№ 156503
гр. София, 29.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110166376 по описа за 2023 година
Постъпило е в съда заявление относно издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу Г. Д. М..
За Г. Д. М. е била изготвената справка за адресна регистрация, от която е
видно, че като настоящ и постоянен адрес от 06.11.2015г. е вписан: гр....
Служебно е изискана справка за трудовата ангажираност на задълженото
лице, от която е видно, че няма вписани действащи трудови договори. В
съобщения от 13.02.2024г. и 03.05.2024г. се посочва, че лицето към настоящия
момент живее и работи в чужбина.
Правните изводи, до които достигна настоящата съдебна инстанция са
следните:
Предпоставките за издаване на заповед за изпълнение са посочени в
чл.411, ал.2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.5 от ГПК пречка
за издаване на заповед за изпълнение е липсата на обичайно
местопребиваване на длъжника на територията на Република България. На
основание чл. 48, ал. 7 от КМЧП обичайното местопребиваване на физическо
лице представлява мястото, в което се е установило преимуществено да живее,
без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за
пребиваване или установяване. За определянето на обичайно
местопребиваване на физическо лице следва да бъдат съобразени
обстоятелства от личен или професионален характер, произтичащи от трайни
връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива
връзки. В съдебната практика се приема, че обичайното местопребиваване на
1
физическото лице представлява изцяло фактическа връзка на лицето с
територията на съответната държава, предопределена от интеграцията му в
социалната и семейната среда.
В процесния случай има информация в насока, че длъжникът живее
постоянно извън границите на Република България. Не са налице данни за
трудова ангажираност на лицето на територията на страната. Не е установено
лицето на вписаните адреси в гр. София. С оглед на горното следва да се
приеме, че задълженото лице няма обичайното местопребиваване на
територията на Република България. По тези причини и на осн. чл. 411, ал. 2,
т. 5 ГПК заповедта следва да бъде обезсилена. На осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК
съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато
съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение. Ето защо и на осн. чл. 415,
ал. 3 ГПК съдът следва да укаже на заявителя да предяви осъдителен иск за
вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщение за настоящото
разпореждане.
Така мотивиран, на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК, съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК от 15.12.2023г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 66376 по описа за 2023г. на
СРС, 57-ми състав.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му.
Да се връчи препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2