Р Е Ш Е Н И Е № 687
гр. Монтана, 8.11.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври
през две хиляда двадесет и трета година, в състав:
Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: БИСЕРКА БОЙЕВА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура – Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Рени Цветанова КАНД № 587 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с
чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е на основание постъпила касационна жалба от „В*** С*** “
ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ц*** шосе“ №
141, представлявано от Н.К. - юрисконсулт, против Решение от № 72 от 03.07.2023
г. по АНД № 20231610200062/2023 г. по описа на Районен съд – Берковица.
С обжалваното Решение е потвърдено Наказателно постановление № 12-2300009/15.02.2023
г. на Директора на Дирекция „ИТ“ – гр. Монтана, с което е наложено на дружеството
административно наказание и същото е осъдено да заплати на Дирекция „ИТ“ - гр. Монтана 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
С издаденото Наказателно постановление № 12-2300009/15.02.2023 г. на
Директора на Дирекция „ИТ“ – Монтана на „В*** С*** “ ЕООД, ЕИК * е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева на
основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ за установено
нарушение на чл. 143, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 9а,
ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. При извършена
проверка на място на 08.11.2022 г. по спазване на трудовото законодателство от
Дирекция „ИТ“ – Монтана в обект на охрана на Изравнител – Петрохан, находящ се в с. Бързия, обект на „В*** С*** “ ЕООД – гр.
София се констатирало, че дружеството в качеството си на работодател е
допуснало, видно от представеният поименен график за месец ноември 2022 г. във
връзка с установено сумирано изчисляване на работното време, с период на
отчитане – едномесечен, да изготви поименните графици така, че сборът от
работните часова по график, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време, да е по-голям от нормата за продължителност на работното
време, определена в чл. 9б от Наредба за работното време, почивките и отпуските
и е допуснало К*** П*** И*** на длъжност охранител да положи 16 часа извънреден
труд. Нарушението е описано в съставен Протокол за извършена проверка № ПР2238182
от 08.12.2022 г., който е връчен срещу подпис на представител на дружеството,
без вписана дата на връчване.
За установеното административно нарушение на чл. 143, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 9а, ал. 3 от Наредба за работното време,
почивките и отпуските от контролен орган на Дирекция „ИТ“ – Монтана е съставил АУАН
№ 12-2300009/24.01.2023 г. спрямо работодателя „В*** С*** “ ЕООД – гр. София,
р-н „М*** “, бул. „Ц*** шосе“ № 141. Същият е изпратен на адреса на административнонаказаното дружество с Известие за доставка
и съгласно него е получен на 26.01.2023 г. По акта е направено възражение от
страна на дружеството /л. 11 от въззивното дело/. Въз
основа на издадения АУАН от Директора на Дирекция „ИТ“ – гр. Монтана, в
качеството му на административнонаказващ орган, е
постановено обжалваното НП № 12-2300009/15.02.2023 г., с което на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
С касационната жалба се иска отмяна
на обжалваното решението като неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита решението за постановено в противоречие с
материалните и процесуалните норми и описаните в него факти не отговарят на
действителността. Пороците, както на НП, така и на АУАН, послужил за издаването
му, твърди, че са съществени и описани в жалбата до първоинстанционния
съд, като счита, че това се установява от документите по делото. Приема, че
съдът е обосновал решението си на неправилна преценка на доказателствата, при
неправилно приложение на закона и допуснати процесуални нарушения, вкл. като не
е разгледал изобщо въведените с жалбата пред него възражения. Наложената
санкция счита за несправедлива и прекомерна спрямо тежестта на твърдяното
нарушение. Развива съображения, че въззивният съд не
се е произнесъл по отношение на изложеното от страна на „В*** С*** “ ЕООД, че
актът за установяване на административно нарушение № 12-2300009 от 24.01.2023
г., въз основа на който е издадено наказателното постановление, не е връчен в
съответствие с нормата на чл. 43 от ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал. 5 ЗАНН, АУАН се
връчва на наказаното лице срещу подпис, като в акта се отбелязва неговото
подписване. АУАН е получен по пощата от лице, което не е оправомощен
представител на „В*** С*** “ ЕООД, а в самия акт не е отбелязано подписване от
страна на получател. Също така касаторът твърди, че никъде
в ЗАНН, нито в НПК /приложим субсидиарно на основание
чл. 84 от ЗАНН/ не се съдържа възможност за административнонаказващия
орган да връчва АУАН по пощата. Следователно, счита че връчването на АУАН по
този ред не е надлежно и не може да се счита за осъществено. Сочи, че АУАН е
връчен в нарушение на процесуалните правила, което обуславя и неговата отмяна,
а заедно с това и отмяната на Наказателно постановление № 12-2300009/15.02.2023
г. поради незаконосъобразното издаване на последния. На следващо място, развива
съображения, че не е взет предвид фактът, че по време на проверката, в
следствие на която е съставен АУАН, не е представен окончателният график за
работа за месец ноември 2022 г. за обекта, а така нареченият работен график,
който подлежи на корекции в рамките на текущия месец. Окончателният график за
месец ноември 2022 г. е представен като приложение към жалбата на „В*** С*** “
ЕООД срещу Наказателно постановление № 12-2300009/15.02.2023 г. на Инспекция по
труда - Монтана, като същият не е разгледан от първоинстанционния
съд. Касаторът счита, че ако беше взет предвид, то
нямаше административният орган да направи заключение за нарушение на
разпоредбата на чл. 143 ал. 2 КТ от страна на „В*** С*** " ЕООД по
отношение на лицето К*** П*** И*** , а именно, че служителят не е положил 16
часа извънреден труд. С оглед на гореизложеното, касаторът
заявява, че не може да се направи обосновано заключение за описаното в процесното наказателно постановление нарушение на трудовото
законодателство от страна на „В*** С*** “ ЕООД. Моли касационната инстанция
изцяло да отмени Наказателно постановление № 12-2300009/15.02.2023 г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Монтана, а в случай че не намери
достатъчно предпоставки за отмяната му да намали наложената санкция в минимален
размер съгласно чл. 415в от КТ. В с.з., редовно призован, касаторът
не се явява и не се представлява. Постъпило е Становище вх. № 4263/25.10.2023
г. от пълномощник юрк. Кръстева, с което желае да
бъде даден ход на делото, като поддържа касационната жалба по съображения
изложени в нея. Претендира разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
От ответника по касационната жалба
Дирекция „Инспекция по труда" – гр. Монтана, е постъпил Писмен отговор по
касационната жалба, с който моли касационната инстанция да остави в сила
Решение № 72/03.07.2023 г. по АНД № 20231610200062/2023 г. по описа на РС –
Берковица. Твърди, че изложените в касационната жалба доводи са правени и пред първоинстанционния съд, като същият е подробно обсъдил в
тяхната съвкупност и правилно отхвърлил, като неоснователни. Твърди, че видно
от приложените по делото доказателства е, че при извършена проверка на място на
08.11.2022 г. административнонаказващият орган е
констатирал нарушение, което е подробно описано както в АУАН, така и в
атакуваното Наказателно постановление, а именно нарушение на разпоредбата на
чл. 143, ал. 2 от КТ във връзка с чл. 9а, ал. 3 от Наредба за работното време,
почивките и отпуските. Счита, че при съставянето на АУАН и при издаване на НП АНО
е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат
всички факти и обстоятелства, констатиращи нарушението. АУАН е съставен на
24.01.2023 г. На дружеството са изпратени две покани за съставяне на АУАН, по
адрес и седалище на управление, а именно: покана с изх. № 22098341/23.12.2022 г.,
с която същото е поканено в Дирекция „ИТ“ – Монтана за съставяне на АУАН на
09.01.2023 г. в 10:00 часа. Поканата е получена от представител на дружеството
на 29.12.2022 г. в 15:15 часа от г-н М*** (видно от
известието за доставяне). Не се явява представител на дружеството на 09.01.2023
г., след което има изпратена втора покана за съставяне на АУАН с изх. № 23002408/13.01.2023
г., с която дружеството е поканено да се яви в Дирекция „ИТ“ – Монтана на
23.01.2023 г. в 11:00 часа. Поканата е получена от същия представител на
дружеството, а именно г-н М*** на 17.01.2023 г. в 15:15
часа (видно от известието за доставяне). На 23.01.2023 г. в 11:00 часа
представител на дружеството жалбоподател не се явява за съставяне на АУАН без
да сочи уважителни причини за неявяването си. Поради, което и АНО е приложил
разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от КТ. Съгласно разпоредбите на чл. 416, ал. 6
от Кодекса на труда, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и
изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда, предвиден в
ЗАНН, доколкото с КТ не е установен друг ред. Поради горните съображения
ответникът, счита че не са извършени съществени процесуални нарушения от страна
на контролния орган. Развива съображения, че видно от представените с административнонаказателната преписка писмени
доказателства, е че не е нарушено правото на защита на административнонаказаното
дружество. Дружеството жалбоподател е имало възможност и е упражнило правото си
в законоустановения срок да подаде писмени възражения по така съставеният АУАН
и съответно да обжалва процесното Наказателно
постановление, т.е. знае за какво е наказано и е организирило
защитата си в определените от ЗАНН срокове. Твърди, че от приложените по делото
доказателства се установява, че при извършена проверка на място на 08.11.2022 г.
по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ“ – Монтана в обект на
охрана на Изравнител Петрохан, находящ се в с. Бързия,
обект на „В*** С*** “ ЕООД – гр. София се констатира, че дружеството в
качеството си на работодател е допуснало, видно от представеният поименен
график за месец ноември 2022 г., във връзка с установено сумирано изчисляване
на работното време, с период на отчитане - едномесечен, да изготви поименните
графици така, че сборът от работните часове по график, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, да е по-голям от нормата за
продължителност на работното време, определена в чл. 9б от Наредба за работното
време, почивките и отпуските и е допуснало К*** П*** И*** на длъжност охранител
да положи 16 часа извънреден труд. Ответникът развива мотиви, че установяването
на работен график за целия период на сумирано изчисляване и зададената норма за
продължителност на работното време /изчислена съгласно НРВПО/ имат за цел да не
се допуска полагането на извънреден труд и неговото предварително залагане в
графика. Графикът е прогнозен и планов документ за часовете положен труд от
работника през установеният период на отчитане. Като такъв документ той подлежи
на корекция по време на съблюдаването му. Това е предвидено и в чл. 9а, ал. 2
от НРВПО. Работодателят трябва да осигури организация на работния процес по
начин, по който да не допуска предварително планиране на извънреден труд за
работниците и служителите. В чл.143, ал. 1 от КТ е предвидено, че извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или съответния ръководител от работника или
служителя, извън установеното за него работно време. Извънредният труд е забранен /чл. 143, ал. 2
от КТ/. Хипотезите на допустимост по изключение за полагане на
извънреден труд са уредени в разпоредбата на чл. 144 от КТ. Ответникът заявява,
че в случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят, в качеството му
на работодател, е осъществил от обективна страна нарушението, за което е
ангажирана отговорността му. Нарушението счита за правилно установено по реда
на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма. В
същото време твърди, че нарушението не е отстранено веднага след установяването
му. Счита, че правилно и законосъобразно е определен и размерът на
имуществената санкция, наложена с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН/,
в законоустановените граници - 1500 до 15 000 лв.
В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 2000
лв., който клони към минималния установен в закона, предвид цялостните
параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността
обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил
наличието или липсата на основания по чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Тежестта на
нарушението в случая ответникът твърди, че е по-висока, понеже се касае за
бездействие от страна на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на
трудовото законодателство, но и се създават и предпоставки за злоупотреба с
трудови и социални права на работниците и служителите. По същите съображения, а
и допълнително предвид факта, че се касае за едно формално нарушение, тоест за
осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на
определен противоправен резултат и респективно вреди
за определени субекти, то счита, че не може да се приема в случая, че се касае
за маловажно нарушение. Излага съображения, че наказателните постановления се
издават от ръководителя на съответния държавен контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите
съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ. Установяването на нарушенията, издаването,
обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда,
предвиден в ЗАНН, доколкото с КТ не е установен друг ред. Поради тези съображения,
счита че не са извършени съществени процесуални нарушения от страна на
контролния орган, които да водят до отмяна на атакуваното НП. На следващо място
твърди, че съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта, счита че не
се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Описаното деяние в съставения против дружеството АУАН и възпроизведени в
атакуваното Наказателно постановление твърди, че съдържат всички признаци на
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от 3AHH и осъществяват, както от
субективна, така и от обективна страна състава на административно нарушение по
чл. 143, ал. 2 от КТ. Счита, че извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 143,
ал. 2 от КТ е доказано по безспорен и категоричен начин, извършено е виновно от
сочения за нарушител и е обявено за наказуемо с административно наказание
„имуществена санкция“ по реда и условията на чл. 414, ал. 1 от КТ. С оглед
изложеното, моли касационната инстанция да постанови решение, с което да остави
в сила Решение № 72 от 03.07.2023 г. по АНД № 20231610200062/2023 г. по описа
на Районен съд – Берковица, като правилно, обосновано и законосъобразно. В
с.з., редовно призован, ответникът не се изпраща процесуален представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано
заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Берковица
правилно и законосъобразно. Издаденото НП отговаря изцяло на изискванията на
закона. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на наказаното лице. Решението на районния съд е обосновано и
мотивирано, като предлага да бъде потвърдено.
Административен съд –
Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения с
чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок. Съобщение за изготвяне на Решение №
72/03.07.2023 г. по АНД 20231610200062/2023 г. по описа на Районен съд –
Берковица е получено от касатора на 10.07.2023 г., а
касационната жалба видно от поставено пощенско клеймо е изпратена на 24.07.2023
г. Подадена е от надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане по
същество.
С обжалваното съдебно решение въззивният съд потвърждава
Наказателно постановление № 12-2300009/15.02.2023 г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Монтана, с което на „В*** С*** “ ЕООД, ЕИК * , със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Ц*** шосе“ № 141,
представлявано от управителя И*** Б*** А*** , в качеството му на работодател е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 416, ал. 5
във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ за констатирано нарушение на чл. 143, ал. 2
от КТ във връзка с чл. 9а, ал. 3 от Наредба за работното време, почивките и
отпуските. Съдът възприема фактическата обстановка относно констатираното при извършената
проверка на място на 08.11.2022 г. по спазване на трудовото законодателство в обект
на охрана на Изравнител – Петрохан, находящ се в с.
Бързия, обект на „В*** С*** “ ЕООД – София, като по същата няма спор. Изложената
фактическа обстановка въззивният съд приема за установена,
въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство, както и свидетелските показания на
М*** К*** П*** и П*** С*** А*** , които кредитира изцяло, като непротиворечиви,
логични и в съответствие с писмените доказателства по делото. Приема, че не се
спори, че е извършена проверка на място на 08.11.2022 г., като е съставен и
протокол, с който са дадени предписания по спазване на трудовото
законодателство за нарушения по чл. 143, ал. 2 от КТ. Приема също, че не се
спори, че срокът на предписанието е изтекъл на 23.01.2023 г., както и че дружеството
тогава не е наказана за извършено нарушение. Следователно според районния съд
АУАН и НП са законосъобразни. Работодателят не е изпълнил предписанието дадено
му от ИТ. Извършеното нарушение на чл. 143, ал. 2 от КТ във връзка с чл. 9а,
ал. 3 от Наредба за работното време, почивките и отпуските сочи на неизпълнение
на предписание по смисъла на чл. 414, ал. 1 от КТ, като административнонаказаното
дружество не оспорва описаното в КП и АУАН. АУАН и НП въззивният
съд приема, че са издадени при спазване изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
и няма допуснати съществени процесуални нарушения или нарушения на материалния
закон. Предвид това районният съд намира, че описаното деяние в съставения
против дружество акт съдържа всички обективни и субективни признаци на
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява както от
субективна, така и от обективна страна състав на административно нарушение, за което
дружеството основателно е било санкционирано. Районният съд приема, че при
определяне размера на наказанието наказващият орган е наложил имуществена
санкция около минимума предвиден в закона, а именно имуществена санкция в
размер от 2000 лева. Развива мотиви, че не може да се обсъжда и възможност за
приложение на чл. 415в от КТ като санкционна норма, съобразно текста на който
може да се прилага за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след
установяването му, по реда предвиден в този кодекс и от което не са произтекли
вредни последици за работниците. Въззивният съд
намира, че за да се приложи тази разпоредба е необходимо да са налице
кумулативно тези предпоставки. В конкретния случай съдът е приел, че
нарушението за което е наказано дружеството – работодател не може да се приеме
за „маловажно нарушение“. Трудът от работниците е вече бил престаран, без да са
изпълнени предписанията. Първоинстанционният съд
намира за неоснователни доводите, че се касае за маловажен случай предвид
обстоятелството, че от нарушението не са настъпили никакви вреди и материални
щети. В случая се касае за формално нарушение, за осъществяването на
фактическия състав на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат, поради което приема, че не се касае
за маловажно нарушение.
Предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон,
респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.
Настоящата инстанция намира, че решението е
валидно и допустимо, постановено при правилно
прилагане на закона. При разглеждане на делото от първата
инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът правилно е
установил фактическата обстановка и правилно е приложил материалният закон.
Изложените от него съображения изцяло се споделят от настоящия състав, към
мотивите на което решение този състав препраща, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК.
Относно
наведеното в касационната жалба, че АУАН № 12-2300009/24.01.2023 г., въз основа
на който е издадено оспореното НП, не е връчен в съответствие с нормата на чл.
43 от ЗАНН, като същият е изпратен по
пощата и е получен от неоправомощен представител на
дружеството, следователно връчването е ненадлежно, което обуславя отмяната на
АУАН, а заедно с това и тази на НП № 12-2300009/15.02.2023 г. поради
незаконосъобразност, настоящата касационна инстанция намира за неоснователно. Законосъобразно
е проведена процедура по съставяне на акта за установяване на административното
нарушение и издаване на наказателното постановление. Актът е съставен в
отсъствие на законния представител на „В*** С*** “ ЕООД или надлежно
упълномощен негов представител при спазване изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно посочената норма, когато нарушителят е известен, но
не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се
съставя и в негово отсъствие. Видно от представената административнонаказателната
преписка /л. 40 и 41 от въззивното дело/, на
дружеството, по адрес на седалище и управление, са изпратени две покани,
съответно изх. № 22098341/23.12.2022 г. и изх. № 23002408/13.01.2023 г., чрез „Български
пощи“, с което управителят му е поканен да се яви или да изпрати надлежно
упълномощен представител съответно на 09.01.2023 г. в 11:00 часа и на 23.01.2023
г. в 11:00 ч. в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана за съставяне и
връчване на 5 бр. АУАН, като е предупреден, че при виновно неявяване актът ще
бъде съставен в негово отсъствие и придвижен за предявяване и подпис по реда на
чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Поканите са получени на адреса на дружеството, видно от
Известия за доставка /обр. 243/. Както на първата
указана дата, така и на втората управителят на „В*** С*** “ ЕООД или
упълномощен от него представител не се е явил в Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр. Монтана. При тази безспорна фактическа установеност настоящата касационна инстанция
намира, че в случая е налице надлежно отправена покана - 2 бр., за съставянето
на акта за установяване на процесното нарушение и
същият е законосъобразно съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Фактът, че актът е съставен в отсъствието на законния
представител на „В*** С*** “ ЕООД или надлежно упълномощен негов представител
логически сочи на невъзможност за връчването му срещу подпис, т.е. налице са
били предпоставките за изпращане на акта по пощата с препоръчано писмо с
обратна разписка, както е разписано в чл. 416, ал. 3,
изр. 1, пр. 2 от КТ. В случая актът е връчен надлежно на дружеството
чрез „Български пощи“ ЕАД на 26.01.2023 г. в съответствие с разпоредбата на чл. 416, ал. 3,
изр. 1, пр. 2 от КТ. За пълнота следва да се отбележи, че дори и да
бе допуснато нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН при съставянето на акта, то не е от категорията на
съществените, водещи до отмяна на наказателното постановление, доколкото актът
е връчен по надлежния ред и дружеството е упражнило в срок правото си на
възражение по същия, както и на жалба
срещу наказателното постановление.
Относно
възражението на касатора, че не е взет предвид
фактът, че по време на проверката не е представен окончателен график за
работата за месец ноември 2022 г. за обекта, а работен такъв, който подлежи на
корекции в рамките на текущия месец, както и, че окончателният график е
представен с подадената жалба срещу наказателното постановление, касационната
инстанция намира за ирелевантно на спора, респ.
неоснователно. Съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1
от КТ извънредният труд, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или съответния ръководител от
работника или служителя, извън установеното за него работно време, а съобразно
ал. 2 на същия текст извънредният труд е забранен. Изключенията са уредени в
разпоредбата на чл. 144 от КТ.
Съгласно разписаното в чл. 9а, ал. 3 от
НРВПО, поименните графици се изготвят така, че сборът от работните
часове по график на работника или служителя за периода, за който е установено
сумирано изчисляване, трябва да е равен на нормата на продължителност на
работното време, определен по чл. 9б от Наредбата. Установяването на работен
график за целия период на сумирано изчисляване и зададената норма за
продължителност на работното време, изчислена по НРВПО, имат за цел да не се
допуска полагането на извънреден труд и неговото предварително залагане в
графика. Графикът, с оглед текста на чл. 9а, ал. 2 от
НРВПО, е прогнозен и планов документ за часовете положен труд от
работника или служителя през установения период на отчитане и като такъв
подлежи на корекция, но промяната следва да съответства на законовите
изисквания. В тази връзка задължение на работодателя е да осигури организацията
на работния процес по начин, по който да не допуска предварително/изначално
планиране на извънреден труд за работниците и служителите. Представеният едва
пред въззивният съд „окончателен“ график, не се
отразява върху установената фактическа обстановка и извършено нарушение, което
не се свързва с правото по извършване на промяна във вече утвърден график, бил
той работен или окончателен.
Настоящият състав
намира, че наказващия орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН
и преди издаването на НП е извършил цялостна проверка на законосъобразността на
АУАН. Наложеното наказание е съобразено с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, същото е правилно определено, в законноустановеният
размер по чл. 414, ал. 1
от КТ и съобразено с целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН.
Въззивната инстанция е обсъдила приложимостта на
чл. 415в от КТ, като е развила правилни мотиви относно неприложимостта на
„маловажно нарушение“ в настоящото производство, с оглед значимостта на
засегнатите обществени отношения, а именно защита правата на работниците.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че решението на
районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
По
изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, троен състав на Административен съд -
Монтана
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от № 72 от 03.07.2023 г. по
АНД № 20231610200062/2023 г. по описа на Районен съд – Берковица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: