РЕШЕНИЕ
№1395/11.7.2019г.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На девети юли Година
две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като разгледа докладваното
от съдията АНД № 2967 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.И.И. ЕГН **********, с адрес *** Акад. Константин Пашев 32, ет.5, ап. 29, срещу
Наказателно постановление № 19-0819-001377/18.04.2019г.,
на Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“-Варна, с което: на основание
чл.177, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300/триста/ лева за нарушение на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
В
жалбата се моли за отмяна на НП като се сочи, че същото е неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата, а в
пренията по съществото на делото моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не
изпраща представител и не ангажира
становище по делото.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 19.08.2018год. служители в група
„Общинска полиция" при ОД МВР - Варна били на работа и изпълнявали
служебните си задължения в гр. Варна, в района около ресторант „Хоризонт".
На посочената дата, около 01:50ч. спрели за проверка лек автомобил марка
„Мерцедес" с peг. №СВ 7888 BP, управляван от възз.В.И.И.. На място, за
оказване на съдействие, пристигнал екип на Сектор „Пътна полиция" при ОД
МВР – Варна, в които участвал и св.Т.Т.. От
служителите на пътна полиция било установено, че възз.
не носи в себе си документи, в това число и СУМПС. След извършена справка било
установено, че СУМПС-то на В.И. е обявено за изземване от 04.04.2018год. За установеното нарушение св. Т. Т. съставил на
В.И.И. АУАН бл.№989180/19.08.2018г., в който посочил,
че възз. управлява МПС с нередовно СУМПС /отнет
–иззет на 04.04.2018г./, както и че не носи СРМПС ,
част 2. В АУАН св. Т. квалифицирал нарушенията на водача, като такива по
чл.150а, ал.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на
въззивника, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в законоустановения 3-дневен срок.
Впоследствие по съставения АУАН била извършена проверка в Сектор
ПП-Варна- ЗМ №І -801/2018г.. В хода на проверката било установено, че срещу В.И.И. е издадена ЗППАМ №18-0906-000171/04.04.2018год.
по описа на Сектор „Пътна полиция" при ОД -Ловеч, с която му била наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „д" - временно
отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба,
неизплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащане на дължимата глоба,
а именно наказание глоба с ел. фиш К, №1385103 и серия К №1454247. С посочената
ЗППАМ не били иззети документи.
В хода на проверката било установено още, че срещу възз.В.И.
на 24.05.2018г. при извършена проверка от органите на Сектор ПП-Варна била издадена и ЗППАМ №
18-0819-001267/24.05.2018год. от Сектор „Пътна полиция" при ОД МВР -
Варна, с която му била наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.1, б. „д" - временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с
наложено наказание глоба с електронен фиш Серия К 1539585, връчен на
05.04.2018г., неизплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащане на
дължимата глоба. С посочената ЗППАМ не били иззети документи- СУМПС. ЗППАМ била
предявена на въззивника на същата дата, но той
отказал да подпише заповедта, като свидетел на неговият отказ бил
свидетелят Т.Т..
В хода на полицейската проверка било установено и че издадената ЗППАМ
№18-0819-001267/24.05.2018год. от Сектор „Пътна полиция" при ОД МВР -
Варна е връчена лично на И. на 19.12.2018год. при явяването му на гише
„АНД" - ОПП – СДВР / писмо УРИ №819р-5228/07.03.2019год. от Зам. Началник
на ОПП - СДВР, приложено по пр.пр.№15980/2018г./.
Издаденото от сектор „ПП" - ОД МВР - Варна СУМПС №*********, било доброволно предадено от В.И.И. на 19.12.2018год. с приемо-предавателен
протокол - peг. УРИ №4332р-44223/19.12.2018год. по
описа на ОПП - СДВР. На същата дата след извършено плащане на дължимите глоби
по влезли в сила фиш и НП по ЗДВП в размер на 1500лв. СУМПС било върнато на В.И..
След приключване на проверката материалите по нея били изпратени
на ВРП с мнение за вземане на отношение по компетентност.
