РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Белоградчик, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20211310100093 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – положителен
установителен иск за право на собственост върху недвижим имот.
Предявен е и насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК –
положителен установителен иск за право на собственост върху същия
недвижим имот.
В исковата молба, ищецът по първоначалния иск В. К. Т. твърди, че на
23.11.2002 г., той и съпругата му придобили в режим на съпружеска
имуществена общност правото на собственост върху УПИ Х, в кв. 12 с площ
2 106 кв.м., като в съседство до този имот се намират и процесния УПИ IX –
295 с площ 721 кв.м., УПИ XII – 340 и УПИ X – 342 в кв. 13, за които ищеца
сочи, че е обработвал, владял и стопанисвал. Твърди в исковата молба, че
продал УПИ Х в кв. 12, като в тази връзка е постановено Решение № 37 от
07.04.2016 г. на РС – Белоградчик, а останалите – съседни имоти отдал под
наем през 2017 г. на „Био Ангус Груп“ ООД. През 2003 г. ищеца сочи, че
изчистил обраслите с храсти, къпини и тръни съседни имоти, сред които и
1
процесния имот : УПИ IX – 295 с площ 721 кв.м., в кв. 13 по регулационния
план на с. Б., общ. Б., обл. В. – празен, незастроен. На следващата година го
заградил, заедно с още три съседни имота и ги засял с люцерна. В исковата
молба излага, че от този момент, до сега, в продължение на вече 17 години,
никой не му е оспорвал владението, като ищеца необезпокоявано е
обработвал имота през целия този период. Твърди, че е упражнявал
собственически права върху имота в пълен обем и никой не му е оспорил
владението – нито ответника, нито някой друг. През 2020 г. поискал да се
снабди с Нотариален акт за собственост по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, но
поради постъпило възражение от ответника В. Т. Н., подадено по
нотариалното производство, същото е спряно и на ищеца е указано да предяви
иск.
Поради това, ищецът моли, съда да приеме за установено по отношение
на ответника, че е изключителен собственик на основание давностно
владение на имот : УПИ IX – 295 с площ 721 кв.м., в кв. 13 по регулационния
план на с. Б., общ. Б., обл. В. – празен, незастроен, с административен адрес –
с. Б., общ. Б., обл. В., ул. „......................“ № ... при граници /съседи/: улица,
УПИ Х – 342 на С. Г., улица, УПИ VIII – 291 на „Био Ангус Груп“ ООД и
УПИ VII – 291 на „Био Ангус Груп“ ООД.
Ищецът В. К. Т. е представляван в процеса от адв. И.В. от АК – Видин.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
По искане на адвокатът – пълномощник на ищеца, по делото е
допусната и разпитана свидетелката Т. Д. С. от с. Б., общ. Б., обл. В.
По искане на ищцовата страна, е допусната и изслушана съдебно –
техническа експертиза. Заключението на вещото лице – геодезист, не е
оспорено от страните по делото и е приобщено към останалия доказателствен
материал.
Адвокатът – пълномощник на ищеца в съдебно заседание, поддържа
предявеният положителен установителен иск. В хода на устните състезания
пледира, съдът да уважи исковата им претенция. Подробни доводи са
изложени в представените по делото Писмени бележки.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от
ответника В. Т. Н.. Оспорва иска. Твърди, че съпругата на ищеца е била
призната за виновна по НОХД № 21/ 2012 г. на РС – Белоградчик, за това, че
2
съзнателно се е ползвала от неистински документ – договор за покупко –
продажба на недвижим имот – земя – частна държавна собственост по чл. 27,
ал. 6 ЗСПЗЗ № 31 от 23.11.2002 г. – престъпление по чл. 316, във вр. чл. 308,
ал. 2 НК, предмет на който договор е бил и процесния имот. Твърди се, че
имот УПИ Х в кв. 12 с площ 2 106 кв.м., не е придобит от ищеца и съпругата
му, тъй като договора е неистински документ и не е породил прехвърлително
действие. Отрича се, ищеца да е владял необезпокоявано процесния имот
УПИ IX – 295 с площ 721 кв.м. в кв. 13 по регулационния план на с. Б., общ.
Б., обл. В. – празен, незастроен, че не е установявал фактическа власт върху
имота и не го е стопанисвал, не е демонстрирал собственически права върху
имота. Заявява собственически права върху имота, като твърди че ПИ 47 по
предходния план на село Б., е записан по разписен лист на наследниците на Т.
А. Н., който през 1944 г. заедно със съпругата си Л. В. построяват жилищна
сграда, а останалата част от имота, в който сега попада и процесния, владеят
като помощно стопанство – плодова и зеленчукова градина. След смъртта на
родителите й, ответницата от 1997 г. упражнява фактическа власт върху
процесния имот, като го ползва за засаждане на зеленчуци, а част от имота е
засят с люцерна. Владението е било явно и непрекъснато от 1997 г., до преди
2 години, когато имота е заграден от наемателя „Био Ангус Груп“ ООД.
Ответницата е заплащала данъци за имота.
С отговора е предявен и насрещен иск като ищеца по него В. Т. Н.,
твърди, че тя е изключителен собственик на спорния имот. Сочи, че ПИ 47 по
предходния план на село Б., обл. В., е записан по разписен лист на
наследниците на Т. А. Н. /Н./, който през 1944 г. заедно със съпругата си Л. В.
построяват жилищна сграда, а останалата част от имота, в който по сега
действащия регулационен попада и процесния имот, владеят като помощно
стопанство – плодова и зеленчукова градина. След смъртта на родителите й
от 1997 г., ищцата по насрещния иск твърди, че упражнява фактическа власт
върху процесния имот, като го ползва за засаждане на зеленчуци, а част от
имота е засят с люцерна. Владението е било явно и непрекъснато от 1997 г.,
до преди 2 години, когато имота е заграден от наемателя „Био Ангус Груп“
ООД. Ответницата е заплащала данъци за имота. Демонстрирала е владение
върху имота много повече от 10 години.
В условията на евентуалност, ищцата по насрещния иск, основава
претенцията на основание давностно владение, упражнявано от самата нея –
3
че е владяла имота в продължение на повече от 10 години, осъществено след
смъртта на родителите й.
Ответницата по първоначалния иск и ищца по насрещния, е
представлявана от адв. И.Д. от АК – Видин.
В подкрепа на предявения насрещен иск са представени писмени
доказателства.
По искане на пълномощника на ищцата по насрещния иск, по делото е
допусната и разпитана свидетелката Ц. И. Й. от гр. Б., обл. В.
В хода на устните състезания, адвоката – пълномощник на ответниците
по първоначалния и ищци по насрещния иск, пледира, съда да отхвърли
първоначалния положителен установителен иск и да уважи насрещния иск –
като признае за установено по отношение на ответника по него В. К. Т., че
ищцата е собственик на: УПИ IX – 295 с площ 721 кв.м., в кв. 13 по
регулационния план на с. Б., общ. Б., обл. В. – празен, незастроен, с
административен адрес – с. Б., общ. Б., обл. В., ул. „.........................“ № ...
Претендират се разноски, съгласно представен списък на разноските.
Подборни съображения са изложени в представена по делото Писмена
защита.
Съдът, като прецени изложеното в исковата молба и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна :
Предвид правната квалификация на първоначално предявения иск и с
оглед изложените в исковата молба обстоятелства, които очертават предмета
на спора, съдът в изготвения по делото доклад по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК,
разпредели в тежест на доказване на ищеца по първоначалния иск следните
обстоятелства: че е владял процесния имот в продължение на 17 години /от
2003 г. до сега/, в това число – че е упражнявал фактическа власт върху имота
и че е манифестирал намерението си, че владее имота за себе си.
От своя страна, ищцата по предявения насрещен иск следваше да
докаже в процеса: че е владяла процесния имот от 1997 г. до преди две
години, в това число – че е упражнявал фактическа власт върху имота и че е
манифестирала намерението си, че владее имота за себе си; че е наследница
на Т. А. Н. /Н./ и Л. В. Н., както и с оглед заявената претенцията в условията
4
на евентуалност – че е собственик на имота на основание давностно владение,
в това число : че е владяла имота повече от 10 години, без някой да й оспорва
това владение.
За доказване на обстоятелствата изложени в Исковата молба, ищеца по
първоначалния иск В. К. Т. е поискал и съдът е допуснал до разпит един
свидетел – св. Т. Д. С. Същата в показанията си сочи, че постоянно живее в с.
Б., обл. В. от 2004 г. Твърди, че е управител на дружеството „Био Ангус Груп“
ООД, което по настоящем е наемател на спорния имот. Сочи, че от както
живее в селото – от 2004 г., до отдаването под наем на имота на
управляваното от нея търговско дружество през 2017 г., имот УПИ IX – 295 с
площ 721 кв.м., в кв. 13 по регулационния план на с. Б., общ. Б., обл. В., е
обработван и стопанисван от ищеца по първоначалния иск В.Т., като същия е
косял имота, пасял е коне в него, държал е селскостопанска техника на
мястото. Твърди в показанията си, че никой не я е уведомявал за каквито и да
било имуществени претенции спрямо имота, тъй като предвид контролно –
управленческите функции които упражнява в дружеството, би била
уведомена в случай, че е налице спор за процесния имот.
В противоположен смисъл са показанията на другия изслушан по
делото свидетел – този на ответницата по първоначалния и ищци по
насрещния иск – св. Ц. И. Й. Последната твърди, че притежава имот в село Б.,
който е съседен на спорното място, дели ги една мрежа. В показанията си
свидетелката сочи, че знае, че този имот е бил на родителите на ищцата по
насрещния иск В. Т. Н., а именно : Т. А. Н. и съпругата му Л. Твърди, че
родителите на В.Н., са обработвали мястото, като в него всяка година са
засаждали картофи и зеленчуци до смъртта им. Свидетелката Й. излага пред
съда, че след смъртта им, мястото е обработвано от В.Н., която всяка пролет е
засаждала имота и го е изоравала. Свидетелката излага в показанията си, че в
годините назад, В.Н. е намалявала площта, която обработва и засажда, тъй
като с напредването на възрастта й, не можела да го обработва. Твърди, че
сега никой не ползва имота, като В.Н. от известно време се е преместила да
живее в гр. Б., поради влошеното й здравословно състояние. Сочи, че познава
ищеца и съпругата му, но никога не ги е виждала да обработват имота,
предмет на спора.
Така, по делото са формирани две напълно противоположни групи
5
свидетелски показания на свидетелите на всяка една от страните в процеса.
Съдът, при детайлния анализ на гласните доказателства, събрани по
делото, приема, че не може да придаде по – голям интензитет на нито едни от
свидетелските показания, дадени в процеса от всяка една от свидетелките по
делото.
В настоящия случай и двете страни се позовават на напълно идентично
оригинерно придобивно основание, реализирано в тъждествен времеви
период досежно един и същи имот. Поради това спорът по делото следва да
бъде разрешен при взаимно съпоставяне на предпоставките по чл. 79, ал.1
ГПК спрямо двете страни.
В тази връзка, съдът приема, че свидетелските показания и на двете
групи свидетелски показания са с незначителна за процеса доказателствена
стойност.
Според правната доктрина, за да бъде доказано владение по смисъла на
чл. 79, ал. 1 ЗС, следва да се докажат по неоспорим начин двата основни
компонента от фактическия състав на владението, а именно – „корпусът” и
„анимус доминий”. Корпусът се изразява в материалните действия на
държане и ползване на вещта. Вещта следва да е подведена под фактическа
власт на дадено лице, за да се приеме, че е налице този елемент на
владението. Тази фактическа власт следва да е продължила повече от 10
години и същата да не е прекъсвала. Владението следва е осъществявано
явно, спокойно, непрекъснато, по един траен начин. Материалните действия
на държане, своене и ползване на вещта, следва да са такива, каквито би
извършил собственика й.
Следва да бъде установен и субективния елемент на владението -
„анимус доминий”, а именно намерението, съзнанието, че владелеца държи
имота за себе си, като свой собствен такъв. Действията следва да са такива, че
недвусмислено да е манифестирано намерението на държателя, че владее
имота за себе си и действията да са от такъв характер, че до достигнат до
съзнанието на всички заинтересовани лица.
Съдът приема, че свидетелските показания на двете изслушани в
процеса свидетелки – на всяка една от насрещните страни в процеса, не
доказаха по безспорен и категоричен начин реализирано владение по смисъла
на закона, реализирано от която и да е било от страните по делото.
6
Свидетелките установиха ползване на имота, но и не „владение“, годно
да направи която и да е от страните в процеса изключителен собственик на
спорния имот съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС. Показанията на свидетелките
установиха ползване на имота и от двете страни по делото, но не и
реализирани действия на своене, окупация, заграждане на имота, респективно
– придобиване правото на собственост върху спорния имот чрез изискуемите
действия, годни да направят надлежен собственик владелеца на имота.
Свидетелките установиха едно спорадично ползване на процесния УПИ
и от ищеца, и от ответницата по първоначалния иск – ищца по насрещния иск,
като косене, паша на животни, паркиране на селскостопанска техника,
засаждане на зеленчукова градина на различна площ от имота и през
различни периоди, но не и продължително, непрекъснато, трайно своене на
имота, манифестирано по начин, по който държателя да демонстрира, че свои
и държи имота за себе си.
Поради това, съдът намира, че нито една от страните в процеса не
доказа по безспорен начин твърденията си – съответно в Исковата молба и в
насрещния иск за правото на собственост върху спорното място.
От значение е и факта, че свидетелските показания и на двете
свидетелки на спорещите страни в процеса, са пристрастни.
Свидетелката Т. С. е управител на дружеството, което към настоящия
момент е наемател на спорния имот. Същата в това си качество и като
представител на ползвателя на имота, цели придобиване на правото на
собственост от наемодателя – ищеца по първоначалния иск, с което би
гарантирала надлежното ползване на същия от страна на представляваното от
нея дружество.
По отношение на другата свидетелка – тази на ответника по
първоначалния и ищец по насрещния иск – Ц. Й. се изнесоха данни, че има
висящо дело за обида, образувано срещу нея от един от съдружниците в
дружеството – наемател на имота „Био Ангус Груп“ ООД. Свидетелката Й.
сама потвърди този факт, както заяви, че е депозирала редица жалби и
сигнали до различни институции във връзка с дейността на дружеството.
Поради и дадените от същата показания, също следва да бъдат преценени
през призмата на заинтересоваността й от изхода на делото.
При тези мотиви, съдът приема, че нито една от страните по делото не
7
успя да проведе успешно доказване на предявения от нея положителен
установителен иск за правото на собственост върху имота на основание
давностно владение. Нито една от страните не доказа наличието на
фактическият състав на придобивната давност, установения обективен
елемент и субективен такъв на владението, годно да направи собственик
която и е да е от страните по делото надлежен собственик на спорното УПИ.
Предвид горните съображения, съдът приема, че и предявения
първоначален установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
правото на собственост върху процесния имот, и предявения насрещен
установителен иск за правото на собственост върху същия имот, са
неоснователни и недоказани и като такива, съдът ги отхвърля.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът отхвърля предявените първоначален и
насрещен искове, поради което нито една от страните не следва да заплати на
другата страна разноски по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. К. Т. от с. Б., общ. Б., обл. В., ул.
„.....................“ №..., с ЕГН ********** против В. Т. Н. от с. Б., общ. Б., обл.
В., ул. „...................“ № .., с ЕГН **********, положителен установителен иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК, че е изключителен собственик на: УПИ IX – 295 с
площ 721 кв.м., в кв. 13 по регулационния план на с. Б., общ. Б., обл. В. –
празен, незастроен, с административен адрес – с. Б., общ. Б., обл. В., ул.
„....................“ № ..., при граници /съседи/: улица, УПИ Х – 342 на С. Г.,
улица, УПИ VIII – 291 на „Био Ангус Груп“ ООД и УПИ VII – 291 на „Био
Ангус Груп“ ООД.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Т. Н. от с. Б., общ. Б., обл. В., ул.
„.................“ № ..., с ЕГН ********** против В. К. Т. от с. Б., общ. Б., обл. В.,
ул. „.......................“ № .., с ЕГН **********, насрещен положителен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че е собственик на : УПИ IX – 295 с
площ 721 кв.м., в кв. 13 по регулационния план на с. Б., общ. Б., обл. В. –
празен, незастроен, с административен адрес – с. Б., общ. Б., обл. В., ул.
8
„....................“ № .., при граници /съседи/: улица, УПИ Х – 342 на С. Г., улица,
УПИ VIII – 291 на „Био Ангус Груп“ ООД и УПИ VII – 291 на „Био Ангус
Груп“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
9