№ 48854
гр. София, 29.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110133686 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Предявените обективно и субективно кумулативно съединени положителни
установителни искове от „ЕМ СИ ЕСТЕЙТ“ ЕООД с ЕИК: ********* срещу „ЕМЕА
КОНСУЛТ“ ООД с ЕИК: ********* и „ЕМЕА“ ЕАД с ЕИК: ********* са допустими,
исковата молба е редовна.
В срока по чл. 131 ГПК всеки един от ответниците е подал отговор на исковата молба.
В заповедното производство длъжниците са депозирали в срок възражение, в което са
оспорили дължимостта на сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 58281/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да се приложи ч. гр. д. № 58281/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговорите на исковата молба писмени
доказателства.
ПРИЛАГА КЪМ ДЕЛОТО ч. гр. д. № 58281/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.02.2025
година в 10,40 часа, за която дата и час страните да бъдат своевременно и надлежно
призовани.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи
и препис от отговорите на исковата молба.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът съобщава на страните проекта си за доклад
по делото:
1
Предявени са от обективно и субективно кумулативно съединени положителни
установителни искове от „ЕМ СИ ЕСТЕЙТ“ ЕООД с ЕИК: ********* срещу „ЕМЕА
КОНСУЛТ“ ООД с ЕИК: ********* и „ЕМЕА“ ЕАД с ЕИК: *********, при условията на
солидарна отговорност, както следва:
- иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД, вр. чл. 286 ТЗ за
установяване в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца
сума в размер на 22 050 лева, представляваща незаплатена част от договорено
възнаграждение в размер на 33 150 лева, съгласно Договор за изработка от 02.05.2023 г.,
ведно със законна лихва от 24.10.2023 г. до изплащане на вземането и
- иск с правно основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ за установяване в отношенията между
страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сума в размер на 129,60 лева,
представляваща обезщетение за извършени разходи за отправяне на нотариални покани.
За горепосочените суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 58281/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
В исковата молба се твърди, че между „ЕМ СИ ЕСТЕЙТ“ ЕООД, в качеството му на
изпълнител и „ЕМЕА КОНСУЛТ“ ООД и „ЕМЕА“ ЕАД, в качеството им на възложители, е
сключен договор за изработка с предмет: смяна на предназначението за обект земеделска
земя в земя за жилищни нужди за ПИ 030042 с площ от 8.5 дка и ПИ 030041 с площ от 8.5
дка в землището на с. Българево, общ. Каварна, съгласно строителните параметри в Заповед
№ 1554/2007 г. на общ. Каварна. Твърди се, че в клауза чл. 4, ал. 1 от договора било
уговореното възнаграждение на изпълнителя в размер на 33150 лева. Страните уговорили
възнаграждението да бъде платено, както следва: сумата от 1000 лева - авансово преди
подписването на договора (съгласно чл. 4, ал. 1, б. „а“ от договора), сумата от 15000 лева -
след подписване на договора, за което изпълнителят поемал задълженията по договора и е
длъжен да завърши процедурата по смяна на предназначението на имотите (съгласно чл. 4,
ал. 1, б. „б“ от договора) и сумата от 17150 лева - при отпадане на заплатените към Решение
03 от 17.05. 2007 г. такси на основание чл. 30 от 3033 (т.е. приспадането им от дължимите по
новата процедура) и след Решение на комисията за промяна на предназначението на
имотите. Твърди се, че към настоящия момент ответниците са заплатили следните суми:
сумата от 1100 лева, заплатена по банков път от „ЕМЕА КОНСУЛТ“ ООД преди
подписването на договора - на 14.03.2023 г.; сумата от 5000 лева, заплатена по банков път от
„ЕМЕА КОНСУЛТ“ ООД на 25.05.2023 г. сумата от 3000 лева, заплатена по банков път от
„ЕМЕА КОНСУЛТ“ ООД на 22.06.2023 г. и сумата от 2000 лева, заплатена по банков път от
„ЕМЕА“ ЕАД на 22.06.2023 г., като общо заплатената на ищеца сума от двете дружества
възлизала на сумата от 11000 лева. Посочва се, че ищцовото дружество е изпълнило
стриктно задълженията си по процесния договор, като на 15.06.2023 г. било издадено
Решение № 05 на Министерство на земеделието и храните, областна дирекция „Земеделие“
Добрич, с което било променено предназначението на ПИ 030041 и ПИ 030042 в землището
на с. Българево, общ. Каварна от земеделска земя в земя за жилищни нужди. С посочено
решение било определено, че и всяко едно от ответните дружества следвало да заплати само
сумата от 12622,50 лева от таксата по чл. 30, ал. 1 ЗОЗЗ в размер на 24310 лева, като
съответно от тази сума била приспадната таксата в размер на сумата от 11687,50 лева,
заплатена по Решение № 03/17.05.2007 г., което било влязло в сила на 20.07.2023 г. Твърди
се, че ищцовото дружество е изпратило до двете ответни дружества, чрез електронна поща,
покана за приемане на извършената работа с проект за приемо-предавателен протокол на
документи, за което ищецът не получил отговор от същите. С оглед предходното, на
27.07.2023 г. ищцовото дружество отправило нотариални покани до всяко едно от ответните
дружества за приемане на работата от същите на дати 03.08.2023 г. в 16.00 ч. и 17.08.2023 г.
в 16.00 ч. Сочи се, че нотариалните покани били получени от ответниците на 01.08.2023 г.,
но на определените дати не се явили представители на поканените, нито бил получен
2
отговор от същите на телефонни обаждания.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответниците. Била издадена такава заповед срещу последните, като
предвид възражението на длъжниците, че не дължат сумите по същата, съдът е дал указания
за предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Ето защо предявява настоящите
искове. Претендира и разноски по делото.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са депозирали отговор на исковата молба, с
който оспорват исковете по основание и размер.
В отговора и на двете ответни дружества се твърди, че плащанията, които ищцовото
дружество е получило по процесния договор за изработка са повече от твърдените такива в
исковата молба. В тази връзка се сочи, че на 02.05.2023 г. ищецът е получил сума в размер на
3000 лева, като наредител на плащането, по възлагане на ответника „ЕМЕА КОНСУЛТ“
ООД, било Адвокатско дружество „Абрашев и съдружници“.
Навеждат се възражения за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 1, б. „в“ от процесния
договор за изработка на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради протИ.речието със закона,
евентуално като заобикаляща закона и накърняваща добрите нрави. В тази връзка се излагат
доводи, че съгласно посочената клауза „остатъкът в размер на 17 150 лева се дължи само при
отпадане на заплатените към Решение 03 от 17.05.2007 г. такси на основание чл. 30 от ЗОЗЗ
и се дължат след Решение на комисията за промяна на предназначението на земеделска земя
в земя за жилищни нужди за ПИ 030042 с площ от 8,5 дка и ПИ 030041, с площ от 8,5 дка“,
от което следвало, че при издаване на новото решение за потвърждаване на вече издаденото
решение за промяна на предназначението на описаните в договора имоти, заплатените при
издаване на Решение № 03/17.05.2007 г. такси не се дължали по силата на закона и се
приспадали автоматично от комисията по чл. 17 от ЗОЗЗ. Посочва се, че заплатената от
ответниците по-ниска такса произтичала от директното приложение и изпълнение на закона
от комисията по чл. 17 от ЗОЗЗ, а не вследствие на специално предприети действия от
ищеца. Сочи се, че получаването от ищеца на възнаграждение по чл. 4, ал. 1, б. „в“ от
процесния договор за изработка би накърнило добрите нрави, доколкото същият би получил
парична престация от ответниците за резултат, който настъпва в патримониума на
ответниците не поради изпълнение от ищеца, а по силата на закона, като това би довело и до
неоснователно обогатяване на ищеца. Твърди се, че заплатените към Решение 03 от
17.05.2007 г. такси, на основание чл. 30 от ЗОЗЗ, не са отпаднали, каквото било изискването
на клаузата на чл. 4, ал. 1, б. „в“ от процесния договор за изработка, а били приспаднати от
комисията по чл. 17 от ЗОЗЗ, като ответниците били задължени да заплатят към тези такса и
допълнителна такава в размер на сумата от 12622,50 лева, която сума била преведена по
сметката на ОД „Земеделие“ гр. Добрич на 31.08.2023 г. В тази връзка се сочи, че в
представените от ищеца по делото Решение № 05 от 15.06.2023 г. и писма до ответните
дружества на Министерството на земеделието и храните, Областна дирекция „Земеделие“
гр. Добрич с изх. номер до ответника „ЕМЕА“ ЕАД - ПО-10-34-1/16.06.2023 г., съответно до
ответника „ЕМЕА КОНСУЛТ“ ООД - ПО-10-35-1/16.06.2023 г., изрично било посочено, че
дължимата такса за подновяване на Решение 03 от 17.05.2007 г. е 24310 лева, като в нея се
включвали две суми, а именно: заплатената от ответниците такса в размер на 11687,50 лева
за Решение 03 от 17.05.2007 г. и доплащане в размер на 12622,50 лева.
При тези съображения ответниците молят съда да отхвърли предявените главен и
акцесорен иск по чл. 309а, ал. 1 ТЗ като неоснователни.
В отговора на ответното дружество „ЕМЕА“ ЕАД, освен горните доводи, се излагат
и аргументи за неоснователност на исковите претенции, поради липсата на
материалноправна легитимация на същото да отговаря по предявените искове. В тази връзка
се излагат възражения, че „ЕМЕА“ ЕАД не е страна по процесния договор за изработка,
доколкото негов законен представител не е подписвал същия, съответно и не обвързвал
3
„ЕМЕА“ ЕАД. Посочва се, че в процесния договор за изработка били сгрешени както
седалището и адреса на управление на „ЕМЕА“ ЕАД, така и лицето, което представлява
дружеството. Сочи се, че името на законния представител на „ЕМЕА“ ЕАД, а именно лицето
Калинка Балчева Червенракова, не фигурира на нито една страница от процесния договор,
нито същият е подписан от това лице, като в тази връзка се навежда възражение, че
положеният подпис за ВЪЗЛОЖИТЕЛ на стр. 5 на договора не бил на г-жа Червенракова.
Ответниците претендират и направените по делото разноски.
По доказателствената тежест:
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на
които основава исканията си.
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 258
ЗЗД, вр. чл. 286 ТЗ е да докаже: 1. че е бил изпълнител по действително правоотношение по
Договор за изработка от 02.05.2023 г. с твърдения в исковата молба предмет, включително
валидност на клаузата на чл. 4, ал. 1, б. „в“ от договора, с оглед възраженията за нищожност
на същата, 2. че е изпълнил възложеното точно в качествено, количествено и времево
отношение, съобразно уговореното с възложителите, 3. да е предал извършената работа на
възложителите, т. е. ответниците, като последните да са я приели, 4. както и че са настъпили
предпоставките, уговорени в договора, за заплащането на възнаграждението в пълен размер.
В тежест на ищеца по иска по чл. чл. 309а, ал. 1 ТЗ ЗЗД е да докаже наличието на
главен дълг по Договор за изработка от 02.05.2023 г., както и размера на вземането за
извършени разходи за отправяне на нотариални покани.
В тежест на ответниците е да докажат, че са изпълнили задълженията си по
Договор за изработка от 02.05.2023 г., като в срок са платили уговорената цена на приетата
работа, както и наведените с отговорите на исковата молба възражения
(правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи), като ответното дружество
„ЕМЕА“ ЕАД следва да докаже и наведеното в отговора му на исковата молба възражение,
че лицето, подписало от негово име Договор за изработка от 02.05.2023 г. е действало без
представителна власт, както и че веднага след узнаването на същото се е протИ.поставил на
действията, извършени без представителна власт.
Не са налице безспорни между страните обстоятелствата по делото.
Няма общоизвестни и служебно известни на съда факти и обстоятелства, които
поради тази причина да не се нуждаят от доказване.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител,
за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на ответниците, че съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако не се явят в първото
заседание по делото, без да са направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие,
ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу тях или да оттегли
иска. УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответниците може да поискат
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
4
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5