РЕШЕНИЕ
№ 261320/14.04.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети и девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 8174 по описа
на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от З. Б.В.И.Г., ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр. С., пл. „П.“ № 5 срещу Агенция „П.И.“ иск с
правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с
чл.49 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 181,67 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № * от 14.11.2019 г. по договор „Каско“,
полица № * за причинени на 29.03.2017 г. имуществени вреди на лек автомобил
„Фолксваген голф“, рег. № *, собственост на И.С.П., вследствие на преминаването
на л.а. през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в
участъка между с. К.и Т-образно кръстовище с Републикански път III-902, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда 14.05.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, за която
сума е издадена Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС.
В исковата молба ищецът,
чрез адв. Д.Д. излага, че към датата на ПТП ищецът е обезпечавал
застрахователното покритие по имуществена застраховка за л.а. „Фолксваген“,
модел „Голф“, ДК № *, обективирана в застрахователна полица № *, валидна до
02.11.2017 г. Сочи се, че на 29.03.2017 г., при движение по Републикански път
Ш-2902, посока Аксаковска панорама - к.к. А., в участъка между с. К. и
Т-образното кръстовище с Републикански път III -902, автомобилът преминал през
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. В резултат на това
била увредена предната дясна гума на автомобила, а по предната дясна врата
имало драскотини. При ищеца била образувана преписка по щета № *, а след
извършен оглед на автомобила бил изготвен Опис № * г. Въз основа на съставения
доклад по щетата ищцовото дружество изплатило на застрахованото лице обезщетение
в размер на 181,67 лв., поради и което е встъпило в правата му и за него се
породило правото на регресен иск. Излага се, че вредите са настъпили вследствие
неизпълнението на вменените на ответника с чл. 30, ал.1, чл. 30, във вр. с § 1,
т. 13 и 14 от ЗП, чл. 3, ал. 1, чл. 167, ал. 1 от ЗДвП законови задължения по
поддържане на пътното платно в изправност или навременна сигнализация на
съответна неизправност, чрез възлагането на тези дейности на трето лице, поради
което по реда на чл. 49 от ЗЗД отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа. По изложените съображания моли за
уважаване на иска и присъждане на законна лихва. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът Агенция „П.И.”, чрез Областно пътно
управление *** и проц. представител гл. юрк. Л. Ч. – Т. депозира отговор, в
който оспорва иска като неоснователен. Ответникът признава, че осъществява
управлението върху процесния участък от републиканската пътна мрежа. Сочи, че
гумите не са включени в застрахователното покритие по полицата и плащането от
затрахователя е било по непокрит риск. Твърди, че водачът на автомобила има
изключителна вина за реализиране на ПТП, както и че на посочената дата
29.03.2017 г. не е имало дупка на пътя. Сочи, че през февруари 2017 г. на пътя
са извършени ремонтни дейности от „И.“ ЕООД, в качеството му на съдружник в
ДЗЗД „Понт”. По изложените аргументи се моли за отхвърляне
на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК и в условията на последващо евентуално съединяване, ответникът по
първоначалните искове Агенция „П.И.”, чрез Областно пътно управление ***, е
предявил обратен иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр.2 от ЗЗД против
третото лице -помагач, в случай, че бъде осъден да плати исковата сума и
разноските по делото. Сочи, че по силата на договор от 06.07.2015 г. е възложил
на ДЗЗД „Понт” поддържане на процесния пътен участък, като през месец февруари
2017 г. участъкът от път III - 2902 от
км.0+000 до км 13+500 е бил ремонтиран от „И.“ ЕООД, в качеството му на
солидарно отговорен съдружник в ДЗЗД. Излага, че за извършените дейности
изпълнителят носи гаранционна отговорност в рамките на 6 месеца от датата на
подписване на гаранционен протокол. Сочи, че в посочения пътен участък е имало
дупка, която е причинила ПТП, поради което е налице неизпълнение от страна на изпълнителя
на задължението му по чл.12 от договора и ответникът носи отговорност по чл. 33
от договора пред възложителя за причинените му вреди.
В отговор депозиран в
срока по чл. 131 от ГПК третото лице - помагач „И.” ЕООД оспорва обратния иск
по основание и размер по аргументите изложени от ответника. Не оспорва, че е в
договорни отношения с АПИ, но сочи, че изправна страна по него. Сочи, че
заданията за отремонтиране на точните участъци от пътя се изготвят от
възложителя. Излага в тази връзка, че е изпълнил заданието за месец февруари
2017 г., за участъкът от път 111-2902 от км. 0+000 до км. 13+500, както и че
страните са установили това с двустранно подписани протоколи. Сочи, че поради
липсата на некачествено извършена ремонтна дейност вредите по процесното МПС следва
да се понесат от стопанисващия пътя субект, който е бил задължен да следи за
състоянието на пътя и да предприема мерки за отстраняването на недостатъците по
платното.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа
изразената позиция по спора чрез адв. И.В., която сочи, че съгласно т. 6.3 от раздел I на глава 3 от ОУ при щети по гумите при ПТП настъпило в резултат на
неравност.
В о.с.з. ответникът и третото лице-помагач не се явяват, не се
представляват.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна:
По делото не е било спорно, а и от представената застрахователна полица № *, добавък към нея от 24.03.2017 г. и Общи условия на Булстрад „Каско Стандарт“ се установява, че ищецът е обезпечавал застрахователното покритие по имуществена застраховка за л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“, ДК № * в периода 02.11.2016 г. – 02.11.2017 г., при общи условия.
С декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“ И.С.П. е уведомила застрахователя за ПТП настъпило на 27.03.2017 г. на международен път Аксаково – Албена, осъществено под формата на попадане на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“, ДК № * в дупка на пътя, вследствие на което е спукана предна дясна гума на автомобила, получени са драскотини на предната дясна броня и дясна предна врата. Декларацията е попълнена и от свидетеля Анастас Стефанов Павлов, който е изложил, че ПТП е настъпило на пътя Аксаково – Балчик и при него е спукана предната дясна гума на автомобила.
По щетата образувана при ответника е изготвен опис на претенция № *г., опис - заключение на претенция № *г. и доклад по щета № *г., от които се установява, че застрахователят е констатирал увреждания по предна дясна врата изискващи боядисване на детайла, както и предна дясна гума за подмяна, като за отстраняване на щетите е определил обезщетение от 181,67 лв., която сума е платена на застрахованото лице видно от преводно нареждане от 19.11.2019 г.
С регресна покана изх. № * г. ищецът е поканил ответника да му въстанови изплатеното обезщетение от 181,67 лв., на основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ вр. чл. 30, ал.1 от ЗП.
От представения от ответника договор за учредяване на ДЗЗД „Понт“ се установява, че съдружници в гражданското дружество са „Х.“ АД и „И.“ ЕООД, с цел участие в процедура по определяне на изпълнител по обществена поръчка, като в чл. 11.5 съдружниците са декларирали, че поемат солидарна отговорност за участие в обществената поръчка.
По делото е представен договор за възлагане на обществена
поръчка изх. № *г., с предмет: „Определяне на
изпълнител за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно
възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на
територията на североизточен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1,
т.1 от Закона за пътищата” за обособена позиция №1 ОПУ-В., сключен между Агенция „П.И.” и ДЗЗД „Понт”.
Представен е списък на републиканските пътища първи, втори и трети клас на територията на ОПУ – Варна по обособена позиция № 1, видно от който процесния път III – 2902 с дължина 34 км заключен между път II-29 (Аксаково – о.п. Добрич) - Панорама – К.– път III 902(Оброчище – Кичево) е разположен на територията на Областно пътно управление *** към АПИ.
По делото са представени сертификат № * г. за действително изпълнение и приети ремонтни работи, гаранционен протокол от 28.02.2017 г. към сертификат № 34, протокол № *г., както и протокол за установяване завършването на натурални видове СМР от 28.02.2017 г., ведно с подписани протоколи за схематично отразяване местоположението на извършените СМР. Документите са подписани от представител на възложителя и изпълнителя и удостоверяват извършени от ДЗЗД „Понт“ към месец февруари 2017 г. СМР по договора за обществена поръчка, включително в обхвата на 0 до 13 км на процесния път III-2902 чрез изкърпване на настилката със студена асфалтова смес.
Ищецът е ангажирал и гласни доказателства по делото посредством разпита на свидетеля И.С.П.. Свидетелката сочи, че произшествието е реализирано около девет часа сутринта към края на март 2017 г. на пътя между Аксаковска панорама, разклона по посока Албена. Излага, че на пътя имало много дупки, които били дълбоки и всички коли шофирали на зиг заг. Поддържа, че нямало сигнализация на дупките, която да предупреждава за неравности на пътното платно. Сочи, че всички участници в движението шкофирли с не повече от 40 км в час. Излага, че се спукала предна дясна гума, а от дълбоката дупка се одраскала и предната дясна врата и бронята.
По делото е прието заключението на допуснатата
съдебно-автотехническа експертиза изготвена от вещото лице А.В., който сочи, че
възможният механизъм на настъпване е следния: при движение по републикански път
III – 2902 в посока от Аксаковска панорама
към к.к. Албена, в участъка между с. К.и Т-образното кръстовище с републикански
път III – 902 автомобилът л.а. „Фолксваген“,
модел „Голф“, ДК № * е попаднал с
предно дясно колело в нарушение на пътната настилка на платното за движение,
като при изкачването на колелото обратно на пътната настилка и съприкосновение
с ръба на дупката са се получили разкъсвания на страничните слоеве на борда на
гумата, като се е наранило и лаковото покритие на предната дясна врата,
вследствие съприкосновение с предмет изхвърчал от нарушението на пътната
настилка. Експертът е посочил, че при разкъсването на външният борд на
автомобилната гума се е получило разхерметизирането ѝ, което я е
направило неизползваема. Вещото лице е дало заключение, че е налице
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за
процесния автомобил и е възможно те да са причинени по степен и вид именно от
ПТП. Вещото лице сочи, че общата стойност на щетите по
автомобила поотделно е в размер на 498,16 лв., от които 339,00 лв. за предна
дясна врата и 159,16 лв. за предна дясна гума. Във вариант за възстановяване на
щетите при използване средна пазарна цена на труда формирана от цената на труда
в три сервиза и средна пазарна цена на нови алтернативни части, формирана от
три оферти, размерът на обезщетнието възлиза на 391,67 лв., от които 240,56 лв.
за предна дясна врата и 151,11 лв. за предна дясна гума. Вещото лице сочи, че
изплатеното застрахователно обезщетение от 181,67 лв. съответства на
действащите към момента на събитието пазарни цени и методиката за определяне на
обезщетения по застраховка автокаско.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
По главния иск:
Предявеният главен иск е с правна квалификация чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД.
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното
ч.гр.д. № *
г. по описа на ВРС, че в полза на
ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума,
срещу която в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е възразил. Искът е предявен в
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост
на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите
За да възникне отговорността по чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с чл. 49 от ЗЗД е необходимо наличието
на следните кумулативни предпоставки: валидно сключена застраховка между
увреденото лице и застрахователното дружество – ищец; изплатено застрахователно
обезщетение на застрахования; предпоставките по чл. 49 от ЗЗД – вреди; вредите да са
причинени от лице, на което ответникът, като отговорен по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа;
вредите да са причинени вследствие противоправно поведение /действие или
бездействие/ при или по повод възложената работа.
В настоящия случай по делото не е бил налице спор, а и от събраната
доказателствена съвкупност се установява по еднопосочен начин наличието на
първите две предпоставки, а именно валидно сключена застраховка „Каско”, с период
на валидност 02.11.2016 г. – 02.11.2017 г., касаеща л.а. „Фолксваген“,
модел „Голф“, ДК № * и извършено плащане по нея на застрахователно обезщетение от 181,67 лв.
На следващо място от кореспондиращата си доказателствена съвкупност
включваща представената пред застрахователя декларация за ПТП, съставения опис-заключение,
свидетелските показания на водача на застрахования автомобил и от неоспореното
заключение на вещото лице по назначетната САТЕ, което съдът намира за пълно,
обективно и компетентно, безспорно се установява, че при движение по републикански път III – 2902, в участъка между с. К. и
Т-образното кръстовище с републикански път III – 902, управляваният от свидетелката И.С.П. лек
автомобил застрахован при ищеца е попаднал в дупка на пътното платно, вследствие
на което по предната дясна гума и предната дясна врата на МПС-во са настъпили
увреждания.
Ответникът не оспорва, че участъкът от пътя, на който е настъпило
горепосоченото ПТП, е част от републиканската пътна мрежа. Поради това и на основание
чл. 8, ал. 2 от ЗП следва да се приеме, че той е изключителна държавна
собственост, а на основание чл. 19, чл. 29 и чл. 30 от ЗП върху ответната
агенция към МРРБ пада задължението да го стопанисва и управлява, включително да
го ремонтира и поддържа било то чрез лични действия или чрез възлагане на
договорно задължение на трето лице.
В чл. 3, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътищата,
следва да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, а съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Съгласно чл.47 и чл. 48 от ППЗП поддържането включва полагане на системни
грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и
осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а
текущия ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди по
настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на
пътя, а организирането на дейностите по поддържането на републиканските пътища
извън границите на урбанизираните територии се извършва от АПИ.
В тази връзка по делото липсват доказателства, от които да се направи
извод, че дупката, в която е попаднал
процесния застрахован автомобил управляван по републикански път III – 2902 е била обозначена по някакъв начин или че от
страна на ответника или друго лице, а именно третото – лице помагач, съдружникв
в ДЗЗД „Понт“ са били извършени каквито и да е действия по текущ ремонт, които
да са имали за цел да предотвратят евентуално причинени щети, вследствие на
констатирана пътна неравност. Напротив. По делото са налице протоколи подписани
от представител на самия ответник удостоверяващи, че към месец февруари 2017
г., т.е. преди датата на ПТП, път III – 2902 е бил изкърпен със студена асфалтова смес само в участъка от 0 до 13-ти км, който е ноторно
известно, че не попада в отсечката между К.и Т-образното кръстовище на път III
902, която е ситуирана в самия край на 34-километровия път. Следователно
ответникът не е привел доказателства, че към датата на ПТП – 29.03.2017 г.
процесният пътен участък е бил отремонтиран в изпълнение на нормативно
възложените със ЗП и ППЗП на ответника задължения, противно на поддържаното в
отговора на исковата молба. Респективно отговорността
за поправяне на вредите причинени на процесното МПС от компрометираната пътна
настилка следва да се възложи изцяло в тежест на ответника, на основание чл. 49
от ЗЗД.
В тази връзка съдът намира за недоказано направеното от ответника
възражение, че вина за ПТП има и водача на застрахования автомобил, т.е. че
същият е съпричинил вредите. Простият факт, че водачът не е успял да избегне
необезопасената и несигнализирана неравност на пътното платно не е достатъчен
да се направи извода, че той не е изпълнил задължението си по чл. 20 от ЗДвП да
се движи със скорост, съобразена с пътните условия и със състоянието на пътя,
защото задълженията за водача по чл. 20 от ЗДвП предполагат движение по път в
изправно състояние или най-малкото наличие на сигнализация за неравности или
препятствия по пътя, а в случая не се установи да е имало такава сигнализация.
Неоснователно е и възражението на ответника за изплащане от ищеца на
обезщетение по непокрит риск, тъй като съгласно глава „Допълнение „гуми““,
раздел IV, т.1 от ОУ и
клаузите на полицата гумите на процесния автомобил не били обхванати от
застрахователното покритие на полицата. В тази връзка следва да се посочи, че
съгласно раздел I, т.1 на същата глава от ОУ визираната от ответника клауза се прилага извън
случите, когато полицата не е за пълно Каско, каквато е процесната видно от
изричното отразяване в нея в раздел „Застрахователно покритие, основни покрития“.
Наред с това от представените ОУ, глава III, т. 6.3, /л.13/, е видно, че в
случаите когато уврежданията по гумите са в резултат на преминаване през дупки
и неравности на пътното платно застрахователят обезщетява до две гуми при
представяне на писмени сивдетелски показания на свидетел различен от
застахования или упълномощения водач на МПС. В тази връзка на л. 17 по делото е
представена декларация до застрахователя подписана от свидетел пътувал в застрахования
авотмобил, който е потвърдил увреждането на гумата получено от ПТП на
29.03.2017 г. Респективно в случая са били налице всички необходими елементи от
фактическия състав за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя
по полицата за имуществено застраховане и същият е дължал изплащането на
обезщетение за вредите настъпили включително по гумата на процесния автомобил
вследствие на попадането ѝ в дупка на път III-2902.
В обобщение, на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ съдът намира, че с плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят по имуществената застраховка е
встъпил в правата на застрахования срещу ответника като причинител на вредата
настъпила от процесното ПТП, поради което предявеният от застрахователя
регресен иск против АПИ е основателен и доказан до размера на платеното
обезщетение - 181,67 лв., който съобразно заключението на изготвената,
неоспорена САТЕ, е далеч под възстановителната стойност, която според вещото
лице възлиза 498,16 лв.
По обратния иск:
Ищецът по обратния иск следва да докаже при условие на пълно и главно
доказване, че е налице виновно неизпълнение на поетите задължения по договора
за поддръжка на процесния път от страна на ответника, от което е претърпял
вреди,изразяващи се в претърпяна загуба, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението, могли са бъдат предвидени при пораждане на
задължението, както и техния размер.
Не е спорно, че третото-лице помагач „И.” ЕООД е солидарно отговорен
съдружник в ДЗЗД „Понт", което дружество е изпълнител по Договор за
възлагане на обществена поръчка № *г., с предмет поддържане на процесния републикански
път III-2902.
Видно от чл. 5 на договора дейностите по поддържане на републиканските
пътища, които са включени в предмета на
договора, се възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и
извънредни задания, като в чл. 9, ал. 3 представянето на заданията е вменено
като задължение за възложителя, а в чл. 9, ал. 4 му е вменено и задължението за
упражнява цялостен и непрекъснат контрол върху качеството при изпълнението на
работите.
Респективно третото-лице помагач като изпълнител по договора не разполага
със свобода на действие и самостоятелност при извършването на дейностти по
поддържане на пътщата попадащи в обхвата на договора, а изцяло зависи от волята
на възложителя АПИ. Т.е. изпълнителят не може самоволно, без да има
възлагателно писмо/задание от страна на възложителя да започне ремонтни
дейности на пътното платно с оглед отстраняване на препятствието - ремонтиране
на неравността на пътното платно.
В тази връзка по делото не са събрани доказателства, че преди реализиране
на процесното ПТП – 29.03.2017 г. ответникът е възложил на третото лице -помагач извършване на дейности в процесния
участък между с. К.и Т-образното кръстовище на пътя Кичево – Оброчище, а както
се посочи по-горе, такива са били възложени и осъществени само в км 0 до 13 от
общо 34 км.
Респективно при липсата на нарочно възлагане от АПИ на ДЗЗД „Понт“, не може
да се ангажира договорната отговорност за неизвършена или некачествено
извършена ремонтна дейност от страна на изпълнителя, включително на „И.” ЕООД
като солидарно отговорен съдружник в ДЗЗД, а отговорността за вредите следва да
се понесе само от стопанисващия пътя субект - АПИ, който е бил задължен да
следи за състоянието на пътя и своевременно да предприема мерки за
отстраняването на недостатъците по платното, като възложи извършването на тези
дейности на ДЗЗД, но не е сторил това.
Поради горното съдът намира, че предявеният обратен иск е недоказан,
следователно неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изхода на делото право на разноски имат както ищеца и така и
ответника по обратния иск, като съдът следва да съобрази обстоятелството, че
последният не е направил искане за присъждане на разноски, поради което не му
се следват такива. На ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани
разноски възлизащи на 375,00 лв. за исковото производство (25,00 лв. доплатена държавна
такса, 50,00 лв. депозит за свидетел и 300,00 лв. депозит за САТЕ) и 325,00 лв.
за заповедното производство (300,00 лв. адв. възнаграждение и 25,00 лв.
държавна такса). Досежно направено с нарочна частна жалба от от 09.06.2020 г.
по ч.гр.д. № 4615/2020 г. на ВРС възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възражение в заповедното производство, съдът намира, че същото е
неоснователно доколкото то възлиза на минимума определен по реда на чл. 7, ал.7
вр. ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Агенция „П.И.“ дължи на З.
Б.В.И.Г., ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С., пл. „П.“ № 5, сумата от 181,67 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № *
от 14.11.2019 г. по договор „Каско“, полица № *
за причинени на 29.03.2017 г. имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген
голф“, рег. № *, собственост на И.С.П., вследствие на преминаването на
л.а. през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в участъка
между с. К. и Т-образно кръстовище с Републикански път III-902, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
14.05.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, за която сума е издадена
Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, на
основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Агенция „П.И.“ обратен иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр.2 от ЗЗД за осъждане на ответника „И.”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:*** да му заплати сумата от
181,67 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № * от
14.11.2019 г. по договор „Каско“, полица № * за причинени на 29.03.2017 г.
имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген голф“, рег. № *, собственост на И.С.П.,
вследствие на преминаването на л.а. през несигнализирана и необезопасена дупка
на пътното платно, в участъка между с. К. и Т-образно кръстовище с
Републикански път III-902, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда 14.05.2020 г. до окончателното
ѝ изплащане, за която сума е издадена Заповед № * г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на
ВРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Агенция „П.И.“ да заплати на З.
Б.В.И.Г., ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С., пл. „П.“ № *, сумата 325,00 лв., представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № *
г. по описа на ВРС, както и сумата 375,00 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на „И.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** като трето лице – помагач на
ответника Агенция „П.И.“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: