Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд,
Първи тричленен състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 2016 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.285, ал.1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ вр. глава
ХІІІ от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на К.Т.Т., подадена чрез процесуалния му представител адв.К.Д.-ВАК
против Решение №368 от 25.03.2021 г. по адм.д. № 1218/2019г. по описа на Варненски
административен съд, с което е отхвърлен предявеният иск против Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“, гр. София, бул. „Генерал Столетов“ №21 за
присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на нечовешко и
нехуманно отношение, изразяващо се в умишлено поставяне в неблагоприятни
условия за изтърпяване на мярка „Задържане под стража“ без влязла в сила
присъда като непълнолетен, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ,
отопление, осветление и проветряване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за човешко общуване, недохранване и
изхранване с некачествена храна в период на подрастване, при нехигиенични
опасни за здравето условия и невъзможност да завърши образованието си; за
неимуществени вреди настъпили вследствие на нечовешко и нехуманно отношение,
изразяващо се във влошено здравословно състояние вследствие продължителния
престой в ареста и затвора с поставена диагноза: разстройство в адаптацията и в
състояние на неизвестност и безизходица за периода от 31.01.2018 г. до датата на подаване
на исковата молба– 03.05.2019 г., ведно с дължимата законова лихва от датата на
постъпване на настоящата искова молба в съда до изплащане на сумата, и е осъден
да заплати на ГД“ИН“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв., както и
против определение № 1891/28.07.2021г. по адм.д.№ 1218/19г. на Адм.съд-Варна, с
което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за
разноските.
В жалбата твърди, че решението
на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно, постановено при
нарушение както на процесуалния, така и на материалния закон, при допускане на
съществено нарушение на материалните норми и при неправилно тълкуване на
събраните и надлежно приобщени по делото доказателства. ВАдмС не е съобразил
факта, че ищеца е бил непълнолетен и при постановяване на решението не са
отчетени съществени релевантни обстоятелства. С Решение № 7 от 25.02.2021г. ВКС
на РБ, Трето ГО е отговорил на въпроса защо е от значение възрастта на ищеца. За
съда, а и за всички правозащитни органи, съществува задължение особено
внимателно и задълбочено да преценят обстоятелствата по делото, когато страна в
процеса е непълнолетно лице. Конкретно, в ЗИНЗС /чл. 186- чл.196 от ЗИНЗС/, в
Международните стандарти за третиране на лишените от свобода, в Европейските
правила за затворите, в КЗПЧОС се съдържат специални разпоредби за
непълнолетни, като за тях е предвиден специален режим. Съгласно чл. 190, ал.1 и
2 от ЗИНЗС ресоциализацията на непълнолетните лишени от свобода се провежда в
условия на максимално разширяване възможностите за контакт с външната среда
като цяло, с близки и лица, които им влияят положително, а на лишените от
свобода непълнолетни се осигурява най-малко два часа престой на открито.
Съгласно чл.386, ал.4 от НПК в случай на задържане, непълнолетните се
настаняват в подходящи помещения отделно от пълнолетните и осъжданите. В т.4 от
Постановление № 6 от 30.10.1975г., изм. с Постановление № 7 от 06.07.1978г.,
изрично е посочено, че когато обвиняемия е непълнолетно лице „важно значение“
има „бързината на разглеждане на делата“, като е посочено, че е „необходимо
съдилищата да вземат мерки“ за това. Съгласно т. 9 от същото Постановление-
основната цел при налагане на наказанията е да се съдейства за правилното
възпитание на непълнолетните. Предвид горното неправилно е прието в оспорения
акт за правилно настаняването на ищеца с пълнолетен осъждан за педофилия, тъй
като непълнолетната възраст е релевантен фактор, който следва да се съобразява
при преценката за обезщетяване и размера на обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Възрастта се третира като самостоятелно смекчаващо
обстоятелство дори в случаите, свързани с търсене на наказателна отговорност,
като задължително се съобразяват и психичните особености на лицето. Във всички
случаи следва да се отчита и спецификата на непълнолетната възраст предвид
настъпващите изменения в организма през пубертета. В случая първоинстанционният
съд само формално без аргументи е посочил възрастта сред релевантните
обстоятелства, поради което обжалваното решение е неправилно. Установено е, че
е нарушен материалния закон, тъй като ищеца е настанен в институция за
възрастни и в едно помещение с пълнолетни осъждани лица, което му се е отразило
изключително тежко. Не е спазено изискването да е настанен в подходящо
помещение, отделно от пълнолетните и осъждани лица, като от събраните
доказателства е установено, че е бил в помещение с други пълнолетни осъждани
лица, което следва да се съобрази като допълнително неблагоприятно
обстоятелство. Неправомерно е било задържането му в продължение от 31.01.2018г.
до 13.03.2019г. в институция за възрастни, в противоречие с Международните
стандарти за третиране на лишените от свобода. В случая, установените
неимуществени вреди са над обичайните. Този извод следва от представените
медицински удостоверения във връзка със здравословното му състояние след
освобождаването му, установяващи необходимост от консултация с психиатър,
терапия, работа с психолог, мисли за самоубийство и ред настъпили негативни
промени в начина му на живот. Жалбоподателят твърди и че неправилно е прието,
че от 01.02.2018г. до навършването на пълнолетие е бил настанен в ПДНМ при
Затвора Враца, тъй като и съгласно докладната записка от началника на сектор
„Арести“ в ОСИН -Варна е бил задържан в ареста в град Варна за период от
31.01.2018г. до 07.09.2018г. Съгласно същата докладна записка използването на
баня е само два пъти седмично и тя е обща за етажа или като непълнолетен е
нямал непрекъснато достъп до топла вода за задоволяване на хигиенните си нужди.
От същата записка е видно, че прозореца е отваряем, но не е посочен престой на
открито, като за целия престой там непълнолетния е бил лишен от възможността да
му се осигури най-малко два часа престой на открито, съгласно изискването на
чл.190, ал.2 от ЗИНЗС. Не е осигурена възможност за ресоциализация чрез
максимално разширяване на възможностите за контакт с външната среда. Не са
работили с него психолози и педагози. Нямал е условие за двигателна активност.
Първоинстанционният съд не е съобразил и наличие на връзка с настаняването му в
Арест Варна и невъзможността да завърши училище. След преместването му в ПДНМ
към затвора Враца - 2019г. е започнал отново 10 клас, но по различен план на
обучение, който след освобождаването му не му е позволил да продължи, а отново
е записал за трети път 10 клас. Съгласно служебна бележка от Директора на ВМГ
„Свети Николай Чудотворец“ е записан отново 10 клас за учебната 2019/2020г. и е
следвало да положи над 14 приравнителни изпити за 8 и 9 клас, тъй като
обучението е по друга образователна програма. Първоинстанционния съд не е взел
предвид конкретно установените неимуществени вреди, свързани с неговата
възраст, които сочат една по-висока степен на изживян стрес, включително и за
един последващ период от факта, че трета година въпреки желанието си не е могъл
да продължи образование. Отказът да продължи такова в Затвора- град Сливен се
дължи единствено и само на отдалечеността от семейството и дома му и
неблагоприятните чувства и емоции, които е изживявал с конвоирането от Затвора
-Враца до Затвора -Варна. Не е отчетен факта, че неблагоприятните условия и
преживявания, свързани с настаняването му, отрицателно са въздействали върху
цялостното му поведение и са оказали психологическо отражение и за в бъдеще. Твърди,
че от доказателствата по делото безспорно се установява бездействието на
администрацията на ПДНМ към Затвора-Враца, за това че са допуснали други
осъждани непълнолетни да му нанесат побой. Видно е, че другите арестанти са го
унижавали непрекъснато и са му нанасяли удари, вследствие на което още детската
му психика не е издържала и е направил опит да се самонарани. Неоснователно и
немотивирано първоинстанционният съд не е приел констациите обективирани в
доклад на НПМ при Омбудсмана на Република България. Омбудсманът е независимо
длъжностно лице, на което са възложени функции да контролира спазването на
законните права и интереси от органите на изпълнителната власт и от
длъжностните лица. Констатациите по извършените проверки, обективирани в
доклад, имат доказателствена сила на писмен документ. Твърди и че не е
съобразена практиката на ЕСПЧ, постановените множество осъдителни решения срещу
Република България по дела, касаещи оплаквания по чл.3 и чл.13 от КЗПЧОС поради
лошите условия, в които жалбоподателите са били задържани в различни места за
лишаване от свобода. Жалбоподателят твърди и че съдът е следвало да извърши
анализ съвкупно на всички неблагоприятни условия, които е претърпял и по какъв
начин са се отразили върху психическото и физическото му състояние, съответно
каква вреда са му нанесли. Не е спорно между страните, че през периода
31.01.2018 до 09.10.2019 г. ищецът е бил с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ и е бил настаняван с прекъсване от два дни за периода от 17.12.2018г.
до 19.12.2018г. в посочените места за лишаване от свобода. Съдът е изследвал
нарушенията поотделно, но не е направен съвкупен анализ. Следвало е да се
установи съвкупно сочените нарушения на администрацията каква вреда са нанесли
на ищеца, каквато е и непротиворечивата съдебна практика. Допуснатото нарушение
е основание за отмяна на оспореното решение. Твърди и че неправилно е осъден да
заплати на ГДИН направените в производството разноски за юрисконсулско възнаграждение,
тъй като независимо от изхода на спора, разноски в полза на ответника не следва
да се присъждат. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено
друго такова, с което да бъде осъден ответникът да му заплати претендираното
обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 50000 лева, ведно с
дължимата лихва от датата на подаване на ИМ до изплащане на сумата.
Ответната
страна Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител ю.к. С., в
писмено становище, счита жалбата за неоснователна, а решението на ВРС като правилно
и законосъобразно моли да бъде оставено в сила. Твърди, че не се установява
неизпълнение на вменено от закона задължение на ответника, което да ангажира
отговорността му, както и настъпили вреди на ищеца.
Представителят
на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна, решението на Районен съд –
Варна е правилно и законосъобразно, и следва да се остави в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството
пред Административен съд - Варна е образувано по искова молба, подадена от К.Т.Т.,
с която се претендира да бъде осъдена Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“, гр. София, бул. „Генерал Столетов“ №21 да заплати сумата от
50 000 лева, дължими като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, вследствие на нечовешко и нехуманно отношение, изразяващо се в умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка „Задържане под
стража“ без влязла в сила присъда като непълнолетен, изразяващи се в лишаване
от достатъчна жилищна площ, отопление, осветление и проветряване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за човешко
общуване, недохранване и изхранване с некачествена храна в период на
подрастване, при нехигиенични опасни за здравето условия и невъзможност да
завърши образованието си; за неимуществени вреди настъпили вследствие на
нечовешко и нехуманно отношение, изразяващо се във влошено здравословно
състояние вследствие продължителния престой в ареста и затвора с поставена
диагноза: Разстройство в адаптацията и в състояние на неизвестност и
безизходица за периода от 31.01.2018 г.
до датата на подаване на исковата молба, ведно с дължимата законова лихва от
датата на постъпване на исковата молба в съда до изплащане на сумата.
За да се
произнесе по спора Административният съд е установил от фактическа страна, че ищецът като
непълнолетен е бил задържан с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“
на 31.01.2018г. в ОС „Изпълнение на наказанията“ при сектор „Арести“ – Варна,
като за периода от 31.01.2018г. до момента, до който се простира претенцията –
03.05.2019 г. /датата на подаване на ИМ/ в различни периоди от време е пребивавал
в качеството си на задържан в Поправителен дом за непълнолетни младежи към
Затвора Враца и в Затвора – Варна. Престоя в ПДНМ към затвора – Враца било за
времето, за което лицето било непълнолетно – т.е. до 13.03.2019г. След
навършването на пълнолетие последният бил пренасочен към Затвора – Варна. Освен
това за времето след задържането, както и множество пъти след това, преди да
навърши пълнолетие, ищецът пребивавал за по няколко дни в Затвора – Варна,
което се налагало за участието му в действия по досъдебното производство и в
процеса по наказателното производство. Установено е, че по отношение на ищеца след
първоначалното му задържане за 72 часа с постановление от 31.01.2018г. е взета
МНО „Задържане под стража“, която да търпи в ОС „ИН“ Сектор Арести Варна, а
по-късно по силата на разпореждане на ВОП от 03.09.2018г. е бил приведен в ПДНМ
към Затвора Враца на 07.09.2018г. На 05.02.2019г. е бил конвоиран до Затвор –
Варна за участие в съдебно заседание, а след като е навършил пълнолетие е бил
преведен по документи в Затвора – Варна. Установено е и че в рамките на
производството по наказателното дело ищецът е бил настанен с определение на
съда за стационарно лечение в Първа психиатрична поликлиника – Варна за срок от
30 дни, считано от 11.02.2019 г., във връзка с назначената в същото съдебно
заседание съдебно-психиатрична експертиза, за да се установи какво било
психичното състояние на лицето, каква би била подходящата среда за неговото
лечение – дали домашна или в ПДНМ към Затвора Враца. От придружаващата исковата
молба медицинска документация е установено, че ищецът е имал негативни
психологични изживявания, свързани с престоя му в местата за задържане и
лишаване от свобода. Според медицинското удостоверение, издадено от ДКЦ „Света
Марина“ ЕООД – Варна е имал потиснато настроение, тревожност, безсъние,
безапетитие, като му е предписана терапия и направена препоръка за провеждането
ѝ в домашни условия.
Съгласно изготвена на
09.12.2018г. комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза непълнолетният
Т. е бил с повишена невротичност и депресивност, поставената диагноза била
„разстройство на адаптацията“, лицето имало страхови и тревожни очаквания във
връзка с воденото против него наказателно дело. С определение по НОХД
№1042/2018г. на ВОС е изготвена друга комплексна съдебно-психиатрична и
съдебно-психологична експертиза, чието заключение е, че по отношение на
освидетелствания не се регистрират прояви на душевна болест в тесния смисъл на
думата, лицето страда от неврастения, като симптомите могат да бъдат правилно
третирани и овладени в условията на ПДНМ към Затвора Враца.
От етапна епикриза от
05.12.2018г. и медицинска справка от 06.12.2018 г. от психиатър при затвора в
гр. Варна се установява, че ищецът се оплаква от страхове, притеснения,
кошмари, сърцебиене, тежест в гърдите, безсъние, за което му били изписани
медикаменти – неолаксан и еликсир на д-р Бах – страхове. По делото е представен
и документ Психологично удостоверение от психолог – вещо лице към ОС – Варна от
13.05.2020 г., който съдържа анализ на дадени от ищеца анамнестични данни
касаещи психологическото му състояние към момента на оформяне на документа, страхови
преживявания на ищеца, агресия, нарушен сън, социална изолация, злоупотреба с
медикаменти, прехранване. Установени са по делото данни за самонараняване на
ищеца по време на престоя му в ПДНМ към Затвора – Враца, както и че при престоя
му в ПДНМ към Затвора – Враца е бил жертва на сбиване инициирано от две други
лица, също непълнолетни обитатели на поправителния дом.
Въз основа на справка
от Началника на затвора гр. Враца е установено, че помещенията в Затвора Враца
са с площ от 16.72 кв.м. до 18.04 кв.м. на помещение, като в тях се държали по
максимум 4 лишени от свобода и за периода на престоя на ищеца там не е имало
случай на настанени повече лица в помещение. Всяко крило в затвора било с две
помещения, към които имало отделен санитарен възел, с постоянно течаща – топла
и студена вода, столова за хранене с хладилник, пералня, сушилня и преддверие.
Достъпът до баните бил постоянен и те били оборудвани с мивка, душ и моноблок.
Ежемесечно в ПДНМ Враца се раздавали сапун, прах за пране, четка и паста за
зъби, самобръсначка, тоалетна хартия и други санитарни материали. На
непълнолетните се осигурявал поне един час престой на открито. Всички
непълнолетни лишени от свобода били включени в учебна дейност до обяд, съобразно
учебния план на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Помещенията се проветрявали и
имало пряк достъп на слънчева светлина. Били осигурени средства за осветление и
отопление. Дезинфекция се извършвала по силата на договор с външен изпълнител 6
пъти годишно по график, а дератизация – 2 пъти годишно. Не е имало уведомяване
в ПДНМ за констатирано наличие на хлебарки, дървеници и други паразити. Въз
основа на писмо от началника на затвора Варна са установени битовите условия в
затвора Варна, като при привеждането му и след настаняването му за постоянно с
навършване на пълнолетие, ищецът е пребивавал в спални помещения №213 и №218 с
площ от по 21.35 кв. м., като при пребиваване в тях е имало различен брой лица,
но винаги при спазване на изискването за поне 4 кв.м. площ за всяко от
настанените лица. Още през 2017 г. бил извършен ремонт в затвора с цялостна
подмяна на ВиК системата и във всяка спалня имало санитарен възел с възможност
за ползване на тоалетна и баня без ограничения. На лицата в затвора ежемесечно
се давали по 2 бр. сапуни, извършвало се почистване чрез раздаване на заявени
количества материали от хигиенистите. Чаршафи, одеяла и други се перяли
периодично. Ежедневно лишените от свобода се извеждали за престой на открито по
график. Във всяко от помещенията имало достъп на дневна светлина, имало
възможност за проветряване и било осигурено изкуствено осветление. Извършвали
се дезинфекция и дератизация по график по договор с фирма. Съгласно докладна
записка на началника на сектор „Арести“ – ОС ИН Варна по време на престоя си
там ищецът е пребивавал в килии №11, №4 и №2, първата от които с площ от 17
кв.м., като ищецът пребивавал в нея с други три лица, в килия №4 с площ от 13
кв.м. пребивавал с други две лица, а в килия №2 с площ от 13 кв.м. пребивавал
сам. И в трите килии имало санитарен възел и течаща вода с възможност да бъдат
ползвани по всяко време. Банята в ареста била обща, ползвала се по график два
пъти седмично от всеки, а килиите били с отваряеми прозорци с достъп на чист
въздух, имало и климатична инсталация с въздуховоди до килиите, пръскано било против
паразити на всеки два месеца.
Съгласно доклад на
националния превантивен механизъм за извършена проверка в клиниката по
психиатрия към УМБАЛ „Света Марина“ Варна е констатирана „необоснована употреба на помощни средства /белезници
за крак/, тоест, фиксиране на крак към легло, а впоследствие и към тръба в
периода 11.02.2019г. – 19.02.2019г. с изключение на тъмната част на денонощието
на 16.02.2019г. в нарушение на чл.114 от ЗИНЗС … “, като доклада е
твърде обширен, но съдът е приел, че не съдържа други данни, които да могат да
се тълкуват като увреждащи здравето, честта и достойнството на ищеца.
Установено е от
показанията на разпитаните свидетели, че ищецът при пребиваването си в Затвора
Варна е бил настаняван в килия, която се заключва и била предназначена за буйни,
като там престоявал заключен заедно с лице лишено от свобода за педофилия, в
килията, в която били с Б. нямало
санитарен възел и за това ходели в бутилки, през целия ден килията била
отключена и имали достъп до тоалетна и течаща вода, заключвали я вечер, имали
право на по един час на ден на престой на открито, но К.Т. понякога не го
ползвал, в работно време имало достъп до медицинския състав на затвора –
психолог, медицинска сестра, лекар, а след затваряне в килията – вечерно време
е било достатъчно да се почука и идвал надзирател, на когото можело да се
обясни за какво става въпрос. Относно учебния процес на непълнолетния в ПДНМ
към Затвора – Враца задържаните и изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“
непълнолетни били включени в учебна дейност до обяд съобразно учебния план на
СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, а в затвора гр. Варна е установено, че там се
водел учебен процес за лица до начално ниво на образование, като с молба с вх.
№1276/05.04.2019г. ищецът е изявил желание да продължи обучението си за
завършване на 10 клас, но не желае това да става в друг град, а след като му било
разяснено как може да продължи образованието си през учебната 2019-2020г. е
попълнил декларация на 02.07.2019г., че не желае да продължи образованието си в
СУ „Аргира Жечкова“, гр. Сливен и желае да продължи образованието си в
индивидуална форма за учебната 2019-2020 г., за да не бъде превеждан в друг
град и е записан във Варненска морска гимназия „Свети Николай Чудотворец“ в
десети клас, при самостоятелна форма на обучение за учебната 2019/2020г.
Сезираният със спора
съд е приел в мотивите си, че в тежест на ищеца е да установи настъпването на
вреди от неимуществен характер, представляващи болки и
страдания, които да са в причинна връзка с бездействието на длъжностни лица, като в случая твърдяните от ищеца неимуществени вреди не са доказани. Съдът е приел, че по отношение на битовите
условия осигурявани от затворническата администрация не е установено по делото разминаване
с изискванията основани на наръчника за служители в пенитенциарните учреждения
и изготвен на основа на международните стандарти за третиране на лишените от
свобода, като и на трите места, в които е пребивавал ищеца е имал контакт със
затворническата администрация, получил е добро третиране, отговарящо на добрите
практики касаещи лишените от свобода, пребивавал е в помещения с брой съжители,
като всеки е имал полагащата му се площ от 4 кв.м., навсякъде на лицето е било осигурявана
възможността за разходка в рамките на поне час дневно, в помещенията, в които е
бил настаняван в рамките на деня, т.е. от сутринта до вечерта е имал свободен
достъп до тоалетна и течаща вода – както топла, така и студена, помещенията са
се проветрявали, осигурявани са на лишените от свобода средства за лична
хигиена, както и възможност редовно да се къпят, в местата за задържани и
изтърпяващи наказанието „лишаване от свобода“ се е извършвала редовна
дезинфекция и дератизация. За неустановени са приети твърденията в ИМ, че
лицето не е имало достъп до тоалетна, че е било държано при унизителни условия,
че в затворническата среда е имало дървеници, хлебарки, плъхове, че ищецът е
бил заключен постоянно и не е имал възможност да излиза. Относно твърдението,
че е бил малтретиран от други лица е установено едно сбиване, предизвикано от
други две непълнолетни лица, при което ищеца е понесъл телесни вреди с
характера на лека телесна повреда, но не е установена причинно-следствена
връзка с каквото и да е поведение на затворническата администрация – нейно
неправомерно действие или бездействие. Упражнен е необходимият своевременен
контрол.
Първоинстанционният
съд е приел и че относно влошаването на психологическото състояние на ищеца Т.
вследствие на престоя му в местата за задържани и изтърпяващи наказание
„лишаване от свобода“ не са ангажирани от страна на ищеца доказателства, които
да бъдат събрани в рамките на самия процес относно неговото психологическо
състояние и евентуалните психологически травми, които може да са настъпили за
него вследствие от престоя му в местата за изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“. Единствените данни относно психологическото му състояние са
назначените експертизи в рамките на наказателното производство имащи за цел да
установят дали същият има необходимост от по-специално третиране във връзка с
определяне на режима на предприетите против него мерки за неотклонение. Прието
е, че не са установени каквито и да са действия или бездействия от страна на
представителите на затворническата администрация насочени към предизвикване на
вреди в психиката на лицето. Данните дори от представените от ищеца експертни
заключения сочат, че действително същият е имал негативни психологически
преживявания, изразили се в невроза и разстройство на адаптацията, но са били
свързани с очакванията му по отношение на развитието на наказателното производство
и нетипичната среда, в която е попаднал, а не вследствие на третирането му от
затворническата администрация. Съдът е приел, че не е установено поради
действия или бездействия на затворническата администрация да са настъпили
вреди- т.е. не се установява и причинна връзка между каквото и да е
неправомерно поведение на затворническата администрация и претърпени от ищеца
неимуществени вреди. Не е установена и твърдяната връзка по отношение на извършеното
от ищеца самонараняване, като видно от доказателствата и при този инцидент, и
при инцидента с побоя над него ищецът е бил придружен до медицинско заведение,
извършен му е преглед, и в двата случая са направени рентгенови снимки и извършена
консултация с лекар. Прието е в оспореното решение, че на ищеца е дадена
възможност да продължи обучението си в средната степен на образование в
местата, където е пребивавал като задържан, както и че при настаняването му в в
УМБАЛ „Света Марина“ Варна не е установено да е налице каквото и да е действие
целящо до унижи или предизвика вреди у него. Предвид това, че не е доказано
нито едно от твърденията изложени в исковата молба, въз основа на които да се
приеме, че поведение на затворническата администрация – действие или
бездействие, е довело до претърпени от ищеца в производството неимуществени
вреди, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск.
Касационната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, настоящата инстанция
намира следното:
Обжалваното решение е неправилно, поради
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на
материалния закон и необоснованост.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба, с която е предявен иск против Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ за сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
вследствие на нечовешко и нехуманно отношение, изразяващо се в умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка „Задържане под
стража“ без влязла в сила присъда като непълнолетен, а именно: лишаване от
достатъчна жилищна площ, отопление, осветление и проветряване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за човешко
общуване, недохранване и изхранване с некачествена храна в период на
подрастване, при нехигиенични опасни за здравето условия и невъзможност да
завърши образованието си; за неимуществени вреди настъпили вследствие на
нечовешко и нехуманно отношение, изразяващо се във влошено здравословно
състояние от продължителния престой в ареста и затвора с поставена диагноза:
Разстройство в адаптацията и в състояние на неизвестност и безизходица за
периода от 31.01.2018 г. до предявяване
на иска, ведно с дължимата законова лихва от датата на постъпване на исковата
молба в съда до изплащане на сумата.
В
исковата молба се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди за
периода 31.01.2018г.- датата, на която е бил задържан до датата на предявяване на
исковата молба- 03.05.2019г. В хода на делото процесуалният представител на
ищеца е уточнил, че мярката на Т. е окончателно променена от „задържане под
стража“ от 08.10.2019г. и в с.з. на 16.10.2019г. е направила искане периода,
посочен в исковата молба да се счита от задържането на ищеца- 31.01.2019г. до
08.10.2019г., когато окончателно е изменена мярката му за неотклонение.
Съдът
е следвало да уточни исковата претенция, като се произнесе по направено
изменение на предявения иск с оглед определяне на срока, за който се
претендира, че са настъпили вреди.
Съдът
не е изяснил фактите по делото, заявени в исковата молба, като не е събрал и
исканите доказателства за установяването им. Видно от исковата молба, ищецът
твърди причинени вреди и вследствие недохранване и
изхранване с некачествена храна в период на подрастване, като в тази връзка е
направил доказателствени искания да бъде изискана годишна справка за храноден
за посочените места за процесния период на работещи/учащи и неработещи; справка
за период за доставка на хляб и месо и тяхното количество; справка за полагаем
грамаж хляб и месо на лишен от свобода за процесния период. По тези
доказателствени искания съдът не се е произнесъл и не е събрал исканите
доказателства. Не са събрани и исканите доказателства относно твърденията на
ищеца, че в нарушение на законовите изисквания и международни стандарти е бил
настанен в институция с пълнолетни осъдени лица, а именно да бъде изискана
справка относно това в ареста към затвора Варна, приемната на затвора Враца,
затвора Варна, ПДНМ при затвора Враца, с колко лица е бил настанен в спално
помещение, осъждани ли са лицата, с които е бил в едно помещение, пълнолетни ли
са били или непълнолетни. Тези доказателства са относими към твърденията в
исковата молба, че непълнолетните не следва да се настаняват в институция за
възрастни, а трябва да се държат отделно от осъдените, както и с оглед преценка
спазени ли са изискванията за минимална жилищна площ.
Съдът
не е разпределил и доказателствената тежест, като не е указал на страните
фактите и обстоятелствата, които следва да установяват. Не е изпълнил и
задължението по чл.171 ал.5 АПК да им указва, че за някои обстоятелства от
значение за делото не сочат доказателства.
Съдът
е приел, че в тежест на ищеца е доказването на настъпване на неимуществени
вреди, като не е съобразено, че съгласно чл.284 ал.5 ЗИНЗС настъпването на
неимуществените вреди се предполага до доказване на противното.
В
оспорения акт не са обсъдени всички твърдения на ищеца, както и всички
доказателства, събрани по делото. Не са обсъдени твърденията
му, че като
непълнолетен не са му осигурени условия при задържането му съобразно това обстоятелство.
Възрастта на ищеца е относимо обстоятелство, тъй като, както е посочил и самият
той в ИМ, както ЗИНЗС, така и Международните стандарти за третиране на лишените
от свобода, Европейските правила за затворите и КЗПЧОС съдържат специални
разпоредби за непълнолетни, като за тях е предвиден специален режим.
В
глава четиринадесета на ЗИНЗС се съдържат особени разпоредби за изпълнение на
наказанието лишаване от свобода по отношение на непълнолетните. Изпълнението на
мярката за неотклонение задържане под стража е уредено в част четвърта на
ЗИНЗС- чл.240 и сл. Съгласно чл.240 ЗИНЗС доколкото в тази глава не се
предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се
прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение
задържане под стража. Съгласно чл.186 ЗИНЗС изпълнението на наказанието
лишаване от свобода по отношение на непълнолетните има за цел преди всичко
превъзпитанието и подготовката им за живот на свобода. Непълнолетните с мярка
задържане под стража се изпращат в поправителен дом към съответния затвор-съгласно
чл.247 ал.2 ЗИНЗС. Съгласно чл.187 ал.2 ЗИНЗС постъпващите за първи път в
поправителния дом се настаняват отделно от останалите. Съгласно чл.246 ал.1 ЗИНЗС при разпределението обвиняемите и подсъдимите се настаняват отделно: непълнолетните
от пълнолетните- т.2, а съгласно ал.3 в затворите обвиняемите и подсъдимите се
настаняват в спални помещения отделно от осъдените. Същите изисквания въвеждат
и международните стандарти, на които се позовава ищецът.
Именно
с оглед специфичните изисквания по отношение на непълнолетните лишени от
свобода, включително с мярка за неотклонение „задържане под стража“, е относимо
в случая бил ли е ищецът настанен отделно от останалите при постъпването в
поправителния дом към затвора Враца, настанен ли е отделно от осъдени лица,
както и от пълнолетни за периода, в който е бил непълнолетен. С оглед
установяване на тези факти са и направените искания да бъдат задължени местата,
в които е бил настанен, да представят справки за тези обстоятелства.
Съгласно
разпоредбата на чл.284 ал.3 ЗИНЗС съдът задължава специализираните органи по
изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение
съдът може да приеме за доказани съответните факти. Съдът е изискал справки от
затвора Враца, затвора Варна и Арест Варна с кои лица е бил в една килия и
имало ли е осъдени сред тях, но не и относно били ли са пълнолетни, като не е
посочил и последиците от неизпълнението. Не са дадени и указания на ответника,
че негова е доказателствената тежест да установи, че е предоставил на ищеца по
време на престоя му в затвора Варна, ПДНМ към затвора Враца, Ареста Варна
условията, регламентирани в ЗИНЗС, ППЗИНЗС, международните стандарти при
изпълнението на мярката за неотклонение задържане под стража за процесния
период, включително минимална жилищна площ, достъп до тоалетна, достъп до
течаща вода, баня, хигиенни материали, престой на открито и т.н. Посочено е в
справката на началника на затвора Враца, че в отделните спални помещения се
спазва изискването за минимална жилищна площ на лишен от свобода, както и че
ежемесечно им се раздават консумативи- сапун, прах за пране, четка за зъби,
паста за зъби, самобръсначка, тоалетна хартия, както и санитарни материали за
почистване на помещенията-метла, кофа и моп и др., но не са представени
доказателства какво конкретно е било предоставено на ищеца за времето на
престоя му там. От затвора Варна е представена справка, че ищецът е пребивавал
в килии №213 и 218 с площ от по 21.35кв.м., като за периода броя л.св. е бил
различен, но се спазва изискването за минимум 4 кв.м. площ на всеки лишен от
свобода, както и че на л.св. срещу подпис се раздават сапуни, а на коридорните
отговорници- заявените почистващи и хигиенни материали, но не са представени
доказателства какво е било предоставено конкретно на ищеца. Съгласно справката
относно сектор Арести в ОСИН-Варна по време на задържането ищецът е бил
настанен за времето до 14.02.18г. с посочените в нея лица, за които не са
дадени данни били ли са осъждани или пълнолетни. Последното е относимо с оглед
преценка спазени ли са изискванията на чл.246 ЗИНЗС, съответно изискванията за
условията, които следва да бъдат осигурени за непълнолетен с наложена мярка за неотклонение
задържане под стража.
Съгласно
чл.190, ал.1 и 2 от ЗИНЗС ресоциализацията на непълнолетните лишени от свобода
се провежда в условия на максимално разширяване възможностите за контакт с
външната среда като цяло, с близки и лица, които им влияят положително, а на
лишените от свобода непълнолетни се осигурява най-малко два часа престой на
открито. Законодателят е предвидил на непълнолетните да бъдат осигурени повече
време за престой на открито, както и максимално разширяване възможностите за
контакт с външната среда като цяло. Съдът е приел за установено, че
затворническата администрация е осигурила на ищеца разходка в рамките на поне
един час дневно, но не е извел извод относно въведеното от закона изискване за
осигуряване най-малко два часа престой на открито.
Първоинстанционният
съд не е извършил и анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност. Съгласно чл.284 ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл.3, ал.2 съдът взема
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. Такъв анализ не е извършен. Дори когато всеки
отделен аспект от тези условия е в съответствие с националното законодателство,
техният кумулативен ефект може да бъде такъв, че да доведе до нечовешко или
унизително отношение по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ.
Здравословното
състояние на жалбоподателя, осигурена ли му е адекватна медицинска помощ и
образование, безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав,
съгласно утвърдените таблици, правомерно ли са употребени помощни средства-
вериги и пранги са обстоятелства, чието изясняване, обсъждане и анализиране е
задължение на съда, предвид наведените в исковата молба твърдения и
законодателната уредба, въвеждаща изисквания за условията за изпълнение на
мярката за неотклонение задържане под стража. Не са анализирани ограничаването
на свижданията и престоя на открито за периода, в който жалбоподателят е бил в
Психиатричната клиника. За уреждане на престоя му там е представена инструкция,
съгласно определение на съда, заповед на началника на затвора и правилата на
самата клиника, поради което е следвало да бъде извършен анализ доколко
ограниченията се дължат на поведение на служители на ответника по иска, или са
вследствие на реда и правилата на медицинското заведение и съответно
въздействието на това върху жалбоподателя в съвкупност с останалите условия, в
които е изтърпявал задържането.
Първоинстанционният
съд е приел, че единствените данни за психологическото състояние на ищеца са експертизите,
назначени в рамките на наказателното производство, но не е указал на ищеца, че
не сочи доказателства, че негативните психологически преживявания са вследствие
неправомерно поведение на затворническата администрация.
Съдът
е обсъдил и доклада на НПМ към Омбудсмана, както и констатираното, че спрямо
ищеца са употребени специални средства-белезници за крака, но е направил
изводите си въз основа на предположения, че най-вероятно медикаментите, които
са му изписани са медикаменти, които въздействат на психиката и е много
вероятно и към момента на престоя му в болницата да са били използвани от него.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не е
изпълнил задължението си за изясняване на фактическата обстановка по делото, като
не е уточнил предмета на делото /предвид направеното изменение на иска относно
периода, за който твърди, че е бил поставен в неблагоприятни условия/, не е събрал
искани и относими доказателства, не е извършил проверка спазени ли са
законовите изисквания при прилагане на мярката за неотклонение „задържане под
стража“ спрямо ищеца, на които се позовава в ИМ, включително и в период като
непълнолетен, не е разпределил доказателствената тежест между страните и не е
дал конкретни указания относно фактите и обстоятелствата, които всяка страна по
спора следва да доказва/ с оглед твърденията в исковата молба и писмения
отговор на ответника/, както и че за някои обстоятелства от значение за делото
не сочат доказателства, не е извършил анализ на събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, както и на кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които е изтърпявало задържането под стража.
Предвид
изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция, намира, че
решението следва да се отмени и делото да се върне на Адм.съд-Варна за
разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото, съдът да уточни периода, за който се твърди, че ищецът е бил поставен в
неблагоприятни условия, съответно предмета на делото, да събере относимите
към спора доказателства, поискани от страните, да даде конкретни указания за кои обстоятелства от значение за делото не сочат
доказателства, като разпредели и доказателствената тежест, както и да извърши
анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и вземе
предвид и кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало задържането под стража, съобразно указанията дадени по-горе.
Предвид
отмяната на решението следва да се отмени и определение №
1891/28.07.2021г. по адм.д.№ 1218/19г. на Адм.съд-Варна, с което е оставено без
уважение искането за изменение на решението в частта за разноските.
Водим от горното и на основание чл.221,
ал.2 АПК вр. чл.285 ЗИНЗС, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №368 от 25.03.2021 г. по адм.д. №
1218/2019г. по описа на Варненски административен съд.
ОТМЕНЯ определение
№ 1891/28.07.2021г. по
адм.д. № 1218/2019г. на Административен съд-Варна.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на съда съобразно дадените указания.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.