С постановление от 15.04.2019г. по пр.пр.№15980/2018г. на ВРП, било отказано образуване на ДП,
тъй като прокурорът приел, че въззивникът не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343в,
ал.3 от НК, тъй като приел, че при деянието на 19.08.2018год. В.И. не е
управлявал моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временни отнемане на СУМПС.. При тези констатации,
прокурорът от ВРП изпратил материалите по преписката в Сектор ПП-Варна с оглед
преценката за необходимост от реализиране на административно наказателна
отговорност спрямо него. Въз основа на материалите по преписката и съставения
АУАН, на 18.04.2019г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна
проверка.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и
писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетеля Т.Т., които съдът кредитира изцяло, писмените материали -
преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед,
както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния
съд материали по пр.пр.№15980/2018г. на ВРП и
др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът не
споделя виждането на жалбоподателя, че показанията на св.Т. не следва да бъдат
кредитирани по отношение на отказът му да получи ЗППАМ. В съдебното
производство, каквото е и това с административно-наказателен характер,
доказването на нарушението става с всички способи за доказване предвидени в
НПК, приложим по препращане от ЗАНН, в това число и със свидетелски показания.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на
НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник
Група при ОД на МВР, Сектор ПП, съгласно
заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е
съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен
съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП
наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни
лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от Началника Сектор в ОД на МВР-Варна, оправомощен
с това правомощие със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че
заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да
издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП
е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от
изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.
АУАН и
НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Съдът не
споделя виждането на жалбоподателя, че след като по отношение на него е водено
и прекратено производство с наказателно производство/ цитира се постановлението
на ВРП за отказ да се образува ДП/ и след като срещу него е издадено НП за
нарушение на чл.100, ал.1 от ЗДвП, то издаването на НП за същото деяние е в
нарушение на принципа ne bis in idem .
Съгласно
чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване
на проверката от полицейските органи са били установени признаците на
престъпление от общ характер- такова по чл.343в, ал.3 от НК, за което е водена
и проверка в рамките на пр.пр.№15980/2018г. на ВРП.
Впоследствие след отказът да се образува ДП поради преценка на държавното
обвинение, че липсва извършено престъпление по чл.343в, ал.3 от НК, но пък са
налични данни за извършено административно нарушение, наблюдаващия прокурор е
упражнил правомощията си и е изпратил преписнката на
АНО за преценка реализиране на административната отговорност на въззивника. В
унисон с разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г./
съгласно която без приложен акт административнонаказателна
преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от
съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно
производство и е препратено на наказващия орган, АНО е образувал АНП и е издал
НП, предмет на настоящото дело.
Посочената по горе проверка,
проведена с оглед данни за престъпление от общ характер, безспорно
е наказателна по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7 към
ЕКПЧ, предвид признаците за преценка дали едно производство е наказателно,
които са известни като тест „Енегл” или
критерии „Енгел.” – 1) квалификация на деянието по националното право;
2) характер и естество на нарушението; 3) вид и тежест на предвиденото
наказание („суровост на възможното наказание”). Производството може
да се класифицира като наказателно и тогава, когато не е квалифицирано
като такова по вътрешното право, ако изследването на останалите критерии
доведе до извод за наказателен характер на обвинението и/или на
предвидената санкция. Споменатите принципи са дадени по
делото Engel and
Others v. Netherland и
понастоящем са стабилно утвърден в практиката на ЕСПЧ
алгоритъм за проверка и неотклонно се изследват при определянето на
наказателния характер по всяко конкретно дело. Тестът „Енегел” е възприет и от практиката на Съда на
Европейския съюз (СЕС), който се позовава на приетите от
ЕСПЧ решения.
Самата
разпоредба на чл.4 §1 от Протокол №7 към Европейската конвенция за правата
на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/ гласи: „Никой не може да бъде съден
или наказан /никой не може да бъде наказателно преследван, обвинен или
наказван/ от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече
е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателното
производство на тази държава.“.
В същия смисъл е Тълкувателно решение
№3/22.12.2015г. на ОС на НК на ВКС по тълкувателно дело №3/2015г., според
което: „Правилото ne bis in idem забранява
окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за
същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно
преследване въобще. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 на съчетава три отделни
гаранции: след приключване на наказателната процедура с влязъл в сила акт никой
не може да бъде: 1/ застрашен от наказателно преследване, 2/ съден или 3/
наказан за същото нарушение.“.
Върховните
съдии са следвали насоките на Европейския съд по правата на човека в решение от
10.02.2009г. по ключовото дело С. З. срещу Русия (Жалба №.
14939/03), в което недвусмислено е заявено, че „Макар и жалбоподателят да е
бил окончателно оправдан по обвинението, предявено му на основание чл.213 ал.2
от Наказателния кодекс, това не го лишава от положението му на „жертва“
вследствие на допуснато нарушение на чл.4 от Протокол №7, тъй като преди това е бил
наказан по Кодекса за административните правонарушения.“.
Европейският
съд по правата на човека /ЕСПЧ/ в решението си от
14 януари 2010 г.
/окончателно от 14/04/2010/ по дело Ц. Ц. срещу
България (Жалба № 2376/03), отново заявява, че независимо от
изхода на делото (постановяване на осъдителна или оправдателна присъда,
освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК, решаване на делото със споразумение и т.н.), именно
вторият процес, тъй като е образуван или е продължил движението си срещу
дееца след окончателното приключване на административно-наказателното
производство с наказателен характер по повод същото деяние, ще съставлява
нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за
правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/.
Принципът ne bis in idem е залегнал
като основно право и в Хартата на основните права на
Европейския съюза (Хартата). По приложението му, Съдът на Европейския съюз в
решението си по съединени дела C-596/16 и C-597/16, Di Puma
и Zecca е постановил, че: „По силата на националното
процесуално право силата на пресъдено нещо на тази
влязла в сила оправдателна присъда забранява продължаването на
административното производство за същото деяние. Дори, когато е
налице оправдателна присъда, която установява липсата на престъпление,
продължаването на производство за налагане на административна имуществена
санкция с наказателно-правен характер би било несъвместимо с принципа ne bis in idem.“
Следователно,
ще е налице нарушение на забраната за повторно осъждане или наказание по чл.4
§1 от Протокол №7 към ЕКПЧОС при образувано впоследствие наказателно
производство, когато първото дело е приключило с влязъл в сила съдебен акт -
без значение вида на акта (наказателно постановление, съдебно решение, присъда,
разпореждане или определение за прекратяване на наказателно производство) и
неговия характер (осъдителен, оправдателен, за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК и др).
Именно
воден от всички тези принципни положения, законодателят е привел националното
законодателство в съответствие с утвърдения принцип ne
bis in idem,
като е въвел и съответна правна
регламентация в разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, цитирани по-горе. В случая
погрешно се интерпретира правната природа на акта на ВРП-постановление за отказ
да се образува ДП, като окончателен акт, с който е решен въпросът за
отговорността на въззивника. Първо това постановление не е влязло в сила и няма
как да влезе в законна сила, тъй като същото не е обвързано с изтичането на
срок за обжалване. Както е известно актовете на прокуратурата, които не са
проверявани от съда или не подлежат на обжалване пред съд, какъвто е настоящия
случай /тъй като постановлението за отказ да се образува ДП не подлежи на
съдебен контрол/, подлежат на ревизия от по-горестоящ
прокурор. Прокурорският акт постановен в случая, няма характера на окончателен
акт, с който е решен въпросът за виновността и отговорността на въззивника за
извършеното деяние- управление на МПС в срока на изтърпяване на ПАМ за временно
отнемане на СУМПС. Ето защо съдът
не споделя възраженията в жалбата, че е
налице нарушение на принципа ne bis in idem
.
Въпреки горното съдът
намира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и НП е незаконосъобразно.
С НП отговорността на въззивника е
ангажирана на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150а, ал.1
от ЗДвП за това, че „ е управлявал МПС , след като е бил лишен от това право по
съдебен или административен ред“. От фактическа страна му е повдигнато
обвинение затова, че е управлявал МПС след като е лишен по административен ред
със ЗППАМ №18-0819-001267/24.05.2018г.
по описа на Сектор "ПП" при ОД
на МВР-Варна, издадена по чл.171, т.1, б."д" от ЗДвП и връчена на
24.05.2018г. Посочено е още, че НП „ се
издава на основание постановление на ВРП №15980/18г. от 15.04.2019г. за отказ
от образуване на наказателно производство …“,
На първо място от така повдигнатото
фактическо обвинение с НП не става ясно от какво е лишен въззивника по
административен ред с посочената ЗППАМ. Както е известно в теорията и съдебната
практика обвиненият, включително и в производства с административно-наказателен
характер, се защитава срещу предявените му факти. Отговорността на въззивника е
ангажирана за нарушение на чл.150а от ЗДвП , който в редакцията си към момента
на деянието предвижда, че за да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и СУМПС на водача да е в срок на валидност, и да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено. За това деяние в редакцията на
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП /в сила от 03.01.2018г./ е предвидено и съответно
наказание. В контекста на горното следва да се посочи, че в НП не се излагат
никакви факти относно обстоятелството дали водачът е бил правоспособен, дали е
притежавал СУМПС или не, същото било ли му е отнето и на какво основание. От друга страна в приложената от АНО
санкционна разпоредба е тази по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП / в редакцията й към
момента на деянието/, предвижда
наказание глоба от 100 до 300 лв. за този, който управлява моторно превозно
средство, след като е лишен от това
право по съдебен или административен ред.
На следващо място в НП е
цитирано, че ЗППАМ е издадена на
основание чл. 171, ал.1, б.“Д“ от ЗДвП. Последната разпоредба гласи, че за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач: който управлява моторно
превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно
заплащане – до заплащане на дължимата глоба. Издаването на ЗППАМ срещу едно
лице в никой случай не представлява лишаване от право на същото да управлява
МПС по административен и съдебен ред.
Затова и
законът е използвал терминът
„временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство“, а не лишаването
му от право да управлява МПС. В случая от така повдигнатото фактическо и
юридическо обвинение от страна на АНО не става ясно за какво нарушение е
санкциониран водачът. В НП е налице компилация от разпоредби на ЗДвП, които
правят абсолютно неясна волята на АНО, което неминуемо води до невъзможност на
въззивника да разбере административното обвинение и да се защитава по него. От
друга страна лишават и съда да прецени имали извършено нарушение и правилно ли
е санкционирано същото.
Съдът намира, че и по АНП не са приложени
доказателства възз. да е осъществил съставът на
административното нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Такива не бяха събрани и
в съдебното производство. Липсват доказателства, че към 19.08.2018г. СУМПС на въззивника е било временно отнето по
реда на чл.
171, т. 1 или 4
от ЗДвП. Действително съдът приема, че
ЗППАМ №18-0819-001267/24.05.2018г. по
описа на Сектор "ПП" при ОД на
МВР-Варна, издадена по чл.171, т.1, б."д" от ЗДвП е връчена на
24.05.2018г. За това свидетелства отбелязването в нея, че въззивникът
е отказал да я получи , удостоверено с подписа на св.Т.. В тази връзка са и
гласните доказателства по делото. Но за да е осъществен съставът на
нарушението, не е достатъчно само да е издадена и връчена ЗППАМ, а с нея следва
да е отнето и СУМПС. Видно от приложената по делото ЗППАМ в нея не е
отбелязано, че СУМПС е отнето. Тук следва да се посочи, че относно началният
момент на срока на изтърпяване на принудителната административна мярка за
временно отнемане на СУМПС, липсва изрична разпоредба, аналогична на чл. 190
ал. 2 от ЗДвП. Същевременно относимата норма на чл.
172 ал. 2 т. 3 от ЗДвП определя, че налагането на ПАМ се извършва, чрез
отнемане на съответните документи по чл. 165 ал. 2 т. 1 и чл. 166 ал. 2 т. 1,
включително и СУМПС на водача. Съобразно последно цитираната норма и при липса
на изрично установено друго, изтърпяването на принудителна административна
мярка за временно отнемане на СУМПС също тече от датата на фактическото
изземване на свидетелството. В конкретния случай безспорно от събраните в с.з.
писмени и гласни доказателства се установява, че СУМПС притежавано от възз. не е било иззето във връзка с процесната
ЗППАМ, преди проверката, която е била извършена на 19.08.2018 г.. В
конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства- писмо УРИ
№819р-5228/07.03.2019год. от Зам. Началник на ОПП - СДВР, СУМПС на В.И. с №
********* е предадено доброволно от лицето на 19.12.2018год. с приемо -предавателен протокол - peг.
УРИ №4332р-44223/19.12.2018год. по описа на ОПП -СДВР. Поради това и доколкото изземване на СУМПС не е било налице към датата на настоящото
деяние -19.08.2018год., то към тази дата, не е започнало изтърпяването на
принудителната мярка, респ. липсва съставомерен
елемент на изпълнителното деяние на
нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
С
оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
издадено и в нарушение на материалния закон, тъй като описаното в него нарушение
е обективно несъставомерно.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 19-0819-001377/18.04.2019г., на
Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“-Варна, с което на В.И.И. ЕГН **********, на основание чл.177, ал.1, т.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 300/триста/ лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: