РЕШЕНИЕ
№ 23.05.2022г. гр.Пазарджик
В
И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
на деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕНСЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА
РАЛИНОВА
секретар:Катя
Кентова
като разгледа докладваното от съдия Ралинова
търговско дело №5 по описа за 2021
година
Производството
е по реда на чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл620 ал.5 от ТЗ.
Производството
по настоящето дело е образувано по искова молба предявена от „Ф.“ АД – в
несъстоятелност, с ЕИК****, със
сезалище и адрес на управление гр.Б. п.к.4679
ул.“Т. м.“
№**, представлявано от синдика Н.Г.М. със съдебен адрес ***
адв.И.В., срещу Н.Г.П. с ЕГН **********, с адрес ***, по реда на чл.45 от ЗЗД,в
която са изложени обстоятелства, че ответникът е неговата майка притежавали
общо 49 % акции от общият брой акции, а П. бил изпълнителен директор на
дружеството от 13.10.2016г. до 4.01.2019г., когато дружеството е било обявено в
несъстоятелност.Сочи се, че през този период е била извършена смяна на
изп.директор с решение на Съвета на директорите от 13.10.2016г., но с
поведението си и завеждането на две дела П. блокирал тази промяна на
изпълнителния директор /новият Е.Г./, като през този период управлявал
дружеството незаконосъобразно и съответно нанесъл вреди.Сочи се,че не бил
свиквал ОС и СД и управлявал еднолично, като натрупал загуби и довел
дружеството до несъстоятелност.
С уточняваща молба вх.№261341/3.02.2021г., ищецът чрез синдика Н.М. е
пояснил,че нанесените вреди са в общ размер на 664 000 лева и
представляват загуби по счетоводните баланси на дружеството за 2017 г. в размер
на 136 000 лева и за 2018г. в размер на 528 000 лева.Сочи се, че за
времето след 13.10.2016г., когато с решение на Съвета на директорите ответникът
П. е бил освободен като изп.директор, изцяло в рамките на исковия период
2017-2018г., когато бил нанесъл вредите, предмет на исковата молба, П. във
вътрешните взаимоотношения с дружеството не
бил изпълнителен директор, тъй като предявеният от него иск, срещу решението
за осовобождаването му като изп.директор, бил признат от съда за
недопустим.Оттук се извежда и обстоятелството, че отговорността била по реда на
чл.45 от ЗЗД, а не по чл.240 ал.2 от ТЗ.
Във връзка с изложеното се моли
съдът да постанови решение, с което
да осъди Н.Г.П. с ЕГН **********, да заплати на „Ф.“ АД – в несъстоятелност,
с ЕИК *****, сумата от 136 000
лева имуществени вреди, причинени от управлението на ответника на дружеството,
представляващи загуби по счетоводният баланс за 2017 година и имуществени вреди
-загуби по счетоводният баланс за 2018 година в размер на 528 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 20.01.2021 година до окончателното
изплащане.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК от
ответника по делото е депозиран писмен отговор със становище по така
предявеният иск, който се оспорва изцяло.Изложени са подробни съображения, че
не е причинил такива вреди, а твърдението, че управлявал еднолично обяснява с
редът, който акционерите били избрали – чл.25 от Устава.Обстоятелството, че
обжалвал и оспорвал смяната му, като изп.директор също не можела да му се вмени
като вина.А освен това имал задължението, да управлява дружеството до
вписването на друг изп.директор.Сочи, че в годините едноличният модел на управление
се е наложил като успешен , а към края
на управлението му дружеството било имало неразпределена печалба в размер на
над 1.2 милиона лева и допълнителни резерви от 239 хил. лв. Не било посочено
никакво действие, което Общото събрание или другите членове на Съвета на
директорите да са му възложили и което да не е било изпълнено. Оспорва
немотивираното вменяване в негова отговорност на цялата натрупана счетоводна
загуба, и развива подробни доводи относно счетоводното записване.
От
приложения отчет за приходите и разходите за 2018г., в раздел А РАЗХОДИ, т.5 -
ДРУГИ РАЗХОДИ било записано, че дружеството е извършило други разходи на обща
стойност 392х.лв.
Твърди
се, че с част от тази сума в размер на
351 146,13лв. в годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО е преобразуван
счетоводният финансов резултат в посока увеличение, като за основание е записан
чл. 26, т.1 и т.2 от ЗКПО, който гласи: „Не се
признават за данъчни цели следните счетоводни разходи:1.
разходи,
несвързани с дейността;
2.
разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон; “ Твърди се също, че облагаемата печалба през 2018г. в годишната
данъчна декларация е увеличена със сума в размер на 25076,88лв., която също е
включена в перото – „други разходи“ на Отчета за приходите и разходите за
2018г., като за основание за това е посочено, че това са разходи и последващи
оценки от отписване на вземания като несъбираеми. А отписването на вземания е
регламентирано в чл.34 от ЗКПО, вземанията са признат разход след изтичане на 5г.
давност и не можело да става въпрос за
взето своеволно еднолично решение - в случая отписването е станало поради
законовото задължение.Счетоводните документи на „Ф.“ АД били предадени на
новото ръководство с приемо-предавателен протокол от 18.01.2019 година.Видно
било, че и основната част от разходите за посоченият период бил за заплати и
осигуровки, а собственият капитал на дружеството надвишавал загубата и за двете
години.В исковата молба ищецът не бил изложил причинно-следствена връзка между
конкретно действие или бездействие и твърдените вреди.Свикването или не на
заседание на общото събрание или СД на дружеството, не представлявало фактор за
натрупване на загуба.Моли предявеният иск да се отхвърли.
Представена е в срок и допълнителна
искова молба, в която са изложени твърдения като в порвоначалната за виновно
поведение и неизпълнение на задълженията на ответника по реда на чл.222 ал.3 от ТЗ да свика ОС на акционерите и СД,
които да вземат решения за управление на дружеството.Сочи се, че от
13.10.2016г., ответникът всячески се стремял да се укрива от останалите членове
на СД и да не изпълнява нито едно от исканията отправени му по управлението от
другите двама членове на СД и основният акционер.Посочени са и са изброени
уведомителни писма и покани с искания от
останалите членове на СД, които са изчерпателно изброени по дати.Сочи се, че П.
е укривал информация от останалите членове.Посочени са и нотариалните покани, но ответникът бездействал на всички
тези искания и покани през 2017г. и извършвал действия срещу волята на
останалите двама членове на СД на дружеството.
Постъпил е и допълнителен отговор от
ответника П., в който се сочи, че отсъствало посочване на каквото и да било
действие или бездействие, което да е причинило финансов ущърб на дружеството.Не
ставало ясно с кои действия е направил излишни разходи или с кои бездействия е
пропуснал реализирането на приходи.Липсвало обяснение за начина на формиране на
вредата, както и причинно-следствената връзка.
С определние №260398/2.07.2021 година
по реда на чл.220 във вр. с чл.218 от ГПК е конституиран „Б.“ АД, с ЕИК *********, като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Окръжният съд, като се запозна с
твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и
доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено
от фактическа и правна страна, следното:
В Раздел І на Глава 41 от ТЗ, озаглавена “Попълване на масата на
несъстоятелността”, са уредени хипотези относно действия на синдика по събиране
на невнесен капитал, прекратяване на договор, прихващане, както и отменителните
искове. Съдебната практика се е обединила около становището, че изброяването на действията, чрез които
се осъществява попълването на масата на несъстоятелността, не е изчерпателно. С
оглед на характера за посочените дейности, то следва да се приеме, че законът
регламентира специфични правомощия на синдика, извън общите по чл.658 ал.1 от ТЗ – по издирване и уточняване на имуществото на длъжника, представителство по
дела, завеждане на искове от името на дружеството в несъстоятелност. Исковете
за попълване на масата на несъстоятелността целят вземанията на търговеца към
трети лица да се включат в имуществото на несъстоятелния длъжник в
производството по универсално принудително изпълнение. По преките искове – за
изпълнение на договор, за плащане на задължение, попълването на масата на
несъстоятелността се осъществява чрез реализиране на изпълнение въз основа на
титула, придобит от търговеца вследствие на уважаването на предявения иск. При
отменителните искове връщането на имуществото в масата на несъстоятелността
настъпва по силата на съдебното решение за обявяване на нищожността, респ.
недействителността на сделката по чл.646 и чл.647 от ГПК. Следователно
законодателят не е направил разграничение относно способите, по които се
попълва масата на несъстоятелността на длъжника – по право или посредством
допълнителни действия по събиране на вземанията на търговеца в производството
по несъстоятелност. Необходимото условие за това, обаче, е действието да е инициирано от синдика - без
значение дали от негово собствено име, като орган на несъстоятелността, или от
името на длъжника, като негов представител. Този извод произтича от самия
термин „попълване масата на несъстоятелността“, тъй като „попълването“
предполага проява на активност от определено лице. Точно такъв е и конкретният
случай – касае се за активни действия от страна на синдика за попълване на
масата на несъстоятелността на „Ф.“ АД, в несъстоятелност.
Безспорно е
в отношенията между страните е, че с решение №3/4.01.2019г. по т.д.201/17г. по
описа на Окръжен съд Пазарджик е обявена несъстоятелността на „Ф.“ АД, а с
определние №482/11.08.2020г. е бил назначен за постоянен синдик Н.Г.М..
Безспорно между страните, а и се установява от
представените доказателства, че на 13.10.2016г. и било взето решение, с което е
освободен като като предсадател на Съвета на директорите и изпълнителен
директор на дружеството и за такъв е бил избран Е. В. Г.Ответникът П. е
образувал две производство пред Ос гр.Пазарджик т.д.190/16г. касаещо иск за
смяната му като изп.директор и т.д.191/16г. , с което е спряно вписването вТР
на Агенцията по вписванията.
Установява
от представеното решение № 300/5.11.2018 година по в.т.д. 423/18г. на
Апелативен съд Пловдив,че е обезсилено съдебно решение №65/20.06.2017г. по
т.д.190/2016г., с което е отхвърлен предявеният от Н.П. иск за отмяна на
решение на Съвета на директорите на „Ф.“ АД от 13.10.2016г. и евентуално
предявеният иск за прогласяване на нищожността на решенията, като
производството по делото е прекратено.
Безспорно
е между страните, че независимо от взетото решение Н.П. е останал изпълнителен
директор и след 13.10.2016г. вкл. до датата на обявяване на несъстоятелността –
4.01.2019 година.
От
представените многобройни писмени доказателства – покани, уведомителни писма и
нот.покани, изпратени до П. са правени опити неколкократно да проведе както
заседание на Съвета на директорите, който да разгледа финансовото състояние и
дейността на дружеството през 2017г. и 2018г., така и изготвяне на доклад към
акционерите на дружеството.
От
представената по делото нот.покана от 17.07.2018 година се установява, че
новоизбраният изп.директор Е.Г., чрез процесуалният представител адв.Р.К. е
изразил несъгласия с дейността на ответника П., изискал е считоводната
документация,посочил е, че ответника укрива информация относно
неплатежоспособността на дружеството.
В този
смисъл са и св.показания на св.Д.М., св.Р.К. и св.Г., които са последователни
взаимно допълващи се сочат на еднолично управление от страна на П. след
13.10.2016 година до обявяване на несъстоятелността на дружеството.Изложени са
факти за многократни опити да се проведе разговор, както и Събрание на
акционерите, отказано било и Съвета на директорите да се събере.Свидетелите
установяват, че П. не отговорил на нито една от поканите, не успели да го видят
,а и отказвал всякаква комуникация с тях.
С св.Г.
установява, че последната му среща с ответника П. била в края на м.януари
2017г., когато всъщност изпълнявали последните поръчки към „Б.“ АД и тогава
свидетелят помоли Н.П. да свика Събрание на директорите, на което да се вземат
адекватни рещения, тъй като дружеството вече изпотвало затруднения.Според св.Г.
по това време, вече имали финансови затрудненияи задължения към бюджета, не
можели да си заплащат тока, което наложило вземането на кредит от „ЕМ Джи“
АД.Всичко произтекло от влошението отношения между Н.П. и Д.М..
По делото е
представена счетоводна документация за 2017г. и 2018г., във връзка с която е
назначена ССчЕ и са прието основно и допълнително заключение.
От приетото и неоспорено от страните заключение се установява, че при извършения
анализ на посочените счетоводните данни /за
календарната 2017 год./ се налагат следните изводи, а именно:преобладават
месеците през които дружеството е реализирало счетоводна загуба /като финансов
резултат/ над тези през които същото е реализирало /колкото и да е малка, с
изключение на м. декември/ счетоводна печалба /съотношението е 9 месеца към 3
месеца/.
Печалба
е реализирана само през м. март /3 312.64 лв./, м. септември /265.86 лв./и м.
декември 2017 год. - /43 218.66 лв./.
Размерите на счетоводната загуба за
месец април 2017 год. /31 755.45 лв./ и тази за месец юни 2017 год. /41 994.67
лв./, а като най-голям относителен дял в
осчетоводените разходи /без тези отнасящи се за месец декември 2017 год./ през
годината са тези по счет. с/ка № 604 - „Разходи за заплати” и тези по
счет. с/ка № 605- „Разходи за осигуровки” /сметка на
работодателя/.
Спораде основното заключение По отношение формирането на месечния,
съответно годишен финансов резултат от дейността на предприятието същият
кореспондира с понятията счетоводна печалба и счетоводна загуба.
Определенията
на тези понятия са посочени в Счетоводен стандарт /СС/ № 12 „Данъци от
печалбата”, а именно:
„Счетоводна
печалба или загуба - печалбата или загубата за периода, определена ката разлика
мезду приходите и разходите от отчета за приходите и разходите /ОПР/”.
В
счетоводно-информационната система на „Ф.” АД /Н/ за календарната /финансова/ 2018 год. използваните
счетоводни сметки по които е ставало осчетоводяването на реализираните приходи
са следните, а именно:
-
Счет. с/ка № 703 „Приходи от продажба
на услуги” /ушиване на панталони/.
-
Счет. с/ка № 709 „Други приходи от
дейността”.
В
счетоводно-информационната система на „Ф.” АД /Н/ използваните счетоводни
сметки по които е ставало осчетоводяването на направените разходи са следните,
а именно:
-
Счет. с/ка № 601 „Разходи за
материали” /разходи за закупени материали, разходи за заплатена ел. енергия,
разходи за заплатена вода/
-
Счет. с/ка № 602 „Разходи за външни
услуги” /разходи за услуги, разходи за адвокатски хонорари за представителство
по дела, разходи за депозити на вещи лица по дела, разходи за такси за
Търговския регистър/.
-
Счет. с/ка № 603 „Разходи за
амортизация” /разходи във връзка
с
изхабяването на сгради и конструкции, компютърна техника и машини и
оборудване/.
-
Счет. с/ка № 604 „Разходи за заплати
/възнаграясдения/”
-
Счет. с/ка № 605 „Разходи за
осигуровки /за сметка на работодателя/”
-
Счет. с/ка № 609 „Други разходи”
/разходи за закупуване на карти за пътуване по автобусния и железопътен
транспорт/.
-
Счет. с/ка № 629 „Други финансови
разходи” /разходи направени за банкови такси/.
-
Счет. с/ка № 691 „Извънредни
разходи”.
По
отделни месеци сумите осчетоводени по тези сметки, респективно финансовия
резултат от упражняваната дейност е посочена по
месеци. Вещите лица са установили,
че съгласно
аналитичния регистър по счет. с/ка № 609 „Други разходи” за 2018 год.,
предоставен им от счетоводната кантора, обслужваща
неплатежоспособното дружество, в него са отразени следните разходи, а именно:
-
от 01.01.2018 год. до 07.12.2018 год.
са осчетоводени предимно транспортни разходи, свързани с карти за пътуване
/закупени от „Б***” АД и „Т.”
ООД/, на стойност от 22.00 лв., 45.00 лв. и 135.00 лв., както и заплатени
разходи към „EVN
България”
ЕАД и куриерски услуги.Единствената счетоводна операция с
основание, различно от отразяване на пътни разходи, разходи към „EVN
България”
ЕАД и куриерски услуги, е счет. операция взета на дата 26.09.2018 год. с
основание „Решение на Пловдивския районен съд” на стойност 12 990.00 лв.и
посочен контрагент „Б.” АД.
От заключението се установява, че на дата
31.12.2018 год. са взети следните счетоводни операции за отнасяне като разход
на дружеството на:
-
сума в размер на 2 153.42 лв. с
основание „Не е намерен документ” и посочен партньор „EVN България”
ЕАД.
-
сума в размер на 3 555.39 лв. - ДДС
за внасяне с основание „Равняване по ПИК”.
-
сума в размер на 4 626.00 лв. с
основание „Равняване по ПИК”.
-
сума в размер на 4 160.22 лв. с
основание „Равняване по салда”.
-
сума в размер на 62 615.18 лв. със
записан контрагент/доставчик „Б.” АД с основание „Равняване по списък на
кредиторите от синдик”.
-
сума в размер на 273 167.92 лв. със записан
контрагент/доставчик „Е. Д.” АД с основание „Равняване по списък на кредиторите
от синдик”.
-
сума в размер на 493.00 лв. с
основание „Получен превод, но без документ”.
-
сума в размер на 375.00 лв. с
основание „Получен превод, но без документ”.
-
сума в размер на 25 076.88 лв. с
основание „Отписване на недоказани вземания”.
-
сума в размер на -1 281.01 лв. с
основание „Изравняване на актив”.
В
счет. регистър за м. декември 2018 год. е записано, че за тези счетоводни
операции са съставени съответните мемориални ордери и протокол.
В
тази връзка сумите на осчетоводените други разходи за дейността на дружеството
за 2018 год. възлизат общо в размер на 391 122.82 лв., като от тях суми в
размер на 374 942.00 лв. възлизат разходите за които са съставени счетоводни
операции на дата 31.12.2018 год.
Всички
счет. операции на дата 31.12.2018 год. са съставени от счетоводителя, обслужващ
несъстоятелното дружество, след съгласуване със синдика и по данни на
счетоводителя са взети от него с цел равнение на крайните салда по счетоводните
сметки по баланса на дружеството с одобрения от съда списък на приетите
вземания и на списъка с неприети вземания.
Така
начислените по тази счет. с/ка суми на дата
31.12.2018 год. /възлизащи общо в размер на 374 942.00 лв./, по същество не
представлявали разход от стопанската дейност
на дружеството през м. декември 2018 год.
Взетите
счетоводни операции за посочените във въпроса суми:
-
сума в размер на 273 167.92 лв. със записан
контрагент/доставчик „Е. Д.” АД с основание „Равняване по списък на кредиторите
от синдик" /взета на дата 31.12.2018 год./.
-
сума в размер на 62 615.18 лв. със
записан контрагент/доставчик „Б.” АД с основание „Равняване по списък на
кредиторите от синдик" /взета на дата 31.12.2018 год./.
-
сума в размер на 12 990.00 лв. със
записан контрагент/доставчик „Б.” АД с основание „Равняване по списък на
кредиторите от синдик” /взета на дата 26.09.2018 год./са били съставени
от счетоводителя с цел счетоводната информация на дружеството /касаеща
задълженията му към кредитори/ да съответства на одобрените от съда по
несъстоятелността списъци на приетите и неприети вземания към 2019 год.
От заключението се установява още, че счетоводителят
сочел, че е съставил годишния финансов отчет
/ГФО/ за 2018 год., в т. ч. Счетоводния баланс към дата 31.12.2018 год. /като
част от него/ при непълна счетоводна документация.
В
първоначално изготвения от него счетоводен баланс, отразените задължения на
неплатежоспособното дружество към посочените по-горе доставчици не са
съответствали по размери на приетите им вземания в производството по
несъстоятелност.
Формирането
на финансовия резултат от упражняваната от „Ф.” АД /н./
стопанска дейност през календарната 2018
год. /счетоводна
загуба в размер на 528 061.13 лв./, реализираните приходи /като размери и
видове, по месеци и общо за годината/ и направените разходи /като размери и
видове , по месеци и общо за годината/ са разбити по пера
в таблица.
Вещите лица са направили анализ на формирането на
финансовия резултат от упражняваната от „Ф.” АД /н./
стопанска дейност през календарната 2017
год. И са достигнали до
извода, че счетоводната
загуба в размер на 134 963.74 лв.
Също
така реализираните приходи са в пряка връзка с направените разходи от
дружеството, като пак там /в т.1.2/ е направен и анализ на обстоятелствата
довели до така формираната загуба за годината.
От
допълнителното заключение се установява, че сумата в размер на 33 938.74
лв. е надлежно анализирана - тя представлява начислените провизии /разходи/ за
компенсируеми отпуски към дата 31.12.2018 год., като същата участва във
формирането на финансовия резултат от дейността на дружеството /счетоводна
печалба или счетоводна загуба/, но не участва при формирането на реалния
резултат от стопанската дейност на съответното предприятие.
Аналогично
на казаното се отнася и за сумата в размер на 6 455.15 лв. - същата
представлява начислените провизии /разходи/ за осигуровки върху сумата на
компенсируемите отпуски.
След запознаване с рекапитулациите на ведомостите, които са предадени на
синдика С., реалния разход за заплати през 2018 год. във „Ф.” АД представлява
сума общо в размер
на
412 065.72 лв.
По
отношение на сумата на осигуровките в представените рекапитулации на РПВ не е
открита такава информация - същата може да се намери в Аналитичния регистър на
счет. с/ка № 605 „Разходи за осигуровки”, като тя е общо в размер на 76 103.61
лв.
Съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки
и по онзи начин, който е поискан от ищеца. От изложените фактически твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба и отправения с нея петитум до съда, е
видно, че ищеца претендира връщане на суми в масата на несъстоятелността от
вреди изразяващи се в загуби по баланса на дружеството за 2 години – 2017г. и
2018г., произтичащи от поведение на ответника, в качеството му на изпълнителен
директор, довели до загуби през 2017 година и 2018 година.
Спорно е в производството
между страните е установен ли е фактическият състав на деликта.С кои свои
действия и бездействия ответника П. е допринесъл до постигане установените
загуби от СИЕ, респ. равнозначно ли е на
претендираното обезщетение.
Правната квалификация на предявения в
настоящото производство иск за заплащане на имуществени вреди е чл.45, ал.1 ЗЗД.
Подлежащите
на установяване факти по иска с правно основание чл.45 ЗЗД са: виновно поведение
от страна на ответника; настъпило увреждане- съответно наличие на вреди и
техния размер; причинно- следствена връзка между виновното поведение и
настъпилите вреди.
Отговорността по чл. 45 от ЗЗД, предпоставя виновно противоправно поведение,
т.е. за да бъде ангажирана отговорността на Петов,
следва да се установи по несъмнен начин че негово действие или
бездействие е довело до настъпване на вредоносните резултати.
Съгласно
чл.154 ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. Когато ищецът основава своите искания
на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника,
той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното конкретно действие или бездействие, настъпилите вреди и причинната
връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се предполага до
доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът
следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства,
следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка
между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе
еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва
да установи истинността на твърденията си за релевантните факти.
Обезщетението по чл.51 от ЗЗД обхваща претърпени
вреди и пропуснати ползи, "вреда" /което не е нормативно определено/
следва да се тълкува в широк смисъл - като всяко смущение, накърняване или
засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве, душевност и
психическо състояние. По този ред подлежат на обезщетяване всички вреди, за
които е установено, че са в причинна връзка /резултат на/ противоправното и виновно поведение на дееца. Вредите
по начало са тези неблагоприятни последици, които засягат правата и законните
интереси на увредения.
От
събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, по безспорен начин
се установява, че дружеството „Ф.“ АД е приключило фонансовата 2017 година и
2018 година със загуби.
Искът обаче е неосснователен,
тъй като не са налице всички елементи от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и по точно не е установено, с кои свои
конкретни действия или бездействия ответника П. е допринесъл за стопанската
загуба, която да е в причинна връзка с противоправното му
поведение.Отделно от това вредата, респ. счетоводната загуба за процесният
период 2017-2018г. представлява начислени провизии от неизползван отпуск на
работниците, както и приети парични вземания на кредитори в производството по
несъстоятелността.В.л. Т. в о.с.з. проведено на 19.04.2022 година поясни, че
само през м.декември има запис на разход от 375008 лева, която представлява
задължение към НОИ и включени в списъка на приети вземания от синдика/стр.714
от делото/.
Ответника нен е представил списък с разноски по чл.80 от ГПК.
При този изход на делото, съобразно нормата на чл.620
ал.5 от ТЗ, дължимата държавна такса, следва да се възложи на несъстоятелното
дружествоо от масата на несъстоятелността и е в размер на 26 560 лева.
Воден от
горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият Окръжен съд,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на синдика Н.Г.М. на
„Ф.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК ****, със сезалище и адрес на управление
гр.Б. п.к.4679 ул.“Т. М.“ №*, със съдебен адрес *** адв.И.В., срещу Н.Г.П. с ЕГН **********, с адрес ***, с които се иска на основание чл.45 от ЗЗД, да бъде осъден ответника Н.Г.П.
да заплати на „Ф.“ АД – в несъстоятелност, сумата от 136 000 лева
имуществени вреди, причинени от управлението на ответника на дружеството,
представляващи загуби по счетоводният баланс за 2017 година и имуществени вреди
- загуби по счетоводният баланс за 2018 година в размер на 528 000 лева, ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от 20.01.2021 година до окончателното им изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Ф.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК *****, със
сезалище и адрес на управление гр.Б. п.к.4679 ул.“Т. М.“ №**, представлявана от синдика Н.Г.М.,
със съдебен адрес *** адв.И.В., да заплати по сметка на Окръжен съд гр.П., на основание чл.620 ал.5 от ТЗ, държавна такса в размер на 26 560 лева.
Делото е разглеждано с участието на трето лице помагач на страната на ищеца - „Б.“
АД, с ЕИК ****.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен
съд гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: