№ 263
гр. гр.Несебър, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20212150100887 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 9205/02.06.2021
г. по описа на РС – София на ЗД „БУЛ ИНС” гр. София , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Дж.Б.” № 87, представлявано от С.П.
и К.К., чрез адвокат Мариан Гочев, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Дж.Б.“ №
**,ет.*, против Й. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул."Д.",бл.**,вх.*,ет.*,ап.**,
настоящ адрес: гр.Н., ул."Х.К."**, ап.**, с която се иска от съда да осъди ответника да
заплати на ищцовото дружество сумата от 1053,39 лева, представляваща изплатено от
застрахователя обезщетение по щета № ********** за вреди, причинени на
„Електроразпределение Юг“ АД, при ПТП на 15.03.2019 г., реализирано от водача на
л.а. марка „Хонда“, модел „ХРВ“, с рег. № А **** КХ – Й. Д. Й., в размер на 1028,39
лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендират се
направените в производството съдебни разноски.
Твърди се, че с допуснатото от ответника ПТП са причинени имуществени вреди
по опис на един брой стоманенобетонен стълб за улично осветление, собственост на
„Електроразпределение Юг“ АД, вследствие на което и на основание застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица № BG/02/118002420313, действала към датата на
събитието за посочения в исковата молба лек автомобил, ищецът заплатил на
„Електроразпределение Юг“ АД застрахователно обезщетение в посочения размер на
две плащания, съответно на 16.05.2019 г. и 15.04.2020 г. С твърдения, че ответникът
напуснал мястото на настъпване на ПТП, без да сигнализира органите на реда, се
обосновава интерес от реализиране регресната му отговорност по съдебен ред.
1
С определение на Районен съд – София, производството по образуваното по
негов опис ГД № 31143/2021 г. е било прекратено и изпратено по подсъдност на
Районен съд – Несебър.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител – адвокат В.Д. от БАК, с който предявения иск се
оспорва по основание и размер. Оспорва се твърдението на наличие на основание за
регрес в полза на ищеца, като се твърди, че в процесния случай се касае до
самостоятелно ПТП, попадащо в изключението на чл. 125 от ЗДвП. Сочи се
недоказаност на размера на претенцията, съответствието с действително причинените
вреди, собствеността на ответника по отношение на застрахованото при ищеца МПС, и
твърдението за уведомяване на ответника. Моли се за отхвърляне на иска като
неоснователен и присъждане на разноски в полза на ответника.
В открито съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител.
Депозира писмено становище вх. № 5313/20.06.2022 г., с което поддържа предявения
иск и моли за уважаването му като основателен и доказан. Представя списък на
разноските по чл. 80 от ГПК и моли за присъждането им с крайния съдебен акт.
Ответникът се представлява от назначения си особен представител в съдебно
заседание – адв. Д. от БАК, който оспорва исковата претенция, поддържа дадения
отговор, моли за отхвърляне изцяло на иска като неоснователен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От представената по делото застрахователна полица № BG/02/118002420313 от
17.08.2018 г. /л. 8 от делото по описа на СРС/ се установява, че между Михаил Иванов
Минчев, ЕГН **********, в качеството му на собственик на лек автомобил „Хонда“
HRV, рег. № А **** КХ, и ЗД „БУЛ ИНС” гр. София е бил сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на
застрахователно покритие от 18.08.2018 г. до 17.08.2019 г.
Съгласно приложения протокол за ПТП № 1591839/15.03.2019 г., съставен от мл.
автоконтрольор Ст. Т. М. - служител при ОД МВР - гр. Бургас, се установява, че на
15.03.2019 г. водачът на лек автомобил „Хонда“ HRV, рег. № А **** КХ – Й. Д. Й.,
ЕГН **********, при движение с несъобразена с пътните условия скорост в с.
Изворище, по ул. „Първи май“, до № 8, е допуснал самостоятелно ПТП със стълб,
собственост на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като му е причинил материални
щети. В протокола е отразено, че същият е съставен при посещение на място от
полицейските органи, след пътния инцидент, като схемата на ПТП е отразена без
непосредствено възприятие на обстоятелствата. Посочено в акта е и че на виновния
водач Й.Й. е съставен АУАН Сер. АА № 070031 за извършено нарушение на чл. 20, ал.
2 от ЗДвП.
2
От приобщената по делото административнонаказателна преписка по случая,
постъпила с писмо вх. № 5003/14.06.2022 г. на началник сектор ПП при ОД МВР –
Бургас, се изяснява, че Й.Й. не е избрал съответна на пътните условия скорост на
движение и не е спрял за установяване на последиците от ПТП, за което е
санкциониран в влязло в сила на 04.06.2019 г. наказателно постановление № 19-0769-
1490/15.05.2019 г.
Видно от заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 05.04.2019
г. /л. 10-25 от делото по опис на СРС/, застрахователят е уведомен от увреденото лице
„Електроразпределение Юг“ ЕАД за настъпилото застрахователно събитие, като е
представил опис на щетите, калкулация, снимков материал и други доказателства, въз
основа на които е претендирал от ищеца заплащане на застрахователно обезщетение в
размер на 1028,39 лева.
По делото са приети като доказателства представени от ищеца писмени
документи – доклади по щета, справка с Гаранционен фонд за действалата към
процесния период застраховка ГО за процесния автомобил, два броя платежни
нареждания, удостоверяващи заплащане към „Електроразпределение Юг“ ЕАД на сума
в общ размер от 1028,39 лева, както и регресна покана до ответника.
От приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение
на съдебно-автотехническата експертиза /л. 63-67 от делото/ и изслушването на вещото
лице по реда на чл. 200 от ГПК се установява, че ПТП е реализирано при загуба на
управлението върху л.а. „Хонда“ HRV, рег. № А **** КХ, при преминаване през ляв
завой на ул. „Първи май“ в с. Изворище, в следствие на което автомобилът се е
завъртял, излязъл е от очертанията на пътя и се е ударил с предната си страна в бетонов
осветителен стълб, собственост на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Посочено е, че в
следствие на ПТП, стълбът е бил увреден и се е наложило подмяната му с нов, като е
налице причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и причинените щети.
След необходимите обследвания, вещото лице е дал извод, че размерът на
възникналата за „Електроразпределение Юг“ ЕАД щета възлиза на сумата от 1234,07
лева с вкл. ДДС. Допълнително е заявено, че обичайните ликвидационни разноски са в
размер между 10-20 лева.
С изслушаното и прието без възражения заключение по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че застрахователно обезщетение в размер от
1028.39 лева е изплатено редовно от ищеца на увреденото юридическо лице.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на
свидетеля М. – съставител на протокола за ПТП. Същият заявява пред съда, че е
посетил мястото на ПТП на 25.03.2019 г., 18 часа, като е установил щетата на стълба, в
отсъствие на автомобила. Посочва, че данни за причинителя на щетата събрали от
очевидци, които били записали регистрационния номер на автомобила. След
извършени справки били призовани собственика и водача на автомобила, в
присъствието на които бил съставен протокола за ПТП и съответен акт. Допълва, че
3
електрическият стълб е бил наранен, изкривен и липсвала част от бетона.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500 от КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие, преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина.
Следователно основателността на предявения главен иск с предмет регресното
притезателно право на застрахователя е обусловена от кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите; 2.) виновно противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил, осъществено в периода на застрахователно покритие; 3.) настъпили
имуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с това поведение, 4.)
напускане на мястото на ПТП от виновния водач преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, чието посещение е задължително, както и 5.)
изплащането от застрахователя (ищец) на увреденото лице на застрахователно
обезщетение в претендирания размер. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1
от ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка ГО между страните по делото е безспорно установено от ангажираните за
това писмени доказателства. Следователно ищцовото дружество е обезпечило
деликтната отговорност на водачите на застрахования автомобил, причинили
имуществени и неимуществени вреди на трети лица при управлението на моторното
превозно средство в периода на застрахователно покритие от 18.08.2018 г. до
17.08.2019 г.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие на 15.03.2019 г. по делото е
представен констативен протокол за ПТП с материални щети, който е съставен
съобразно изискванията на чл. 4 от Наредба № Iз - 41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд в образеца по приложение № 2 от
Наредбата при посещение на място на описаното в него пътнотранспортно
произшествие, от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения, и
4
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Доколкото
органите за контрол по пътищата на МВР не са възприели самото настъпване на
произшествието, документът не се ползва с такава доказателствена сила относно
цялостния механизъм на ПТП, който е установен от ищеца с други доказателствени
средства, а именно чрез допуснатата съдебно-автотехическа експертиза, заключението
по която съдът кредитира с доверие, на основание чл. 202 от ГПК, като обективно и
достоверно. При установения от експертизата механизъм се налага извод за доказано
противоправно поведение на ответника, който при управление на застрахования лек
автомобил, нарушил разпоредбите на ЗДвП, загубил контрол над същия и допуснал
самостоятелно ПТП със собствен на „Електроразпределение Юг“ ЕАД електрически
стълб, като го увредил непоправимо, което довело до неговата подмяна с нов.
Заключението на експертизата установява настъпилите материални щети, както и
причинно-следствена връзка между установените вреди и противоправното поведение
на ответника.
По отношение субективния елемент от фактическия състав на деликтната
отговорност, а именно - вината на делинквента - действа оборимата презумпция на чл.
45, ал. 2 от ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното.
Обратно доказване за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на
ответника, поради което съдът намира, че процесното вредоносно действие е
извършено виновно.
С оглед на изложеното, съдът приема за доказан правопораждащият фактически
състав на извъндоговорната, деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД на ответника.
Недоказани обаче останаха по делото специалните изисквания на чл. 500, ал. 1,
т. 3 от КЗ за ангажиране на регресната му отговорност спрямо застрахователя, а
именно - същият да е напуснал мястото на пътнотранспортното произшествие, преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон. В тази връзка, основателно се
явява защитното възражение, релевирано от особения представител на ответника с
отговора и поддържано в пренията по същество на спора.
Хипотезите на задължително посещение по смисъла на цитираната по-горе
разпоредба са нормативно установени в действащата към момента на ПТП разпоредба
на чл. 125 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм., бр. 101
от 2016 г., в сила от 22.01.2017 г.; изм., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) а
именно, когато: 1. при произшествието има убит или ранен човек; 2. произшествието е
предизвикало задръстване на платното за движение; 3. в произшествието участва пътно
превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя
и в резултат на това създава опасност за движението; 4. (отм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 22.01.2017 г.); 5. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 22.01.2017 г.; изм., бр.
77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) има съмнение, че участник в произшествието е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
5
вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на
моторно превозно средство; 6. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп.,
бр. 102 от 2005 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) произшествието е с
участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на
Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили,
преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този
случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната; 7. (изм. -
ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 22.01.2017 г.) между участниците в произшествието
има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него; 8. (нова - ДВ, бр. 103 от
2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) произшествието е с един участник и моторното
превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради
причинените му от произшествието вреди.
Посочените хипотези са изчерпателно изброени и процесният случай не попада
в нито една от тях, съобразно наличните данни и доказателствен материал по делото.
При това положение, дори ответникът да е напуснал местопроизшествието, то това
негово поведение не обуславя възникването на процесното регресно право на
застрахователя.
При недоказаност на една от кумулативно предвидените предпоставки за
възникване на регресното вземане на ищеца се налага извод за недоказаност на
претенцията в цялост, като съдът не намира за необходимо да изследва наличието на
допълнителните юридически факти, обуславящи основателността на исковата
претенция с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
По изложените съображения предявения иск следва да бъде отхвърлен изцяло,
като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора, на ищеца не се следва присъждане на разноски за
производството.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „БУЛ ИНС” гр. София , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Дж.Б.” № 87, представлявано от С.П.
и К.К., чрез адвокат Мариан Гочев, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Дж.Б.“ №
**,ет.*, против Й. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул."Д.",бл.**,вх.*,ет.*,ап.**,
настоящ адрес: гр.Н., ул."Х.К."**, ап.**, иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от
КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищцовото дружество сумата от 1053,39 лева, представляваща изплатено от
застрахователя обезщетение по щета № ********** за вреди, причинени на
„Електроразпределение Юг“ АД, при ПТП на 15.03.2019 г., реализирано от водача на
6
л.а. марка „Хонда“, модел „ХРВ“, с рег. № А **** КХ – Й. Д. Й., който виновно ги
причинил и напуснал местопроизшествието, без да сигнализира органите на реда, в
размер на 1028,39 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното
плащане, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7