Решение по дело №50/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 92 от 04.12.2024 г., постановено по АНД № 285/2024 г., Тетевенският районен съд, първи състав, е изменил Електронен фиш серия К № 9541336 на ОДМВР-Ловеч, с който на З. К. К., [ЕГН], с адрес: гр. София, жк „Банишора“ № 38А, ет. 6, ап. 17, е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като е преквалифицирал същото с правна квалификация - чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като е намалил размера на наложената глоба на 400 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал З. К. К., [ЕГН], с адрес: гр. София, жк „Банишора“ № 38А, ет. 6, ап. 17, който в законния срок е подал касационна жалба против решението на ТРС. В жалбата се твърди, че РС е нарушил процесуалните правила и неправилно е приложил материалния закон, като се сочи и необоснованост, което е касационно основание по чл. 209 от АПК, но не и по приложимия съгласно чл. 63в от ЗАНН, чл. 348 от НПК Сочи се, че районният съд не е съобразил нормата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, поради което е приложил неправилно материалния закон. Сочи се, че РС е обсъдил единствено снимките, приложени към административнонаказателната преписка, но „отхвърля приложените към жалбата снимки“, като се акцентира, че и двата вида снимки не са събрани по реда на НПК. Сочи се, че РС „не е разгледал и не е мотивирал неразглеждането на другите доказателствени искания“, като се акцентира, че „непълнотата на мотивите се приравнява на тяхната липса“. В заключение се моли съда да отмени решението на РС, като липсва изрично искане относно отмяна на ЕФ. Към касационната жалба касаторът представя снимки.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа касационната жалба, като сочи, че поради лошото качество на пътя обективно е било невъзможно да развие скоростта, посочена в обжалвания пред РС електронен фиш.

С протоколно определение от съдебно заседание на 27.05.2025 г. е отхвърлено искането на касатора да се приемат приложените към касационната жалба снимки, които представляват веществени доказателства.

Ответникът по касация ОДМВР – Ловеч се представлява от юрк. Р., който намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно. Сочи, че доводите на касатора касаят лична преценка относно възможната скорост на движение на конкретния участък от пътя, като по никакъв начин не опровергават законосъобразността на ЕФ.

Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение законосъобразно.

Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е основателна по други съображения, т.к. решението на РС е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК:

Решението е постановено при липса на мотиви и при ограничаване на процесуалните права на страните - касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК.

Изложените от РС мотиви са непълни и неясни.

Отделно, районният съд вместо служебно да събере сам относими доказателства, в случая - да изиска от ответника да представи предходен електронен фиш и доказателства дали същият ЕФ е влязъл в сила – ЕФ серия К № 7831812, в пълно противоречие с разпоредбите на НПК за служебно начало, е приел, че не е доказано повторност и само на това основание е изменил обжалвания пред него Електронен фиш серия К № 9541336 на ОДМВР-Ловеч, като е променил и правната квалификация на административнонаказателните разпоредби.

Районният съд е изложил следните лаконични мотиви относно квалификацията: „Факт е обаче, че по делото не е представена справка за нарушител водач или влязъл в сила предходен електронен фиш и съдът няма как да определи доколко нарушението е извършено в условията на повторност, т.к. дори да има издаден предходен електронен фиш няма данни същия връчен ли е и обжалван ли е, поради което няма възможност да се установи нарушението повторно ли е извършено.“

Съгласно чл. 84 от ЗАНН в производството пред РС се прилагат субсидиарно разпоредбите на НПК, поради което именно районният съд служебно е бил длъжен да изиска и събере доказателства относно повторност, след като е установил, че административнонаказателната преписка е непълна, вместо което районният съд хипотетично е приел в пълно противоречие с разпоредбите на НПК, че „дори да има издаден предходен електронен фиш няма данни същия връчен ли е и обжалван ли е, поради което няма възможност да се установи нарушението повторно ли е извършено.“

Неправилно районният съд е обсъждал хипотези „дори да има издаден предходен електронен фиш“, вместо което е бил длъжен сам да събере допълнителни доказателства относно това - има ли издаден предходен електронен фиш, същият влязъл ли е в сила и кога, съответства ли същият на сочения в обжалвания електронен фиш номер, налице ли са предпоставките за повторност.

Допълнително, видно от протокол от 27.11.2024 г. /на л. 20 от делото на РС, като страниците в номерацията са сгрешени и се повторят/, районният съд не е нито отхвърлил, нито уважил доказателствените искания на жалбоподателя, изложени подробно в 7 пункта в жалбата /на л. 6 от делото на РС/.

Делото е протекло само в едно съдебно заседание, като видно от протокол от 27.11.2024 г. /на л. 20 от делото на РС, като страниците в номерацията са сгрешени и се повторят / същият не съдържа никакви протоколни определения относно доказателствените искания на жалбоподателя, като в протокола е посочено лаконично: „Приема и прилага към делото административно наказателната преписка. Счита делото за изяснено. Дава ход на съдебните прения“.

Още към първоинстанционната жалба са били приложени снимки, като отделно на л. 6 от делото на РС в жалбата жалбоподателят е направил подробни доказателствени искания в 7 отделни пункта. Районният съд не се е произнесъл по нито едно доказателствено искане на жалбоподателя.

Следвало е с определение от закрито заседание или най-късно с протоколно определение от 27.11.2024 г. преди приключване на съдебното дирене, районният съд да се произнесе по всяко едно от подробно посечените в 7 пункта доказателствени искания на жалбоподателя, като независимо дали ги отхвърля, е дължал мотиви защо ги отхвърля.

Отделно, при тези лаконично мотиви на РС неясно остава въз основа на какво РС е приел, че следва да преквалифицира административното нарушение.

Принципно, съгласно Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по т.д. № 1/2020 г. на ВАС няма забрана районните съдилища да преквалифицират изпълнителното деяние, но от мотивите на обжалваното решение не става ясно какво е наложило такова „преквалифициране“. Това е останало неясно и за касатора, който в касационната жалба продължава да твърди, че административнонаказателната разпоредба, която е следвало да се приложи е тази на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Ето защо предвид сочените съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК касационият състав счита, че касационната жалба е основателна, но по други съображения, а решението на районния съд следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Тетевенския РС със задължителните укадзания по приложението на закона, посочени по-горе.

На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 222, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 92 от 04.12.2024 г., постановено по АНД № 285/2024 г. на Тетевенския районен съд, първи състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Тетевенския районен съд.

Решението е окончателно.