Мотиви по НОХД № 46 по описа за 2015 г. на Поповски районен съд

              Подсъдимият Е.А.Р. ***, е предаден на съд по реда на Глава ХХVІІ-ма от НПК по обвинение за това, че „на 23.08.2014 г., в с.К., община П.,  по непредпазливост е запалил имущество със значителна стойност-жилищна сграда на Г.Т.Г. и са последвали значителни вреди на стойност 6000 лв. /шест хиляди лева/, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си” – престъпление по чл.331,ал.3, пр.2,вр. с ал.1,вр. с чл.330,ал.1,вр. с чл.63,ал.1,т.4 НК.

              Представителят на Поповска районна прокуратура поддържа изцяло обвинението като доказано по несъмнен начин и предвид характера на проведеното по диференцираната процедура съдебно производство  пледира за индивидуализация на наказанието при условията на чл.55 от НК, а именно „пробация”, с пробационни мерки по преценка на съда.

              Подсъдимият Р., принудително доведен в с.з., признава се за виновен, дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ-ма от НПК – „съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”. Предвид това, съдът на осн.чл.372,ал.4,вр. с чл.371,т.2 НПК прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от всички останали доказателства по делото, поради което обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът на подсъдимия адв.Ц.Х. ***, ТАК, също счита, че са налице всички предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и индивидуализиране на наказанието  при условията на чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК.

              Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане на изискванията, вписани в разпоредбата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:

              Подсъдимият Е.А.Р. бил с постоянен и настоящ адрес ***, където живеел с майка си. През 2013 г. бил настаняван в различни учебни заведения на територията на страната, а множество неизвинени отсъствия бил изключван. На 22.08.2014 г. бил настанен във ВУИ”**” с.К., общ.Д., като през учебната 2014/2015 г. е записан като ученик в V-ти клас./характеристика л.71-л.72/. Преди извършване на настоящото деяние подсъдимия бил осъждан само по нохд № 1688/2014 г. на ВтРС, /а не както неправилно са изброени и няколко други осъждания в ОА/ по което за престъпление по чл.195,ал.1 НК му било наложено наказание „обществено порицание”. Наред с това, но в други периоди, след извършване на настоящото деяние, бил осъждан и с присъди по нохд № 321/2014 г. на РС Павликени и нохд № 2580/2014 г. на РС В.Търново за престъпления по чл.346 НК.

              През м.август 2014 г. майката на подс.Р. – А.Р.И. ***, където по-късно пристигнал и самия подсъдим, като двамата живеели в дома на техен познат. Вследствие извършени от подсъдимия кражби от хора в селото, полицията започнала да го издирва, а той се укривал в различни необитавани домове в селото. На 22.08.2014 г. подс.Р. влязъл в къщата на пострадалия Г.Г. ***. Знаел, че собственикът и семейството му не са в селото, поради което решил да преспи в кухненското помещение. През незатворен прозорец проникнал в къщата и се настанил в стая с източно изложение /снимки л.24/. Докато лежал на легло в стаята подсъдимия пушил цигари, които не загасил добре, поради което когато се събудил на 23.08.2014 г. установил, че чергата в стаята гори. Уплашил се и избягал от къщата, като се скрил в близко дере наблюдавайки какво ще се случи. Огънят много бързо обхванал и съседните помещения. Около 7.30 ч. св.Д. Т. преминавал край къщата на пострадалия, когато забелязал, че от прозорците излиза дим, при което уведомил чичо си - св.Й. Д. /който наглеждал къщата на пострадалия – негов племенник/, както и незабавно сигнализирал за случващото се на тел.112. В 07.45 ч. сигналът бил получен в РСПБЗН гр.Попово, откъдето незабавно потеглили 2 противопожарни автомобила, които загасили пожара. След като пожарът бил потушен бил извършен оглед на местопроизшествие, представляващ „първо действие по разследването” по смисъла на чл.212,ал.2 от НПК. В хода на ДП били назначени пожаро-техническа експертиза /относно причината за възникналия пожар, л.38/ и оценъчна експертиза, заключението към която /л.47 от ДП/ дало стойност на имуществените вредите общо в размер на 6000 лв. /шест хиляди лева/.

              Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и убедителен начин от събраните в с.з.доказателства, посредством приложените по ДП № 430/2014 г. по описа на РУП-Попово писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на всички свидетели дадени в досъдебното производство,и заключенията по назначените пожаро-техническа и оценителна експертизи, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в с.з., одобрено от съда по реда на чл.372,ал.4,във вр. с ч.371,т.2 НПК. При така установеното от фактическа страна и при отчитане на заложеното в чл. 373, ал.3 НПК съдът прие за доказано по безспорен  и несъмнен начин,че подсъдимия Е.А.Р. *** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, субсумиран под нормата на чл.331, ал.3, пр.2,вр. с ал.1, във вр. чл.330,ал.1 НК, за това че „на 23.08.2014 г., в с.К., община П.,  по непредпазливост е запалил имущество със значителна стойност-жилищна сграда на Г.Т.Г. и са последвали значителни вреди на стойност 6000 лв. /шест хиляди лева/,като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си.”. От субективна деянието е извършено виновно, при престъпна небрежност, обективирана в неговото цялостно поведение – подсъдимия Р. не е предвиждал настъпването на съставомерния резултат, но отклонявайки се от дължимото поведение е могъл и е бил длъжен да предвиди, че при извършените действия може да настъпи пожар в имота на пострадалия.  С оглед размера на причинените имуществени вреди  - 6000 лв., т.е. над 14 МРЗ за страна, съдът намери за доказан и квалифициращият по-тежко престъплението обективен признак „значителни вреди” съгласно чл.331, ал.3, пр.2 НК,като съобрази  този оценъчен критерий с принципното решение  № 76/17.02.2010 г. по н.д. № 679/2009 г. на ІІІ н.о. ВКС, съгласно което.”при паричната оценка на законовия критерий за значителност на вредите по чл. 343, ал. 1, б. "а" НК по аналогия се прилага възприетия в т. 1 на ТР № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС подход..” /в т. см. е и решение № 432 от 21.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2170/2011 г., I н.о./.

              Предвид това, че подсъдимия Р. е бил непълнолетен към момента на извършване на  деянието, а и към настоящия момент, съдът изследва въпроса, относно способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. От приобщения по делото доказателствен материал се установяват единствено обстоятелства, които по несъмнен начин сочат, че няма съмнение за това, че същият е наказателноотговорен по смисъла на чл.31,ал.2 от НК, т.е. вменяем при извършване на инкриминираното деяние. Няма съмнение,че в следствие на проявено небрежно отношение, подсъдимия не е загасил добре изпушените лично от него цигари, при което пряко е причинил пожара в дома на пострадалия - правен извод, който се извежда от установената в детайли, включително и чрез признанието на подсъдимия  фактическа обстановка.

              При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, при спазване на императивните изисквания на чл.373,ал.2 от НПК, без да обсъжда наличието или липсата на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът намира, че наказанието следва да се определи при условията чл.55,ал.1,т.2,б.”б” НК. Наказанието предвидено в чл.331,ал.3 НК е лишаване от свобода до 5 години,  а след задължителната редукция по чл.63,ал.1,т.4 НК в размер до 2 г. ЛОС, поради което и при липсата на специален минимум съдът прие, че то следва да бъде заменено с друг вид, а именно „пробация”, с включени в него конкретни пробационни мерки. От друга страна съдът прие, че целите на наказанието не биха се постигнали успешно чрез налагане на наказание „обществено порицание”, въпреки съществуващата за това възможност. В този контекст не бива да се забравя, че основната цел при налагане на наказанията спрямо непълнолетните е превъзпитанието им и подготовката за общественополезен труд [по арг. от чл.60 НК], като наред с целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, законодателят още веднъж набляга на превъзпитанието на непълнолетни подсъдими, като отчита отсъствието на установени у тях трайни престъпни навици [виж т.20  ППВС №6/1975 г., Сб., стр.95]. Съобразявайки установеното в хода на съкратеното съдебно следствие, съдът прие, че за осъществяване на индивидуалната и генералната превенция и възпиране на подсъдимия  да върши нови престъпления следва да бъдат приложени само двете задължителни по закон пробационни мерки по чл.42а,ал.2,т.1 и т.2 от НК. Съдът намира, че от една страна, предвид съдържанието на задължителните две пробационни мерки, целите на индивидуалната превенция биха се постигнали само с тяхното прилагане, поради което прие, че не е необходимо към тях да бъдат прибавяни и други пробационни мерки, тъй като това ще бъде неоправдано тежка форма на наказателна репресия, несъответствуваща на обществената опасност на дееца и деянието. В тази си преценка съдът отчете, че се касае за деец, който макар и съвсем наскоро навършил 14-години, вече е осъждан с три отделни влезли в сила присъди, налице са и данни за други негови противообществени прояви. От друга страна обаче, деянието е извършено под формата на небрежност, което като престъпна проява /разбира се при възстановяване на вредите/би довело до приложение на чл.78а НК, а наред с това е налице проявено разкаяние, критичност към случилото се и обещание за въздържане занапред от противоправно поведение. Съгласно императивната разпоредба на чл.42а,ал.3 НК съдът определи диференциран размер на всяка пробационна мярка,като прие, че регистрацията по настоящ адрес и задължителните периодични срещи с пробационен служител следва да бъдат с продължителност от  1 година, а само за първата пробационна мярка определи периодичност два пъти седмично.

              Анализирайки съдебното минало на подсъдимия съдът прие, че са налице предпоставките на чл.23-чл.25 НК за определяне на общо наказание по настоящото осъждане и присъдите постановени по нохд № 321/2014 г. на РС Павликени и нохд № 2580/2014 г. на РС В.Търново. Съпоставяйки тези две осъждания с настоящото, съдът констатира, че при извършването на деянията по което и да е от тях спрямо подсъдимия Р. не е имало влязла в сила присъда. Следователно, посочените две отделни присъди се намират в условията на реална съвкупност помежду си по смисъла на чл.25,ал.1,във вр. с чл.23 НК и в такава съвкупност с деянието му по настоящото дело.  Съобразявайки посоченото, съдът приема, че съществуващата реална съвкупност между двете предишни присъди, обосновава наличието на само едно осъждане [разбиране, намиращо опора и в практиката на В/К/С  - напр. р.№138/07.04.1997 г. по н.д.№586/1996 г. на І н.о.]. Ето защо съдът намери, че са налице всички предпоставки за определяне на общо наказание по влезлите в сила присъди, като то следва да се индивидуализира в размер на най-тежкото от тях, а именно най-тежкото от тях – ПРОБАЦИЯ с двете задължителни пробационни мерки: 1.задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 г. при периодичност два пъти седмично и 2.задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 г. При индивидуализацията на определеното общо наказание, съдът обсъди  и възможността да увеличи същото по реда на чл.24 НК, като прие обаче, че така определеното е достатъчно адекватна форма на наказателна репресия, с която реално ще се реализират целите на наказанието поради което и не го увеличи, въпреки законовата възможност за това.

              Съдът се произнесе и по въпроса за разноските,като осъди подсъдимия да заплати общо сумата 145.94 лв. за вещи лица от досъдебното производство – в полза на МВР.

              Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: