№179
гр. Поморие, 12.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Димитър Димитров
при участието на секретаря Йовка Тодорова, като разгледа
докладваното от районния съдия г.д.N 599 описа за
Производството е образувано по искова молба от А.М.С. *** против Българската държава, представлявана от министъра на финансите.
Исковата молба е уточнена с молба вх. № 4542/28.09.2018 г. (л.14 от делото).
Ищецът твърди, че с решение № 997/09.01.2009 г., по гр.дело № 197/2008 г. по описа на РС – Ямбол, е прекратен бракът му с Е. С., на която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата на страните Е. С., род. на *** г., Д. С., род. на същата дата и М. С., род. на *** г.
С решението ищецът бил осъден да заплаща месечна издръжка на всяко едно от децата в размер 80 лв.
Сочи, че с решение № 99/05.10.2009 г. по гр.дело № 38/2009 г. по описа на РС – Поморие, са изменени мерките относно упражняването на родителските права, постановени с горепосоченото решение, относно детето М. С., като упражняването на родителските права по отношение на него е предоставено на ищеца, а майката е осъдена да заплаща издръжка за детето в размер 80 лв., считано от влизане на решението в сила.
Твърди, че въз основа на решение № 997/09.01.2009 г., майката Е.Г.С. се е снабдила с изпълнителен лист за присъдените с решението издръжки и е образувала изпълнително дело № 3/2010 г. по описа на СИС при РС – Поморие.
Твърди, че имал уговорка с майката на децата да заплаща издръжка единствено в размер 80 лв., при компенсация на дължимата от него издръжка с тази, дължима от майката.
Заявява, че не е заплащал тази издръжка в размер 80
лв. за периода от
Възразява, че част от това вземане, за периода от 03.05.2013 г. до 03.05.2018 г. е погасено по давност, поради което дължи единствено издръжка в размер 4 800 лв.
Предявен е иск за установяване в отношенията на страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер 12 840 лв., представляваща част от сумата, предмет на изпълнение по изп.дело № 3/2010 г. по описа на СИС при РС – Поморие, за изплатени по реда на НОРИДПИ (НИДПИ (отм.)) издръжки за децата Е. А.С., Д. А.С. и М. А.С.. Претендират се от ищеца и разноските по делото.
Правното основание на предявения иск е чл.439, ал.1 ГПК, вр. счл.124, ал.1 ГПК.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от същата е връчен на ответника, който в срока по чл.131 ГПК, чрез пълномощник, е подал отговор (л.26-27), с който оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли съда като такъв да го отхвърли, евентуално да го уважи частично. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник (л.34) – адв.К.Я., които поддържа исковата молба.
Ответникът в съдебно заседание също се представлява от пълномощник (л.35-36) – юрк.А.И., който поддържа становището, застъпено в отговора на исковата молба.
За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от представения по делото препис от решение № 997/09.01.2009 г. (л.6-7), постановено по гр.дело № 197/2008 г. по описа на РС – Ямбол, че с последното е прекратен бракът между ищеца и Е.Г.С., ЕГН **********, като на същата е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата на страните Е. А.С., род. на *** г., Д. А.С., род. на същата дата и М. А.С., род. на *** г.
С решението ищецът е осъден да заплаща месечна издръжка на децата М.в размер 80 лв. за всяко едно от тях, считано от 01.03.2007 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.
Ищецът е осъден да заплаща и издръжка на детето М.също в размер 80 лв., считано от постановяване на решението – 09.01.2009 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.
По делото е представен препис от решение № 99/05.10.2009 г. (л.7-8), по гр.дело № 38/2009 г. по описа на РС – Поморие, с което са изменени мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето М. А.С., последните са предоставени на ищеца, а майката Е.Г.С. е осъдена да заплаща издръжка за детето в размер 80 лв., считано от влизане на решението в сила.
Не се спори също така, а и се установява от представеният по делото препис от писмо изх. № 270/14.06.2018 г. (л.11), по изп.дело № 3/2010 г. по описа на СИС при РС – Поморие, че последното е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по горепосоченото гр.дело № 197/2008 г. на РС – Ямбол, за присъдените с решението издръжки на децата.
С посоченото писмо ДСИ е поискал от община Поморие да посочи размера на сумата, изплащана на взискателката за издръжка на децата М., Д. С. и М.С. по реда на НОРИДПИ (НИДПИ (отм.)) – от съзадължено лице държавата, вместо задълженото по закон лице – ищеца.
С писмо изх. №11-01-100/15.06.2018 г.(л.9), на директор дирекция „БФСД” на община Поморие, ДСИ е уведомен, че към 31.12.2017 г. по реда на НОРИДПИ (НИДПИ (отм.)) платената издръжка за децата Е., Д. и М.С., е в размер 17 640 лв.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 719/18.06.2018 г. (л.10) ДСИ е поканил ищеца да заплати доброволно сумата от 17 640 лв.
По делото е приетото като доказателство неоспореното от страните заключение на вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло, като пълно, ясно и обосновано, съгласно което през периода от 11.02.2010 г. (датата на образуване на изп.дело № 3/2010 г.), до 31.12.2017 г. по реда на НОРИДПИ (НИДПИ (отм.)) – община Поморие е изплатила на децата Е. А.С. и Д. А.С., чрез взискателя Е.К., от името на съзадължено лице държавата, издръжка в общ размер 12 040 лв., по 6 020 лв. за всяко дете.
Съгласно заключението в горепосочения период издръжка не е плащана за детето М. А.С., тъй като родителските права са възложени на бащата-ищец.
Съгласно чл.152, ал.1 и ал.2 СК, държавата изплаща присъдената на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, като изплащането се дължи, когато по изпълнителното дело се установи, че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение.
Съгласно чл.152, ал.7 СК, държавата се смята за присъединен взискател за частното държавно вземане за платената от общината издръжка по образуваното изпълнително дело заедно със законната лихва.
Ищецът цели да установи недължимост на сумата от 12 840 лв., представляваща част от сумата 17 640 лв., предмет на изпълнение по изп.дело № 3/2010 г., последната съставляваща издръжката, изплащана на децата му по реда на НОРИДПИ (НИДПИ (отм.)) от държавата.
Като основание за недължимост сочи компенсация и давност.
В случая безспорно се установи, че държавата е изплащала присъдената на ненавършилите пълнолетие деца на ищеца Е. А.С. и Д. А.С., като общия размер на платената издръжка е 12 040 лв., за което частно държавно вземане ответникът е присъединен взискател по изп.дело № 3/2010 г.
Становището на ищеца, че не дължи заплатената от държавата издръжка за едно от децата, основано на твърдение за компенсация с насрещно вземане за издръжка не се споделя от съда.
Съгласно Решение № 11/ 23.01.1995 г. по гр. д. № 899/94 г., I г. о на ВС, компенсация между дължими суми за уравнение на дял с насрещно вземане на кредитора по уравнението е допустима само при идентичност на субектите при двете правоотношения.
Задължението за издръжка е в полза на децата и е вземане на децата, но даването на издръжка не е тяхно задължение, поради което компенсацията е недопустима.
Вземането на държавата, в установения по делото размер от 12 040 лв., не е погасено по давност.
То става изискуемо от момента на заплащане от държавата на дължимата от ищеца издръжка на основание чл.152, ал.6 ГПК – Решение № 867/ 27.10.2017 г. по в. гр. д. № 1074/2017 г. на ОС – Бургас и посочената в него съдебна практика.
В случая последните плащания от държавата за издръжка са извършени през
м.май на
Предвид изложеното претенцията на ищеца е основателна и като такава следва да се уважи до размера от 5 600 лв., представляващ разликата между сумата 17 640 лв., предмет на изпълнение по изп.дело № 3/2010 г. и установената по делото действително платена от държавата сума за издръжки в размер 12 040 лв.
В останалата му част, над уважения размер от 5 600 лв. до претендирания размер от 12 840 лв., искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора, с оглед направеното от ищеца искане, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат разноските на ищеца по делото в размер 793.27 лв., определен от съда съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, ищецът дължи на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съобразно отхвърлената част от иска и на основание чл.25, ал.1 от НЗПП, съдът определи в размер на 300 лв.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че ищецът А.М.С., ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адреса*** – адв.К.Я., НЕ ДЪЛЖИ на ответника Българската
държава, представлявана от министъра на финансите – присъединен по право взискател по изпълнително по изп.дело № 3/2010 г. по описа на СИС при РС – Поморие, сумата 5 600
лв. (пет хиляди и шестстотин лева), представляваща
част от сумата 17 640 лв., предмет на изпълнение по изп.дело
№ 3/2010 г. по описа на СИС при РС – Поморие, съставляваща платени по реда на
НОРИДПИ (НИДПИ (отм.)) от съзадълженото лице държавата,
вместо задълженото по закон лице – ищеца, издръжки за децата на ищеца Е. А.С.,
род. на *** г. и Д. А.С., като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част, над уважения размер от 5 600 лв., до
претендирания размер от 12 840 лв.
ОСЪЖДА Българската държава, представлявана от министъра на финансите, да заплати на А.М.С., ЕГН **********, със съдебен адреса*** – адв.К.Я., сума в размер 793.27 лв. (седемстотин деветдесет и три лева и двадесет и седем стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.М.С., ЕГН **********, със съдебен адреса*** – адв.К.Я., да заплати на Българската държава, представлявана от министъра на финансите, сума в размер 300 лв. (триста лева), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :