№ 17588
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110148769 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
С искова молба ищецът ********** е предявило против Ц. А. Д. обективно
кумулативно съединени искове, както следва: положителен установителен иск по реда на
чл.422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 3000лв.,
представляваща непогасена главница по сключен между ответника и ********** договор за
потребителски кредит № 177331 от 19.08.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК- 20.04.2023г., до окончателно изплащане на задължението, с
правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 176.53 лв.- договорна
лихва за периода от 20.08.2022 г. до 19.11.2022 г., с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 164.76 лв.- лихва за забава за периода от 20.09.2022 г. до 20.04.2023 г., за които
суми е издадена заповед № 12438 зза изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 20607/2023г. по описа на СРС, 27 състав, както и евентуален осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 3000лв., представляваща сума, с която ответникът се е обогатил без правно
основание, предадена от ищеца на ответника на 19.08.2022г. на каса на *******, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба– 31.08.2023г., до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че на 19.08.2022г. между страните е сключен договор за потребителски
кредит № 177331 при общи условия, по силата на който ********** предоставило на
ответника кредит в размер на 3000лв., който последният се задължил да върне на 3 броя
месечни погасителни вноски, дължими съобразно погасителен план към договора в срока за
погасяване на кредита – до 19.11.2022г., като заплати и уговорения в договора размер на
лихви и на договорна лихва. Посочва, че на 19.08.2022г. предоставил на ответника, който се
легитимирал с документ за самоличност, сумата по договора в размер на 3000лв. на каса на
*******, като за факта на получаване на сумата била съставена разписка за извършеното
плащане. Твърди, че ответникът не е извършил плащания по договора, като задължението
1
му станало изискуемо в пълен размер с оглед настъпил падеж на 20.11.2022 г. В условията
на евентуалност претендира за осъждане на ответника да заплати сумата от 3000лв. на
извъндоговорно основание при твърденията, че на 19.08.2022 г. сумата е била предадена на
ответника срещу представен документ за самоличност на каса на *******. Моли за
уважаване на исковете.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковата претенция. Оспорва по размер претендираните вземания за лихви. Твърди,
че е заявил искане за разсрочено погасяване на задълженията, като това обстоятелство не е
посочено от ищеца.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 20607/2023г. се установява, че въз основа на заявление от
20.04.2023г. е издадена заповед № 12438 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 30.04.2023г. по ч.гр.д. № 20607/2023г. по описа на СРС, 27 състав, с която е
разпоредено Ц. А. Д. да заплати на ****, сумите: 3000лв. главница по договор за кредит №
177331/19.08.2022г., ведно със законната лихва от 20.04.2023г. до изплащане на вземането,
сумата от 176.53лв. възнаградителна лихва за периода от 20.08.2022г. до 19.11.2022г., сумата
от 164.76лв. мораторна лихва за периода от 20.09.2022г. до 20.04.2023г., както и разноски в
размер на 66.83лв. за д.т. и 50лв. за юрк.в.
Приет по делото е Договор за потребителски кредит № 177331/19.08.2022г. между
страните с предмет 3000лв. потребителски кредит, срок за издължава 3м от превеждане на
сумата чрез ********, като погасяването е на три анюитетни месечни вноски съгласно
погасителен план, с договорена лихва 41% и посочен ГПР от 49.65%, като в раздел V е
договорена неустойка с обезщетителен характер, в случай че не се представи обезпечение
(поръчителство за пълния размер на кредита в срок от 3 работни дни от физическо лице-
поръчител, което да отговаря на описани в договора условия), която е в размер на 27.90лв.
плюс 0.310% от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0.310% от усвоения
размер за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен, като неустойката се заплаща
на падежа на всяка следваща вноска съгласно погасителния план. Приети са стандартен
европейски формуляр, общи условия, разписка за извършено плащане на сумата от 3000лв. с
наредител ищеца и получател ответника от дата 19.09.2022г. чрез ******** АД, както и
имейл кореспонденция между страните, с която ответникът успешно се регистрирал в сайта
на ищцовото дружество www.kinti.bg. През създадения профил кандидатствал за отпускане
на кредит в 3000 лева, което искане било одобрено и от ищцовото дружество. Приета е
Разписка № 0700016435508873 от 19.08.2022г. от ******** АД, с която на ответника е
предадена сумата от 3000лв. с основание Кредит № 177331 с наредител ищеца.
Прието е заключение по допусната ССчЕ, от което се установява усвояване на сумата
по декларираната от ответника банкова сметка, както и размерите на претендираните
главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва.
Софийският районен съд, 27 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира
за установено от правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже по
положителните установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК, наличието на
валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит № 177331 от
2
19.08.2022г., сключен между ********** и Ц. А. Д., и неговото съдържание; формата за
действителност по чл.10, ал.1 ЗПК по см. на §1, т. 10 ДР ЗКП, съответно спазване
изискванията на чл.5 ЗПФУР; предоставяне на заемната сума на ответника; размера на
уговорената договорна лихва; изпадането на ответника в забава по отношение на
задълженията му по договор за потребителски кредит 177331 от 19.08.2022г.; размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е разпределено да докаже плащане. По
евентуалния осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже е факта на плащане на процесната сума на ответника (безспорно). В
доказателствена тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаването
на сумата.
Съвкупно от приетите и неоспорени писмени доказателства съдът приема за доказано
от ищеца сключен договор за потребителски кредит с ответника по реда на ЗПФУР, по
силата на който ищецът е отпуснал, а ответника усвоил сумата от 3000лв. с договорен
падеж, който е настъпил. Съдът, при служебно извършената проверка за неравноправни
клаузи и за недействителност на договора като цяло, намира че същият е в противоречие с
императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В чл. 9 от договора е посочено, че ГПР е
49,65 % и се изчислявал съгласно ЗЗП. Нито в договора обаче, нито в приложимите общи
условия са посочени допусканията, при които е изчислен този процент. Видно от
приложение № 1 към договора за кредит се установява, че реалният размер на ГПР и общата
сума, дължима от потребителя, са многократно по-големи от предвиденото в договора,
защото в определения ГПР от 49,65 % е включена единствено договорната възнаградителна
лихва. Настоящият съдебен състав намира, че в посочения показател е следвало да бъде
включена и уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение. Обстоятелството, че
не е претендирана е ирелеватно. Същата е разход по кредита, и то значителен, който е
следвало да намери отражение в ГПР. В решение от 21.03.2024г. по С-714/22 на СЕС в т.2 се
приема, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
предвидени разходи, то е допустимо този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата недействителност да води единствено до връщане
от страна на потребителя на предоставената в заем главница. Следователно процесният
договор не отговаря на императивното изискване по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и
на основание чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, вкл. законна лихва. Ако тази недействителност
се установи в производство по предявен иск за неизпълнение на задълженията по същия,
съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен
договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и
в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита. Следователно, с оглед приетата недействителност на
процесния договор за потребителски кредит, съдът намира, че ответникът дължи връщане на
кредитора единствено чистата стойност на кредита, която е в размер на 3000 лева. В този
смисъл не настъпва процесуалната предпоставка за произнасяне по евентуално иск.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят пропорционално разноски на
уважената част от исковете, а именно: 524,04лв.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК положителен
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1
3
ЗПК, че Ц. А. Д., ЕГН: **********, **********, дължи на **********, ЕИК: ********,
***********, сумата от 3000лв. (три хиляди лева), представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № 177331 от 19.08.2022г., за която сума е издадена заповед № 12438 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.04.2023г. по ч.гр.д. № 20607/2023г.
по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за законната лихва от 20.04.2023г. до
изплащане на вземането, за сумата от 176.53лв. възнаградителна лихва за периода от
20.08.2022г. до 19.11.2022г., както и за сумата от 164.76лв. мораторна лихва за периода от
20.09.2022г. до 20.04.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц. А. Д., ЕГН: **********, **********, да
заплати на **********, ЕИК: ********, ***********, разноски по делото в общ размер на
524,04лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4