РЕШЕНИЕ
№ 262222/9.7.2021
гр. Варна, 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
десети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6488 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от В.Н.П. срещу И.К.С., Д.Г.Г., Г.К.Г. и М.С.И. кумулативно обективно и субективно
съединени искове, както следва: 1) иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1,
пр. второ вр. чл. 44 ЗЗД да бъде прието за
установено, че извършеното на 19.04.2018 г. от Н.Т. П., починал на 24.11.2019
г., в полза на М.С.И. упълномощаване, с което на същата е предоставил правото
от негово име и за негова сметка да продаде нива с площ 6.072 дка, с
идентификатор **, в местността „К.ч.“, в землището на гр. Игнатиево, община
Аксаково, област Варна, е нищожно поради липса на валидно изразено съгласие от
страна на упълномощителя Н.Т. П.; 2) иск с правно основание чл.
26, ал. 2, изр. 1, пр. второ ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че сключеният между Н.Т. П., чрез пълномощника му М.С.И., от
една страна, и И.К.С. и Д.Г.Г., от друга страна,
договор за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор **, находящ се в гр. Игнатиево, община Аксаково, област Варна,
местност „К.ч.”, с площ 6072 кв. м. по документ за собственост, при съответни
граници на имота, обективиран в нотариален акт № **/**.2018
г., том ІІ, рег. № **, дело № **/2018 г. по описа на нотариус Д. Б., с рег. №
** на НК, с район на действие – ВРС, е нищожен поради липса на валидно изразено
съгласие за сключването му от страна на продавача Н.Т. П.; 3) иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
за приемане на установено в отношенията между страните, че процесният
договор за покупко-продажба е нищожен поради противоречието му със закона – чл.
183, ал. 1 ЗЗД; 4) иск с
правно основание чл. 26, ал. 2, изр. първо, пр. трето ЗЗД за приемане на
установено в отношенията между страните, че процесният
договор за покупко-продажба е нищожен поради нарушение на нотариалната форма;
както и в условията на евентуалност: 5) иск с правно основание чл. 31, ал. 1 вр. чл.
44 ЗЗД за приемане на установено, че процесната упълномощителна сделка е унищожаема,
доколкото при сключването ѝ упълномощителят не
е могъл да разбира или да ръководи действията и постъпките си; 6) иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за
приемане на установено в отношенията между страните, че процесният
договор за покупко-продажба е унищожаем, доколкото
при сключването му продавачът не е могъл да разбира или да ръководи действията
си; в условията на евентуалност 7) иск с правно основание чл. 29, ал. 1 вр. чл.
27 и чл. 44 ЗЗД за приемане на установено, че процесното
упълномощаване е унищожаемо поради измама – въвеждане
в заблуда на упълномощителя от упълномощения, че
сделката е в негов интерес; 8) иск с правно основание чл. 29, ал. 1 вр. чл.
27 за приемане на установено, че процесният договор
за покупко-продажба е унищожаем поради измама, както
и в условията на евентуалност 9) иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на процесния договор за покупко-продажба поради неплащане на цената
по сделката.
В
исковата си молба и уточняващите молби към нея ищецът В.Н.П. излага, че е
наследник на Н.Т. П., починал на 24.11.2019 г. На 19.04.2018 г. същият е
упълномощил ответницата М.С.И., като е предоставил правото на последната от
негово име и за негова сметка да продаде собствения му поземлен имот с
идентификатор ** в м-ст „К.ч.“, в землището на гр.
Игнатиево, община Аксаково, с площ 6072 кв. м.
На 08.05.2018 г. Н. П., чрез посочения пълномощник, е продал на
ответниците И.К.С. и Д.Г.Г. (по време на брака му с
ответницата Г.К.Г.) посочения недвижим имот за сумата 1600 лв. Поддържа, че
приживе продавачът е бил освидетелстван като страдащ от мозъчно-съдова болест –
съдова деменция и същият е бил ответник по заведеното
от него гр. д. № 626/2019 г. по описа на ВОС за поставяне под запрещение. С
решение № 1313/12.11.2019 г. съдът е постановил, че Н. П. следва да бъде
поставен под ограничено запрещение поради неспособност да се грижи сам за
интересите си. Твърди, че към датата на сключване на атакуваното упълномощаване
– 19.04.2018 г., съответно към датата на сключване на процесния
договор за покупко-продажба – 08.05.2018 г. наследодателят е страдал от
старческо слабоумие, бил е в обективна невъзможност да се самоконтролира и да
разбира значението на това, което върши (липсва валидно изразено съгласие за
упълномощаването, съответно за продажбата на имота), тъй като е бил болестно
лишен от съответния интелектуален и волеви потенциал, с който разполагат
нормалните хора при извършването на подобни правни действия. Не е бил в
състояние да прецени адекватно в какво се изразява неговият материален интерес
и как същият следва да бъде защитен. Посочва, че липсва реално пращане на
договорената цена от 1600 лв., тъй като изпълнението на това задължение още
преди сключване на сделката е признато пред нотариуса от пълномощника, а не
пряко от самия отчуждител, като пълномощникът не
разполага с такива права. В този смисъл счита, че договорът за покупко-продажба
противоречи на закона – чл. 183 ЗЗД, според който при продажбата има
прехвърляне на собственост срещу заплащане на цена. Смята, че има нарушение на
предвидената нотариална форма за изповядването на сделки с недвижими имоти,
доколкото изявлението за получаване на цената не изхожда нито лично от
продавача, нито от упълномощени от него да правят подобни изявления трети лица.
Поддържа, че размерът на договорената цена сам по себе си е доказателство за
недееспособността на продавача да извършва подобни разпоредителни действия, да
разбира и да ръководи постъпките си, доколкото наследодателят не е бил в
състояние сам да се грижи за интереса си – не е бил ориентиран за пазарната цена
на имота. Твърди, че Н. П. е бил въведен умишлено в заблуждение от страна на М.С.И.,
че упълномощаването е в негов интерес, в резултат на което впоследствие е
отчужден притежаваният от него недвижим имот. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответниците И.К.С., Д.Г.Г. и Г.К.Г., са депозирали отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния им представител – адв. Х.Р..
Изразили са и становище по депозираните от ищеца уточняващи молби от 01.12.2020
г. и 02.12.2020 г. Поддържат, че предявените искове са изцяло неоснователни.
Посочват, че ищецът не е представил нито едно доказателство в подкрепа на твърдението
си, че към датата на упълномощаването – 19.04.2018 г. баща му Н. П. е страдал
от старческо слабоумие. Твърдят, че последният е починал в срока за обжалване
на постановеното по гр. д. № 626/2019 г. по описа на ВОС съдебно решение, като
в това производство не са обследвани факти, събития и здравословното състояние
на лицето през пролетта на 2018 г., когато е подписано пълномощното и е
изповядана нотариалната сделка. Оспорват представеното от ищеца медицинско
удостоверение от 19.04.2019 г. и отразената в него информация от д-р И.В..
Посочват, че продаденият имот е лозе, като пазарната стойност на такива имоти
много често е по-ниска от данъчната им оценка. В случая продажната цена е 1600
лв., която дори е по висока от данъчната оценка на имота – 1562,90 лв., поради
което оспорват като неоснователно твърдението, че договорът е сключен в
резултат на измама от упълномощеното лице – М.И.. Твърдят, че последната е
далечен роднина на починалия Н. П. и по занятие се занимава с покупко-продажба
на имоти (брокер е), поради което напълно логично е последвало и атакуваното
упълномощаване. Поддържат, че доколкото процесният
договор е сключен от представител, то меродавно е волеизявлението на
представителя, като това на представлявания няма значение за валидността на
сделката. Твърдят, че реално са заплатили на пълномощника М.И. договорената
продажна цена преди подписването на нотариалния акт. По изложените съображения
молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
Ответницата
М.С.И., редовно уведомена, е депозирала отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК чрез процесуалния ѝ представител – адв. П.И.. Изразила
е и становище по депозираните от ищеца уточняващи молби от 01.12.2020 г. и
02.12.2020 г. Поддържа, че предявените искове са изцяло неоснователни. Не
оспорва обстоятелството, че по занятие е брокер на недвижими имоти. Твърди, че
с Н.Т. П. се познава от началото на 2017 г., когато той заедно с негови роднини
се свързали с нея и ѝ възложили продажбата на техни общи наследствени
имоти. От Д. Т. Г. знае, че отношенията между починалия Н. П. и сина му –
ищецът в настоящото производство са влошени именно поради възникнали спорове
относно притежавани недвижими имоти. Не оспорва обстоятелството, че на
08.05.2018 г. в качеството си на пълномощник по силата на процесното
пълномощно от 19.04.2018 г. е продала от името и за сметка на Н. П. негов
собствен недвижим имот на купувачите И.К.С. и Д.Г.Г.,
която сделка е обективирана в нотариален акт №
87/08.05.2018 г. Твърди, че това е станало при съобразяване пределите на
учредената ѝ представителна власт. Не оспорва обстоятелството, че през м.
февруари 2019 г. лично, в качеството си на купувач, е придобила в собственост
идеални части от три недвижими имоти, находящи се в
с. Звездица, от продавача Н. П., като при всяка от сделките последният се е
явил лично, собственоръчно и четливо е изписал имената си и е подписал
актовете. Посочва, че в рамките на инициираното от ищеца производство по чл. 5
ЗЛС по образуваното гр. д. № 626/2019 г. е взела участие и е била разпитана
като свидетел. Отделно от посоченото оспорва изцяло описаната от ищеца
фактическа обстановка. Оспорва обстоятелството, че представеното с исковата
молба медицинското удостоверение е издадено по искане на Н.Т. П.. Оспорва
датата на този частен документ, както и поставената диагноза. Излага, че не са
представени доказателства за това, че лицето в първата половина на 2018 г. не е
можело да дава свободен израз на волята си и да ръководи постъпките си.
Посочва, че през м. юли 2019 г. самият ищец е подал иск за делба срещу баща си Н.
П., във връзка с което е образувано гр. д. № 8337/2019 г. по описа на ВРС,
което счита като доказателство, че към месеците април и май 2018 г. не е имало
основание лицето да бъде поставено под запрещение. Поддържа, че постановеното
на 12.11.2019 г. по гр. д. № 626/2019 г. по описа на ВОС съдебно решение е
следвало да бъде обезсилено, доколкото препис от същото е връчено на
упълномощен процесуален представител на ответника на 14.11.2019 г., като към
момента на смъртта на лицето – 24.11.2019 г. срокът за обжалване не е изтекъл и
съдебният акт не може да влезе в законна сила, съответно да се ползва със сила
на пресъдено нещо. Оспорва твърденията, че упълномощителната сделка е извършена при условията на
измама, съответно, че е налице опорочаване на волеизявлението на Н. П.. Излага,
че при изповядване на упълномощителната сделка е
извършено нотариално удостоверяване на съдържанието й. Поддържа, че към момента
на упълномощителната сделка пълномощникът не е
страдал от слабоумие или душевна болест, които да дават основание за
поставянето му под запрещение, поради което счита, че не е налице фактическият
състав на чл. 31 ЗЗД. Посочва, че решението за поставяне под запрещение действа
занапред и то след влизане в законна сила, което не би могло да настъпи като
последица от решението по гр. д. № 626/2019 г. по описа на ВОС. Твърди, че не е
налице основание и за разваляне на договора. Поддържа, че плащането на цената е
удостоверено в нотариалния акт, като в тази му част същият има характер на
разписка, поради което не е необходима издаването на отделна такава. По
изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази
събраните писмени и гласни доказателствени средства, както и заключението на
назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд
– Варна, 8 с-в, е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 2, изр. първо, предл. второ
ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 26, ал. 2, изр. първо, предл. трето ЗЗД, както и в условията на евентуалност
искове с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, чл. 29, ал. 1, вр.
чл. 27 ЗЗД и чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
За уважаване
на така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че към датата
на упълномощаването –
19.04.2018 г., съответно към
датата на сключване на договора
за покупко-продажба –
08.05.2018 г. упълномощителят не
е бил лице с нормална психика – страдал е от старческо слабоумие, поради което не
е могъл да изяви валидно съгласието
си; че при сключване на сделката
е нарушен законът – чл. 183 ЗЗД, съответно, че е нарушена нотариалната форма на
сделката; че към
посочените дати починалият Н. П. не е могъл да разбира или да
ръководи действията и постъпките си; че същият е бил умишлено въведен в заблуждение от ответницата М.И. да подпише
атакуваното пълномощно, въз основа на което
впоследствие е изповядана атакуваната покупко-продажба, както и че е налице
твърдяното основание за разваляне на договора – неплащане на продажната цена.
Видно от
представеното удостоверение за наследници от 27.11.2019 г. Н.Т. П., починал на
24.11.2019 г., е оставил за свой наследник сина си В.Н.П. – ищец в настоящото
производство.
Установява
се от нотариално заверено пълномощно от 19.04.2018 г. от пом.
нотариус И.М. – И., че на посочената дата наследодателят на ищеца е упълномощил
М.С.И. от негово име и за негова сметка да извърши всички необходими фактически
и правни действия пред всички организации и учреждения
в страната, вкл. пред нотариус, като го представлява при извършването на
разпоредителни сделки, както и да договаря сама със себе си относно три
посочени в пълномощното недвижими имота, в т.ч. и процесния
поземлен имот с площ от 6,072 дка, находящ се в гр.
Игнатиево, община Аксаково, област Варна, местност „К.ч.“. Посочено е, че
упълномощеният разполага с правата да продаде имотите за продажна цена не
по-ниска от половината от данъчната им оценка.
Съгласно
приложения по делото Нотариален акт от 08.05.2018 г. наследодателят на ищеца Н.Т.
П., действащ чрез пълномощника си М.С.И., е прехвърлил с договор за продажба от
08.05.2018 г. правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № **, находящ се в гр. Игнатиево, община Аксаково, област Варна,
местност „К.ч.“, с площ от 6072 кв.м., на И.К.С. и Д.Г.Г.,
срещу продажна цена от 1600 лв., като в нотариалния акт е вписано, че сумата е
получена от продавача преди подписване на договора. Според посоченото в
нотариалния акт данъчната оценка на имота към датата на разпоредителната сделка
е 1562,90 лв.
Видно от
представените удостоверения от 15.07.2020 г., издадени от Дирекция
„Информационно и административно обслужване“ към Община Варна, купувачът И.К.С.
е неженен, а купувачът Д.Г.Г. към датата на
придобиване на имота е бил в граждански брак с Г.К.Г..
Представено
е Медицинско удостоверение № **/19.04.2019 г., издадено от д-р И.В., психиатър
при ДКЦ „Света Марина“ ЕАД, в което е отразено следното състояние на Н.Т. П.: в
много лош външен вид, ориентиран задоволително за собствена личност,
дезориентиран за време; забавен мисловен процес; не е установена актуална психотична симптоматика; абсолютно некритичен към външния
си вид и условията, в които живее; памет и интелект – снизени по органичен тип.
Описана е анамнеза на състоянието на лицето и е посочена диагноза „Мозъчносъдова болест – съдова деменция“.
Изяснява се,
че с Решение № 1313/12.11.2019 г., постановено по гр. д. № 626/2019 г. по описа
на Окръжен съд – Варна, влязло в законна сила на 06.12.2019 г., Н.Т. П. е
поставен под ограничено запрещение на основание чл. 5, ал. 2 ЗЛС. Не могат да
бъдат споделени доводите на ответницата М.С.И., че въпросното решение не е
влязло в сила, доколкото върху него е налице надлежно официално удостоверяване
на датата, на която е влязло в сила и липсват представени доказателства за
постановен съдебен акт, с който същото е отменено или обезсилено.
Приобщено по
делото е и постановление за прекратяване на наказателно производство от
30.01.2020 г., издадено от Районна прокуратура – Варна, съгласно което е
прекратено наказателното производство по ДП № 2026/2019 г. по описа на I РУ-ОДМВР- Варна, пр. пр. № 15250/2019 г. по описа
на Районна прокуратура – Варна, водено за престъпление по чл. 127, ал. 1 НК за
склоняване Н.Т. П. към самоубийство.
Представен
по делото е Договор за поръчка от 11.02.2016 г., по силата на който роднини на
наследодателя на ищеца – З. Д. Т., М. Т. Г. и Д. Т. Г. (видно от приложените 2
бр. удостоверения за наследници), са възложили на посредник – „М.Г. П.-20**“
ООД, представлявано от ответницата М.С.И., да предложи за продажба техен съсобствен имот в с. Звездица с площ от 845 кв.м. На
10.01.2017 г. е сключен Възлагателен договор между
тези лица и Н.Т. П., в качеството им на възложители и същия посредник –„М.Г. П.-20**“
ООД, с който е възложено на посредника да предложи за продажба с ексклузивни
права притежаваните от възложителите три имота в землището на с. Звездица,
описани в договора. Представени са 2 бр. пълномощни от 05.02.2019 г. и
08.04.2020 г. от другите съсобственици – роднините на Н.Т. П., с които упълномощават
М.С.И. да извърши всички фактически и правни действия във връзка с продажбата
на тези имоти. В периода 06.02.2019 г. – 27.02.2019 г. Н.Т. П. продава на М.С.И.
притежаваните от него идеални части от правото на собственост върху тези имоти,
като всеки от тези имоти е продаден на пазарна цена по-висока от данъчната
ѝ оценка (1/2 ид. ч. от имот с идентификатор **
е продаден за сумата от 5000 лв. при данъчна оценка на продаваната идеална част
2813,15 лв., ½ ид.ч. от имот с идентификатор №
** за сумата от 500 лв. при данъчна оценка от 145,30 лв. и ½ ид.ч. от имот с идентификатор № ** за 2000 лв. при данъчна
оценка от 1543,15 лв.), видно от представените 3 бр. нотариални актове.
На датата на
оспорената сделка, обективирана в нотариален акт № **,
том II, рег. № **, дело № ** от **.2018
г., наследодателят на ищеца се е разпоредил с още два негови поземлени имота, находящи се в гр. Игнатиево, видно от Справка № 258364/02.10.2020
г., издадена от Агенция по вписванията. От същата се установява, че на
24.02.2017 г. Н.Т. П. е отчуждил, притежаван от него в съсобственост с
горепосочените му роднини, недвижим имот в с. Звездица, като е продаден на
трети за спора лица. В справката се констатират още 25 бр. вписвания в периода
2001 г. – 2016 г. относно вписани искови молби по граждански дела с предмет
вещни права, по които Н.Т. П. е бил страна, както и други прехвърляния и
придобивания на недвижими имоти.
Ищецът е
представил и пълномощно от 15.02.2019 г., с което неговият наследодател е
упълномощил ответницата М.С.И. да го представлява пред различни институции,
служби и пр., вкл. и пред съдилища, по повод снабдяването му с различни
документи и подаването на такива, като пълномощното е безсрочно. В качеството
ѝ на пълномощник ответницата е подавала заявления до Община Варна във
връзка с притежавани от Н.Т. П. имоти.
Установява
се от приложените преписи от искова молба от 31.05.2019 г. и уточняващи молби
от 07.06.2019 г. и 02.07.2019 г., че ищецът на 31.05.2019 г. е предявил срещу
своя баща Н.Т. П. на 31.05.2019 г. иск за делба на притежаван от тях недвижим
имот – апартамент в жилищна сграда в гр. Варна, ул. „**“ № **.
Приобщена
към доказателствения материал по делото е и исковата
молба от 12.05.2003 г. за образувано от наследодателя на ищеца срещу неговия
син дело по повод имотен спор.
Представени
са от ищеца и нотариални актове, в които са обективирани
договори за продажба на поземлен имот в с. Звездица с площ от 434 кв.м., ведно
с изградената в него жилищна сграда от 64 кв.м., видно от които през 2007 г.
той продава имота на „С.Г.“ ООД за 38 000 евро, през 2008 г. го изкупува
обратно за сумата от 39 060 евро, а през 2013 г., заедно със съпругата си
го продава отново на друго лице срещу сумата от 20 000 евро. Представени
са и 2 бр. нотариални актове за извършени на 30.10.2007 г. и 27.03.2008 г.
продажби на имоти, притежавани от Н.Т. П. и неговия брат Г. Т. П., срещу
продажна цена в размер на 24 000 евро и 135 000 евро.
Видно от
писмо от 20.01.2020 г. от Vivacom, в периода 22.01.2019 г. – 22.05.2019 г. бащата на ищеца е натрупал
задължения за мобилни услуги в размер на 531,79 лв., като вследствие на
начислени му неустойки общото задължение към мобилния оператор възлиза на
1793,75 лв.
Представено
е извлечение от сметка на Н.Т. П. в периода 01.01.2008
г. до 31.12.2008 г., от което е видно, че на 02.04.2008 г. е получил сума в
размер на 67 000 евро от С. Т. Т. и на 09.04.2008 г. сума в размер на
32 060 евро от „С. Г.“ ООД с посочено основание по предварителен договор,
като в периода от 03.04.2008 г. до 03.06.2008 г. същият е изтеглил на каса
34 875 евро.
Приложен е
нотариален акт от 24.06.2019 г., видно от който Д. Г. М., М.С.И.,
Д. Н. И., Д. Т. Г. и М. Т. Г. продават на В. М. С. поземлен имот в с. Звездица,
местност „Под село“, с площ от 1586 кв.м. срещу продажна цена от 71 387,80
лв., а ½ ид.ч. от същия този имот е прехвърлен
от наследодателя на ищеца на М.С.И. на 06.02.2019 г. за сумата от 5000 лв.,
видно от Нотариален акт № 85, том I, рег. № 1274, дело № 71/2019 г.
От
представените от Нотариус Ж. Т. преписки по нотариални актове от 07.02.2019 г.,
15.02.2019 г. и 27.02.2019 г. е видно, че бащата на ищеца е депозирал пред
нотариуса молби за извършване на продажбите, подписани лично от него, както и
изискуемите декларации по чл. 264, ал. 1 ДОПК, и са представени декларации по
чл. 33 ЗС от останалите съсобственици на имотите.
От УМБАЛ
„Света Марина“ ЕАД е постъпило писмо от 17.03.2021 г., от което се установява,
че Н.Т. П. не е бил настаняван за лечение в Психиатричните клиники на лечебното
заведение.
От
свидетелките показания на разпитаната свидетелка Д. Т. Г. (ищецът е първи
братовчед на баща ѝ и далечна братовчедка на ответницата М.С.И.) се
установява, че е търсила ответницата в качеството ѝ на брокер по повод
продажба на наследствен от баща ѝ имот. Излага пред съда, че Н.Т. П. я е
търсил за продажба на техни общи имоти и след смъртта на баща ѝ често,
почти всеки ден, до неговата смърт се е виждала с него. Сочи, че отношенията му
с ищеца били влошени, дори имало периоди, в които не общували. Твърди, че не е
виждала наследодателят на ищеца да приема медикаменти, занимавал се с „Аквасорс“ и много време е взимал водорасли, за което е
харчил доста средства. Свидетелства, че не е бил дезориентиран, обслужвал се
сам, единствено свидетелката наела жена, която да му помага с чистенето на
дома. Излага пред съда, че Н.Т. П. участвал в съдебни спорове със сина си, а
цял живот се занимавал с покупко-продажби на имоти, като имал интерес към
продажбата на земеделски земи, затова се свързал с ответницата М.С.И., за да му
помогне в продажбите. Свидетелства, че бащата на ищеца се страхувал много от
сина си. Споделил ѝ за случай, в който се уплашил много когато синът му
го посетил в началото на м. февруари 2019 г. и между тях възникнал спор, поради
това, че не искал да го упълномощи да продава имуществото, а синът му го
дръпнал за реверите, след това дръпнал покривката от масата и заедно с храната
съборил всичко на земята. Не знае за какво Н.Т. П. е използвал получените суми
от продажбите на имоти през 2007 – 2008 г. Непосредствените ѝ впечатления
са, че си закупувал електроника, правил ремонти на къщата и покрива, но не
ѝ давал отчет за какво си изразходвал парите. Свидетелства, че желанието
му било да продаде почти цялото си имущество, за да не остави никакво
наследство на сина си, като единственият непродаден имот да е къщата на ул. „О.“.
Сочи, че такава е била и волята на неговата съпруга, която не искала съпругът
ѝ да му прощава и да говори с него.
Разпитан по
делото е и свидетелят И.В. В. (лекар-психиатър),
извършил прегледа на бащата на ищеца през м. април 2019 г. Излага пред съда, че
е бил извикан от ищеца, за да установи състоянието на неговия баща и евентуално
да го посъветва дали да заведе дело за поставяне под запрещение. Свидетелят
възприел в жилището наличието на огромна купчина стари дрехи и завивки и
тоалетна в окаяно състояние. Свидетелства, че започнал разговор с Н.Т. П. и
непосредствените му впечатления са, че е относително добре ориентиран, знаел е
името си, рождена дата, приблизителна възраст, но е бил дезориентиран по
отношение на време, социална и политическа обстановка. Посъветвал ищеца, че
предвид интелектуално-паметовото снижение и поведение
на баща му, занемарената лична хигиена, незаинтересоваността за здравословното
му състояние, би могъл да подаде молба за поставянето му под запрещение.
Личните му впечатления били, че отношенията между баща и син са влошени. Н.Т. П.
не искал да дава обяснения защо отказва да каже къде му е пенсията и по относно
обещание да изкупува някакъв дял на сина си. Сочи, че преди този преглед не е
виждал бащата на ищеца и не е бил пряк свидетел на други събития, а това което
знаел е това, което му е казал синът.
Изяснява се
от свидетелските показания на Х. Г. Х. (живее на семейни начала с ищеца от края
на 1980 г.), че още при първото им запознанство бащата на ищеца е заявил, че не
желае да живеят с ищеца в неговата къща, тъй като няма място за две семейства.
Свидетелства, че ищецът много желаел да построи в с. Звездица общ дом, където
да живее с родителите си, които живеели в къща на два етажа - колиба с външна
баня и тоалетна без никакви условия за нормален живот. Сестрата на ищеца
помогнала за сдобряването между баща и син и през 1991 г. било издадено
разрешение за строеж, но този строеж така и не бил довършен, тъй като им свършили
парите и бащата на ищеца не дал никакви парични средства, а казал, че срещу
издръжка и гледане ще дострои къщата. Този имот бил продаден през 2007 г. за
38 000 евро, през 2008 г. бащата на ищеца го изкупил за 39 060 евро,
а през 2013 г., когато неговата съпруга трябвало да бъде оперирана го продал за
20 000 евро преди тя да почине. Твърди, че ищецът много се молил на
неговия баща да не продава този имот през 2008 г., но баща му винаги му казвал,
че той е с имоти, бизнес и пари, а синът му не може да го напътства какво да
прави в живота. Свидетелства, че Н.Т. П. и съпругата му отказали на ищеца да си
направи кантора в неговия дял от къщата под предлог, че ще я събори. Споделя,
че отношението на родителите към сина им не било нормално, а така също и към
единствената им внучка – имало спорове защо ищецът и дъщеря му се разполагат в
техния дом. През 2009 г. завели дело срещу него за стаята, която искал да
направи своя кантора, пратили му телеграма да освободи и да си прибере вещите
от имотите в местност „Акчелар“, на ул. „О. и на
строежа в с. Звездица. Впоследствие се сдобрили, тъй като майката на ищеца
имала нужда от грижи и след смъртта ѝ през 2013 г. разбрали, че била с
91% инвалидност – деменция на Алцхаймер.
Отново се влошили отношенията помежду им след като Н.Т. П. завел дело срещу
ищеца относно имота в местност „Акчелар“ и му
предложил 1000 лв., но ищецът отказал. В този имот имало дървена барака и
установили, че бащата на ищеца давал ток и вода на съседа, като повече от три
години сметките за това не били плащани. Излага, че на него нищо не можело да
му се кажа, не давал обяснения за продажбите на имотите си. Последно като
видяла бащата на ищеца на Червения площад бил с протегната ръка и обут с обувки
на бос крак.
По делото е
разпитана свидетелката И. В. М. – И., която е извършила нотариалната заверка на
процесното пълномощно на 19.04.2018 г. Свидетелства,
че преди да направи тази заверка била извършена проверка дали лицето няма
правни ограничения, предоставен бил текстът на пълномощното, което се изготвило
в кантората, а упълномощителят бил запитван относно
конкретни стандартни клаузи в пълномощното. Твърди, че му били зададени
уточняващи въпроси за това дали да бъде безсрочно пълномощното, да има ли право
да преупълномощава други лица, кой ще получи
продажната цена. Останала с впечатление, че лицето е разбрало, че дава
пълномощно за разпореждане с тези имоти, които са описани и у нея не възникнало
съмнение относно психичното му здраве. Сочи, че клаузата цената да бъде
определена като не по-малко от ½ от данъчната оценка е стандартна и го е
попитала дали желае да остане в пълномощното.
От
заключението на назначената и приета по делото съдебно-психиатрична експертиза
се установява, че Н.Т. П. е консултиран за първи път от психиатър през м. април
2019 г. и е поставена диагноза „Съдова деменция“,
като липсва медицинска или друга документация, която да описва психичното
състояние на лицето преди 19.04.2019 г. или към датата на упълномощителната
и разпоредителната сделки от 19.04.2018 г. и 08.05.2018 г. Вещото лице е
пояснило, че диагнозата „деменция“ не лишава автоматично
болния от базисните му психични годности, като за
тяхната оценка следва да бъдат съобразени както когнитивния спад, така и нивото
на психосоциална дисфункция.
Според данните в рецептурната книжка на лицето Н.Т. П.
е страдал от доброкачествена хиперплазия, ХБ, ИБС,
Глаукома, за които е провеждал лечение до 2011 г., а относно поставената
диагноза на 19.04.2019 г. „съдова деменция“ не са
установени данни за назначено и провеждано лечение. Извършената аутопсия след
смъртта на бащата на ищеца е установила мозъчна артеросклероза,
хипертонична болест – хипертрофия и дилатация на
миокарда, аортна аневризма,
венозен застой във вътрешните органи, отоци по подбедриците,
артериосклеротична нефроцитоза,
мускатова черен дроб, състояние след оперативно лечение в миналото, срастване
на междучревни бримки, коронаросклероза
и миокардиосклероза, а като непосредствена причина за
смъртта се посочва голям кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка.
Изложено е в
заключението, че изразеният дементен синдром по същество
представлява продължително разстройство на съзнанието, който със сигурност е
бил налице при Н.Т. П. от момента на освидетелстването му (м. 09.2019 г.) до
неговата смърт (24.11.2019 г.), но няма достатъчно данни за началото му. Вещото
лице е достигнало до доказателствен (фактически)
извод, че не се установяват обективни данни, които да сочат, че към датите на процесните сделки Н.Т. П. е страдал от умствена
недоразвитост, краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, т.е.
може да се заключи, че са запазени неговите годности
да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. При
изслушването си в съдебно заседание вещото лице пояснява, че към релевантния за
процеса период на сключване на оспорените сделки няма достатъчно информация
какво е било здравословното състояние на лицето, като само на базата, че е
продавал имоти на цени, примерно под пазарната им стойност, не може да се
направи заключение, че той е бил с психично разстройство. Допълва, че безспорно
Н.Т. П. през 2019 г. е имал деменция, но не може да
направи извод от кога датира това заболяване, тъй като при съдовата деменция са възможни внезапни влошавания, след известно
време да има едно „плато“ и да няма промяна в състоянието, да няма влошаване,
защото влошаването при съдовата деменция се определя
от кръвоснабдяването на мозъка – при запушване на
някоя от артериите, която кръвоснабдява определена
част от мозъка, това може да доведе до рязко влошване
и болният да изпадне в тежко дементно състояние, но
това не означава, че е бил в такова в предходен период. Експертът – психиатър е
категоричен, че в случая при наличните данни няма как да се определи обективно
назад в годините наличието на деменция и до каква
степен са били увредени функциите и възможностите на лицето. Съдът възприема
изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като
експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е
изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства, анализирало
е наличните писмени данни за медицинското състояние на Н.Т. П. и е отговорило
изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатата допълнителна СПЕ.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. първо, предл. второ ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД,
чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. второ ЗЗД, чл. 31, ал.
1, вр. чл. 44 ЗЗД ичл. 31,
ал. 1 ЗЗД:
Ищецът
поддържа по така предявените искове, че оспорените едностранна и двустранна
сделка са нищожни поради липса на съгласие. За да бъде валидно едно договорно
правоотношение, законът предпоставя, че трябва то да
отговоря на определени изисвания – да бъде осъществен
съответният фактически състав, да има валиден предмет, както и страните да
притежават признатата от закона правосубектност. Разпоредбата
на чл. 44 ЗЗД предвижда, че правилата относно договорите намират съответно
приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска
те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Доколкото
физическите лица стават правоспособни от момента на раждането си, при условие
че са живи и жизнеспособни и загубват това си качество с момента на
физиологичната си смърт, към дееспособноста като
признатата от закона възможност едно лице да формира и изрази правнорелевантна воля, за да придобие и упражни признати и
гарантирани от закона субективни права и правни задължения, законодателят е
уредил различни нормативни предпоставки. Процесът на волеобразуването
и волеизявяването е съществен при сключването на
правни сделки. При нарушаване изискванията за волеобразуване
или волеизявяване са предвидени правни последици,
които водят до нищожност, респ. до унищожаемост,
относителна или висяща недействителност на правните сделки. В процесния случай се навеждат фактически твърдения, че бащата
на ищеца Н.Т. П. не е формирал и изразил правновалидна
воля при упълномощаването и продажбата на имота, като този порок във волята е
обусловен от старческо слабоумие, бил е в обективна невъзможност да се самоконтролира
и да разбира значението на това, което върши.
Според изричната разпоредба на чл. 31, ал. 1 ЗЗД договор, сключен от дееспособно лице, което при
сключването му не е могло да
разбира или да ръководи действията
си, е унищожаем, а не нищожен поради
липса на съгласие по смисъла
на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл е
и трайната и непротиворечива
съдебна практика. Действително, фактическият състав и при двете хипотези
включва опорочено съгласие за сключването
на договор. В първия случай, обаче, съгласието е несъзнавано, тъй като лицето, което
го е изразило, макар и формално да е било дееспособно,
не е могло да разбира свойството
и значението на действията си и да ги ръководи.
По аргументи и от чл. 31, ал. 2 ЗЗД и чл. 5 ЗЛС тази неспособност се дължи на слабоумие
(тежка или дълбока олигофрения или деменция) или на душевна
болест, които обуславят поставянето на лицето под
запрещение. За разлика от тези
случаи липсата на съгласие по
смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД е налице,
когато изявлението е направено несериозно, без намерение за
създаване, изменение или прекратяване на правоотношение, при насилие или
в състояние, изключващо въобще формирането на воля, но
по причини, не дължащи се
на някое от посочените заболявания
– малолетие, поставяне под пълно запрещение,
тежко алкохолно опиянение, тежка интоксикация и др. В този смисъл – Решение № 830/07.09.2011 г. на ВКС по гр.д. № 256/2010 г.,
IV, г.о.
С оглед
изложените правни съображения при така очертаните от ищеца обстоятелства,
обуславящи основанието на предявените искове, а именно, че волеизявлението на Н.Т.
П. при упълномощаването на 19.04.2018 г. е направено в състояние на наличие на деметен процес като една от изразните форми на слабоумието,
не може да се квалифицира като нищожно, поради липса на съгласие по смисъла на
чл. 26, ал. 2 ЗЗД, както намира ищецът.
Според
съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение №
338/11.10.2012 г. по гр.д. № 1383/2011 г., IV г.о., след като е предявен отделен иск за
унищожаване на упълномощителната сделка на основание чл. 31 ЗЗД, то
не може да
се унищожи и самата сделка, сключена с това пълномощно, на това основание. Според изричната разпоредба на чл. 31, ал. 1 ЗЗД договор,
сключен от дееспособно лице, което при сключването
му не е могло
да разбира или да ръководи
действията си, е унищожаем, а не е такъв и договорът сключен чрез пълномощник,
който е упълномощен от дееспособно лице, което при
упълномощаването поради
слабоумие (тежка или
дълбока олигофрения или деменция) или душевна
болест, които обуславят поставянето на лицето под
запрещение, не е могло да разбира
свойството и значението на извършеното. При унищожаване на упълномощителната сделка на основание
чл. 31 ЗЗД договорът би
бил сключен при липса на
надлежна представителна власт и не е нищожен,
а относително недействителен
- правните действия, извършени от лице
без представителна власт не са
нищожни, тъй като могат да
бъдат потвърдени от представлявания или налице е висяща
недействителност на сделката до потвърждаването
и от лицето, от чието име
е сключена, поради което правната квалификация на иск за недействителност
на сделка поради липса на
представителна власт е по чл.42, ал.2 ЗЗД. В този
смисъл са и тълкувателните разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение №
5 от 12.12.2016г. на ВКС по т.д. № 5/2014г. на ОСГТК.
Следователно,
в конкретния случай твърдяната липса на съгласие у упълномощителя
при упълномощаването на ответницата М.С.И. на 19.04.2018 г. да извърши продажба
на процесния имот от името и за сметка на Н.Т. П., не
влече след себе си нищожност на транслативната сделка
от 08.05.2018 г., извършена от лице без представителна власт, поради липса на
валидно изразено съгласие за сключването ѝ от продавача.
Предвид
по-горе констатираната фактическа обстановка, съдът намира, че безспорно към
2019 г. Н.Т. П. не е бил способен да разбира и ръководи постъпките си, поради
което е и бил поставен под ограничено запрещение с Решение № 1313/12.11.2019
г., постановено по гр. д. № 626/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна, влязло
в законна сила на 06.12.2019 г. При съвкупния анализ на събраните в настоящото
производство доказателства обаче не може да бъде направен категорични извод, че
към датата на упълномощаването – 19.04.2018 г. и съответно датата на сключване
на договора за покупко-продажба – 08.05.2018 г. бащата на ищеца не е бил с
нормална психика – страдал е от старческо слабоумие или друго психично
разстройство. Няма никакви медицински данни, които обективно да дадат сведения
за липсата на психични годности на лицето да взима
самостоятелни решения и да изразява собствена правновалидна
воля, като разбира последиците от действията си, към релевантния за процеса
период. Не може да бъде установено и откога датира неговото заболяване – съдова
деменция и именно към тези дати били ли са увредени и
в каква степен мозъчните функции и възможностите му. От свидетелските показания
на свидетелите Г. и М.-И. се налага изводът, че Н.Т. П. до 2019 г. е оставял
впечатление у хората за ориентиран и психично здрав човек. Безспорно по делото
се установява, че бащата на ищеца през голяма част от живота си се е занимавал
със сключването на сделки за продажба на имоти, като не е допускал синът му да
му дава съвети по отношение на тази дейност и е взимал решенията за това сам. Категорично
е изяснено, че отношенията между баща и син са били изключително влошени от
много години, включително са водели един срещу друг съдебни спорове относно
недвижими имоти. От свидетелските показания на съжителката на ищеца Х., както и
свидетелката Г., става ясно, че негативно отношение към ищеца е имала и
неговата майка. Дори според свидетелските показания на Г. бащата на ищеца е
желаел да разпродаде имотите си, за да не ги остави в наследство на сина си. Настоящият
съдебен състав намира, че не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че извършените
продажби от баща му на притежаваните от него имоти на цени по-ниски от
пазарните само по себе си е доказателство за болестно състояние у него, водещо
до недееспособността му. Както бе изяснено, няма данни дали лицето е извършило
тези действия, тъй като е било болестно лишено от съответния интелектуален и
волеви потенциал на нормален човек. Напротив, индиция
за това, че бащата на ищеца е взел съзнателни решения да продава имотите си, е
обстоятелството, че поземленият имот в с. Звездица с площ от 434 кв.м., ведно с
изградената в него жилищна сграда от 64 кв.м., е продаден през 2013 г., когато
съпругата му се е нуждаела от лечение. Така също и предвид влошените отношения
между баща и син, водените съдебни дела за имотни спорове, водят до извод, че
това поведение на бащата на ищеца не е било инцидентно, а е продължавало с
години и е било мотивирано от сложните взаимоотношения с неговия син.
Натрупаните задължения за неплатени сметки към мобилен оператор в периода 22.01.2019 г. – 22.05.2019 г. също не могат категорично, преценени в съвкупност с останалите установени
обстоятелства, да обосноват наличието на слабоумие у бащата на ищеца през м.
април и м. май 2018 г., нито пък предоставянето от страна на Н.Т. П. на негов
съсед да ползва електричество и вода от негов имот, за което сметките не са
платени.
В този
смисъл съдът приема, че в настоящото производство ищецът не установи чрез пълно
и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК правнорелевантното
обстоятелство, че към датата на упълномощаването от 19.04.2018 г. и сключването
на договора за продажба от 08.05.2018 г. неговият баща Н.Т. П. не е могъл да
разбира и ръководи действията си, като съдебното решене не може да се основава
на предположения. Следователно, предявените искове по т. 1, 2, 5 и 6 с правно
основание чл. 26, ал. 2, изр. първо, предл. второ
ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. второ ЗЗД, чл. 31, ал. 1, вр.
чл. 44 ЗЗД ичл. 31, ал. 1 ЗЗД, като недоказани се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД и чл. 26, ал. 2, изр. първо ЗЗД:
Ищецът се
позовава на нищожност на договора за покупко-продажба от 08.05.2018 г., поради
противоречие с чл. 183 ЗЗД, тъй като липсвало реално плащане на договорената
цена. Неплащането на цената по договор за продажба не води до нищожност на
договора за продажба. Задължението на купувача да плати цената на вещта е относимо към изпълнението на договора и е основание за
неговото разваляне.
Липсата на
форма като порок на договора визира липса на предписаната от закона форма за
валидност. Съгласно чл. 18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване
на други вещни права върху
недвижими имоти трябва да бъдат
извършени с нотариален акт. В случая формата за
валидност на оспорения договор за продажба от 08.05.2018 г. е спазена и същият
е сключен с нотариален акт № **/**.2018 г., том ІІ, рег. № **, дело № **/2018
г. по описа на нотариус Д. Б., с рег. № ** на НК, с район на действие – ВРС. Неотносимо към формата на сключване на сделката е дали
изявлението за получаването на продажната цена по договора изхожда лично от продавача,
упълномощен негов представител или мним такъв. Следователно и предявените
искове по т. 3 и 4 с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД и чл. 26, ал. 2, изр. първо ЗЗД се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 29, ал. 1, вр.
чл. 27 и чл. 44 ЗЗД и чл. 29, ал. 1, вр. чл. 27 ЗЗД:
Настоящият
съдебен състав намира така предявените искове за недопустими.
Ограничителният
белег на фактическия състав по чл. 31 ЗЗД от този по чл. 26, ал. 2 ЗЗД представлява
фактът на формалната дееспособност на лицето, което извършва изявлението. По
съображение за правна сигурност законодателят е отделил в специално основание
за унищожаемост тези случаи, за да може сделката да
породи правно действие, но нейното запазване е в зависимост от намерението на
лицето, чието волеизявление е опорочено. Също и мотивите за сигурност на
оборота и избягване на злоупотреби с унищожаването на сделките са причина да се
ограничи възможността за унищожаване на тези сделки след смъртта на лицето,
което е сключило сделката в състояние на неспособност да разбира или ръководи
действията си (с изключение на уредената правна възможност по чл. 31, ал. 2, предл. 2 ЗЗД).
Поради това
обстоятелство ищецът не е надлежно процесуално легитимиран да предяви конститутивен иск за унищожаемост.
Активно процесуално легитимиран да предяви иск за унищожаване на сделката
поради порок във волята – невъзможността да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си (арг. чл. 31 ЗЗД), грешка в предмета или в лицето (арг. чл. 28,
ал. 1 ЗЗД), при измама (чл. 29 ЗЗД) или при заплаха (чл. 30 ЗЗД) е само лицето,
което твърди, че изразената от него воля
е опорочена, а именно – подавачът по процесния транслативен договор. Единственото законодателно изключение
е по чл. 31, ал. 2 ЗЗД наследник по изключение да има възможност да упражни
правото, което преживе наследодателят не е упражнил,
е когато преди смъртта на лицето е било поискано поставянето му под запрещение
или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. В
която хипотеза попадат предявените искове по т. 5 и 6 и са разгледани по-горе. Исковете
с правно основание чл. 29, ал. 1, вр. чл. 27 и чл. 44 ЗЗД и чл. 29, ал. 1, вр. чл. 27 ЗЗД за унищожаемост на процесните
сделки, предявени от наследника на лицето, чиято воля се твърди да е опорочена,
поради измама, са недопустими и производството по тях следва да бъде
прекратено.
По иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД:
Нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот материализира
удостоверителните изявления
на нотариалния орган и изявленията на страните по
договора. В частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са
се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни,
нотариалният акт представлява официален свидетелстващ документ. В частта, с която купувачът е заявил, че е платил цената,
а продавачът, че е получил цената, нотариалният акт е частен свидетелстващ документ за знание
и материализира удостоверителното
изявление на своя издател за
даден факт - плащането на цената.
Поради това съгласно практиката на ВКС, обективирана
в Решение № 403/10.01.2012г. по гр.
дело № 1543/2010г. на ВКС,
ГК, ІІІ г. о., Решение № 402/17.01.2012г. по гр. дело № 449/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., Решение № 173/27.07.2010г. по гр. д. № 5166/2008г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и други съдебни актове, нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот
в частта, с която страните са направили
изявление за заплащане, респективно получаване на продажната
цена, има характер на разписка
за плащане. Когато страните са удостоверили в нотариалния акт за покупко-продажба, че цената е платена
и получена от продавача, не е необходимо издаване на отделна разписка
съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД.
В настоящия
случай в нотариален акт № **/**.2018 г., том ІІ, рег. № **, дело № **/2018 г.
изрично е посочено, че продавачът е получил напълно от купувачите преди
подписване на договора за продажба уговорената продажна цена от 1600 лв.
Действително в съдебно заседание на 15.04.2021 г. процесуалният представител на
ответниците И.К.С., Д.Г.Г. и Г.К.Г. е признал, че процесната сума е била получена от упълномощения
представител на продавача – ответницата М.С.И..
Както е
посочено в Решение № 338/27.03.2018 г., постановено по гр.дело № 706/2017 г. по
описа на ВКС, ГК, IV г.о., овластяването на едно
лице да извършва правни действия от името и за сметка на друго лице може да
възникне било по силата на закона, било чрез упълномощаване. Упълномощаването е
най-често срещания способ за учредяване на представителна власт. Чрез
упълномощаването се създава само представителна власт на пълномощника, но не се
задължава представителя да извършва правни действия и да упражнява
представителната власт. Задължението на представителя да извършва правни
действия от името и за сметка на упълномощителя
възниква не от самото упълномощаване, а от сключения между тях договор. Затова,
когато упълномощаването се извършва чрез едностранна сделка, то почти винаги се
съпровожда от договор, който най-често е договор за поръчка. Самото
упълномощаване не представлява предложение за сключването на такъв договор, но
с упражняването на представителната си власт пълномощникът може да се обвърже
от договор за поръчка със съдържание според извършените в рамките на
упълномощаването действия, доколкото с конклудентните
си действия изразява воля за това, която съвпада с изразената от упълномощителя воля. Когато е упражнена представителната
власт, пълномощникът действа в качеството на довереник и е длъжен да изпълни
поръчката с грижата на добър стопанин, да пази имуществото, което е получил, да
уведомява доверителя за изпълнението, да му даде сметка, да му предаде всичко,
което е получил в изпълнение на поръчката. Ако не направи това, а се разпореди
с полученото в изпълнение на поръчката в свой или чужд интерес, пълномощникът
не изпълнява задължението си по договора за поръчка, поради което носи
отговорност за неизпълнение.
Предвид на
даденото с това решение тълкуване и установената по делото фактическа
обстановка следва да се приеме, че упълномощеният представител на продавача по
сделката има качеството на довереник, поради което е длъжен по силата на чл.
284, ал. 2 от ЗЗД да даде на доверителя – Н.Т. П. сметка и да му предаде
всичко, което е получил в изпълнение на поръчката, включително и да му предаде
продажната цена по договора за продажба. Евентуалното неизпълнение на отчетната
сделка с довереника, не се приравнява на неизпълнение на купувачите по договора
за продажба за заплащане на продажната цена, поради което не е налице основание
за разваляне на договора за продажба от 08.05.2018 г. В този смисъл предявеният
иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
При този изход
на спора на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК ответниците имат право на разноски,
съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им
извършване, поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответницата М.С.И. съдебни разноски в размер на 1250 лв., представляващи сбор
от заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за СПЕ, както и да заплати в
полза на ответниците И.К.С., Д.Г.Г., Г.К.Г. съдебни
разноски в общ размер от 2430 лв., представляващи сбор от заплатено адвокатско
възнаграждение и депозит за свидетел.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Н.П., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу М.С.И., ЕГН **********,***, , кумулативно обективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1,
пр. второ вр. чл. 44 ЗЗД да бъде прието за
установено, че извършеното на 19.04.2018 г. от Н.Т. П., починал на 24.11.2019
г., в полза на М.С.И. упълномощаване, с което на същата е предоставил правото
от негово име и за негова сметка да продаде нива с площ 6.072 дка, с
идентификатор **, в местността „К.ч.“, в землището на гр. Игнатиево, община
Аксаково, област Варна, е нищожно поради липса на валидно изразено съгласие от
страна на упълномощителя Н.Т. П.; и иск с правно
основание чл. 31, ал. 1 вр. чл. 44 ЗЗД за приемане на
установено, че процесната упълномощителна
сделка е унищожаема, доколкото при сключването
ѝ упълномощителят не е могъл да разбира или да
ръководи действията и постъпките си.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Н.П., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу И.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, Д.Г.Г.,
ЕГН **********, и Г.К.Г., ЕГН **********, двамата с адрес ***, кумулативно
обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 2,
изр. 1, пр. второ ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че сключеният между Н.Т. П., чрез пълномощника му М.С.И., от една страна, и И.К.С.
и Д.Г.Г., от друга страна, договор за
покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор **, находящ
се в гр. Игнатиево, община Аксаково, област Варна, местност „К.ч.”, с площ 6072
кв. м. по документ за собственост, при съответни граници на имота, обективиран в нотариален акт № **/**.2018 г., том ІІ, рег.
№ **, дело № **/2018 г. по описа на нотариус Д. Б., с рег. № ** на НК, с район
на действие – ВРС, е нищожен поради липса на валидно изразено съгласие за
сключването му от страна на продавача Н.Т. П.; иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че процесният договор за покупко-продажба е нищожен поради
противоречието му със закона – чл. 183, ал. 1 ЗЗД; иск с правно основание чл.
26, ал. 2, изр. първо, пр. трето ЗЗД за приемане на установено в отношенията
между страните, че процесният договор за
покупко-продажба е нищожен поради нарушение на нотариалната форма; иск с правно
основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между
страните, че процесният договор за покупко-продажба е
унищожаем, доколкото при сключването му продавачът не
е могъл да разбира или да ръководи действията си; както и иск с правно
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на процесния
договор за покупко-продажба поради неплащане на цената по сделката.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №
6488/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА, в която е предявен от В.Н.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу М.С.И., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 29, ал. 1 вр. чл. 27 и чл. 44 ЗЗД за приемане на установено, че извършеното
на 19.04.2018 г. от Н.Т. П., починал на 24.11.2019 г., в полза на М.С.И.
упълномощаване, с което на същата е предоставил правото от негово име и за
негова сметка да продаде нива с площ 6.072 дка, с идентификатор **, в
местността „К.ч.“, в землището на гр. Игнатиево, община Аксаково, област Варна,
е унищожаемо поради измама – въвеждане в заблуда на упълномощителя от упълномощения, че сделката е в негов
интерес, на основание чл. 130 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №
6488/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА, в която е предявен от В.Н.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу И.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, Д.Г.Г., ЕГН **********, и Г.К.Г., ЕГН **********, двамата с
адрес ***, иск с правно основание чл. 29, ал. 1 вр.
чл. 27 за приемане на установено, че сключеният между Н.Т. П., чрез
пълномощника му М.С.И., от една страна, и И.К.С. и Д.Г.Г.,
от друга страна, договор за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор **,
находящ се в гр. Игнатиево, община Аксаково, област
Варна, местност „К.ч.”, с площ 6072 кв. м. по документ за собственост, при
съответни граници на имота, обективиран в нотариален
акт № **/**.2018 г., том ІІ, рег. № **, дело № **/2018 г. по описа на нотариус
Д. Б., с рег. № ** на НК, с район на действие – ВРС е унищожаем
поради измама, на основание чл. 130 ГПК.
ОСЪДЖДА В.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на М.С.И., ЕГН **********,***,
офис 4, сумата от 1250 лв. (хиляда
двеста и петдесет лева), представляваща сторени съдебни разноски на основание
чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК.
ОСЪДЖДА В.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на И.К.С., ЕГН **********,
с адрес ***, Д.Г.Г., ЕГН **********, и Г.К.Г., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, сумата от общо 2430
лв. (две хиляди четиристотин и тридесет лева), представляваща сторени
съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО, имащо характер на определение,
с което е прекратено производството по посочените искове, подлежи на обжалване
с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в 1-седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: