Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 58 27.01.2023 година
гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXII-ри административен
състав,
На седемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета
година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря Галина Драганова
като разгледа докладваното от
съдията Колева административно дело № 2136 по описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 39, ал.1 от Закона за защита на личните данни.
Образувано е по повод жалба на И.Х.А. ***, със
съдебен адрес:***, офис 210, чрез пълномощника адвокат Г.С. от БАК, против
отказ на Агенция по вписванията, обективиран в писмо с изх.№ 66-00-1002 от 07.10.2021г., с което е
оставено без уважение искане
с вх. Рег.№ 66-00-1002/24.09.2021 год. на И.Х.А. за заличаване на личните данни на жалбоподателя, съдържащи
се в публикувания учредителен акт по партидата на „Ф. Т.“ЕООД, ЕИК *********, раздел „Актуален учредителен акт“,
в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. С жалбата се иска отмяна на оспорения
административен акт и връщане преписката обратно на органа с
указания за заличаване личните данни на жалбоподателя, в качеството му на
едноличен собственик и управител на „Ф. Т.“ ЕООД, съдържащи се в публикувания
учредителен акт по партидата на дружеството. Сочи се незаконосъобразност, изразяваща се в противоречие с Регламент /ЕС/
2016/679 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 95/46/ЕО.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. С., който моли за отмяна на оспорения отказ като незаконосъобразен. Поддържа всички
аргументи, изложени по делото. Претендира присъждане на разноски за всички
инстанции.
Ответникът -Агенция по вписванията, не се
представлява в съдебно заседание. Депозира становище, като моли да бъде
постановено решение, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна,
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240лв.,
както и прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представя
административната преписка.
Настоящото дело е образувано след връщането му от Върховен административен
съд с Решение № 11477/13.12.2022 г. по адм. дело № 2077/2022 г., с което е
обезсилено Решение № 1796/16.11.2021 г., постановено по адм. дело № 2408/2021
г. по описа на Административен съд Бургас, поради участие на ненадлежна страна,
тъй като администратор на лични данни по смисъла на чл.4, §7 от ОРЗД е
Агенцията по вписванията.
Бургаският административен съд, като взе предвид събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Със
заявление вх. рег.№ 66-00-1002/24.09.2021 год. жалбоподателят И.Х.А., в качеството си на едноличен
собственик на капитала и управител на дружеството „Ф. Т.“ ЕООД, ЕИК ********** и като такъв субект на лични
данни, е сезирал Агенция по вписванията, Търговски
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), като е поискал личните му данни, съдържащи се в публикувания
учредителен акт на дружеството, да бъдат изтрити/заличени по начин, по който
той да не бъде идентифициран от трети лица. Посочил е, че тези лични данни
са публично достояние на неограничен кръг от хора, което създава опасност за личната
му неприкосновеност и възможност за трети недобросъвестни лица да използват
личните му данни за противозаконни цели,
както и че не е налице законово основание личните
данни на физическото лице
да бъдат обработвани от администратора
по този начин, чрез публикуването/обявяването
им до неограничен кръг от хора.
Заявено е също, че в случай, че бъде прието, че жалбоподателят е предоставил личните си данни на
основание чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, то той
оттегля съгласието си личните му данни
да бъдат обработвани чрез публикуването/обявяването им в дружествения договор
по партидата на „Ф. Т.“ЕООД, раздел „Актуален
учредителен акт“ до неограничен кръг от хора. Поискал е да бъде изрично писмено информиран за
изтриването/заличаването на личните му
данни на посочения в заявлението адрес за кореспонденция.
В отговор
на заявлението на жалбоподателя за изтриване на личните му данни е изготвен
оспореният отказ, обективиран в писмо изх. № 66-00-1002/07.10.2021 год. /л.30-л.31 от АД № №2408/2022г./, с което ответникът го е
уведомил за следното: дружеството „Ф. Т.“ЕООД
има качеството на администратор на лични данни по отношение на субектите, чиито
лични данни са посочени в заявените документи. В настоящия случай АВ е получила
личните данни на жалбоподателя от администратора на данни „Ф. Т.“ЕООД. Съгласно
чл.119 от ТЗ, за вписване на дружество в ТРРЮЛНЦ е необходимо представянето на
учредителен акт, който се обявява; съгласно чл.115, т.3 от ТЗ същият следва да
съдържа името, съответно – фирмата и ЕИК на съдружниците, т.е. при
представянето на препис от подлежащия на обявяване акт, в който личните данни,
освен тези, които се изискват по закон, са заличени, името на
съдружника/едноличния собственик на капитала, са лични данни, които се изискват
по закон. Оспореният административен акт е издаден на основание
чл. 14, т.2 от Наредба № 1 от
14.02.2007 год. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Наредба № 1) и на чл.5, б.“в“ от Общия регламент, като е уточнено, че
с тях е създадено задължение за администратора на лични данни – заявител в
регистърното производство, да входира за вписване акт със заличени лични данни,
освен тези, които се изискват по закон. В тази връзка жалбоподателят е уведомен, че е необходимо
в качеството си на заявител да представи в общото деловодство на АВ по рег.№
66-00-1002/2021 г. заверен препис на учредителния акт, обявен в ТРРЮЛНЦ, в
който личните данни освен тези, които се изискват по закон, са заличени.
Посоченото действие би позволило на свой ред АВ да ограничи достъпа до данните
на жалбоподателя в публичната част на регистъра.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок и от заинтересовано
лице, адресат на акта, с който са засегнати негови права и законни интереси,
като в съответствие с разпоредбата на чл. 39, ал.4 от ЗЗЛД и видно от писмо
вх.№ 10985/27.10.2021 г. на Комисията за защита на личните данни /л.37 от АД №
№2408/2022г./, пред нея няма висящо или приключило производство по същия спор.
Процесното оспорено писмо обективира отказ да бъде уважено искането на
жалбоподателя за изтриване на личните му данни, който отказ притежава белезите
на индивидуален административен акт.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Оспореният отказ е
постановен от компетентен административен орган –Агенция по вписванията,
съгласно правомощията й. Независимо че оспореното писмо не съдържа изцяло
реквизитите на чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото в същото са посочени органът,
който го издава, адресатът на акта, фактически и правни основания за
постановяването му, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с
означаване на длъжността му, както и обстоятелството, че по същество в писмото
е отказано поисканото изтриване/заличаване на лични данни, съдът намира, че при
постановяване на оспорения акт не са допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените такива, които да обосноват незаконосъобразност на
собствено основание. Оспореният акт,
представлява електронен документ, валидно подписан с валиден квалифициран
електронен подпис, изпълнителният директор на Агенцията по вписванията.
Агенцията по вписванията има качеството на
администратор на лични данни, както е посочила в процесното писмо и като такъв
ги обработва по смисъла на чл.4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679.
Искането, с което е сезирана АВ, следва да се
квалифицира като упражняване от страна на заявителя на правото му на изтриване
на лични данни, изрично регламентирано в чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679,
съгласно който: „Субектът на данни има правото да поиска от администратора
изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а
администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни,
когато е приложимо някое от посочените по-долу основания: a) личните данни
повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по
друг начин; б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се
основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или
член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването;
в) субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф
1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или
субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 2;
г) личните данни са били обработвани незаконосъобразно; д) личните данни трябва
да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или
правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора; е) личните
данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното
общество по член 8, параграф 1. Право
да отправи такова искане има всеки субект на данни, като физическо лице.
С постановеният
отказ жалбоподателят е уведомен, че е необходимо в качеството си на заявител да
представи в общото деловодство на АВ по рег.№ 66-00-1002/2021 г. заверен препис
на учредителния акт, обявен в ТРРЮЛНЦ, в който личните данни освен тези, които
се изискват по закон, са заличени.
Тук следва да се
направи разграничение между регистърното производство и
производството по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, които представляват
две отделни административни производства, протичащи при различни условия и ред. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ търговският
регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел е обща електронна
база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете,
обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци,
юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица
с нестопанска цел. Според ал. 2 на същия член обстоятелствата и актовете по ал.
1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4,
т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27
април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването
на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на
Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от
4 май 2016 г.), с изключение на информацията, за която със закон се изисква да
бъде обявена. Законът посочва подлежащите на вписване обстоятелства (чл. 4),
подлежащите на обявяване актове (чл. 5), задължението за заявяване и
представяне (чл. 6). В чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ е регламентиран редът за вписване,
заличаване и обявяване. Законът не съдържа регламентация на случаите, в които
физически лица поискат да упражнят правата си по чл. 17 от ОРЗЛД и това е логично, тъй
като той съдържа уредбата на вписване, обявяване и заличаване на обстоятелства
и актове за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридически лица с
нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел.
Упражняване на правата на субекта на данни и задълженията на администраторите в
тази връзка, са уредени в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и в
Регламент (ЕС) 2016/679. В оспореното писмо, обективиращо отказ за заличаване на
лични данни на физическо лице, органът се е позовал на уредбата, съдържаща се в
ЗТРРЮЛНЦ, с каквото искане той не е бил сезиран. Администраторът на лични
данни, каквато в случая е АВ, не е изпълнил задължението си по чл. 12 от ОРЗЛД да се произнесе по подаденото
заявление. Доводите, изложени в отказа, се базират на
правомощията на АВ в регистърното производство, но тя не е била сезирана със заявление по
този ред, за да се позовава на него. Сезирана е с искане на субект на данни за
изтриване на свързаните с него лични данни по реда на ОРЗД, като в случая е без
значение, че това лице е едновременно едноличен собственик на капитала и
управител на „Ф. Т.“ЕООД. В случай, че АВ, като
администратор на лични данни е считала, че заявлението, с което е била сезирана, не е отговаряло на
изискванията на чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, е имала възможност по общите
правила на АПК да поиска уточнение от заявителя. В оспореното писмо липсват
каквито и да е факти, относими към заявлението, с което е била сезирана АВ.
Същото няма и необходимото съдържание на произнасяне на администратор на лични
данни по реда на чл. 12, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 по постъпилото
до него заявление по чл. 17 от същия регламент.
Безспорно
в случая Агенция по вписванията, при упражняване на дейността си по чл. 3, ал.
1 от ЗТРРЮЛНЦ, действа в качеството на администратор на лични данни по смисъла
на чл.4, подт.7 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета
и като такъв ги обработва. От друга страна, в нормата на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ е указано, че обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без
информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент
(ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно
защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и
относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО
(Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), с
изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.
Неправилно Агенцията
по вписванията е приела, че заявената от жалбоподателя претенция за
изтриване/заличаване на личните му данни от обявения в регистъра учредителен
акт може да бъде удовлетворена единствено по реда на самото регистърно
производство, уредено в ЗТРРЮЛНЦ, посредством представяне на нов екземпляр от
подлежащия на обявяване акт, в който личните данни, които не се изискват по
закон, са заличени. В случая са приложими правилата предвидените в чл. 15-22 от
Регламент (ЕС) 2016/679, касаещи реализиране на конкретни права от субектите на
данни, част от които е и правото на изтриване по смисъла на чл. 17 от
Регламента. Заявлението, с което е била сезирана Агенцията по вписванията, е
подадено от жалбоподателя А. не като едноличен собственик на капитала и
управител на „Ф. Т.“ЕООД, а в лично качество, като субект на данни, който
счита, че са налице обстоятелствата по чл. 17, параграф 1, б. „г“, алтернативно
– б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679. Като му е указал реда по ЗТРРЮЛНЦ и го е
препратил към подаване на нов заверен препис от дружествен договор, в което
личните данни, незадължителни по закон, следва да са заличени,
административният орган на практика е постановил отговор, с който е оставил без
уважение е искане с правно основание по чл. 17, параграф 1, б. „г“ и б. „б“ от
Регламент (ЕС) 2016/679.
Съгласно
разпоредбата на чл. 115, т. 3, във вр. с чл. 114, ал. 3 от ТЗ, учредителния акт
следва да съдържа и името, съответно фирмата и единния идентификационен код на
едноличния собственик на капитала. В настоящия случай едноличният собственик на
капитала е физическо лице, поради което и в съответствие с цитираните норми, в
учредителния акт като задължителен реквизит е въведено само името на лицето. С
оглед на това и предвид цитираната вече разпоредба на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ,
като законово изискуем реквизит на учредителния акт, подлежащ на обявяване, е
само името на едноличния собственик на капитала.
В разпоредбите на чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 19
– чл. 21 от Наредба № 1 са указани редът и обстоятелствата, подлежащи на
вписване по отношение на дружествата с ограничена отговорност, в т.ч. и
едноличните такива. Съгласно чл. 13, ал. 6, изр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, заявителят
представя и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския
регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са
заличени, а съгласно ал. 9 от същата правна норма, когато в заявлението или в
приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по
закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното
обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях.
Настоящият
съдебен състав счита, че така въведената в чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ законова
презумпция противоречи на разпоредбите на чл. 4, т. 11 и чл. 6, т. 1, б. „а“ от
Регламент (ЕС) 2016/679. В нормата на чл. 4, т. 11 от Регламента е дадено
легално определение на понятието „съгласие на субекта на данните“, което
означава всяко свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено
указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно
потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични
данни да бъдат обработени. Анализът на така даденото определение обосновава
извод, че съгласието на субекта на данните не може и не следва да бъде
презумирано, какъвто смисъл е вложен в нормата на чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ.
Нещо повече, по мнение на съда нормата на чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ поставя в
невъзможност администратора на лични данни – в случая Агенцията по вписванията,
да изпълни задължението си, вменено с разпоредбата на чл. 7, т. 1 от
Регламента, съгласно която, когато обработването се извършва въз основа на
съгласие, администраторът трябва да е в състояние да докаже, че субектът на
данни е дал съгласие за обработване на личните му данни. С оглед на това и
предвид обстоятелството, че подлежащият на вписване акт в повечето случаи се
подава от трето лице, носителят на данни обективно е поставен в невъзможност да
изрази конкретно, информирано и недвусмислено волята си, посредством изявление
или действие. Съобразявайки посочените обстоятелства, представянето на
учредителния акт за обявяване, без заверен препис от същия със заличени данни,
не може да бъде прието като ясно потвърждаващо действие, което изразява
съгласието на определено лице свързаните с него лични данни да бъдат
обработени, каквото съдържание е въведено с цитираното определение на чл. 4, т.
11 от Регламента, което в случая следва да намери пряко приложение и да
дерогира нормата на чл.13, ал.9 ЗТРРЮЛНЦ, в съответствие с чл.5, ал.4 от Конституцията на Р България.
Освен
това, разпоредбите на чл. 7, т. 3, пр. 1 и чл. 17, т. 1, б. „б“, пр.1 от Регламента
указват възможността и правото на субекта на данни да оттегли съгласието си по
всяко време и да поиска от администратора
изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне.
Администраторът е задължен да ги изтрие без ненужно забавяне.
Предвид
горното, настоящият съдебен състав приема, че в настоящия случай не е налице
„съгласие на субекта на данните“ по смисъла на легалното определение, дадено в
Регламента, поради което и обработването на личните данни на жалбоподателя от страна
на администратора – Агенция по вписванията, не съставлява законосъобразност на
обработването по смисъла на чл. 6 от Регламента.
В
настоящият случай, жалбоподателят е подал нарочно заявление, с което изрично и
недвусмислено е заявил искане за изтриване/заличаване на личните му данни от
обявения учредителен акт. Нещо повече, именно в съответствие с чл. 7, т. 3, пр.
1 и чл. 17, т. 1, б. „б“, пр.1 от Регламента жалбоподателят е заявил, че в
случай, че бъде прието, че е предоставил личните си данни на основание чл. 13,
ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, че оттегля съгласието личните му данни да бъдат обработвани,
чрез публикуването/обявяването им в дружествения договор по партидата на „Ф. Т.“ЕООД,
раздел „Актуален учредителен акт“ до неограничен кръг от хора. Независимо от
така заявеното безпротиворечиво и категорично оттегляне на съгласие, ответникът
в нарушение на задълженията си по чл. 17, т. 1, б. „б“, пр.1 от Регламента да
изтрие без ненужно забавяне личните данни, е указал необходимостта от подаване
на нов заверен препис от дружествения договор, обявен В ТРРЮЛНЦ, в който
личните данни, освен тези, които се изискват по закон, бъдат заличени.
Така
даденото указание на първо място се явява неотносимо към заявеното искане,
доколкото указанието касае регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ, а не
производството по защита на личните данни, регламентирано в ЗЗЛД и в
Регламента. На следващо място, така даденото указание противоречи и на нормата
на чл. 17, т. 1, б. „б“, пр. 1 от Регламента, която въвежда задължение за
извършване на определени действия за администратора на данни, а не за субекта
на данни.
Предвид
горното и в съответствие с цитираните разпоредби на чл. 17, т. 1, б. „б“, пр. 1
от Регламента се обосновава извод, че жалбоподателят А., след като изрично е
оттеглил своето съгласие, е заявил искане за изтриване/заличаване на личните му
данни, обявяването на които не е изискуемо със закон. В този смисъл,
администраторът е бил задължен да изтрие без ненужно забавяне личните му данни.
Като не е изпълнил това свое задължение, администраторът на лични данни –
Агенция по вписванията, е постановил един незаконосъобразен акт.
Ето
защо, процесният отказ да се заличат личните данни на жалбоподателя по
партидата на „Ф. Т.“ЕООД, ЕИК ***********, раздел „Актуален учредителен акт“,
в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, следва да бъде отменен, като преписката следва да се
изпрати обратно на администратора на лични данни –
Агенцията по вписванията, за ново произнасяне по заявлението на И.Х.А. вх.
рег. № 66-00-1002/24.09.2021 г., в сроковете по чл.
12, ал. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27
април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните),
съобразно указанията на съда.
С
оглед изхода на спора и своевременно
направеното от жалбоподателя искане за
присъждане на разноски, на основание чл.143,
ал.1 АПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените по делото
разноски в размер на 510 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса по
жалбата и 500 лв. – договорен и заплатен адвокатски хонорар по адм.дело
№2408/2021г. , 500лв.- договорен и
заплатен адвокатски хонорар по адм.дело №2077/2022г. по описа на ВАС и 1000лв. договорен
и заплатен адвокатски хонорар по настоящото дело. Адвокатските възнаграждения
са определени в минимален размер, съгласно действащата редакция на чл.8, ал.3
от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения към разглеждането на
съответното дело,.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас, ХХІІ състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказ
на Агенция по вписванията, обективиран в писмо с изх.№ 66-00-1002 от 07.10.2021г., с което е
оставено без уважение искане
с вх. Рег.№ 66-00-1002/24.09.2021 год. на И.Х.А. за заличаване на личните данни на жалбоподателя, съдържащи
се в публикувания учредителен акт по партидата на „Ф. Т.“ЕООД, ЕИК ***********, раздел „Актуален учредителен акт“,
в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
ИЗПРАЩА преписката на
администратора на лични данни – Агенцията по вписванията, за ново произнасяне
по заявлението на И.Х.А. вх.
рег. № 66-00-1002/24.09.2021 г., в сроковете по чл.
12, ал. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27
април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните),
съобразно указанията на съда.
ОСЪЖДА Агенцията
по вписванията гр. София да
заплати на И.Х.А.
***, направените по делото разноски в размер на 2010 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен Административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: