Р Е Ш Е Н И Е № 136/19.7.2022 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, пети
състав, в публично заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря В.Митева разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 159 по описа за 2022 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на К.Г.Х. ***,
чрез адв.Е.П. - САК, притежаващ личен номер ********** със служебен адрес град *
1000, ул. ***, тел. **********, email: ***gmail.com
против Решение № 1040-21-1258/ 03.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-* град,
с което е отхвърлена жалбата му с вх.№ 1012-21-1777/22.11.2021 г. срещу
Разпореждане № РВ-3-21-00999748/10.09.2021. на длъжностно лице по чл.114, ал.3 КСО и е потвърдено Разпореждане № РВ-3-21-00999748/10.09.2021 г. на длъжностно
лице по чл.114, ал.3 КСО, с което на основание чл.114, ал.2, т.2 и чл.114, ал.3
от КСО е разпоредено К.Г.Х. да възстанови добросъвестно получените парични
обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, парично
обезщетение при нетрудова злополука за периода от 04.03.2015 г. до 06.05.2019
г. в размер на 20346,41 лв. (двадесет хиляди триста четиридесет и шест лв. и 41
ст.)-главница.
В жалбата се твърди, че обжалваният индивидуален
административен акт е незаконосъобразен, доколкото същият е издаден при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, тоест налице
са отменителни основания по смисъла на чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Оспорват
се изцяло констатациите на Директора на ТП на НОИ *-град, обективирани в
обжалваното решение, досежно обстоятелството, че К.Г.Х. няма качеството
„осигурено лице“ по смисъла на §1, ал.1, т.3 КСО, както и тези досежно
обстоятелството, че жалбоподателят не е осъществявал трудова дейност в
предприятието на търговеца по валидно възникнало трудово правоотношение за
процесния период. Сочат се доводи за допуснати порочни действия във връзка със Задължителни
предписания № ЗД-1-21-00837098/30.10.2020 г. за заличаване на подадените от
"******-*" ЕООД с ЕИК ******* данни по чл.5, ал.4 от КСО за поименно
посочени в предписанията лица, вкл. и за жалбоподателя. С оглед на изложеното
се претендира да се постанови решение, с което да се отмени изцяло Решение №1040-21-1258
от 03.12.2021 г., постановено от Директора на ТП на НОИ-* град, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
адв.П., който подържа жалбата с искане за уважаването й по съображенията
посочени в същата и доразвити в писмено становище, както и за присъждане на
направените по делото разноски, съгласно приложения списък.
Ответната страна не изпраща представител в съдебно
заседание, като чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като
неоснователна по съображения посочени в писмено становище и писмени бележки с претенция
за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави
възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнагражение.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Между „Феникс 7“ ЕООД-гр.*, ЕИК *******,
представлявано от Н.И.П. и жалбоподателя на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ е
сключен трудов договор № 003/28.08.2014 г. по силата, на който К.Г.Х. е
назначен на длъжност „Т.С.“ в дружеството с работно време 8 часа и основно
месечно възнаграждение 2600 лева, като е подписан и Протокол от 29.08.2014 г. за
постъпване на работа към трудов договор №003/28.08.2014 г. Възникналото трудово
правоотношение е прекратено със Заповед № 012/25.10.2019 г. в съответствие със Споразумение
№00008/25.10.2019 г. за прекратяване на трудов договор № 003/28.08.2014 г., в
което страните изразяват съгласието си за това. Представени са Разчетно
платежни ведомости от „Феникс 7“ ЕООД-гр.* за месеци в периода от май 2016 г.
до август 2019 г. в който са отразени получаваните от Х. срещу подпис трудови
възнаграждения.
„Феникс 7“ ЕООД-гр.*, ЕИК *******, представлявано от Н.И.П.
е подало данни, че на К.Г.Х. е изплатено парично обезщетение за 274 работни дни
в общ размер 17592,40 лв.-главница, като на дружеството е извършен последващ
контрол на изплатени парични обезщетения по КСО за периода от м. 08.2004 г. до
м. 08.2020 г. вкл., резултатите от който са посочени в Констативен протокол №
КВ-5-21-00837062/30.10.2020 г.
От последния се установява, че съгласно предоставената
с писма с вх.№1042-21-10#182/27.07.2018 г. и №1042-21-10#439/11.09.2019 г. информация от ТД на НАП *-град на дружеството
е извършена проверка завършила с Протокол № П-22221518128466-073-001/17.07.2019
г., при която е констатирано, че същото има подадена ГДД с вх. № 2215И0038646/
30.03.2014 г., отнасяща се за извършвана от дружеството дейност през 2013 г. и
подадена ГДД за 2019 г., но не е подавало ГДД по чл.92 ЗКПО за финансови 2016
г. и 2017 г., че е регистрирано по реда на ЗДДС, считано от 18.02.2014 г. и
дерегистрирано по ЗДДС, считано от 24.10.2014 г., че при направена справка в ИМ
на НАП - „Справка за намерените продажби в дневниците за покупки на всички
фирми“ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. не са установени извършени
продажби към други фирми, че дружеството има едно регистрирано фискално
устройство с дистанционна връзка с НАП с № 3637342 на съответния търговски
обект с посочен адрес и търговска дейност-гр.*, район *******, офис с отчетени
обороти за месеци 05, 06 и 12.2015 г., като след тази дата няма отчетени
обороти.
В декларация с вх. № 1029-05-1994#1/24.09.2019 г.
представляващия „Феникс 7“ ЕООД-гр.*, ЕИК *******, Н.И.П. декларира, че на свое
име има 77 фирми, включително и „******-*” ЕООД и за никоя от тях няма
документи /счетоводни и трудово - правни/, няма печати, не е назначавал и
освобождавал работници, не е подавал данни в НАП и НОИ, не помни да е давал
пълномощни и че фирмите само са му
продавани.
Съгласно Протокол № ПТ-5-21-00418170/22.05.2018 г.
контролни органи на ТП на НОИ-* град са посетили адреса на седалището на
дружеството, при което са установили, че обекта е заграден и текат
строително-ремонтни работи, има поставена табела „Частна собственост”, а в
представения списък на наематели на помещения не фигурирало „******-*” ЕООД.
Въз основа на направените канстатации са издадени
Задължителни предписания № ЗД-1-21-00837098/30.10.2020 г. за заличаване на
подадените от „******-*“ ЕООД, ЕИК ******* данни по чл.5, ал.4 КСО за поименно
посочени в предписанията лица, в т.ч. и за К.Г.Х. за периода м.08.2014 г. -
м.10.2019 г.
След влизане в сила на задължителните предписания
подадените от името на „******-*“ ЕООД данни по чл.5, ал.4 КСО за периода, през
който дружеството не е осъществявало дейност, вкл. за К.Х. за периода м.08.2014
г.-м.10.2019 г. са служебно заличени на основание чл.4, ал.10, т.4 от Наредба
Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда на подаване и съхранение
на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица.
С Разпореждане № РВ-3-21-00999748/10.09.2021 г. на
длъжностно лице по чл.114, ал.3 КСО на основание чл.114, ал.2, т.2 и чл.114,
ал.3 КСО е разпоредено на К.Г.Х. да възстанови добросъвестно получените парични
обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, парично
обезщетение при нетрудова злополука за периода от 04.03.2015 г. до 06.05.2019
г. в размер на 20346,41 лв., жалбата против което е отхвърлена с Решение №
1040-21-1258/ 03.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-* град.
Като свидетел по делото е разпитан М.Б., който твърди
че фирма „******-*“ ЕООД се е занимавала с покупка на имоти с цел да се
ремонтират и продадат и е работил там от пролетта на 2016 г. до края на лятото
2017 г., през който период и К.Х. е работил във фирмата и е обикалял по обекти
с цел да ги снима, за да се види какъв е обекта. Сочи, че възнаграждението му е
изплащано в брой, за което се е подписвал и отделно са му давали фиш за
получената сума.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.118,
ал.1 КСО.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд-Ямбол е Решение
№ 1040-21-1258/ 03.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-* град, с което е
отхвърлена жалбата на К.Г.Х. с вх.№ 1012-21-1777/22.11.2021 г. срещу
Разпореждане № РВ-3-21-00999748/10.09.2021. на длъжностно лице по чл.114, ал.3 КСО и е потвърдено Разпореждане № РВ-3-21-00999748/10.09.2021 г. на длъжностно
лице по чл.114, ал.3 КСО, с което на основание чл.114, ал.2, т.2 и чл.114, ал.3
от КСО е разпоредено К.Г.Х. да възстанови добросъвестно получените парични
обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, парично
обезщетение при нетрудова злополука за периода от 04.03.2015 г. до 06.05.2019
г. в размер на 20346,41 лв.-главница.
В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени
от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-* град е
постановено от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност и в
изискуемата писмена форма с мотивиран акт, съдържащ всички изискуеми реквизити.
В административното производство не са допуснати
нарушения на процедурата, които да опорочават издаденото решение. Не са налице
и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.
Според чл.1 от КСО,
този кодекс урежда обществените отношения, свързани със:1.държавното обществено
осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство,
безработица, старост и смърт; 2.допълнителното социално осигуряване, което
включва: а) допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и
смърт; б) (изм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г.) допълнителното доброволно пенсионно
осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при
старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно
пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост; в) допълнителното
доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.
Поради това, след като разглежданите решение и
потвърденото с него разпореждане са издадени във връзка с разрешаване на такъв
проблем, то съответстват с целта на закона.
За да се мотивира решаващият орган, приема че при извършените проверки от НАП, ИА ГИТ и НОИ
не са установени доказателства за извършвана трудова дейност в осигурител „******-*“
ЕООД от лицата, за които са подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО, вкл. от К.Г.Х.,
което се явява задължително условие за възникване на осигуряване по КСО, а такава
дейност не е доказана и с представените от жалбоподателя документи, относими
към трудовата му заетост във „******-*“ ЕООД, като представения трудов договор
не доказва наличие на осигурително правоотношение. Наличието на сключен трудов
договор, регистриран в ТД на НАП и подаването на данни по реда на чл.5, ал.4,
т.1 КСО не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите
от него права на обезщетение, изчислено по подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 КСО, тъй като не съществува идентичност на трудовото и осигурителното
правоотношение. В решението е посочено, че при установената липса на
доказателства за извършвана стопанска дейност от дружеството за периода
м.04.2016 г.-м.10.2019 г. съответно на доказателства за упражняване на трудова
дейност от лицата, за който са подадени уведомления в регистъра на трудовите
договори и данни по чл.5, ал.4, т.1 КСО в регистъра на осигурените лица, то за
тези лица не е възникнало осигурително правоотношение, като декларираните данни
по чл. 5, ал. 4 от КСО не съответстват на действителната фактическа обстановка.
Направен е извода, че при недоказана трудова дейност, респ. липса на осигурително
правоотношение за процесния период К.Г.Х. не е осигурено лице по смисъла на
чл.10 КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, поради което изплатените парични
обезщетения за периода от 04.03.2015 г. до 06.05.2019 г. се явяват неоснователно
получени и на основание новите данни по смисъла на чл.114, ал.2, т.2 КСО следва
да бъдат възстановени от лицето.
При определяне на общата дължима за възстановяване
сума 20346,41 лв. за периода от 04.03.2015 г. до 06.05.2019 г. е взето предвид,
че на Х. са изплащани и парични обезщетения за временна неработоспособност по
представени от „Аззур кафе“ ЕООД удостоверения приложение № 9 към чл. 8, ал. 1
от НГЮПДОО с данни относно правото на парично обезщетение по болнични листове с
периоди на временна неработоспособност 10.03.2016 г.-13.07.2016 г., като при
изчисляването им съгласно чл.41, ал.1 КСО в осигурителния доход е включен и
този от „******-*“ ЕООД, поради което заличаването на данните по чл. 5, ал. 4
от КСО, подадени от „******-*“ ЕООД, е релевантно по отношение размера на
паричното обезщетение за временна неработоспособност и по тези болнични листове,
в която връзка, са преизчислени и
получените обезщетения по правоотношението на К.Х. с „Аззур кафе“ ЕООД, като
размера на дължимите парични обезщетения за временна неработоспособност чрез
този работодател 2754,01 лв.
Направения от административния орган извод, че
оспорващият реално не е осъществявал трудова дейност в изпълнение на сключения
трудов договор е обоснован и доказан, като се подкрепя от събраните
доказателства.
По силата на чл.40, ал.1 КСО осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване,
ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Съгласно §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО по смисъла на част
първа на този кодекс „Осигурено лице" е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а,
ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на
лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през
периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5.
От своя страна нормата на чл.10, ал.1 КСО регламентира,
че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 КСО и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
С оглед на това, за да възникне осигурителното
правоотношение и право на обезщетение не е достатъчно наличието на трудово
правоотношение, а трябва лицето да е извършвало трудова дейност, която подлежи
на задължително осигуряване по чл.4 КСО, което е императивно кумулативно
условие лицето да бъде осигурено, в който смисъл е и практиката в Решение №
211/08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015 г., Решение № 292/11.01.2017 г. по
адм. д. № 14312/2015 г. на ВАС на РБ и др.
Ето защо спорен е въпроса извършвал ли е К.Г.Х. реално
трудова дейност, за да бъде осигурено лице, което има право да получи парично
обезщетение за общо заболяване.
В настоящия случай безспорни и категорични
доказателства, които да обосноват еднозначен извод в горната насока, не бяха
ангажирани по делото.
Напротив, в подкрепа на довода на административния
орган, че К.Г.Х. не е осъществявал трудова дейност са събраните в хода на админстративното
производство доказателства Констативен протокол № КВ-5-21-00837062/30.10.2020
г., Протокол № П-22221518128466-073-001/17.07.2019 г., декларация с вх. №
1029-05-1994#1/24.09.2019 г. от Н.И.П.-представляващ „Феникс 7“ ЕООД-гр.*, Протокол
№ ПТ-5-21-00418170/22.05.2018 г. контролни органи на ТП на НОИ-* град, от безспорно
се установява, че дружеството не е подавало ГДД по чл.92 ЗКПО за финансови 2016
г. и 2017 г., не е извършвало продажби към други фирми, че чрез регистрираното
му фискално устройство с дистанционна връзка с НАП с № 3637342 след месец
12.2015 г. няма отчетени обороти, че обекта, където е адреса на седалището на
дружеството, е заграден и текат строително-ремонтни работи. има поставена
табела „Частна собственост”, а в представения списък на наематели на помещения
не фигурирало „******-*” ЕООД, че представляващия дружеството няма документи /счетоводни
и трудово - правни/, няма печати, не е назначавал и освобождавал работници, не
е подавал данни в НАП и НОИ, и не помни да е давал пълномощни, както и че фирмите
само са му били продавани.
След като дружеството-работодател не е осъществявало
търговска дейност, то няма възможост и работниците, с които е сключило договори
да осъществяват реална трудова дейност, която подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 КСО, поради което липсва императивнота кумулативно
изискуемо условие, за да се приеме че лицето е било осигурено и има право да има
право да получава парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на
отпуск поради временна неработоспособност.
Направените, в официалните по смисъла на чл.179 ГПК и
ползващи се с материална доказателствена сила документи, констатации не бяха
оборени в хода на административното или съдебно производство, поради което
твърденията на оспорващия в обратна насока са неоснователни. В подкрепа на
доводите в жалбата не могат да се ползват и показанията на разпитания свидетел,
които са изолирани и противоречащия на останалия доказателствен материал.
Оспорващия Х. не е страна в производството по издаване
на задължителните предписания, поради което не може да се позовава на
евентуално допуснати в същото нарушения, но е могъл да се защити срещу
констатациите в тях в рамките на оспорването на издаденото разпореждане пред
горестоящия орган като представи противопоставими доказателства относно главния
спорен факт, че е упражнявал трудова дейност при „******-*” ЕООД, което и
представляващия дружеството отрича.
На свой ред доказателства в тази насока жалбоподателя
не ангажира и в настоящото производство, въпреки уважените му доказателствени
искания.
В тази връзка следва да се посочи, че представените от
оспорващия трудов договор, протокол за постъпване на работа, заповед №
012/25.10.2019 г., споразумение №00008/25.10.2019 г. и разчетно-платежни
ведомости сами по себе си не удостоверяват реалното полагане труд, а е житейски
неоправдано и противоречащо на формалната логика дружество, което не
осъществява търговска дейност и няма отчетени обороти след месец 12.2015 г. да
изплаща заплати в размер на 2600 лева в периода
май 2016 г. - август 2019 г.
При служебно заличаване по чл.4, ал.10, т.4 от Наредба
Н-13/17.12.2019 г. на подадените от „******-*“ ЕООД данни по чл.5, ал.4 КСО вкл.
за К.Х. за периода м.08.2014 г.-м.10.2019 г. е налице основанието по смисъла на
чл.114, ал.2, т.2 КСО, при което добросъвестно получените суми за осигурителни
плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на
следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането
на срока за доброволно изпълнение, а именно когато след изплащането им са
представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане.
При положение, че реално не е осъществявала трудова
дейност и не е възникнало осигурително правоотношение, то оспорващия не попада
в кръга на осигурените лица по смисъла на
чл.10 КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и не е налице една от
предпоставките по чл.40, ал.1 КСО за възникване на право на парично обезщетение
вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност.
Предвид това Решение № 1040-21-1258/ 03.12.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ-* град, с което е отхвърлена жалбата на К.Г.Х. с вх.№
1012-21-1777/22.11.2021 г. срещу Разпореждане № РВ-3-21-00999748/10.09.2021. на
длъжностно лице по чл.114, ал.3 КСО и е потвърдено Разпореждане №
РВ-3-21-00999748/10.09.2021 г. на длъжностно лице по чл.114, ал.3 КСО, с което
на основание чл.114, ал.2, т.2 и чл.114, ал.3 от КСО е разпоредено К.Г.Х. да
възстанови добросъвестно получените парични обезщетения за временна
неработоспособност поради общо заболяване, парично обезщетение при нетрудова
злополука за периода от 04.03.2015 г. до 06.05.2019 г. в размер на 20346,41
лв.-главница, е валидно, като издадено от надлежен орган, в кръга на неговите
пълномощия, при наличието на дължимите материално-правни предпоставки и без да
са налице нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото и с оглед направеното искане
жалбоподателят на основание чл.144 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК следва да
заплати на ответната страна направените по делото разноски-юрисконсулско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от
горното, Я А С, пети административен състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на К.Г.Х. ***,
чрез адв.Е.П. - САК, притежаващ личен номер ********** със служебен адрес град *
1000, ул. ***, тел. **********, email: ***gmail.com
против Решение № 1040-21-1258/ 03.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-* град,
с което е отхвърлена жалбата му с вх.№ 1012-21-1777/22.11.2021 г. срещу
Разпореждане № РВ-3-21-00999748/10.09.2021. на длъжностно лице по чл.114, ал.3 КСО и е потвърдено Разпореждане № РВ-3-21-00999748/10.09.2021 г. на длъжностно
лице по чл.114, ал.3 КСО, с което на основание чл.114,
ал.2, т.2 и чл.114, ал.3 от КСО е разпоредено К.Г.Х. да възстанови
добросъвестно получените парични обезщетения за временна неработоспособност
поради общо заболяване, парично обезщетение при нетрудова злополука за периода
от 04.03.2015 г. до 06.05.2019 г. в размер на 20346,41 лв. (двадесет хиляди
триста четиридесет и шест лв. и 41 ст.)-главница.
ОСЪЖДА К.Г.Х. ***, чрез адв.Е.П. - САК, притежаващ личен
номер ********** със служебен адрес град * 1000, ул. ***, тел. **********,
email: ***gmail.com да заплати на ТП на НОИ–*
град направените по делото разноски-юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 (сто) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/ не се
чете