Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260138, 05.11.2020
година, град Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН
СЪД, ОСМИ СЪСТАВ
На девети
октомври две хиляди и двадесета година:
В публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Валентина
Войникова,
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА
ГРАЖДАНСКО
ДЕЛО № 283 по описа за 2020г. на РСТ,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288а,
ал.3 във вр.с чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./, чл. 559, ал. 3 във вр.
с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Постъпила е искова молба от „Гаранционен
фонд” гр.София, със съдебен адрес ***, кантора 3, чрез адв.К.В.,
с предявени искове по чл.288а, ал.3 във вр. с чл.288, ал.12 от КЗ(отм), сега
чл.559, ал.3 във вр. с чл.558, ал.7 от КЗ (нов) за заплащане на сумата от
2682.73лв.,(равностойността на 1371.66 евро) представляваща възстановено по
щета ГФ 120156/19.02.2015г. на Национално бюро на Германия обезщетение за
причинени имуществени вреди (повредена стена на сграда на Доброволна
противопожарна служба в Райнсбютел Германия) , вследствие настъпило ПТП на
25.08.2014г. по вина на ответника В.М.Г., в качеството му на шофьор на „МАН“ с
ДК№ ******, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.
Ищецът, твърди че е възстанови изплатеното от
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) на
Национално бюро на Германия (DEUTSCHES BURO) по щета ГФ N 120156/19.02.2015г. обезщетение за имуществени вреди общо в размер на
2682,73 лв. (1371,66 евро) за увредената при ПТП, настъпило на 25.08.2014г в
Райнсбютел, Германия стена на сграда-Доброволна противопожарна служба. Излага
съображения, че виновен за ПТП-то е ответникът В.М.Г., който управлявайки т.а.
„МАН“ с ДКН: E7I78KB, на 25.08.2014г. по
3-федерален път №156 в района на Райнсбютел при извършване на маневра обратен
завой в зоната на Доброволната противопожарна служба поврежда стената на
сградата и така причинява процесното ПТП с материални щети.
В нарушение на чл. 259, ал.1 от КЗ (отм.) сега чл. 483,
ал. 1 от КЗ ответникът управлява процесния автомобил без да има за него
сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност" към датата на
ПТП .
Твърди, че са поканили ответника да възстанови платеното
от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението си.
Поради това молят съда, да постанови решение с което да осъди ответника да им заплати
исковата сума от 2682,73 лв. (две хиляди шестстотин осемдесет и два лева и 73
ст.) равностойност на (1371,66 евро), представляваща възстановеното от
Гаранционен фонд на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи, платено по щета ГФ 120156/19.02.2015г на Националното бюро на
Германия обезщетение ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски. В
съдебно заседание процесуалният представител поддържа иска.
Ответникът В.М.Г. в срока по чл.131 от ГПК е депозирал
отговор с който счита иска за допустим но неоснователен.
Признава за безспорно, че ищецът
Гаранционният фонд е възстановил по щета изплатеното от НББАЗ на Националното
бюро на Република Германия обезщетение за имуществени вреди в размер на 2
682.73лв., както че към датата на ПТП - 25.08.2014г., влекач „MAN с ДКН Е 7178
КВ***, е собственост на „СВР ТРАНС" ЕООД е бил управляван от него. Твърди
че при настъпването на ПТП на посочената дата удара в стената на сградата на
Доброволната противопожарна служба която се поврежда при маневра обратен завой
е извършен с прикаченото към товарния автомобил полуремарке - с датски номер
собственост на спедиция, а не с влекача.
Излага съображения, че в практиката си
ВКС трайно приема, че ремаркетата и полуремаркетата се смятат за моторни
превозни средства за целите на задължителното застраховане, предвид тяхната
обществена опасност, включително и когато не са функционално зависими от
влекача, като хипотезите на ангажиране отговорността за обезщетение за вреди,
причинени от ремарке, са разграничени в чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 24
от 8.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса
за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства/действаща към датата на
процесното ПТП/. Съгласно ал. 2 на посочената Наредба, отговорността на
застрахователя за причинени вреди по застраховка "Гражданска
отговорност" на ремаркето може да бъде ангажирана, ако вредите са
причинени от ремаркето, когато то не е свързано с влекача, не е функционално
зависимо от него, не е било в движение или когато се е самозадвижило. Когато
вредите са причинени от ремаркето в композиция с влекача по време на движение,
обезщетението следва да се покрие от застрахователя по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" за влекача, тъй като причиняването на
вредите е в резултат на управлението на цялата композиция /В този смисъл
Определение № 4 от 3.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 527/2010 г., II т. о., ТК/.
В случая счита, че ищецът не въвежда фактически
твърдения, че на датата на процесното ПТП - 25.08.2014г., ответника е
управлявал цяла композиция, която се е състояла от влекач „MAN към който е било
прикачено полуремарке /конкретно индивидуализирано с per. номер и т.н./, и по
време на движението и управлението на тази композиция са били причинени вредите
на Доброволната противопожарна служба в района на Райнсбютел, доказването на
които обстоятелства в процес би обусловило ангажиране на отговорност за
обезщетение на вреди на делинквента.
Поради това, счита, че не носи
отговорност за репариране на причинените от процесното ПТП вреди и не дължи на
ищеца възстановяване на изплатеното от негова страна обезщетение по смисъла на
горецитираните разпоредби. Моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен.
Прави доказателствени искания. Претендира разноски. В съдебно заседание
процесуалният му представител моли съда да постанови решение, съобразно
събраните доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК, третото
лице-помагач „ШВР ТРАНС“ ЕООД гр.Благоевград не е взело становище по иска. В
съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна: По делото с исковата молба е приложен Протокол за Пътнотранспортно
произшествие от 26.08.2014г. 08:38 часа, съставен от полицейски участък Х.,
подписан от главен полицейски комисар. В него се съдържат данни за място,
време, причини и участник в ПТП, което е станало на 24.08.2014г. - понеделник в
22:27 часа. Протоколът е съставен в отсъствието на ответника, който не е
съобщил на полицейските органи веднага след процесното ПТП, а е съставен
сутринта на следващия ден, когато материалната щета е установена. Никъде в
документите по щетата събрани от Германското Бюро на основание на полицейските
документи, не се установяват данни Товарния автомобил да е бил съставен от
влекач и ремарке.
На основание на този протокол, централното Германско бюро
завежда щета с реф. № GF-14-793-D и с писмо от 21.11.2014г. е направено искане от НББАЗ
за уреждане на щетата, след като същата е заплатена от Бюрото, с оглед
представените фактури за строителен ремонт на сградата на пожарната.
Германското бюро на автомобилните застрахователи изпраща
на НББАЗ цялата документация по уреждане на щетата и заплащане на стойността на
ремонтните работи по увредената сграда- финансова информация и фактури за
вложените материали и труд за ремонтните работи по покрива на сградата на
Доброволната пожарна служба, с подробно описание на състоянието на покрива,
естеството на щетите по него, както и стойността на ремонта, към писмото е
приложен и платежен документ от 21.11.2014г. за извършено плащане към
Управление Бюсум-Веселбурен / управлението на пожарната служба /, в размер на
1086.67 евро. В писмото на Германското бюро от НББАЗ е изискана за плащане
сумата от 1324,16 евро, която включва освен заплатеното цена на ремонта на
увреденото имущество, такса от 200 евро и 37.49 евро адвокатско възнаграждение
по писмо от 23.10.2014г. на адвокат Инго X. Билщайн.
НББАЗ изплаща сумата от 1324,16 евро на Германското бюро
с банков превод от 21.01.2015г., съгласно платежно нареждане и дневно извлечение от банковата сметка на НББАЗ в
Уникредит Булбанк АД, след което с писмо изх.№ 1- 0633/16.02.2015г. на
основание чл.34 ал.3 от ПУДГФ /
Правилника за устройство на дейността на
Гаранционен фонд / изисква възстановяване на сумата по указана банкова сметка, ***,50
евро, или 73,32 лв. разходи по обработка на щетата от НББАЗ.
Гаранционен фонд образува щета № 120156/19.02.2015г. за
сумата от 2682,98лв. за нанесената материална щета, която сума е превел по
указаната от НББАЗ банкова сметка ***.03.2015г. Доказателство за извършеното
плащане е приложеното към исковата молба авизо за местен превод от Уникредит
Булбанк АД, като датата и номера на плащането са отразени с печат и върху
Доклада по образуваната щета.
Видно от справката от базата данни на Информационния
център към ГФот 19.02.2015г., към датата и часа на ПТП - 25.08.2014г. за
превозното средство причинило ПТП няма валидна застраховка, като причина за
това е невнесена поредна вноска по полица № 23114001234584. Същата е подадена
като прекратена на 14.08.2014г., когато е падежът на поредната вноска по
полицата.
До ответника е изпратена РЕГРЕСНА ПОКАНА
с обратна разписка ивх.№ ГФ-РП-292/05.08.2019г. в която на основание чл. 288, ал. 1 от КЗ/отм/
сега 557, ал.1 от КЗ в едномесечен срок от получаването на настоящата покана
следва да внесе сумата 2682.98 лева в
касата на Гаранционен фонд по указана
сметка.
Регресната покана не е получена от ответника с отбелязване, че е непотърсена.
Във връзка с направеното възражение от
ответника че товарния автомобил да е бил съставен от влекач и ремарке по делото е назначена съдебна автотехническа
експертиза.
От
заключението на същата се установява, че в документите съставени в Германия като фактически
обстоятелства е отбелязано: „Товарният автомобил искал да обърне в зоната на
Доброволната противопожарна служба и повредил стената на сградата.“ Отбелязан е и per. № ******, и марката „MAN“
на товарния
автомобил, както и данните, отнасящи се за водача, управлявал товарния
автомобил.
Както и в Полицейския протокол, не е налична информация, че към влекача е имало и товарно полуремарке, което е причинило уврежданията на стената
на сградата.
Ответникът не представи за наличие
на автомобилна композиция, нито номера на ремаркето и наличието на валидно
сключена застраховка за него.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства,
ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност и допринасящи за
изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск е с правно основание. с чл. 288а,
ал. 1/отм./ КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1,
т.2, б. „а „ от КЗ /отм./ Гаранционният фонд изплаща обезщетение за имуществени
или неимуществени вреди, причинени от водач, който няма застраховка "Гражданска
отговорност". В тази хипотеза, с оглед разпоредбата на чл. 288, ал.3 във
връзка с чл. 288, ал.12 от КЗ /отм/ ищецът Гаранционен фонд, който е изпълнил чужд дълг, разполага с регресен
иск против причинителя на вредата и може да се суброгира в правата на увредения
субект, доколкото се касае за виновно увреждащо поведение - действие или
бездействие на ответника и до размера на изплатеното обезщетение.
Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага
съществуването на деликтно правоотношение – чл. 45 от ЗЗД, за да възникне
валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените
от виновното му противоправно поведение имуществени или неимуществени вреди.
От представените
с исковата молба писмени доказателства с превод от немски език се установи, че на 25.08.2014г. е настъпило ПТП по вина на
ответника в Райнсбютел, Германия. Вследствие на ПТП-то са
нанесени материални щети на стената на сградата в която се помещава Доброволна
противопожарна служба.
С отговора на исковата молба ответникът не
е оспорил истинността на тези документи, а само прави възражение, че
уврежданията са причинени от влекача, който е собственост на третото лице
помагач.
Съгласно чл. 288,ал.1, т.2 б.”а’ КЗ. Гаранционен фонд изплаща обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество,
ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите". Съгласно чл. 258,ал.4, т.1 КЗ,
територията, на която обичайно се намира моторното превозно средство, е
територията на държавата, където е издаден регистрационният номер на моторното
превозно средство, независимо дали е постоянен или временен.
Видно от материалите по делото, товарният
автомобил, управляван от ответника има български регистрационни номера и
обичайното му местопребиваване е на наша територия. За обратното не са
направени каквито и да било възражения.
Съгласно чл. 288, ал. 12 от КЗ,
след изплащането на застрахователното обезщетение по чл. чл. 288,ал.1, т.2
б.”а’ КЗ за имуществени вреди, когато причинителят не е имал
задължителна застраховка Гражданска отговорност, Гаранционният фонд
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите
по ал. 8.
Този иск е регресен и принадлежи на
застрахователя, който е изплатил на увреденото лице застрахователно
обезщетение, като ответник по него е виновният причинител на вредите. По делото
са доказани всички необходими предпоставки, за да бъде уважен искът
изцяло. С представения протокол за ПТП се установява по категоричен и
убедителен начин, че виновен за ПТП, станало на 25.08.2014г., е
ответникът по делото, при което са причинени материални вреди, установени по
преписка "щета" на застрахователя, като водач на товарен
автомобил „МАН“ с ДКН ******. Същият е управлявал
МПС, без да има сключена застраховка Гражданска отговорност и
случаят е от вида на посочените в разпоредбата на чл. 288,ал.1, т. 2, б.а
КЗ.
За да бъде ангажирана отговорността на
ответника по посочената законова разпоредба, следва да се установят с
предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти. От една страна
трябва да се установи липса на сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", покриваща причинени от деликвента вреди при
управление на горепосоченото МПС. Последният факт е отрицателен и тъй като по
делото от страна на ответника, в чиято тежест е да стори това, не са ангажирани
доказателства за противоположния положителен факт (наличие на валидна за
периода, в който попада датата на процесното ПТП застраховка "Гражданска
отговорност"), съдът приема от фактическа страна за установена липсата на
валидна застраховка към датата на процесното ПТП. Същото се установява и от
предствената справка от информационния център към Гаранционен фонд,
от която е видно, че към датата н ПТП-то 25.08.2014г. за т.а. с ДК№ ****** няма
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, полица № 23114001234584
е подадена като прекратена на 14.08.2014г., поради „невнесена вноска“. С оглед
засилената социална функция на задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" и разширената застрахователна закрила, която тя предоставя с
Решение № 161/13.11.2012г по т.д. № 607/2011 на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено
по реда на чл. 290 ГПК, данните на Информационен
център имат официално оповестително действие и до доказване на противното
издадените въз основа на тях документи удостоверяват с обвързваща
доказателствена сила съществуването и прекратяването на договорите за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Изпълнението на
задължението по чл. 294,ал.1 КЗ гарантира известяването на третите лица, които
имат намерение да предявят иск за обезщетение срещу застрахователя, че
действието на задължителната застраховка "ГО" е прекратено към
определен момент, след който застрахователят не отговаря за причинените от
застрахования деликвент имуществени и неимуществени вреди. По силата на чл.
294,ал.4 КЗ застрахователят следва да предостави ежеседмично до втория работен
ден на следващата седмица справка за сключените и за прекратените
застрахователни договори към края на предходната седмица, включващи данни за
началната и крайна дата на покритието.
От друга страна следва да са налице
кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане съгласно чл. 45,ал.1 ЗЗД- извършено виновно от деликвента
противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка
твърдените вреди.
Ответникът не оспорил "истинността
на съдържанието" на протокола за ПТП нито който и да е документ изпратен
от Германия.
В практиката си по чл. 290 ГПК ВКС (Р № 15/25.07.2014 г. по т.д. 1506/2013 г.) възприема становището,
че Протоколът за ПТП, издаден от длъжностно лице в кръга на
правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва, не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените
от него и пред него действия. Такава част от протокола за ПТП съставлява и
описаните щети върху пострадалия автомобил. Фактът, че при ПТП са били
причинени вреди, се явява установен по делото, тъй като протоколът за ПТП е
официален удостоверителен документ относно пряко възприетите от актосъставителя
обстоятелства, а от него се установява, че актосъставителят е констатирал вреди
по ударената сграда.
В частта му относно обстоятелствата и
причините за ПТП протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице от службите за
пътен контрол съставлява частен свидетелстващ документ, тъй като не
удостоверява действия, извършени от или пред това длъжностно лице по смисъла на
чл. 179,ал.1 ГПК. Този документ обаче удостоверява неизгодни за ответника факти,
чието осъществяване не се опровергава от други доказателства по делото. В същия
протокол е посочено, че ответникът е станал причина за ПТП и срещу него е
образувано дело за причинени утежнени неумишлени наранявания.
Вината
в гражданското право, обратно на становището на ответника, се предполага до
доказване на липсата – чл. 45,ал.2 ЗЗД, но в случая обсъдените по-горе
доказателства дори обосновават извод за наличието и.
В настоящето производство ответникът не
е направил доказателствени искания, не е представил доказателства, които да
оборят съдържанието на представения Протокол за ПТП и констатациите в
него, с което да се приеме, че е провел успешно оспорване на
верността им.
Размерът на претърпяната имуществена
вреда вследствие ПТП е безспорно доказан от приложените писмени доказателства
по щета за имуществени вреди - копие на
Претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ на DEUTSCHES BURO по щета, причинена от
незастраховано МПС с Българска регистрация вх.№ 08-01-786/14 от 19.02.2015
г.; копие а нареждане за превод на
валута от 21.01.2015 г.; копие на
извлечение на Разплащателна сметка в EUR
№ 8/21.01.2015 г.; копие на фактура № ********** от 22.01.2015 г.; копие на
справка от базата данни на ИЦ към ГФ, на база
на подадени данни от застрахователните компании за застраховка ГО на
автомобилистите от 19.02.2015 г.; копие на Писмо с вх.№ 08-01-786 от 03.10.2014
г. на английски език и в превод от
английски език; копие на писмо в превод от немски език; приложения на
кореспонденция, писма от л.12 до л.56 по
делото; копие на платежно нареждане от 05.03.2015 г.; копие на Доклад по щета за имуществени вреди
№ 12 0156/19.02.2015 г.
С
изплащането на обезщетение по силата на чл.288, ал. 12 КЗ фондът е встъпил в
правата на увредения срещу деликвента, като е получил правото да му бъде
възстановено платеното обезщетение..
Съдът кредитира приложените от ищеца
писмени доказателства, доколкото съдържащите се в тях данни кореспондират с
отразеното в констативния протокол и определеното обезщетение.
Всички елементи от фактическия състав на
съдебно предявеното вземане се установяват по безспорен начин от събраните по
делото доказателства. Фактическият състав на непозволеното увреждане
по чл. 45 ЗЗД изисква установяване на виновно и противоправно
поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вредите, както и
че отговорността е възникнала във връзка с използването на процесното МПС от
деликвента. С оглед установеното от фактическа страна, съдът приема за
установено, че ответникът като водач на МПС, без сключена застраховка
"Гражданска отговорност", е причинил ПТП, при което са причинени
материални щети-пряка и непосредствена последица от деянието, описани в
протокола за ПТП и в останалия доказателствен материал по делото.
Настъпилите в причинна връзка от
събитието вреди се установяват от извършените огледи на увредената сграда и
изготвен доклад по щета.
Вината, в случая се предполага, с оглед
установената законова презумпция по чл. 45,ал.2 ЗЗД, която не е опровергана.
Ето защо, следва да се приеме, че са
налице основания за ангажиране гражданската отговорност на ответника за
обезщетяване на вредите, причинени с описаното деяние при управление на
процесното МПС.
Правоотношенията във връзка с настъпилото процесно
събитие, се уреждат от Кодекса за застраховането, Правилника за устройство и
дейност на ГФ и правилата и актовете на международното частно право (Кодекса на
международното частно право, директиви на ЕС и международни Споразумения между
националните бюра на застрахователите на страните - членки на ЕС - Споразумение
между компенсационните органи и Гаранционните Фондове /СКОГФ/, основано на
Директива 2000/26/ЕС на ЕП и ЕК по хармонизация на законодателството на
страните - членки във връзка със застраховките „Гражданска отговорност' по
отношение употребата на МПС, Вътрешни правила на Съвета на бюрата и т.н.).
В тази връзка НББАЗ в случаите, в които е сезирано с
искане за изплащане на обезщетение от Бюро на държава - членка, действа като
компенсационен орган в изпълнение на задълженията си по Споразумението и
Директива 2000/26/ЕС на ЕП и ЕК.
Съгласно чл.559, ал.1. т.1 от КЗ, Гаранционен фонд
възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава - членка на ЕС,
когато увреждащото МПС обичайно се намира на територията на Р България. Сумите се
възстановяват в пълен размер в срок от 30 дни от писменото искане
на съответния компенсационен орган - чл.559, ал.2 от КЗ. Функциите на ГФ в
случая, се състоят в уреждане на редовно заявени пред чуждия
компенсационен орган претенции за настъпили на негова територия събития, без да се прави
преценка по същество.
Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се
уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили /справка: чл.
105 КМЧП, клауза 3.4 от СКОГФ/. Компеисаиионият
орган на държавата-членка по местонастъпването на ПТП е самостоятелно отговорен
за компенсирането и а потърпевшата страна, като прилага правните норми на
страната, на територията на която е възникнало застрахователното събитие при
определяне на отговорностите и оценка на компенсациите. На
компенсация подлежат както изплатената сума на потърпевшата страна по
ликвидиране на имуществени и неимуществени щети, така и изплатените
суми за външни услуги /напр. хонорари на вещи лица, такси за правни консултации,
здравни разходи и т.н./, както и сумите на всички разходи,
сторени от участвуващите в компенсацията страни /справка: клауза 4 от
СКОГФ/.
Ето защо с оглед на изложените по-горе законови уредби,
Компенсационният орган отправя само писмено искане за изплатените от него суми
по обезщетения, поради което нито Фонда, нито НББАЗ разполага с информация за
вътрешното регулиране на отношенията между Компенсационният орган и увреденото
лице. Сумата по реинбурсация може да бъде оспорвана единствено от организацията,
към която е отправен иска за реимбурсация, ако Компенсационният орган, поел
обслужването на иска, не е взел под внимание в действията си предоставената му
информация във връзка със случая или не е приложил разпоредбите на приложимото
право. Отделно от това, в случая от правно значение е момента на изплащане на
обезщетението от страна на Гаранционния фонд (каквото е правното основание на
иска), а не кога Компенсационният орган е изплатил обезщетението на увреденото
лице.
Задълженията, произтичащи от непозволено
увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили.
Компенсационият орган на държавата-членка по местонастъпването на ПТП е
самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, като прилага
правните норми на страната, на територията на която е възникнало
застрахователното събитие при определяне на отговорностите и оценка на
компенсациите.
На компенсация подлежат, както
изплатената сума на потърпевшата страна по ликвидиране на имуществени и
неимуществени щети, така и изплатените суми за външни услуги, както и сумите на
всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни.
В настоящия казус е налице фактическият
състав на чл. 288а, ал1, т.1 от КЗ /отм./
, тъй като ПТП е настъпило на територията на държава-членка на ЕС -
Германия, виновният водач на МПС в случая ответника не е разполагал с валидно сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и поради това
компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило събитието, е
обезщетила увреденото лице за вредите, което от своя страна е задължило ГФ чрез
НББАЗ да възстанови изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице,
на чуждия компенсационен орган и тези на НББАЗ.
Размерът на дължимите обезщетения е
регламентиран от сключените споразумения между компенсационните органи на
страните-членки, като определянето му е единствено в компетентността на
страната, където е настъпило ПТП /в случая на Германия/.
Предявеният иск като основателен и
доказан в пълен размер, обуславя ангажирането на регресната отговорност на
ответника към Гаранционния фонд в рамките на платеното обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2682,73лв./ 1371,66 евро/.
Върху главницата следва да бъде
присъдена законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на Гаранционен фонд и направените разноски в
общ размер на 107.31лв. представляващи, внесена държавна такса.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
В.М.Г. с ЕГН-********** *** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София, със
седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Граф Игнатиев № 2 със съдебен
адрес:***, кантора 3, чрез адв.К.В. ***, сумата от 2682,73 лв. (две хиляди
шестстотин осемдесет и два лева и 73 ст.) равностойност на (1371,66 евро),
представляваща възстановеното от Гаранционен фонд на Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи, платено по щета ГФ 120156/19.02.2015г
на Националното бюро на Германия обезщетение, за причинени
имуществени на стена на сграда – Доброволна Противопожарна служба в Райнсбютел
Германия, вследствие настъпило ПТП на 25.08.2014г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на
исковата молба 21.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.288а, ал.1, т.1/отм./, сега
чл.559, ал.1, т.1 от КЗ, както и сумата
от 107.31лв., представляваща направени по делото разноски на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
Решението е постановено и има
действията по чл.223 от ГПК, спрямо трето лице – помагач на страна на ответника, а именно: „ШВР
ТРАНС“ ЕООД гр.Благоевград, ул.“Тодор Александров“ № 12.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Търговищки окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: