О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .05.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 826 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от
Н.Д.Д., гр. Варна, чрез адв. К.М., срещу Решение № 5221
от 25.11.2019 г., постановено по гр.д. № 3501/2018 г. по описа на ВРС, XLII с-в,
с коeто
първоинстанционният съд ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Е.П.П., ЕГН **********,***
и ответницата Н.Д.Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** , че ответницата Н.Д.Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, НЕ Е СОБСТВЕНИК на процесния недвижим имот, а именно на: РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 596 кв.м.,
очертана с червен цвят на скица Приложение № 1 от поземлен имот с идентификатор
10135.5403.4055 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на
АГКК, целия с площ от 653 кв.м., находящ се в град Варна, община Варна, област
Варна, кв. Галата, местност „Боровец юг”, трайно предназначение на територията
- урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), при съседи на целия имот:
10135.5403.4720, 10135.5403.73, 10135.5403.4056, 10135.5403.62, 10135.5403.63,
10135.5403.64 и 10135.5403.9602, при съседи на частта: 10135.5403.4720,
10135.5403.73, 10135.5403.62, 10135.5403.63, 10135.5403.64, 10135.5403.9602 и
останалата част от 10135.5403.4720., която
реална част от процесния недвижим имот е повдигната в червен цвят на
приложената към последната уточнителна молба актуална
скица-ПРИЛОЖЕНИЕ № 1, приподписана от съда на л. 181-ви по делото–неразделна част
от Решението, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателката Н.Д.Д. счита постановеното решение за неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост. Твърди,
че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, поради недоказан
правен интерес от търсената защита. В тази връзка излага, че на ищеца е било
издадено Решение № 510/27.05.1998 г. от ПК при действието на разпоредбата на
чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, преди изменението и́ през 1998 г., поради което
решението има конститутивен ефект и не е необходима заповед на кмета на Община
Варна по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочи, че Решение № 1774/07.07.2011 г. на ОСЗ, на което се позовава ищецът, е нищожно,
защото с него не е поправена ОФГ в предходно постановеното решение, а отново е
признато правото на собственост на наследниците на Георги Петличков.
В тази връзка излага, че органът на поземлената собственост няма право да се
произнася по заявления, по които вече е постановил друг акт, поради което няма
основания за издаване на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди още, че
наследодателката на ищеца Светла Петличкова е
декларирала с две заявления от 21.07.1998 г. и 22.02.1999 г., че иска от органа
на поземлената собственост да и́ бъдат възстановени други аналогични по
качество земи, които доказателства не са обсъдени от съда. Излага, че съдът не
е обсъдил и възраженията за това, че липсват категорични данни по делото за
правоприемство между ищеца и лицето, сочено като собственик на имота по НА от
1942 г., както и че липсват данни този имот да е станал държавна собственост и
да подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. В тази връзка сочи, че ищецът не е уточнил
на какво основание претендира възстановяване на собствеността върху имота –
като неправомерно отнет или като одържавен по отменения чл. 12 ЗСГ. Твърди, че
липсва основание за възстановяване на собствеността в полза на ищеца в реални
граници и е игнорирал решението по гр.д. № 3355/1993 г. на ВРС, с което е
прието, че наследниците на Георги Петличков имат
право да възстановят собствеността си върху равностойно по количество земи. По
отношение на правата си твърди, че съдът неправилно е приел, че не е доказала
собствеността си. В тази връзка излага, че по делото липсват доказателства за
характера на имота към влизането в сила на ЗСГ, поради което не може да се
приеме, че е станал държавна собственост. Сочи, че праводателят
на ответницата Васил Михов е бил признат за собственик по силата на изтекла в
негова полза придобивна давност и не са били приложими разпоредбите на ЗСГ и
УРПСННИ. Твърди още, че съдът не е зачел силата на пресъдено нещо на решението
по гр.д. № 2729/1989 г. на ВРС, с което е постановена делба на имот, включващ и
процесната реална част, и са били признати и установени правата на Васил Михов.
Излага, че в това производство държавата е участвала като съделител и не е
направила възражения, че делбеният имот е държавна
собственост на основание чл. 12, ал. 2 ЗСГ. Сочи, че липсват данни имотът да е
бил внесен в ТКЗС, респективно да подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. В тази връзка
оспорва като необосновано заключението на вещото лице в частта, с която е
приело обраното. Твърди още, че съдът не е обсъдил възраженията на ответницата,
че в евентуалност е придобила имота по давност чрез присъединяване на
владението на праводателите и́ от 2001 г. до предявяване на исковата молба.
В тази връзка сочи, че дори да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 5,
ал. 2 ЗВСОНИ, то считано от 23.11.1997 г. до предявяване на иска е изминал
достатъчен срок, за да легитимира ответницата и нейните праводатели за
собственици имота, по силата на изтекла в тяхна ползва петгодишна. придобивна
давност. Моли за обезсилване на постановеното решение, евентуално за неговата отмяна
и присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Е.П.П., чрез адв. М.Д., депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата
като неоснователна, моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на разноски. Твърди, че предявеният отрицателен установителен иск е
допустим. Сочи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че праводателят на ответницата Васил Михов не е могъл да
придобие имота през 70-те години по давност по силата на чл. 29, ал. 1, т. 1
ЗСГ, предвид това, че още към 1942 г. имотът е бил нива и статутът му не е
променян. В тази излага, че държавата е станала собственик ex lege.
Твърди още, че спорният имот попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но
решението на ПК от 1998 г. не се е ползва с конститутивен ефект и реституцията
не е била завършена, и не може да бъде завършена преди да се установи със СПН,
че ответницата не е собственик на имота, за да може ищецът да се снабди със
заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочи, че е недопустимо възражението за
липса на идентичност между имота, върху който е признато правото на
възстановяване. Подробно излага множество съображения в подкрепа на твърденията
си за собственост на праводателите му и в подкрепа на оспорванията на
собствеността на ответницата.
Постъпилата въззивна жалба
е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна
страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.
Няма искания за събиране на
нови доказателства пред въззивната инстанция.
Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна
жалба от Н.Д.Д., гр. Варна, чрез адв. К.М., срещу
Решение № 5221 от 25.11.2019 г., постановено по гр.д. № 3501/2018 г. по описа
на ВРС, XLII
с-в, с коeто
първоинстанционният съд ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Е.П.П., ЕГН **********,***
и ответницата Н.Д.Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** , че ответницата Н.Д.Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, НЕ Е СОБСТВЕНИК на процесния недвижим имот, а именно на: РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 596 кв.м., очертана
с червен цвят на скица Приложение № 1 от поземлен имот с идентификатор
10135.5403.4055 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на
АГКК, целия с площ от 653 кв.м., находящ се в град Варна, община Варна, област
Варна, кв. Галата, местност „Боровец юг”, трайно предназначение на територията
- урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), при съседи на целия имот:
10135.5403.4720, 10135.5403.73, 10135.5403.4056, 10135.5403.62, 10135.5403.63,
10135.5403.64 и 10135.5403.9602, при съседи на частта: 10135.5403.4720,
10135.5403.73, 10135.5403.62, 10135.5403.63, 10135.5403.64, 10135.5403.9602 и
останалата част от 10135.5403.4720., която
реална част от процесния недвижим имот е повдигната в червен цвят на
приложената към последната уточнителна молба актуална
скица-ПРИЛОЖЕНИЕ № 1, приподписана от съда на л. 181-ви по делото–неразделна част
от Решението, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 826/2020 г. на ВОС
за 27.07.2020 г.
от 14,00 ч.,
за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, като на въззивницата се връчи и препис от отговора на въззивната
жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.