№ 177
гр. Габрово, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на десети юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Велемира Д.
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Велемира Д. Гражданско дело №
20234200100478 по описа за 2023 година
Предявеният иск е с основание по чл.432 ал.1 от КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 18.12.2018г. около 17.45 часа в гр.
Габрово на бул.”Трети март” до № 47А, в зоната на пешеходна пътека,
намираща се непосредствено след кръстовището на бул.”Трети март” с
ул.”Минзухар” и ул.”Балкан” е настъпило ПТП, при което З.Г.Й. като водач на
МПС - л.а. „Форд Ескорт" с рег.№ ****, нарушавайки правилата за движение
по пътищата, блъска правилно пресичащия пешеходец Т. И. К. от гр. Габрово.
В следствие на удара пострадалата е откарана в изключително тежко
състояние, с множество фрактури и опасност за живота, в МБАЛ „Д-р Тота
Венкова"-Габрово, където била в състояние на кома и починала на 28.01.2019г.
Срещу виновния водач З.Г.Й. е образувано ДП №175233М753/2018г. по описа
на РУ Габрово, прокурорска преписка №405/2019г. по описа на Окръжна
прокуратура Габрово.
С присъда №3/12.06.2023г. по НОХД № 135/2023г. на ОС Габрово
подсъдимата З. Г. Й. – Н. с ЕГН ********** е ПРИЗНАТА, за ВИНОВНА в
това, че около 17,44 часа на 18.12.2018 год., в гр. Габрово, на пешеходна
пътека на бул. „Трети Март" № 47а, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Форд", модел „Ескорт" с peг. № ***,
нарушила правилата за движение по пътищата, както следва: чл. 119, ал. 1 от
1
ЗДвП („При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре"), при
което управляваният от нея автомобил ударил с предна лява част пресичащата
пешеходка - Т. И. К. от гр. Габрово, с което по непредпазливост й причинила
тежка телесна повреда, изразяващи се в тежка съчетана механична травма в
стадий на лечение и частично оздравяване - множествени фактури на лицеви
кости (на носните кости, носната преграда, клетките на етмоидалния
лабиринт, на максиларните синуси и на орбиталните стени двустранно, на
двете скули, на долната челюст двустранно), кръвонасядане в лявата челно-
слепоочна област; контузия на гръдния кош с двустранни множествени
фактури на ребра (2-3-4- 5-6-7-8 вляво и 2-3-4-5-6 вдясно) с оформен „гръден
капак", двустранни контузии на белите дробове с постконтузионни
възпалителни промени в основите, алвеоларен белодробен оток; счупване на
дясната бедрена кост (медиален кондил) с кръвонасядане по задната
повърхност на дясното бедро в долна трета, счупване на олекранона на лявата
лакътна кост, счупване на костите на лявата лакътна кост, счупване на костите
на лявата подбедрица (на ниво горна трета) със следи от операция /Метална
остеосинтеза/, довели до смъртта й на 28.01.2019 година вследствие
полиорганна недостатъчност и на съчетаната травма, с водеща гръдна травма
и тежки двустранни белодробни контузии, като смъртта е настъпила в пряка
причинно-следствена връзка с травмите, получени от настъпилото
пътнотранспортно произшествие на 18.12.2018 година.
Управляваният от З. Й. автомобил „Форд Ескорт" с peг. № *** бил
застрахован при ответното дружество със застраховка "Гражданска
отговорност" по полица № BG/06/118003369755 за периода 04.12.2018г. –
03.12.2018г.
Пострадалата била сестра на ищеца М. И. Д., като двамата имали
изключително силна емоционална връзка. Пострадалата нямала съпруг и деца
и ищецът и брат му били единствените й роднини. Двамата разчитали един на
друг, грижели се един за друг, помагали си. Т. К. винаги е била част от
семейството на ищеца. Връзката им била непрекъсната в годините, специална
и дълбока, с оглед на обстоятелствата, че тя нямала свои деца и в ежедневието
си разчитали един на друг. В деня на смъртта на Т. К. ищецът бил в тежко
здравословно състояние, изгубил говора си, което продължава и до момента.
2
Във връзка с настъпилото ПТП ищецът отправил претенция до
ответното дружество за заплащане на обезщетение за овъзмездяване на
загубата от внезапната и непрежалима смърт на сестра му, която му нанесла
тежки психични вреди. По един насилствен начин била разрушена връзката на
обич и взаимна привързаност между двамата, която в следствие на стеклите се
житейски обстоятелства надвишава обичайната такава между брат и сестра.
По претенцията е образувана преписка № 43072951900001, но и към момента
на предявяване на иска на ищеца не е изплатено обезщетение.
С оглед на изложеното се прави искане съдът да постанови решение, с
което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца М. И. Д.
обезщетение за причинените неимуществени вреди, в следствие
преждевременната смърт на сестра му в размер на 100 000лв, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Претендира се за присъждане на съдебно-деловодни разноски за
образуване и водене на настоящото гражданско производство. Тъй като
процесуалното представителство е осъществено при условията на чл.38 ал.1 т
2. от ЗА , се прави искане съдът да определи адвокатско възнаграждение на
повереника на ищеца съобразно Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения и да осъди ответното дружество да го заплати.
В законния срок е постъпил отговор от ответника „ДЗИ Общо
застраховане” АД. Ответното дружество счита предявените искове за
допустими, но неоснователни, като ги оспорва изцяло по основание и размер,
и моли съда да ги отхвърли, като му присъди направените по делото разноски.
Оспорва материалноправната легитимация на ищеца да получи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. К., доколкото
възможността за обезщетяване на лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 г.
и ППВС № 5/1969 г. се допуска само като изключение, когато болките и
страданията от смъртта на близкия родственик надхвърлят по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Твърди, че
приложените към исковата молба писмени доказателства не обосновават в
достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.
Оспорва твърденията в исковата молба, че на ищеца са причинени
изключителни емоционални страдания от смъртта на починалата, довели до
3
дълбока отрицателна промяна в живота му. При условията на евентуалност,
твърди, че търпените от ищеца болки и страдания от смъртта на сестра му не
надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка. Оспорва съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка на ищеца с починалата Т. К.. Твърди, че ищецът не е живял с
починалата в общо домакинство, не са поддържали лични контакти, не са били
в изключително близка емоционална връзка.
Оспорва за ищеца да са настъпили сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания в резултат на смъртта на Т. К..
Оспорва твърдението, че ищецът търпи описаните в исковата молба
неимуществени вреди. Счита, че не са представени никакви доказателства в
подкрепа на тези твърдения, доколкото при непозволеното увреждане вредата
не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от тази страна, която
претендира обезщетение, в случая - ищеца.
При условията на евентуалност, оспорва размера на предявения иск за
неимуществени вреди, като счита същия за прекомерно и неоснователно
завишен, съобразно претърпените от ищеца вреди, социално-икономическите
условия на живот в страната, и в противоречие с принципа на справедливост,
прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
В случай, че ищецът докаже наличието на твърдените вреди и че същите
са вследствие на виновното поведение на застрахован в ответното дружество
водач, то ответникът твърди, че видът и интензитетът им в никакъв случай не
могат да имат за паричен еквивалент претендираните от ищеца размери.
Счита, че обезщетението трябва да е достатъчно, но не следва да е прекомерно
- да е в размер, които деморализира и ненужно обогатява ищеца и който
смущава общественото нравствено чувство .Оспорва пълния размер на
исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
като несъобразено с § 96, ал. 1 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на
Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.),
именно: обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по
чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5 000,00 лева. Счита претендираното
обезщетение от 100 000,00 лева за немотивирано, необяснимо и
противоречащо на справедливостта и морала.
Ответникът оспорва и претенцията по акцесорния иск.
4
Неоснователността на главния иск води и до неоснователност на иска за
присъждане на законна лихва. Оспорва и началния момент, от който се
претендира законната лихва. Съгласно чл. 496, ал. 1 от Кодекса, срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е три месеца от нейното
предявяване.
Предвид гореизложеното, се прави искане съдът да постанови решение,
с което да отхвърли предявените срещу "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"
ЕАД искове като неоснователни и недоказани. Претендира да му бъдат
присъдени сторените разноски в хода на производството, в това число и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното :
С Присъда №3/12.06.2023г. по НОХД № 135/2023г. на ОС Габрово
подсъдимата З. Г. Й. – Н. с ЕГН ********** е ПРИЗНАТА, за ВИНОВНА в
това, че около 17,44 часа на 18.12.2018 год., в гр. Габрово, на пешеходна
пътека на бул. „Трети Март" № 47а, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Форд", модел „Ескорт" с peг. № ***,
нарушила правилата за движение по пътищата, както следва: чл. 119, ал. 1 от
ЗДвП („При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре"), при
което управляваният от нея автомобил ударил с предна лява част пресичащата
пешеходка - Т. И. К. от гр. Габрово, с което по непредпазливост й причинила
тежка телесна повреда, довела до смъртта й на 28.01.2019 година вследствие
полиорганна недостатъчност и на съчетаната травма, с водеща гръдна травма
и тежки двустранни белодробни контузии, като смъртта е настъпила в пряка
причинно-следствена връзка с травмите, получени от настъпилото
пътнотранспортно произшествие на 18.12.2018 година.
Между страните няма спор относно съществуването на застрахователно
правоотношение във връзка със сключен договор за застраховка “Гражданска
отговорност на водачите на МПС” за лек автомобил марка „Форд", модел
„Ескорт" с peг. № ***, към датата на настъпване на горното ПТП –
18.12.2018г.
5
По отношение на вината на водача на лекия автомобил „Форд Ескорт" за
настъпване на произшествието е налице влязла в сила присъда, задължителна
за гражданския съд.
Спорът е относно материалната легитимация на ищеца да получи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. И. К., както и относно
настъпването неимуществени вреди и размера на дължимото за тях
обезщетение.
Видно от приложеното Удостоверение за наследници № 606/14.02.2019г.
на Община Габрово, ищецът М. И. Д. е брат на Т. И. К..
От показанията на свидетеля А. Ч. се установява, че двамата с ищеца се
познават от 1976 -1977г, когато са били колеги в цех „Вигон” на завод „Добри
Карталов” в гр. Габрово. По това време за период повече от 10 години ищецът
М. Д., съпругата му М. Д., сестра му Т. К. и тяхната майка живеели в къща в
кв. Радецки, като семейството на ищеца обитавало две от стаите, а Т. К. и
майка им - другите две. В последствие къщата напуснало първо семейството
на М. Д., а след смъртта на майка им и Т. К. се преместила да живее в
апартамент. Според свидетеля, М. и Т. много се обичали и си помагали.
Докато сестра му живеела все още в къщата, М. Д. редовно я посещавал.
След като се преместил да живее в апартамент, той се разболял и имал
проблеми с говора, но според свидетеля всичко му се разбирало. След като
научил за смъртта на сестра си, след погребението й, вече не можел да говори
- опитвал се, издавал звуци, ръкомахал, но не можел да произнася думите,
нищо не се разбирало.
Според свидетеля, приживе на Т. К. двамата с ищеца били много близки
и много се обичали. Тъй като нямала деца Т. била много привързана към
дъщерите на М.. Когато той се разболял, изглеждала много загрижена.
Свидетелката Р. В. твърди, че през 1982г. започнала работа в завод
„Добри Карталов” и тогава се запознала с Т. К., която също работела там. По-
късно се запознала и със съпругата на ищеца М. Д.. С нея станали приятелки и
си ходели на гости. След време Т. К. заживяла в блока, където живее
свидетелката и до смъртта й двете били съседки. Преди да се премести в
апартамента, К. около 10 години живяла в къща, заедно със семейството на
своя брат М., който преди около 15 години също се преместил със семейството
си в апартамент. За известно време Т. живяла в Испания с един испанец П..
6
Много обичала децата на брат си, тъй като нямала свои, когато се прибрала от
Испания им донесла много подаръци. Свидетелката твърди също, че братът и
сестрата били много близки. М. обичал гозбите на Т. и тя му готвела. След
като заживяла в блока на свидетелката, М. я посещавал много често – почти
всеки ден, все нещо ще й помогне. Търсели се един друг, събирали се. В. го
виждала да идва с колелото, разговаряла с него. Известно й е, че М. е страдал
от някакво заболяване и е претърпял операция на главата. Въпреки това
продължавал да кара колелото и бил добре. От смъртта на сестра си преживял
голям стрес и започнал да се влошава. Спрял да кара колелото, не можел да
говори, нуждаел се от грижите на съпругата си, не можело да го оставят сам.
Свидетелката посещавала дома му и й е известно, че спрял да се храни,
започнал да влиза в болница, развил херпес зостер.
За отношенията между ищеца и сестра му свидетелства и Т. К., която
твърди, че от 1991г. е съседка със семейството на М.. Посещавала ги често,
тъй като с М. били сънароднички. Много често, почти винаги като отидела у
тях, Т. била там. Преди около 10 години М. се разболял, претърпял няколко
операции. През този период сестра му Т. помагала съпругата му да го
обслужва. Готвела му, носела му банички, помагала и с пари, водела го на
лекар, веднъж го карала в София на лъчетерапия. И.ло случай, когато се
наложило самата М. да влезе в болница, тогава за М. се грижела сестра му.
След произшествието с Т. К. М. и децата не казали на М., надявали се Т. да се
оправи. Измисляли всякакви причини да не му позволят да отиде в дома й.
Това продължило до момента, когато той много настоятелно поискал да го
закарат в дома на сестра му. Тогава му съобщили за случилото се, а скоро след
това Т. починала. След смъртта й М. спрял да се храни, започнал да повръща,
накрая постъпил в болница с гастрит. Изгубил и способността си да говори, не
можел да произнася думи, не било възможно да го разберат.
По делото са представени Епикриза на М. И. Д. от вътрешно отделение
на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ - Габрово от 21.12.2019 година; Епикриза на М.
И. Д. от инфекциозно отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ - Габрово от
07.01.2020 година; Експертно решение № 90023 от 08.03.2021 година на ТЕЛК
към МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ - Габрово на името на М. И. Д.; Епикриза ИЗ
№ 7830 от 02.06.2009 година на М. И. Д. от неврохирургично отделение на
МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ - Велико
7
Търново; Епикриза от отделение по химиотерапия при МБАЛ „Д-р Тота
Венкова“ - Габрово на М. И. Д. от 09.12.2009 година; Епикриза из № 10399 от
03.09.2007 година на М. И. Д. от неврохирургично отделение при МОБАЛ „Д-
р Стефан Черкезов“ – Велико Търново и служебна бележка от Консултативен
кабинет по нервни болести при МЦ „Апогей“ - Габрово от 15.02.2021 година,
от които се установява че през 2007 г. и 2009 година ищецът М. Д. е опериран
по повод мозъчен тумор.
От заключението на съдебно – психологическата експертиза, прието от
съда като обосновано и законосъобразно и неоспорено от страните е видно, че
по време на изследването на ищеца М. Д. се регистрират емоционални и
поведенчески характеристики (психологически изменения), които дават
основание да счита, че преживяната загуба на неговата сестра, Т. К., се е
отразила негативно върху психо-емоционалното му състояние и начина му на
живот. След смъртта на Т. К. промяната в състоянието и поведението на М. Д.
носи белезите на реактивна депресия (персистираща тъга и потиснатост,
липса на интерес, равнодушие, нарушения на храненето (загуба на апетит;
редукция на теглото), изолация, социално отдръпване и др.) Симптомите се
проявяват най-интензивно през първия месец, а част от тях и съпътстващите
ги здравословни проблеми продължават около година. От данните по делото
се установяват редица затруднения у ищеца Д.: влошаване на общото
състояние, спад в активността (физическа и социална), загуба на способност
да комуникира с околните, намален слух, загуба на способността да говори, да
разбира устната и писмена реч, да пише, които затруднения сами по себе си
могат да провокират реакция на самоизолация и отдръпване, депрсивност,
загуба на мотивация.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза, прието от съда
и неоспорено от страните е видно, че при ищеца М. Д. са налице трайни
говорни смущения от 2007 г. след операция по повод мозъчен тумор в лява
голяма мозъчна хемисфера; Реоперация през 2009 г. по повод рецидив с
трайни остатъчни дефинитивни органични промени в мозъчния паренхим,
които засягат анатомията и струкутата на мозъчните клетки. Поради
унищожаването на говорните центрове -(моторен и сензорен) център на
Вернике и център на Брока; 44 и 42 полета по Бродман при болният са налице
трайни говорни смущения в смисъл на сензо-моторна афазия, на говорна и
8
разбираема реч, на експресивна и рецептивна.
В момента на прегледа сензо- моторната афазия е пълна (Тотална), което
значи, че няма използваема говорна реч и разбираема такава. В приложените
медицински материали по делото (5 бр. епикризи, консултация за ТЕЛК и
Амбулаторен лист, допълнително представената епикриза от Отделението по
Нервни болести от 13.04.2024 год.) няма количествена оценка на сензо-
моторната афазия. Никъде не е упоменато, че тя е тотална или пълна, а на
места не е упоменато и съществуването на афазия. Възможно е да има
флуктоации в афатичните промени свързани със съпътстващи заболявания и
стресови ситуации по типа на преходен или постоянен спазъм на останалите
незасегнати мозъчни кръвоносни( колатерали) около увредената мозъчна
тъкан. При наличната хипертонична болест при ищеца, хипертонична криза
провокирана от стрес може да предизвика преходен мозъчен оток и спазъм със
задълбочаване на говорните нарушения.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че смъртта на Т. К. оказва
опосредствано влияние върху сензомоторната афазия. Последната е налице и
е резултат от разрушаване на мозъчни структури и центрове от тумора, който е
опериран, но тази афазия може да се задълбочи при допълнителни външни
въздействия, например: травма, при едно температурно състояние, което
нарушава мозъчната оксидация, при инфекция или хипертонична криза, при
която с покачване на кръвното налягане може да настъпи спазъм на
мозъчните кръвоносни съдове, които са около огнището на увредата и в
съседните структури и да настъпи лек мозъчен оток, който да влоши
съществуващата говорна афазия.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от
правна страна, че съобразно чл. 300 от ГПК е установено по безспорен начин
виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка
„Форд Ескорт" с peг. № *** - З.Г.Й. – Н., осъществено на 18.12.2018 год.,
изразяващо се в нарушаване на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като то е в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП, при което на Т. И. К. – сестра на ищеца
М. И. Д., е причинена тежка телесна повреда, в следствие на която на
28.01.2023г. е настъпила смъртта на пострадалата.
Неоснователни са възраженията на ответника за липса на материална
легитимация на ищеца, да получи обезщетение за неимуществени вреди от
9
смъртта на Т. К.. В ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на лицата, активно
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на
друго лице, като е обявено за загубило сила ППВС № 2/1984 г., ограничаващо
кръга на правоимащите до лицата, изброени в Постановление № 4/1961 г. и
Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС.
Според т. 1 от решението, материалноправно легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.11.1964 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. В съобразителната част на
тълкувателното решение е посочено, че особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци,
тъй като в традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг, обичайно връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна
само формална връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия преживелият родственик да докаже, че е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновава основание да се направи
изключение от даденото в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на
ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия.
От събраните гласни доказателства се установи по безспорен начин
създадената силна и трайна връзка между ищеца и неговата сестра Т. К..
Установи се, че дори и след като М. Д. е създал свое семейство, то е
съжителствало със сестра му и майка му в една къща, макар в различни
домакинства в продължение на повече от 10 години. Т. К., която е била
разведена и не е имала свои деца, била изключително привързана към децата
на брат си. След като двамата заживели в отделни апартаменти в гр. Габрово,
Т. К. постоянно посещавала брат си, както и той нея. След диагностицирането
на ищеца с мозъчен тумор и последвалите операции, сестрата полагала грижи
10
за брат си наред със съпругата му. Готвела му, при нужда го придружавала на
терапия, оказвала финансова подкрепа. След възстановяването му от
операциите, ищецът почти ежедневно ходел в дома й.
От тези факти може да се направи извод за съществуването на особено
голяма привързаност между брат и сестра, с което са осъществени
предпоставките на чл. 494 а ал.4 от КЗ
При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, по правилата на чл. 52 от ЗЗД, съдът взема
предвид, че в резултат на внезапно настъпилата смърт на Т. Д., ищецът е
развил реактивна депресия, симптомите на която са продължили около една
година / най – интензивни през първия един месец / и са съпътствани със
здравословни проблеми: Влошило се е общото му състояние състояние,
спаднала физическата и социалната му активност, а в резултат на
опосредстваното влияние на преживения стрес върху сензомоторната афазия
причинена от мозъчния тумор, ищецът е загубил способност да комуникира с
околните, намалял е слухът му, загубил е способността да говори, да разбира
устната и писмена реч, да пише.
От друга страна съдът отчита, че сензомоторната афазия на ищеца е
съществувала много преди смъртта на сестра му и е налице само
опосредствано влияние на това събитие върху състоянието му, което би могло
да се влоши и в резултат на множество други причини. Следва да се отчете и
това, че ищецът има собствено семейство, което с полаганите грижи да смекчи
загубата и да продължи да му бъде опора.
При тези обстоятелства, справедливото обезщетение, което се дължи на
ищеца е в рамките на предвидения максимум в §96, ал.1 и 2 от КЗ, а именно
5 000 лева, до който размер следва да бъде уважен предявеният иск по чл. 432
от КЗ. За разликата над този размер до предявения такъв от 100 000 лева,
искът следва да бъде отхвърлен.
Присъдената сума следва да бъде заплатена от ответното
застрахователно дружество със законната лихва считано от датата на
предявяване на извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение -
11.09.2019г.
По разноските :
11
Съобразно уважения размер на иска, ответникът „ДЗИ Общо
застраховане" ЕАД следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ГРС държавна такса в размер на 200.00 лева.
На осн. чл. 38 ал.1 т.2 във вр. с чл. 38 ал.2 от ЗА и с оглед уважения
размер на иска „ДЗИ Общо застраховане" ЕАД следва да заплати на адвокат
С. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лв., определено по реда на
чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Пропорционално на отхвърлената част на иска разноски се следват и на
ответника „ДЗИ Общо застраховане" ЕАД.
На осн. чл. 25 ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ
следва да се определи на ответника юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото по делото процесуално представителство в размер на 300.00
лева.
При този размер на юрисконсултското възнаграждение и съобразно
списъка по чл. 80 от ГПК инкорпориран в молба вх. №2916/08.07.2024г.,
ищецът следва да заплати на ответника „ДЗИ Общо застраховане" ЕАД,
съразмерно на отхвърлената част на иска му, разноски в размер на 285.00 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “гр. София, бул.”Витоша”
№ 89 Б, представлявано от Изпълнителните директори К. Ч. и Е. Б. ДА
ЗАПЛАТИ на М. И. Д., с ЕГН ********** с адрес гр. Габрово, ул.*****, със
съдебен адрес гр. Габрово, ул. ****, чрез адвокат С. Б. - ГАК, сумата от
5 000.00 лева /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в следствие от смъртта на неговата сестра Т. И. К., ЕГН
**********, настъпила на 28.01.2019г. в резултат на ПТП причинено от З.Г.Й.
– Н., ЕГН********** - водач на лек автомобил марка „Форд Ескорт" с peг. №
***, ведно със законната лихва, считано от 11.09.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, на осн. чл. 432 ал. 1 от КЗ.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. И. Д., с ЕГН ********** против „ДЗИ -
12
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, с основание чл. 432 ал. 1
от КЗ за разликата над присъдения размер от 5 000 лева до пълния предявен
размер от 100 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “гр. София, бул.”Витоша”
№ 89 Б, представлявано от Изпълнителните директори К. Ч. и Б. В. ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат С. Б. В., ЕГН **********, със служебен адрес гр.
Габрово, ул. **** адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева /
осемстотин лева/, определено по реда на чл. 38 ал.1 т.2 във вр. с чл. 38 ал.2 от
ЗА и чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА М. И. Д., с ЕГН ********** с адрес гр. Габрово, ул.*****,
със съдебен адрес гр. Габрово, ул. ****, чрез адвокат С. Б. - ГАК ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “гр. София, бул.”Витоша” №
89 Б, представлявано от Изпълнителните директори К. Ч. и Е. Б., направените
по делото разноски в размер на 285.00 лева /двеста осемдесет и пет лева/ на
осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “гр. София, бул.”Витоша”
№ 89 Б, представлявано от Изпълнителните директори К. Ч. и Б. В. ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Габровски
ОС държавна такса в размер на 200.00 лева / двеста лева/, както и 5.00 лева
/пет лева / разноски в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
събиране на присъдените в полза на съдебната власт суми.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновски АС в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
13