.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има право на
разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е
своевременно направена от процесуалния му представител.
Особеност на процесното производство се състои в това, че адвокатското възнаграждение не
е реално заплатено, а е предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата. Съгласно цитираната разпоредба, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати.
В този специален случай легитимиран да получи присъдената от съда сума е не
защитаваната страна, а самия адвокат. В този смисъл - Решение № 8011 от 23.06.2020 г. по
адм. д. № 2450/2020 на Върховния административен съд; Определение № 5716 от 18.05.2020
г. по адм. д. № 13722/2019 на Върховния административен съд; Определение № 5326 от
05.05.2020 г. по адм. д. № 2563/2020 на Върховния административен съд; Решение № 5246
от 30.04.2020 г. по адм. д. № 8497/2018 на Върховния административен съд и др.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако размерът на дължимото възнаграждение не е определен
между страните с договора (както е в настоящия случай) този размер се определя от съда,
като следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно дължимия размер
7
съдът съобрази следните обстоятелства:
- към момента на сключване на договора 28.09.2020 г. и към момента на провеждане на
откритото съдебно заседание, в което е оказана адвокатска защита и съдействие - 15.04.2021
г. е в сила нова редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 предвижда минимален размер на
дължимото възнаграждение при дела с материален интерес до 1000 лева равен на 100 лева;
- вида на оказаната адвокатска защита и съдействие – представителство в едно открито
съдебно заседание. По делото не са налице доказателства и жалбата да е изготвена от
адвоката, доколкото видно от нейния текст тя е подадена лично от наказаното лице, като в
нея няма посочване, че се подава със съдействието на адвокат. Освен това към нея не са
представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, а тези приложени в
откритото съдебно заседание са от по – късна дата;
- фактическата и правна сложност на делото. Констатира се, че процесния случай не поставя
за обсъждане непознати въпроси по приложението на материалния и процесуалния закон.
По делото е проведено едно открито съдебно заседание и е разпитани двама свидетели.
Изложени пълно и всестранно доводи от адвоката за отмяна на процесното наказателно
постановление.
- материалният интерес. В случая наложената административна санкция е глоба в размер на
400,00 лева общо.С оглед гореизложеното, справедливият и обоснован размер на
адвокатското възнаграждение, който следва да се присъди е 200,00 /сто/ лева. Този размер
на възнаграждението е законосъобразно определен и същевременно представлява достойно
заплащане за доказано положения от адвоката труд, без същевременно да се допуска
неоснователно обогатяване за сметка на държавен орган.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 468/21.09.2020г. на *** на Регионална дирекция по
горите – гр. Ловеч, с което на П. Й. С. от гр. Плевен, ул. *** с ЕГН ********** за
нарушение на чл.213, ал.1, предл.4, т.1 от Закона за горите /ЗГ/ и на основание чл.275, ал.1,
т.2 от ЗГ е било наложено административно наказание глоба по чл.266, ал.1, предл.4 от ЗГ в
8
размер на 200,00 /двеста/ лева и за нарушение на чл.213, ал.1, предл.4, т.2 от ЗГ и на
основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ е било наложено административно наказание глоба по
чл.266, ал.1, предл.4 от ЗГ в размер на 200,00 /двеста/ лева.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 468/21.09.2020г. на *** на Регионална дирекция по
горите – гр. Ловеч, с което на П. Й. С. от гр. Плевен, ул. *** с ЕГН ********** на
основание член 273 , ал. 1 ЗГ е отнето в полза на държавата 1 брой МПС – микробус „Форд
Транзит“ с рег.*** и 2, 2 пр.куб.м. орехови дърва за огрев. П. Й. С. от гр. Плевен, ул. *** с
ЕГН **********
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ гр.Ловеч на основание чл. 63, ал. 3
ЗАНН вр. чл. 38 от ЗАдв. да ЗАПЛАТИ на П. Й. С. от гр. Плевен, ул. *** с ЕГН **********
,сумата от 200,00 /сто/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана защита и
съдействие.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Административен съд в 14-дневен срок
от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9