ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2594
гр. Бургас, 25.04.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20232120107369 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по жалба на В. С. М. от гр. Бургас, Я. Т.
П. и Т. Т. П., двамата от гр. *************Обжалват решения на Поземлена
комисия – Созопол /сега Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол/ с №
2682/ 06.10.1993г., № 2682/ 14.03.2000г. и № 5Ч/ 17.01.2005г., всички по
преписка вх.№ 2682/ 1992г. на наследодателя им С.М.. Твърдят нищожност на
първите две решения /от 06.10.1993г. и от 14.03.2000г./, като постановени от
състав, който не отговаря на изискванията на чл.60, ал.5 от ППЗСПЗЗ /отм./, и
незаконосъобразност на третото решение /от 17.01.2005г./ – като постановено
на основание предходни нищожни актове.
При преценка за допустимостта на жалбата след запознаване с
представената преписка № 2682 съдът приема за установено следното :
Обжалваните решения на Поземлена комисия – Созопол /сега
Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол/ са постановени по
реституционна преписка по ЗСПЗЗ, образувана по заявление вх. № 2682/
27.02.1992г. от В. С. М. в качеството му на наследник на собственика С. В. М.,
починал на ********** Останалите двама жалбоподатели Я. Т. П. и Т. Т. П. са
също наследници на С. М. – деца на дъщеря му Г. П., починала 1985г. С
пълномощно с нотариална заверка на подписа от 13.11.1995г. Я. Т. П. е
упълномощил В. М. и Т. П. за представителство в реституционното
производство.
С последното атакувано решение № 5Ч/ 17.01.2005г., чиято
незаконосъобразност се претендира в настоящото производство, на основание
чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ е определена паричната стойност на дължимо на
наследниците на С. М. обезщетение със земя. Това решение е връчено на
заявителя по реституционната преписка В. М. на 05.02.2005г., видно от
приложеното на стр. 259 по делото известие за доставяне. Връчването е
1
редовно по отношение на всички наследници на общия наследодател, тъй
като на основание чл.14 от ППЗСПЗЗ в реституционното производство
действията на заявителя ползват всички останали наследници. Поради това
връчването на решенията на ПК /сега ОС „Земеделие“/ поставя начало на
преклузивния срок за тяхното оспорване. В този смисъл е и практиката на
върховната касационна съдебна инстанция - определение № 4304/
01.04.2009г. по адм.д. № 14005/ 2008г., определение № 1713/ 19.02.2007г. по
адм.д. № 1434/ 2007г., определение № 8754/ 25.09.2007г. по адм. д. № 8259/
2007г., на IV о. на ВАС. Поради това съдът приема че преклузивният 14-
дневен срок за обжалване законосъобразността на решение № 5Ч/
17.01.2005г. е изтекъл на 21.02.2005г. След изтичането на този срок
решението е влязло в сила и обжалването му е недопустимо, като на
основание чл.159, т.5 от АПК жалбата срещу това решение следва да бъде
оставена без разглеждане. В жалбата липсва изрично сезиране на съда с
искане за прогласяване нищожност на този акт, което би могло да се направи
безсрочно съгласно чл.149, ал.5 от АПК. По валидността на акта съдът не
може да се произнесе служебно по реда на чл.168, ал.2 от АПК, тъй като тази
проверка се извършва само при надлежно оспорване на акта в определения от
закона срок. В този смисъл са разясненията, дадени в тълкувателно решение
№ 3/ 16.04.2013г. по т.д. № 1/ 2012г. на ВАС.
Законодателят не е ограничил със срок правото да се оспорят
административни актове с искане за обявяване на нищожността им /чл.149,
ал.5 от АПК/. За надлежното упражняване на това право, обаче, съгласно
цитираното тълкувателно решение се изисква установяване на пряк и
непосредствен правен интерес за оспорващия от предявената нищожност.
Такъв правен интерес е налице само когато искането за прогласяване
нищожността на акта е абсолютно необходим и единствен процесуален
способ за правната защита на оспорващия с оглед избягване на
неблагоприятни правни последици. Предвид влязлото в сила решение по
чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ /с № 5Ч/ 17.01.2005г./ съдът приема, че за
жалбоподателите не съществува правен интерес от исканото прогласяване на
нищожността на предходното решение № 2682/ 14.03.2000г. по чл.19, ал.8 от
ППЗСПЗЗ, с което на наследниците на С.М. е определено обезщетение със
земя за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски
земи. Стабилитетът на последващия административен акт в процедурата /№
5Ч/ 17.01.2005г./ изключва възможността при прогласяване на нищожност на
решението по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ /№ 2682/ 14.03.2000г./ да се постигнат
целените от жалбоподателя благоприятни последици. Поради това жалбата и
в тази част жалбата е недопустима и на основание чл.159, т.4 от АПК следва
да бъде оставена без разглеждане.
Съдът приема, че липсва правен интерес и от исканото прогласяване на
нищожност на решение № 2682/ 06.10.1993г. Същото е постановено на
основание чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ,
като с него е признато правото на собственост на наследниците на С.М. върху
заявени 15 земеделски имота, върху част от тези имоти правото на
собственост е възстановено на наследниците в съществуващи /възстановими/
стари реални граници, за други е постановен отказ да бъдат възстановени в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници, а за два заявени имота е
2
отказано признаване правото на собственост. Жалбоподателите са приели
правното действие на този административен акт в позитивната му за тях част,
като са били въведени във владение на имотите, за които е постановено
възстановяване правото на собственост /с протокол № 2682/ 19.11.1993г.,
находящ се на стр.100-101 от делото/. Тъй като нищожните
административните актове не пораждат целените правни последици и не
могат да бъдат санирани, исканото от жалбоподателите прогласяване на
нищожност на този акт ще накърни негативно правната им сфера – ще заличи
и позитивните за жалбоподателите последици на акта, като ще отпадне
основанието за правото им на собственост върху възстановените имоти.
Нищожността засяга акта в неговата цялост и последиците й не могат да
бъдат ограничени съобразно желанието на оспорващите само до отпадане на
негативното за правоимащите лица произнасяне на административния орган.
Поради това към настоящия момент, в който правата по акта вече са
реализирани, за жалбоподателите липсва правен интерес от исканото
прогласяване на нищожност на акта. Ето защо и по отношение на този акт
жалбата е недопустима на основание чл.159, т.4 от АПК и следва да бъде
оставена без разглеждане.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. С. М. с ЕГН
**********, Я. Т. П. с ЕГН ********** и Т. Т. П. с ЕГН ********** в
качеството им на наследници на С. В. М. с искане за прогласяване
нищожността на решение № 2682/ 06.10.1993г. и на решение № 2682/
14.03.2000г. на Поземлена комисия – Созопол и за отмяна като
незаконосъобразно на решение № 5Ч/ 17.01.2005г. на Общинска служба по
земеделие и гори – гр. Созопол /сега Общинска служба „Земеделие“ – гр.
Созопол/.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Административен съд - Бургас в едноседмичен срок от връчването му на
жалбоподателите чрез техния пълномощник и съдебен адресат.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3