РЕШЕНИЕ
№ 477
гр. Перник, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720104781 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 341 и сл. ГПК – във втора фаза
по извършване на съдебна делба.
С влязло в сила на 22.02.2022 г. решение е допусната делба на апартамент с
идентификатор **********, находящ се в *********** при равни квоти по ½ ид.ч. между
съделителите А. П. А. и С. П. А.. С решение от 15.06.2022 г. служебно е извършена
поправка на техническа грешка, допусната в изписването на кода по ЕКАТТЕ на населеното
място, в което се намира имотът, при посочването на идентификатора.
В срока по чл. 346 ГПК съделителите не са заявили претенции по сметки.
Във второто редовно съдебно заседание, проведено след влизане в сила на решението
за допускане на делбата е депозирана молба от ответника за възлагане в негов дял на имота,
като са ангажирани доказателства относно предпоставките по чл. 349, ал. 2 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Способът за ликвидиране на съсобствеността е в зависимост от броя, вида и
поделяемостта на допуснатите до делба имоти, при спазване на водещия принцип, въведен
от чл. 69 ЗН при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на
квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в
пари.
Съгласно заключението на СТЕ, делбеният имот – жилище, е реално неподеляем
между съделителите съгласно действащите строителни норми – арг. чл. 203, ал. 1 ЗУТ, във
вр. с чл. 40, ал. 1 ЗУТ, като актуалната му пазарна стойност към момента на приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция, възлиза на 92300 лева.
Във връзка със заявената възлагателна претенция като безспорно е отделено
1
обстоятелството, че към момента на откриване на наследството процесният делбен имот се е
ползвал единствено от ответника С.С., като са ангажирани писмени доазателства относно
имотното му състояние и предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК.
Императивната норма на чл. 349, ал. 4 ГПК предвижда, че искане за възлагане на
неподеляемо жилище може да се направи най-късно в първото заседание, след като влезе в
сила решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 ГПК. Срокът е преклузивен по
своя характер и с изтичането на същия въвеждането и разглеждането на подобно искане се
явява прцесуално недопустимо. С изтичане на първото по делото заседание след влизане в
сила на решението по допускане на делбата се преклудира възможността да се прави искане
за възлагане на делбения неподеляем имот.
В конкретния случай решението за допускане на делбата е влязло в сила като
необжалвано – арг. чл. 296, т. 2 ГПК, на 22.02.2022 г., като първото редовно съдебно
заседание след влизане в сила на решението за допускане е проведено на 04.05.2022 г., в
което нито една от страните не е заявила претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК.
В последствие преди насроченото второ съдебно заседание за изслушване на СТЕ, с
решение от 15.06.2022 г. служебно е извършена поправка на очевидна техническа грешка,
допусната в решението при изписването на кода по ЕКАТТЕ (55871, вместо първоначално
посочения код по ЕКАТТЕ 55874) на населеното място, в което се намира имотът, в първата
част на идентификатора на обекта, доколкото поправката на ОФГ е допустима безсрочно
дори решението да е влязло в сила, какъвто е процесният случай.
Претенцията за възлагане е заявена за пръв път с молба от 21.02.2023 г., т.е. след
провеждане на заседанието от 04.05.2022 г., след влизане в сила на решението за поправка
на ОФГ и след възобновяване на спряното по взаимно съгласие на страните производство.
Очевидната фактическа грешка представлява несъответствие между формираната
действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.
Поправянето на очевидна фактическа грешка не представлява изменение на формираната от
съда воля. То може да бъде извършено и след влизане на решението в сила. Съобразявайки
същността на очевидната фактическа грешка, следва изводът, че нейната поправка никога не
представлява заместване, изменяне или отмяна на вече формираната воля на съда (така и
Решение № 39/30.06.2011 г. по гр. д. № 486/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение № 141/25.04.2012
г. на ВКС по гр. д. № 920/2011 г., II г. о.). След като влиза в сила решението, с което е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка, то образува едно цяло с поправеното
решение. Поправеното решение важи с поправеното съдържание от деня, когато е било
постановено, а не от деня на поправката. Решението, с което се допуска поправката на
очевидната фактическа грешка само преодолява несъответствието между действителната
воля на съда и нейното външно изразяване (така по същество и отговора на въпроса,
поставен в Решение № 141 от 25.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 920/2011 г., II г. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Ето защо силата на пресъдено нещо на решението за допускане на делбата, с което се
разрешават основните спорни въпроси по отношение на материално легитимираните лица,
имуществото и квотите им в съсобствеността, се формира от момента на влизането му в
сила (в случая 22.02.2022 г.), независимо от постановената след това поправка на очевидна
фактическа грешка в цифра в идентификатора на имота. Още повече, в решаващите мотиви
на решението за допускане на делбата, както и от описанието на имота с неговия вид, площ,
предназначение, местонахождение, включително с оглед местната компетентност, волята на
съда е да допусне до делба недвижимия имот, посочен в исковата молба и находящ се в гр.
Перник (чийто код по ЕКАТТЕ е именно 55871, а код 55874 не съответства на нито една
административно-териториална единица), а решението за поправка на ОФГ не променя вече
формираната правосъдна воля.
В този смисъл при граматическо и ratio legis тълкуване на нормативната уредба,
2
относимо към определяне момента на настъпване на преклузивния срок по чл. 349, ал. 4
ГПК, е редовното провеждане на първото заседание след влизане в сила на решението за
допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 ГПК, а не първото заседание, проведено след
влизане в сила на решението за поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка.
Първото редовно заседание след влизане в сила на решението за допускане на
делбата, на което е даден ход на делото при липса на процесуални пречки, е проведено на
04.05.2022 г., като преди провеждане на същото или в рамките на заседанието, респ. в срока
по чл. 349, ал. 4 ГПК страната не е заявявала претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК.
С изтичане на срока по чл. 349, ал. 4 ГПК, респ. първото по делото заседание след
влизане в сила на решението по допускане на делбата се преклудира възможността да се
прави искане за възлагане на делбения неподеляем имот (така Определение № 310 от
24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 819/2010 г., I г. о.).
Доколкото искането по чл. 349, ал. 2 ГПК е направено след настъпване на
преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 ГПК, е недопустимо разглеждането по същество на
възлагателната претенция.
Предвид извода за неподеляемост на делбения имот, доколкото съдът не е надлежно
сезиран с възлагателни претенции, както и с оглед обстоятелството, че въпреки
възможността и усилията за това страните не постигнаха спогодба, съсобствеността следва
да бъде прекратена по реда на чл. 348 ГПК, чрез изнасяне на имота на публична продан,
като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно
делбените им права.
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните могат
доброволно да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона
способи, включително по предпочитания от ответника начин, въпреки ненадлежно заявената
в процеса възлагателна претенция.
По разноските:
При липса на оспорване на правата на съделителите и наличието на съсобственост
помежду им всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално
представителство от адвокат.
Страните следва да заплатят държавни такси в полза на бюджета на съдебната власт,
съобразно стойността на дяловете си (по 4% от 46150 лв., представляващи половината от
актуалната пазарна стойност на имота, определена от СТЕ в размер на 92300 лв.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на публична продан
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ******* по КККР, одобрени
със Заповед РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, изменени със
Заповед от 06.07.2011 г., с адрес на имота ***********, с площ **** кв.м., с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, който самостоятелен обект се намира на
етаж 4 от жилищната сграда – многофамилна, с идентификатор ********, разположена в
поземлен имот с идентификатор *******, с нива на самостоятелния обект: 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имот с идентификатор ********., под
обекта: имот с идентификатор ********., над обекта: имот с идентификатор ********.,
заедно с прилежащите му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № ** с площ 6,80 кв.м., и 5,016%
3
идеални части от общите части на сградата, като получената от проданта сума бъде
разпределена между съделителите съобразно делбените им права от изнесения на публична
продан имот, както следва: ½ /една втора/ ид. част за А. П. А., ЕГН ********** и ½ /една
втора/ ид. част за С. П. А., ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възлагателната претенция на С. П. А., като
депозирана извън срока по чл. 349, ал. 4 ГПК.
ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Перник на осн. чл. 8 ТДТССГПК сумата от 1846,00 лева –
държавна такса.
ОСЪЖДА С. П. А., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Перник на осн. чл. 8 ТДТССГПК сумата от 1846,00 лева –
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4