Р
Е Ш Е
Н И Е
N 24
гр. Разград, 18.04.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното
заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА
ДИЛЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Дияна Георгиева, като разгледа докладваното
от съдия Николова в. гр. дело N 118 по описа за 2017
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Община Цар
Калоян, представлявана от кмета Д.А., подадена против Решение № 45/09.03.2017
год., постановено по гр.дело №657/2015г. по описа на Разградски РС, с което
съдът е приел за установено по отношение на жалбоподателя, че ПК “Съгласие”
гр.Цар Калоян е собственик на поземлен имот, находящ се в гр. Цар Калоян, с
площ 1900 кв.м., отразен със син цвят
като част от имот 673 на скицата на вещото лице лист на л.153 от делото,
представляваща неразделна част от решението,
при граници на имот 673: на север имот
№09003, на изток имот №672, на юг 120 на запад имот №668 и №976. В частта, с
която съдът е отхвърлил претенцията на ищеца за частта от имота до 2150 кв.м. решението като необжалвано от
страните е влязло в законна сила. В жалбата се сочи на
неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване
на друго по същество на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срок от легитимирана страна в процеса – ответник в първоинстанционното
производство.
Отговор на същата в законоустановения
срок насрещната страна не е подала. В с.з. пред РОС въззиваемата страна оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част. Претендира
разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. При служебна проверка
на обжалваното решение РОС не констатира, пороци водещи до неговата нищожност и
недопустимост.
Производството пред РРС е образувано по предявен
установителен иск за собственост, като ищецът претендира да бъде прието за
установено по отношение на ответника правото му на собственост върху поземлен имот с площ 2150кв.м. представляващ част от имот
№673 в кв.37, находящ се в гр.Цар Калоян, с граници на север имот №09003, на
изток имот №672, на юг и запад имот №673. В
исковата молба е основал активната си материална легитимация на правоприемство от Кредитна
кооперация “Съгласие“, настъпило на основание
пар.27, ал.1 от ПЗР на ЗК /отм./, както и на договор за дарение, сключен с нотариален акт №13, том №5, регистър №2000 по
нотариално дело №1157/1946г.,
поправен с нотариален акт №25, том№ 1, нотариално дело№
№108/1953г., по силата който е придобит спорният имот. Твърди, че със заявление от 03.05.1951г.
кооперацията е поискала от общинската администрация процесният имот да се
отпише от селсъвета и да се регистрира на нейно име, като след извършена
отчуждителна процедура по ЗТСУ /отм/ е придобила още 250 кв.м., съгласно
протокол от 15.04.1970г. на комисията по пар. 85 от ППЗТСУ /отм./ Ищцовата
кооперация поддържа, че върху терена е построила триетажна
търговско-административна сграда, със застроена площ 617 кв.м. и се е снабдила
с констативен нотариален акт №187 по нот. дело №236 от 30.03.2006г., съставен
въз основа на договор за разпределение на имущество на бившето ТКЗС
„Победа“-гр. Цар Калоян. Посочва, че в края на 1980г. върху празното дворно
място е изградила лятна градина, въведена в действие с протокол на
приемателната комисия, като е разрешено да надстрои търговската сграда. Навежда
доводи, че дворно място, придобито по силата на договора за дарение, обективиран в нотариален акт №13, том 5, регистър
2000 по нотариално дело №1157/1946г., е със статут на общинска собственост, като
посоченият имот не е отчуждаван или изземван по законен ред от държавата или
общината.
Ответникът е оспорил исковете в
законоустановения срок за отговор на исковата молба, като е възразил, че с
нотариалния акт за дарение кметът на община Калоян е дарил имота на КК
„Съгласие“ под условие да построи в срок от две години комбинат от фурна, пералня и баня, като то не
е изпълнено. Посочва, че не е спазен срокът на строителството, нито изградената
търговска сграда има предназначение на комбинат. Изнася данни, че имотът
представлява част от площада на гр. Цар Калояни като такъв не подлежи на
актуване с акт за общинска собственост
съгласно чл.56, ал.2 от ЗОС.
При
така очертания предмет на спора, Разградският окръжен съд, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения, както и на
доказателствата по делото и съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
По
делото е представен договор за дарение, сключен с нотариален акт№13, том 5, рег.№ 2000 по
нотариално дело №1157/1946г. от 06.08.1946година, по силата на който кметът на община Цар
Калоян е дарил на Кредитна кооперация „Съгласие“ в село Цар Калоян празно
дворно място в землището на с. Цар Калоян, в кв.30 с площ от 1,90 дка, при граници държавно шосе Русе-Разград, и от трите страни улици, което общината
притежава по нотариален акт за собственост№139 от 25.06.1946г., под условие
надарената кооперация да построи в срок 1946-1947 година комбинат от фурна,
пералня и баня. Допусната е поправка на нотариалния акт за дарение с нотариален
акт №25, том№1, дело№108/1953г. като вместо кв.30 да се чете парцел 15.
Установява се, че кооперацията се е снабдила с нотариален акт съгласно разпоредбата
на чл. 23, б.“и“ от Закона за общественото хлебопроизводство и хигиенизирането
на селото /отм./, обнародван в Държавен вестник бр.60 от 1946 година, според
която за насърчаване на фурните-комбинати общината отпуска на кооперацията
безплатно необходимата площ земя за изграждането на фурна-комбинат, когато
кооперацията не притежава място. В б.“д“ на чл.23 от същия закон е предвидено,
че даването от общината на кооперацията на линия за строежа на
фурните-комбинати става безплатно. В
тази връзка по делото е приет протокол№22 от 26.06.1946г. на временната
общинска управа на Народния селски съвет в с. Цар Калоян, съгласно който с
писмо от 28.05.1946г. КК“Съгласие“ е поискала от общината да й дари общински
парцели в кв.13 с площ от 1,9 декара и в
съседния на него квартал 19 с площ от 1,2 дка. В посоченото място, образувано
от два квартала, кооперацията е заявила желание да построи комбинат-фурна,
пералня и баня. Видно от протокола е взето решение КК „Съгласие“ да построи
въпросния комбинат-фурна с пералня и баня, като за целта й се предоставя
безплатно имота от 1,9 дка в кв.13 по плана на селото по реда на чл.23, б“и“ от
Закона за общественото хлебопроизводство и хигиенизирането на селото /отм./ .
С протокол от 18.05.1947г. комисия по т.13 от Наредба III-16840
от 1942г. на Министерството на обществените сгради, пътищата и
благоустройството е взела решение да се слеят кв.13 и кв.19 в един квартал,
който по регулационния план да бъде отреден за кооперативен стопански двор,
като съгласно чл. 48, т.1 и чл.108 от Закона за благоустройството на населените
места /отм./, обнародван Д.в.
бр. 117 от 31.05.1941г./ временната общинска управа е следвало да постанови ново протоколно
решение, с което да поиска сливането на двата квартала в общ квартал.
Видно
от приложения протокол на приемателна
комисия, одобрен от председателя на Държавен кооперативен съюз-Разград на 23.12.1980г., е приет
за въвеждане в действие съгласно т.93.1, б“а“ от ПКС построен от РПК Хлебарово обект
„лятна градина“. Издадено е строително разрешение №14 от 21.05.1982г. на РПК
„Съгласие“ –гр. Хлебарово да постои надстройка на съществуваща търговска
сграда.
По делото липсва
спор между страните, че върху спорния терен е изградена триетажна
търговско-административна сграда, със застроена площ 617 кв.м. , състояща се от
кафе-аператив на първи жилищен етаж, две зали на втори жилищен етаж и десет
стаи на трети жилищен етаж, като ищцовата кооперация се е снабдила за сградата с
констативен нотариален акт №187 по нот. дело №236 от 30.03.2006г., съставен въз
основа на договор за разпределение на имущество на бившето ТКЗС „Победа“-гр.
Цар Калоян.
Съгласно
заключението на вещото лице по приетата пред първоинстанционния съд
съдебно-техническа експертиза по плана на гр. Цар Калоян от 1920г. посочената
по-горе сграда, за която въззивникът се легитимира с констативен нотариален
акт, попада в кв.19. По плана от 1920г. съседният кв.13 е предвиден за
кооперация. С влизане в сила на следващия регулационен план от 1959г. сградата
попада в кв.65, включващ бившите кв.13 и кв.19, като е отреден за градина,
ресторант и магазин. По сега действащия план на гр. Цар Калоян, одобрен през 1992г.,
сградата попада в кв.37, пл.№673, отреден за универсален магазин и обществен
център.
Пред въззивната
инстанция е назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза, кредитирано
от настоящия съдебен състав като детайлно обосновано, вещото лице по която е
депозирало заключение, че за населеното място Цар Калоян /Хлебарово/ по
съществуващия регулационен план от 1920г. по описаните граници и площ в
нотариалния акт за дарение №13 по нот.дело№1157/1946г.,
поправен с нотариален акт №25, том№1, дело№108/1953г., съответства на кв.13. В
този имот попада част от територията на пл.№790, като в записите в разписния
лист за имота е отразено, че е на Велико
Станев и се отчуждава. Няма данни за изменение на плана за регулация от 1920 г.
по съответния ред за изпълнение на протоколното решение от 21.05.1947г. за
сливане на двата квартала №13 и №19. По плана от 1959г. процесния имот с площ
от 1900 кв.м. попада в кв.65, заемащ 4446 кв.м., като част от тази площ в размер на 2359
кв.м. е отредена за градина, останалата 2087кв.м. площ е отредена за ресторант,
магазин и селкооп. В границите на кв.65 попада с цялата си площ от 3366 кв.м.
имот с пл.№677, който е застроен с три стопански сгради. В Община Калоян не се
съхранява разписен лист към плана от 1959г. Вещото лице поддържа в
констативно-съобразителната част на заключението си, че претендираният от
въззивника имот с площ от 1900 кв.м. в кв.13 по плана за регулация от 1920г.
попада в кв.65 по плана от 1965г., като представлява част от имот с пл.№677. По
плана от 1968г. част от територията на спорния имот попада в кв.90, отреден за
автоспирка, а останалата част от територията му е предвидена за уширение на
пътното платно. В границите на кв.90 попада част от имот с пл.№677, записан в
разписния лист към плана от 1968г. като имот на СНСДТ Селкооп. В плана са
нанесени две сгради, построени в частта от територията на кв.90, отредена за
„Селкооп“, в част от застроената площ на които попада в имот с пл.№677. Сградите представляват
двуетажна масивна сграда „Селкооп“ със застроена площ от 323 кв.м., като
строителството й е започнало през 1958г.
предвид наличния протокол за дадена строителна линия и определено ниво
от 09.05.1958г., както и едноетажна хотел със застоена площ от 478 кв.м. По
плана от 1992г. част от процесния имот
попада в кв.37-парцел XV „за обществено обслужване“,
парцел XVI „за параклис“, а останалата част
е в уличната регулация. Описаната в констативния нотариален акт №187 по нот.
дело №236 от 30.03.2006г. сграда, съставен въз основа на разпределение на
имущестгвото на бившето ТКЗС „Победа“, попада в територията на кв.37, отредена
за универсален магазин. Сградите и лятната градина са законно построени и
въведени в експлоатация по съответния ред. По действащата кадастрална карта на
гр. Цар Калоян, одобрена със заповед №РД-18-19/23.03.2016г. на изпълнителния
директор на АГКК, части от територията на процесния имот попадат в имоти с
идентификатори 77308,504,976 – общинска частна собственост, за обществен
комплекс, 77308,504,668 – собственост на частна религиозна организация, за
обществен комплекс, 77308,504,673-частна кооперативна собственост за обществен
комплекс, 77308,504,9073-държавна публична собственост за алея.
В депозираните пред
РОС показания свидетелят Й Д посочва, че е бил председател на кооперация
„Съгласие“-гр. Цар Калоян в периода 1973-1979г., която е построила фурна и
впоследствие продала сградата на трето лице. Обяснява, че фурната е била
изградена в друг имот, различен от процесния, находящ се в посока пътя Цар
Калоян-Вятово, до големия мост на реката, защрихован в син цвят на представената
скица от кмета на община Цар Калоян, находящ се на л.81 по делото. Съдът
кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, които се подкрепят от
събраните по делото пред въззивната инстанция писмени доказателства- нотариален
акт за покупко-продажба№39 по нот.дело 764/2014г., по силата на който
ПК“Съгласие“ е продала на Х Р Мураф поземлен имот с идентификатор 77308.502.356,
ведно с построената в него сграда с идентификатор 77308.502.3561 по КККР, 3
броя разходни касови ордери от 1963г. , с които са изплатени обезщетения на
физическите лица К И, К К и Л Б от ПК
„Съгласие“-Хлебарово във връзка с отреждането на техни недвижими имоти за
хлебопекарна на кооперацията, както и инвентарен списък на сградите на ПК
„Съгласие“, съгласно който хлебопекарната е въведена в експлоатация през 1964г.
Посоченият свидетел е бил разпитван пред първоинстационния съд, като в показанията
си пред РРС е поддържал, че в процесния имот през шестдесетте години на миналия
век е имало построена мандра от кооперацията, която през 1979г. е съборена и останала
да съществува построената след 1973г. нова сграда, представляваща ресторант и
лятна градина на три етажа.
При така
установената по делото фактическа обстановка, РОС достигна до следните правни
изводи.
Съгласно чл. 2 от
Наредба-закон за селските общини, обн. в ДВ бр. 100 от 1934г., селските общини
са юридически лица и като такива могат да притежават собственост. В този смисъл
е и разпоредбата на чл. 20 от Закона за имуществата, собствеността и сервитутите (ЗИСС) – „Имуществата
принадлежат или на държавата, или на окръжията, или на общините, или на
обществените учреждения и на другите юридически лица, или на частните лица”. Имотите публична собственост на държавата и общините
са били извадени от обръщение с нормата на чл. 24 и 26 от ЗИСС в сила от 1904
г., действал до отмяната на закона с § 1 от ПЗР на ЗС от 1951 г. Имотите частна
собственост на държавата и общините са били обявени за вещи извън гражданския
оборот с нормите на чл. 222 и 223 от Закон
за бюджета, отчетността и предприятията (ЗБОП) в сила от 15.04.1934 г. Този
ограничителен режим е възприет и в ЗС от 1951 г. по отношение на държавните
имоти. Института на общинска собственост е мълчаливо отменен с приемането на
Конституцията на България от 1947 г. и тази от 1971 г., а имотите, принадлежали
на общините, се третират като държавни. С Конституцията от 1947 г. и
ЗДИ (ДВ бр. 300/1948 г.) впоследствие се
установява единството на фонда на
държавната собственост, като общините се грижат единствено за правилното
управление на държавната собственост. Режимът на държавната социалистическата
собственост - кооперативна и държавна след това е доразвит в Закона за собствеността (Изв., бр. 92/1951 г.).
В Конституцията от 1971 г. няма промяна в
предишния режим на държавната собственост, но е извършена систематизация и
детайлизиране.Формите на собствеността, които Конституцията признава са
държавната, кооперативната собственост, собствеността на обществените
организации и личната собственост.Изрично е записано, че държавната собственост
съставлява единен фонд. Изяснено е, че държавата осъществява правото си на
собственост чрез стопанските и други организации, в непосредственото оперативно
управление, на които се намират отделните части на единния държавен фонд. Съгласно
НДИ от 1975 г. правото на ползване върху
държавни имоти може да се отстъпва и на кооперации и други обществени
организации със заповед на председателя на ИК ОбНС.
Към 26.06.1946г., когато е взето решение с
протокол№22 на временната общинска управа на Народния селски съвет в с. Цар
Калоян за
построяването на фурна-комбинат, процесният недвижим имот е бил със статут на общинска собственост. В подкрепа на този
извод е обстоятелството, че в нотариалното производство при изповядване на
договора за дарение е бил представен нотариален акт №139, том 4 от 25.06.1946г.
на нотариус при Разградски областен съд. Разпореждането с протокола от 26.06.1946г. изхожда от органа за местно самоуправление на временна общинска
управа, като в този смисъл е и съдържанието на разпореждането, че мястото се предоставя
безвъзмездно за
построяване на кооперацията за да построи комбинат-фурна,
пералня и баня. Настоящият съдебен
състав приема, че
с протокол № 22 от 26.06.1946г. Община Цар Калоян прехвърля само правото на
построяване на сграда, но не и правото на собственост върху земята. Не може да се
направи друг извод, освен че се касае за имот по чл.26 от ЗИСС (отм.), т.е.
общинско имущество,
оставено за общо ползване.
Въззивният
съд, като съобрази императивния характер на нормите на чл. 24 и 26 от ЗИСС /отм./в сила от 1904 г.,
действал до отмяната на закона с § 1 от ПЗР на ЗС от 1951 г., както и на чл. 222 и 223 от Закон
за бюджета, отчетността и предприятията (ЗБОП) в сила от 15.04.1934 г., с които имотите общинска собственост са извадени от гражданския оборот, намира че
сключеният договор за дарение с нотариален акт№13,
том 5, рег.№ 2000 по нотариално дело №1157/1946г. от 06.08.1946година, поради
противоречието му със закона е нищожен и не е породил валидни вещно-правно последици да прехвърли на КК „Съгласие“ вещно
право на собственост върху терена. Разпоредбата
на чл. 23, б.“и“ от Закона за общественото хлебопроизводство и
хигиенизирането на селото /отм./, обнародван в Държавен вестник бр.60 от 1946
г. следва да бъде тълкувана във връзка с б“д“ на чл.23 от същия закон, както и
на действалите към момента на дарението чл. 24 и 26 от ЗИСС /отм./в сила от 1904 г., действал до отмяната на закона с § 1 от ПЗР на ЗС от
1951 г., както и на чл. 222 и 223 от Закон
за бюджета, отчетността и предприятията (ЗБОП) в сила от 15.04.1934 г. Налага се извода, че на КК
„Съгласие“ са били отстъпени безплатно от община гр. Цар Калоян строителна
линия и правото да ползва терена за построяване фурна-комбинат върху терена, но
не и правото на собственост върху земята.
На следващо място безпротиворечиво
се установява по делото, че общественото мероприятие, за което е отпуснат
терена, не е реализирано, като в имота не е построена фурна-комбинат съгласно отстъпеното
на КК „Съгласие“ право по реда на чл. 23, б.“и“ от Закона за общественото
хлебопроизводство и хигиенизирането на селото /отм./ с решението с протокол№22 от 26.06.1946г на
временната общинска управа на Народния селски съвет в с. Цар Калоян.
Към 17.09.1991г., когато влиза в сила ЗМСМА,
е действал застроителният план на гр. Цар Калоян от 1968г., фактическото отреждане на терена е за автоспирка и за уширение на пътното
платно, като е представлявал част от единния държавен фонд. Поради това, следва да се приеме, че процесният имот, отреден
за задоволяване на обществени потребности от местно значение е придобил статут на общинска
собственост с влизане в сила разпоредбите на пар.7, ал.1, т.4 и т.6 ЗМСМА.
По изложените съображения обжалваното решение, в частта в която РРС е
уважил предявения иск за собственост на поземлен имот, находящ се в гр. Цар Калоян, с площ
1900 кв.м., отразен със син цвят като
част от имот 673 на скицата на вещото лице лист на л.153 от делото,
представляваща неразделна част от
решението, при граници на имот 673: на
север имот №09003, на изток имот №672, на юг 120 на запад имот №668 и №976, е
неправилно и законосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде
постановено ново решение по същество на спора в обжалваната част, с което искът
за собственост да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските
При този изход на
спора във въззивното производство на въззивника се следват разноски в размер на
900 лева. Следва да бъде отменено решението на РРС в частта, в която е осъдил
ответника да заплати на ищеца сумата от 660 лева разноски. Обжалваното решение
в частта, в която РРС е осъдил Община Цар Калоян да заплати по сметка на РРС 35
лева допълнителна държавна такса също следва да бъде отменено като ПК
„Съгласие“ бъде осъдена да заплати сумата от 35 лева държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РОС.
Така мотивиран,
Разградският окръжен съд
ОТМЕНЯ Решение № 45/09.03.2017 год., постановено по гр.дело
№657/2015г. по описа на РС-Разград, в частта, в която е прието за установено по
отношение на Община Цар Калоян, че ПК “Съгласие”, ЕИК *********, със седалище
гр.Цар Калоян, пл. Демокрация№1, е собственик на поземлен имот, находящ се в
гр. Цар Калоян, с площ 1900 кв.м., отразен
със син цвят като част от имот 673 на скицата на вещото лице на лист на
л.153 от първоинстанционното дело, представляваща неразделна част от решението, при граници на имот 673: на север имот №09003, на
изток имот №672, на юг 120 на запад имот №668 и №976, както и в частта, в която
Община Цар Калоян е осъдена да заплати на ПК “Съгласие”- гр.Цар Калоян, сумата
от 660 лева съдебно-деловодни разноски и по сметка на РРС сумата от 35 лева
държавна такса, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от ПК “Съгласие”, ЕИК *********, със седалище гр.Цар Калоян, пл.
Демокрация№1, за приемане за установено по отношение на Община Цар Калоян, че ищецът
е собственик на поземлен имот, находящ се в гр. Цар Калоян, с площ 1900 кв.м.,
отразен със син цвят като част от имот
673 на скицата на вещото лице Христомир Панайотов на лист на л.153 от първоинстанционното
дело, представляваща неразделна част от
решението, при граници на имот 673: на
север имот №09003, на изток имот №672, на юг 120 на запад имот №668 и №976 .
ОСЪЖДА ПК
“Съгласие”, ЕИК *********, със седалище гр.Цар Калоян, пл. Демокрация№1, да
заплати на Община Цар Калоян направените
съдебно-деловодни разноски за въззивното производство пред РОС в размер на 900 /деветстотин/
лева.
ОСЪЖДА ПК
“Съгласие”, ЕИК *********, със седалище гр.Цар Калоян, пл. Демокрация№1, да
заплати по сметка на РОС, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 35
/тридесет и пет/ лева държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
2.