Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 14.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на осемнадесети
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Десислава Буюклиева,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 516 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 5566 от 14.02.2019 г. на Началник отдел,
упълномощен от Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ е наложена глоба в размер на 1000 лв. на основание чл.53, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата на С.М.П. с ЕГН: ********** *** за нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от ЗП.
Срещу НП е подадена в срок жалба от С.М.П.,
в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
постановлението, издаването му в нарушение на процесуалните правила и се моли
да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява, редовно призован.
Процесуалният представител на ответника по
жалбата ангажира доказателства и иска потвърждаване на постановлението, като
излага доводи в тази насока.
Съдът, като съобрази доводите
изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
На 18.01.2019 г., жалбоподателят С.М.П. управлявал
товарен автомобил марка „**“, модел „АД
410 Т“ с рег. № ****, с четири оси с две управляеми оси, като около 13:00 часа
се намирал на път III-8004 в посока с. Мало Конаре -
с. Огняново, когато е спрян за проверка от Д.Д. – гл. инспектор при АПИ и
колегата му г.б.. Последните извършвали проверки на територията на ОПУ
Пазарджик. След спирането на камиона на жалбоподателя в отбивка на пътя е
направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, както следва: При разстояние между осите 1.40 м. на двойната задвижваща ос
сумата от натоварването на оста е 26.500 т., при максимално допустимо
натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „в“ от Наредбата. Измерването
е извършено с техническо средство ел. везна PW -10 № К0200010 и ролетка 1309/18 (5 м.). Тъй като измерените
параметри на гореспоменатото МПС показвали, че същото е извънгабаритно по
смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата. Съгласно чл.26,
ал.2, т.1, буква „а“ от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено
и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията
управляваща пътя (АПИ). За така измерените параметри на ППС при проверката,
водачът П. не представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно
пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата,
поради което Д. му съставил АУАН за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП,
подписан и получен от жалбоподателя без възражения. Въз основа на него е
издадено процесното НП.
Гореописаната
фактическа обстановка се потвърждава
от всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, съдържащи се в
показанията на актосъставителя Д.Д.. Показанията на свидетеля са ясни и категорични,
допълват се от писмените такива, поради
което съдът ги кредитира изцяло.
При тези данни от правна страна съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, като на
18.01.2019 г., в 13:00 часа, на път III-8004 в
посока с. Мало Конаре - с. Огняново, е управлявал и осъществявал движение на извънгабаритно
пътно превозно средство (ППС) с четири оси с две управляеми оси, марка „**“, модел „АД 410 Т“ с рег. № ****, без разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното
ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ). Съдът намира
нарушението за безспорно установено. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя в тази насока, изложени в жалбата. На първо място видно от
приложената документация везната, с която е извършено измерването е била
одобрено средство за измерване, техническо изправно. От свидетелските показания
се установи, че везната е била поставена на равно място на пътя, а МПС-то е
било в покой. По делото е приложен в оригинал протокол за измерване на превозно
средство № 2/2019 г., подписан от жалбоподателя, от който се вижда, че именно с
посочената в него везна е извършено замерването, а измерената маса на
превозното средство отговаря на посочената в НП. Измерените параметри на
гореспоменатото ППС показват, че ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредбата. Съгласно чл.26, ал. 2, т. 1, буква „а“
от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само
с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от
специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).
Макар и жалбоподателят да твърди, че не е предполагал, че превозваният товар
надвишава максимално допустимите граници на натоварване, тъй като МПС-то е
служебно, съдът счита, че това не го оневинява. Видно от приложената кантарна
бележка от 18.01.2019 г., издадена от „Джевизов“ ЕООД, на която, като
представител на клиента, е посочен именно жалбоподателят, е, че товарът на
управляваното от него МПС след натоварването с фракция, е с нето тегло 25,640
тона. С получаването на тази кантарна бележка, която П. е представил и на
проверяващите заедно с пътния си лист, жалбоподателят е разполагал с информация
за теглото на товара. Водачът е следвало да провери и да се убеди, че
параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите
норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата,
издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е извършил административно
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от ЗП. Установи, че за така измерените
параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице
на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси)
за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредбата. Таксите са заплатени едва след
проверката и установяването на нарушението.
При цялостна проверка на атакуваното НП съдът счита,
че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Няма разминаване и посочване на нарушените разпоредби в АУАН и в НП –
и на двете места е посочено като нарушена такава чл.26, ал. 2, т. 1, буква „а“
от ЗП. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при
спазване на процедурата, предвидена в чл.40
и чл.43
от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискуемите в чл.42
и чл.57,
ал.1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление
пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които
са били нарушени. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,
ал.1 и ал.3
от ЗАНН. Видно от приетите по делото
доказателства и по-специално заповед № РД-11-42/24.01.2018 г. на Председателя
на Управителния съвет на АПИ-София, издадена на основание чл.56,
ал.2, т.1 от ЗП, несъмнено актосъставителят Д.Д. е сред служителите на
Агенцията, определени да съставят актове по закона. При това положение
гореспоменатият притежава материална компетентност за съставянето на процесния
АУАН. Компетентността му се извежда и от разпоредбата на чл.56
ал.2, т.1 от ЗП, където е отразено, че нарушенията се установяват с актове,
съставени от длъжностните лица на Агенция „Пътна инфраструктура”, а именно в
това качество актосъставителят е издал акта. Наказателното постановление е
издадено от я.и.– началник отдел към АПИ, упълномощен от Председателя на Управителния
съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Правомощията му намират приложение
съгласно разпоредбата на чл.56
ал.3, т.1 от ЗП, в която е посочено, че НП се издават от Управителния съвет
на Агенцията или от упълномощено от него длъжностно лице. В тази насока е и
приложеното по делото пълномощно с изх.№ П-285/07.12.2018 г., удостоверяващо по
безспорен начин, че Председателят на УС на Агенцията, след решение на УС е
упълномощил и.да издава НП въз основа на съставени актове по ЗП.
С оглед характера на засегнатите обществени отношения
свързани с безопасността на движението по пътищата, съдът счита, че случаят
категорично не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В специалния закон - ЗП, не е предвиден като критерий за разграничаване на
маловажен случай размерът на отклоненията от нормативно установените допустима
маса на превозното средство, т.е. не може да се приеме, че стойността на
констатираното отклонение на надвишаване над допустимите норми е незначително,
още повече, че същото е над 5 тона. Надвишаването на нормите на Наредбата във
всеки случай повишава рисковете относно безопастността на движение, повреждане
и преждевременно износване на пътната инфраструктура. От приложените
доказателства по делото от процесуалния представител на АНО е видно, че това не
е и първо подобно нарушение на жалбоподателя, макар и така да е посочено в самото
НП.
При определяне на вида и размера на административното
наказание административнонаказващият орган се е съобразил с разпоредбата на
чл.27, ал.2 от ЗАНН и е определил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 1000 лв.
при предвиден в закона диапазон от 1000 лв. до 5000 лв. Освен, че така
наложеното наказание в минимален размер не подлежи на корекция от съда, то въззивната
инстанция счита, че размерът на това наказание отчита степента на обществена
опасност на дееца и на деянието и е адекватно такова. Дори и така определеното
наказание в минимален размер съдът намира, че ще подейства превъзпитаващо по
отношение на наказаното лице да не извършва в бъдеще нови такива правонарушения.
Така определената глоба съдът счита, че е съобразена и с имущественото
състояние на нарушителя.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление №
5566 от 14.02.2019 г. на Началник отдел, упълномощен от Председателя на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което е наложена глоба
в размер на 1000 лв. на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата на С.М.П.
с ЕГН: ********** *** за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от ЗП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: