Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 16
гр. Пловдив, 07.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на седми ноември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4309/2019г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от М.П.А.,
ЕГН **********, против Наказателно постановление № 19-0329-000613
от 29.05.2019г. на Началник РУ Раковски към ОДМВР гр. Пловдив, упълномощен със заповед
№ 8121з-515/14.05.2018г., с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба от 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, като наред
с това на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни
точки.
Жалбоподателят М.П.А. моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановлением, като неправилно и
незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата си.
Редовно призован, в съдебно заседание се явява лично, като поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема
становище по жалбата.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от процесуално легитимиран субект и като такава се явява
процесуално допустима. По същество
жалбата е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
с номер на бланката 406172 от 22.05.2019г., с който се констатира, че на датата
на издаването му около 11:13 часа в гр. Раковски, на ул. „Москва”,
жалбоподателят управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 200” с рег. № …, когато бил
спрян за проверка от св. Й.В.Г. – м. а. към ОДМВР-Пловдив, който в хода на
последната констатирал, че жалбоподателят не е поставил обезопасителен колан.
Така описаното нарушение актосъставителя Г. квалифицирал като такова по чл.
137а, ал.1 от ЗДвП. М.А. подписал акта без възражения, като такива подал в
срока по чл.44 от ЗАНН, но те били
приети за неоснователни от административнонаказващия орган, който въз основа на
така съставения АУАН издал атакуваното наказателно постановление.
В качеството на свидетел по
делото е разпитан съставителят на акта Й.В.Г., който потвърждава авторството на
АУАН и поддържа описаните в него констации. В допълнение свидетелят сочи, че
при проверката жалбоподателят не е твърдял, че е болен или че е имал някакви
увреждания, заради които да не носи колан. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
обективни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства
по делото.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в
съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно
описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът
е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона.
При издаването на акта и
следващото го наказателно постановление съдът не установи да са били допуснати
нарушения на процесуални правила, които да са съществени по своя характер. АУАН
е съставен в присъствито на нарушителя, подписан е от жалбоподателя,
актосъставителя и свидетеля, на жалбоподателя е връчен екземпляр от съставения
АУАН, като същият е запознат с правото му в 3-дневен срок да направи допълнителни
обяснения или възражения.
Според съда от събраните
гласни и писмени доказателства по делото се установява категорично на първо
място, че на отразената в АУАН и наказателното постановление дата,
жалбоподателят А. е управлявал автомобила, описан в акта, в достатъчно
конкретизираните време и място - гр. Раковски, на ул. „Москва” на 22.05.2019г.,
около 11:13 часа.
Категорично се установява от
доказателствата по делото, като не се отрича и от жалбоподателя, че същия като
водач на процесното МПС – лек автомобил „Мерцедес Ц 200” с рег. № …, е бил без
обезопасителен колан. Поради това и правилно това поведение е било
квалифицирано като нарушение на нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, която
вменява задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Горепосочените
обстоятелства се потвърждават и от показанията на актосъставителя, който заявява,
че поддържа описаното в съставения АУАН. В допълнение съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, т.е. съставеният АУАН има материална доказателствена
сила и доколкото същата не е оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за
доказани посочените в акта обстоятелства.
За
неоснователен се приема от съда доводът на жалбоподателя за наличие на
хипотезата по чл.137а, ал.2, т.3 от ЗДвП, а не тази по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП,
както е квалифицирано нарушението. Настоящата инстанция намира, че М.А. не е
доказал, че попада в изключенията на чл. 137 "а" ал. 2, т. 2 и т. 3
от ЗДвП, тъй като тези хипотези касаят лицата, чието физическо състояние не
позволява използването на обезопасителен колан, както и лицата с трайни
увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват
моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди. В случая не е
било установено наличието на отличителен знак или друго обстоятелство, което да
показва, че водачът е инвалид и автомобилът е адаптиран спрямо нуждите му. Не е
било доказано също, че физическото състояние на водача, не му позволява
ползването на обезопасителен колан, защото последният управлявал автомобила, и
не е била установена обективна медицинска причина, поради която жалбоподателят
да не може да постави колан. От приложената по делото епикриза от 28.07.2014г.
се установява, че през 2014г. М.А. се е подхлъзнал на терасата и е почувствал
болка във врата, като след проведено изследване е бил изписан с диагноза „Умерен
шиен вертебрален синдром с леко ограничена подвижност, без мускулна ригидност;
Коренчев синдром с болка по хода на Улнарис син ВАС-5т.” Първо това му
състояние е било през 2014г. и второ за физическо състояние, което не позволява
на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме
само състояние, при което поради обективни причини, стоящи извън субективните
възприятия на лицето, е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на
такъв би застрашило здравословното му състояние. Законът не предвижда спазването
на специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача. В случая
в представената епикриза никъде не е обективирано мнение на медицинско лице,
сочещо на извод, че при отразеното в епикризата заболяване употребата на колан
би причинила силни болки, дискомфорт, както и риск при шофиране. Не са
представени от жалбоподателя и никакви други писмени документи, че водачът е
бил в обективна невъзможност да поставя колана, с който е бил оборудван
автомобилът, нито че поставянето на колана би застрашило здравето му. Такъв
релевантен документ би могъл да бъде само медицински документ, съдържащ изрично
лекарско предписание, че физическото състояние не позволява използването на
обезопасителен колан. Преценката за самото физическо състояние не може да бъде
направено без специални знания в областта на хуманната медицина. В тази връзка А.
не само не е представил относима медицинска документация, но не е поискал и
назначаването на съдебно-медицинска експертиза, доказваща обективната невъзможност
поради констатираното заболяване, от което твърди че страда, да използва такъв
колан. Нещо повече, от разпита на актосъставителя в съдебно заседание се
установява, че в момента на проверката А. не е заявявал, че страда от
заболяване и не е представил медицински документи, удостоверяващи
невъзможността да ползва колан. Следователно твърденията на жалбоподателя в
тази насока се явяват несъстоятелни. Следва да се отбележи и това че
представените заверени медицински документи датират от 2014г.
Правилно, предвид основателното
ангажиране отговорността на жалбоподателя, наказващият орган е наложил за
констатираното нарушение административно наказание глоба в размер на 50 лева на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от ЗДвП, който размер е фиксиран в
законодателните разпоредби и не подлежи на ревизиране от съда.
Натоящият случай не може да се
определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност
от типичната за този вид нарушения.
По отношение на контролните
точки, съгласно НАРЕДБА № Iз-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването
им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение, действаща към настоящият момент, в чл. 6, ал. 1, т.10 от
същата, за неизпълние на задължението за използване на предпазен колан /чл. 183,
ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП/ се предвижда отнемане на 6 контролни точки. Отнемането
на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл. 3,
ал. 2 при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата /чл. 6/ в
НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на
контролните точки настъпва по силата на закона т.е. екс леге и същото има
контролно - отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните
точки няма санкционен характер - същото не представлява нито административно
наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от
извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл
отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна
функция. Доколкото обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите
от страна на наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част
- относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване съобразно
чл. 189, ал. 6 от ЗАНН, като съдът следва да извърши проверка доколко
направеното от наказващият орган отбелязване е в съответствие с Наредбата. В
случая наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните точки, които
следва да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното постановление за
вмененото на жалбоподателя нарушение. И тъй като отнемането на контролните
точки е последица от влязлото в сила наказателно постановление, то по отношение
на отразяването им не важат изискванията на ЗАНН- чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. С
оглед на това съдът намира, че и в тази част НП се явява правилно.
Всичко гореизложено обосновава
неоснователността на жалбата на М.П.А., поради което същата следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно, да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от горното ПРС, XXV
н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 19-0329-000613 от 29.05.2019г. на Началник РУ
Раковски към ОДМВР гр. Пловдив, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г,
с което на М.П.А., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба от 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, като наред с това на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 6
контролни точки.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.