О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е № / 2022г.
Административен съд-гр.Варна, XXXIV състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември, през
две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
като разгледа адм.д.№ 1927/2021г. по описа на ВАдС , за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.242 ал.1 АПК.
Образувано
е по подадена от Н.А.Н. ЕГН ********** молба за отмяна на влязло в сила
Определение № 9917/07.11.2022г., постановено от ВАС на РБ по адм.д.10056/22г.
Към нея с вх.№ 16688/09.11.2022г. са подадени молби за освобождаване от
заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ. Приложена към тях е
единствено декларация, в която Н. декларира, че не е семеен; има 0 лв. трудови
доходи, както и от свободни професии и от наеми и хонорари; получил е 309 лв.
за м.септември 2022г., като „Други“, без да уточнява какви „ Други“, което
противоречи на предходното деклариране, че няма доходи от каквито и да е други
източници, освен пенсии и помощи; на 07.09.2022г. е получил 247 лв. пенсия от НОИ-Варна;
на 15.09.2022г. е получил 62 лв. – финансова подкрепа по чл.70 ал.2 от ЗХУ; за
м.октомври 2022г. е отбелязал „ Пропуснат срока за пенсията“; не притежава
недвижими имоти; притежава лек автомобил Рено Меган Сценик, който бил продаден
/ не уточнява кога и какви са доходите от продажбата/, но не бил прехвърлен в
КАТ, поради което се води на негово име.
По
допустимостта на молбата за отмяна на влезлия в сила съдебен акт и допустимостта
и основателността на молбите за предоставяне на правна помощ и освобождаване от
държавна такса, съдът приема следното:
Производството
е по чл.242 ал.1 от АПК.
Съобразно
чл.241, искането за отмяна на влезлия в сила акт трябва да отговаря на изискванията
на чл.212 и чл.213 АПК. За целта съдът първо следва да се произнесе по исканията
за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса.
С
Определение №4182/03.05.2022г., постановено по адм.д.№ 1857/2022г. от ВАС на РБ,
Н.Н. е освободен от заплащане на държавна такса до окончателното приключване на
делото. Същото е приключило окончателно с постановяването на Определение №
9917/07.11.2022г. Поради това, молбата за освобождаване от държавна такса е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.83,
ал.2 ГПК, приложима по силата на препращащата норма на чл.144 АПК, такси и разноски
не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат
достатъчно средства да ги заплатят. Като, при разглеждането на молбата за
освобождаване съдът взема предвид
доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено
с декларация, семейното положение, здравословното състояние, възрастта и
трудовата заетост. В случая от представените от Н.Н. доказателства
не може да се формира цялостна преценка
относно неговото материално състояние, въз основа на която да се направи извод,
че същият няма достатъчно средства да заплати държавната такса и разноски в
производството. За предпоставките, регламентирани в цитираната разпоредба, а
именно : доходите на лицето и неговото семейство, семейно положение,
здравословно състояние, и др., страната следва да представи съответните
доказателства, издадени от компетентните органи. Законът не предвижда
възможност тези обстоятелства да се установяват чрез представянето само на декларация.
Ищецът не е представил доказателства за установяване на тези факти, поради
което не може да се приеме, че същият няма достатъчно средства да заплати
държавната такса и разноските в производството. Според размера, визиран в закона,
тя е формирана в абсолютен минимум от 10 лв. и е съобразена с имущественото
състояние на гражданите. Съдът е
обвързан от посочените правни основания, предполагащи наличие в кумулация на
всички предпоставки, цитирани по-горе и
не разполага с основание да допуска изключение.
За да възприеме извод в
гореизложения смисъл, този състав е съобразил и не веднъж по делата на същия
ищец е цитирал практиката на Върховния касационен съд /Определение № 165/29.04.2021г.
на ВКС по ч.гр.д.№1205/2021г., IVг.о.
ГК; Определение № 62 от 10.05.2021 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1190/2021 г., I г. о., ГК; Определение № 119 от 31.03.2021
г. на ВКС по ч. гр. д. № 674/2021 г., III г. о., ГК/, според която по приложението
на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК тя е непротиворечива.
Категорично се налага извод, че в случаи, като този, съдът следва да укаже на
молителя по чл. 83, ал. 2 ГПК да представи
доказателства, установяващи твърдените от него и релевантни към искането
обстоятелства. Съгласно мотивите в посочените актове, ако няма представени
доказателства за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът указва на
молителя да стори това, като му предоставя и процесуална възможност да подкрепи
молбата си с необходимите доказателства. В изпълнение на задължението на съда,
произтичащо от служебното начало /чл. 7,
чл. 10
и чл.
101 ГПК/, преди формиране на извод дали страната разполага с достатъчно
средства за заплащане на дължимата държавна такса, и при констатация за неяснота
или противоречие между обстоятелствата, попадащи в обхвата на чл. 83, ал. 2, т. 1 - 7 ГПК, следва тази неяснота да се отстрани със съдействието на съда, вкл.
чрез даване на конкретни указания. Съдът не е разследващ орган и служебно не
може да проверява истинността на изложените в декларацията обстоятелства, още по-малко,
когато тя е попълнена частично.
Въпреки наличната, цитирана по
множество съдебни актове, константна практика на ВКС, по жалбите, касационните
жалби, исковите молби и други молби, възоснова на които са образувани съдебни
производства с подател Н.Н., Върховен административен съд възприема, че
подаването само на декларация, в която той декларира някакви обстоятелства, е
напълно достатъчно, за да извърши съдът преценка досежно предпоставките по
чл.83 ГПК. / Напр. Определение №647/25.01.2022г. по адм.д.№11771/2021г. по описа
на Върховен административен съд/.
Като съобрази последната практика на
ВАС на РБ по жалби и искови молби, подадени от същия жалбоподател, съдът
приема, че се констатират законовите предпоставки за освобождаване от заплащане
на държавна такса в размер от 30.00лв., изискуема съобр. чл.242а АПК. При това
положение искането не следва да бъде приподписвано от адвокат по арг.чл.242
ал.4 АПК.
По молбата за предоставяне на
правна помощ, съдът приема следното:
Искането за предоставяне на правна помощ е
неоснователно, тъй като не са налице предпоставките за назначаване на
процесуален представител по чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ. Настоящото
производство не е от рода на производствата по чл. 23, ал. 1 от Закона за
правната помощ, в които задължително се предвижда процесуално представителство.
Назначаването на процесуален представител в случая е по желание на жалбоподателя.
Макар в производството въз основа на представена декларация да е установено, че
той не разполага средства за заплащане на адвокат, съдът приема, че с оглед
принципа на служебното начало в административния процес и естеството на делото,
интересите на правосъдието не налагат назначаване на процесуален представител
(чл. 23, ал. 2 от ЗПП) и предоставянето на правна помощ не е оправдано от
гледна точка на ползата, която би донесла за жалбоподателя.
По останалите
предпоставки, съдът съобрази, че искането отговаря на изискванията на 237 ал. 1,
чл.238 ал.1, 240 ал.3, доколкото твърди, че подава искането за отмяна на
осн.чл.239 т.4 АПК.
Мотивиран
от изложените доводи, съдът
О П Р Е Д Е Л И : ОСВОБОЖДАВА Н.А.Н. от заплащането на
държавна такса в размер от 30.00лв. в производството по реда на чл.235 и сл АПК
за отмяна на влязло в сила Определение № 9917/07.11.2022г., постановено по
адм.д.№ 10056/2022г. по описа на ВАС на РБ до окончателното приключване на
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.А.Н.
за предоставяне на правна помощ по процесуалното представителство по адм.д.№ 1927/2021г.
ПРЕПИС от искането
за отмяна на влязло в сила Определение № 9917/07.11.2022г., постановено по
адм.д.№ 10056/2022г. по описа на ВАС на РБ да се връчи на Комисията за защита
на личните данни, която в срок от седем дни от връчването на преписа, може да
подаде възражение, на осн.чл.242 ал.3 АПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, с която е отказано предоставянето
на правна помощ, подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с
частна жалба в седемдневен срок от връчване на съобщението. В останалата част
определението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: