Присъда по дело №120/2020 на Районен съд - Бяла Слатина

                                              

М  О  Т  И  В  И

 

 

           Подсъдимият В.И.В. *** е предаден на съд по обвинение по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че в условията на повторност и в условията на продължавано престъпление за времето от 29.10.2019г. до 01.11.2019г. в с.с., обл.В., след предварителен сговор с непълнолетния Д.В.И. от с.с и чрез използване на МПС – лек автомобил „Нисан Алмера“,  е извършил следните деяния:

          На 29/30.10.2019г. в с.с., обл.В. е отнел от владението на Н.А.Д. от с.с. 1брой овца, на стойност 200 лева, собственост на Д., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да я присвои;

          На 31.10/01.11.2019г. в с.с., обл.В. е отнел от владението на Г.И.О. от с.с. 1 брой овца и 2 броя шилета, на обща стойност 560 лева,  собственост на О., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието са разрушени прегради здраво направени за защита на имот – демонтирана част от оградната мрежа на дворното място, всичко на обща стойност 760 лева и случаят не е маловажен.

         Със същия обвинителен акт е предаден на съд и подсъдимият Д.В.  И. *** по обвинение по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, за това, че макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в условията на  продължавано престъпление за времето от 29.10.2019г. до 01.11.2019г. в с.с., обл.В., след предварителен сговор с В.И.В. ***, чрез използване на МПС – лек автомобил „Нисан Алмера“, е извършил следните деяния:

          На 29/30.10.2019г. в с.с., обл.В. е отнел от владението на Н.А.Д. от с.с 1брой овца, на стойност 200 лева, собственост на Д., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да я присвои;

          На 31.10/01.11.2019г. в с.с., обл.В. е отнел от владението на Г.И.О. от с.с. 1 брой овца и 2 броя шилета, на обща стойност 560 лева,  собственост на О., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието са разрушени прегради здраво направени за защита на имот – демонтирана част от оградната мрежа на дворното място, всичко на обща стойност 760 лева и случаят не е маловажен.

Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие по искане на служебния защитник на подсъдимите и на самите подсъдими.

  При предварителното изслушване, подсъдимите признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразяват съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

  Участващия в делото прокурор поддържа обвинението, така както е внесено с обвинителния акт. Поддържа в пледоарията си по същество, че на подсъдимия В. следва да бъде наложено ефективно наказание лишаване от свобода около и под средния размер, при първоначален режим на изтърпяване “строг”, като счита, че същото ще изиграе ролята си за постигане целите по чл.36 НК. Също така на основание чл.68 ал.1 НК да бъде приведено в изпълнение условното общо най-тежко наказание от една година и 4 месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия с Присъда № 15/15.05.2017г., постановена по НОХд. № 262/2017г. по описа на РС – Бяла Слатина, в сила от 26.07.2017г., което следва да изтърпи отделно при първоначален режим на изтърпяване СТРОГ.

Пледира съдът да наложи на подс.И. наказание лишаване от свобода около средния размер, като изпълнението на същото на основание чл.66, ал.1 НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.   

По делото е предявен граждански иск от Н.А.Д. ***, против подсъдимите за сумата от 200.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 30.10.2019г. до окончателното изплащане на същата, който иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес. На основание 84 и сл. от НПК Н.А.Д. е конституирана като гражданска ищца в процеса. В хода на съдебните прения моли съдът да уважи гражданския иск за целия предявен размер.

По делото е предявен граждански иск от Г.И.О. ***, против подсъдимите за сумата от 650.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 30.10.2019г. до окончателното изплащане на същата, който иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес. На основание 84 и сл. от НПК Г.И.О. е конституирана като гражданска ищца в процеса. В хода на съдебните прения моли съдът да уважи гражданския иск за целия предявен размер.

Служебният защитник на подсъдимите – адв.М.К. не оспорва обвинението и фактическите положения, приети в обвинителния акт. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода за подсъдимия В. в минималния размер, предвиден в закона, при  условията на чл.58а от НК, което ще изпълни целите, предвидени в чл.36 НК. Предлага съдът да определи на подс.И. наказание в хипотезата на чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК, като замени предвиденото наказание лишаване от свобода с пробация, а ако съдът счете, че пробационните мерки няма да изиграят своята възпитателна роля, пледира да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в минимален размер, с приложение на чл.66 от НК.

Подсъдимите признават изцяло вината си както на предварителното изслушване, така и в ход на съкратено съдебно следствие. Признават изцяло фактите и обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт от прокурора.

В хода на съдебните прения и при последна дума подсъдимите поддържат заявеното от защитника им и съжаляват за извършеното от тях.

  С оглед на направеното самопризнание от подсъдимите и съобразно императивната разпоредба на чл.373, ал.3 от НПК, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

           Подсъдимият В.И.В. е роден на *** ***. Същият е с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********. Той е осъждан както следва:

          1. С Определение № 139/14.12.2015г., с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХд №442/2015 година на РС-Бяла Слатина, му е наложено наказание „пробация”, за деяние, извършено за времето от 23.11.2014г. до 08.12.2014г., по чл.197 т.3 вр чл.195 ал.1 т.3,т.4 и т.5 вр чл.26 ал.1 от НК.

Определението  е влязло в законна сила на 14.12.2015 година, а наказанието е изтърпяно на 23.06.2016 година.

          2. С Определение № 54/15.05.2017г., с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХд№262/2017 година на РС-Бяла Слатина, му е наложено наказание „шест месеца лишаване от свобода”, за деяние, извършено на 26.04.2016г., по чл.195 ал.1 т.5 и т.7 вр чл.28 ал.1 от НК. На осн. чл.66 ал.1 НК изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три годени, считано от влизане на определението в сила. Определението  е влязло в законна сила на 15.05.2017г.

 3. С Присъда по НОХд№205/2017 година на РС-Бяла Слатина В. е осъден за извършени на 18/19.01.2017г. престъпления по чл.346 ал.2 т.1 вр ал.1 от НК и по чл.195 ал.1 т.4 и т.7 вр чл.28 ал.1 от НК, като на основание чл.23 от НК му е било наложено общо наказание от „1 година и четири месеца лишаване от свобода”. Същото на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изтърпяването с изпитателен срок от 3 години. На основание чл.25 ал.1 вр чл.23 ал.1 от НК с тази присъда е определено едно общо най-тежко наказание по това наказателно производство и наказанието по НОХд№262/2017 година на РС-Бяла Слатина в  размер на най-тежкото от тях, а именно: „1 година и четири месеца лишаване от свобода”, което на основание чл.66 ал.1 от НК  е отложено изтърпяването с изпитателен срок от 3 години.

Присъдата е влязла в законна сина на 26.07.2017 година.

Подсъдимият Д.В.  И. е роден на *** ***. Същият е с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, не женен, с начално образование, безработен, не е осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимите В.В. и Д.И. ***, те били приятели и често се събирали заедно. Подсъдимият Д.В.И. е роден на *** ***. През месец октомври и ноември на 2019 година, същият не бил навършил 18 години - бил непълнолетен, не бил осъждан, но бил криминално проявен, не учил и не работил.

Свидетелката - пострадалата Н.А.Д. ***. В кошара в дома си тя отглеждала две овце. Кошарата не се заключвала, а вратата се подпирала с едно дърво. На 29.10.2019 година свидетелката Д. затворила овцете си и се прибрала в дома си. В това време двамата подсъдими В. и И. се били събрали заедно и употребявали алкохол. В един момент двамата се разговорили и решили да отидат до къщата на пострадалата Д. ***, за да откраднат от там овца, тъй като знаели, че тя има в дома си животни. Подсъдимият И. - непълнолетен и неправоспособен да управлява МПС, предложил да отидат с ползвания от него лек автомобил „Нисан  Алмера”, който не бил регистриран. Така на 29/30.10.2019 година двамата подсъдими с лекият автомобил „Нисан Алмера”, ползван от  И., се придвижили до дома на пострадалата. След като спрели, се уговорили помежду си да разпределят ролите си, подсъдимият В. да пази отвън да не дойдат хора, а подсъдимият И.  да влезе вътре и да открадне овцата. След това В. останал на улицата, за да пази, а  И. влязъл в двора. Стигнал до стопанската постройка, където отместил залостената с дърво врата. Видял вътре две овце и взел едната, като я извлякъл през двора до улицата. И. дал на В. да държи овцата, след което прекарал лекия автомобил по-наблизо и натоварили откраднатото животно в него. След това потеглили с лекия автомобил и отнетата вещ към циганската махала в гр.Бяла Слатина. Там обикаляли по улиците, опитвайки се да продадат открадната овца, но не успели и тръгнали обратно към село с.. Преди да стигнат до селото спрели на бунището, където заклали овцата, а ножът хвърлили в язовира до селото. На следващия ден минали през бунището, за да приберат закланата овца, но същата била изядена от кучета. На 30.10.2019 година пострадалата Д. станала сутринта и отишла при животните. Установила, че едната от овцете й е открадната, като вратата на двора била отворена. Откраднатото животно било на 2 години, кафеникава на цвят и заплодена. Пострадалата подала сигнал за извършената кражба.

Свидетелката - пострадалата Г.И.О. ***. В дома си тя отглеждала овце и шилета, общо 13 на брой. Кошарата, в която ги отглеждала, била в двора, а дворът бил ограден с мрежа. Кошарата не се заключвала, а вратата се връзвала с кабел. На 31.10.2019 година пострадалата О. затворила животните и вързала вратата с кабела. Същата вечер  двамата подсъдими В. и И. отново се събрали и отново употребявали алкохол. Същата нощ, на 31.10./01.11.2019 година, двамата се уговорили да отидат до дома на пострадалата О., която била сестра на бабата на И., тъй като знаели, че тя отглежда овце и шилета в дома си. Отново с лекият автомобил „Нисан Алмера”, управляван от подс.И., двамата отишли до дома на пострадалата. Отвън демонтирали част от оградната мрежа и така проникнали в двора на къщата. Подсъдимият В. отново останал да пази отвън, а подсъдимият И. влязъл вътре и отворил кошарата, която не била заключена. Първо изнесъл овцата, а след това и двете шилета, които двамата подсъдими натоварили в лекия автомобил. След това с откраднатите животни отишли отново до циганската махала в гр.Бяла Слатина. Там се срещнали с непознат за тях мъж със сив микробус, на който предложили да купи откраднатите животни за сумата от 100 лева. Непознатият се съгласил и взел животните, като им дал 50 лева и им казал, че на следващия ден ще им даде остатъка от сумата. Подсъдимите взели парите и се прибрали в с.с.. На следващия ден отишли до махалата в гр.Бяла Слатина, за да търсят човека за остатъка от парите, но не го намерили. На 01.11.2019 година пострадалата О. станала около 5,30 часа сутринта и като излязла навън видяла, че е демонтирана част от оградната мрежа на двора. Отишла при животните и установила, че от кошарата липсват една овца и две шилета - едно мъжко и едно женско. Овцата била на 3 години заплодена, а шилетата били по 35 килограма. Пострадалата подала сигнал за извършената кражба и е извършен оглед на местопроизшествие, с който е започнато настоящото наказателно производство. 

            От назначената и изготвена на досъдебната фаза съдебно – оценителна експертиза е видно, че стойността на отнетата от дома на Н.Д. овца  възлиза на 200 лева. Стойността на отнетите от дома на пострадалата Г.О. една овца и две шилета възлиза на 560 лева. Общата стойност на отнетите вещи, предмет на двете кражби, възлиза на 760 лева, при МРЗ за страната за периода 560 лева. На пострадалите не са върнати вещите, същите не са заменени или обезщетени.

            Към датата на извършване на деянията подсъдимият Д.В.И. е бил непълнолетен. От материалите по делото е видно, че И. е роден на *** година и към датата на извършване на деянията е бил на 17 навършени години. Същият е навършил пълнолетие един месец след извършените деяния и към момента на повдигане на обвинения и приключване на досъдебното производство е бил пълнолетен. От приложените характеристични справки е видно, че двамата подсъдими  имат криминални прояви и дружат с лица от криминалният контингент.

            При извършени следствени експерименти двамата подсъдими показват домовете, от където са извършени кражбите, начина на проникване и оттегляне.

            Горните фактически положения се подкрепят по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал, а именно -  направените от подсъдимите признания по реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК на всички факти така, както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепящите ги гласни и писмени доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК. Събраните по делото доказателствени материали са непротиворечиви. По отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване, които са от значение за правилното решаване на делото, същите са категорични, непосредствени и обективни.

   От така изложената по-горе и установена фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:

  Анализирайки събраните в наказателното производство писмени и гласни доказателства, съдът намира, че от обективна страна подсъдимите В. и И. са извършили престъпление против собствеността – квалифицирана кражба, като: В.И.В. в условията на повторност и в условията на продължавано престъпление за времето от 29.10.2019г. до 01.11.2019г. в с.с., обл.В., след предварителен сговор с непълнолетния Д.В.И. от с.с и чрез използване на МПС – лек автомобил „Нисан Алмера“,  е извършил следните деяния:

          На 29/30.10.2019г. в с.с., обл.В. е отнел от владението на Н.А.Д. от с.с. 1брой овца, на стойност 200 лева, собственост на Д., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да я присвои;

          На 31.10/01.11.2019г. в с.с., обл.В. е отнел от владението на Г.И.О. от с.с. 1 брой овца и 2 броя шилета, на обща стойност 560 лева,  собственост на О., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието са разрушени прегради здраво направени за защита на имот – демонтирана част от оградната мрежа на дворното място, всичко на обща стойност 760 лева и случаят не е маловажен, а Д.В.  И.  макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в условията на  продължавано престъпление за времето от 29.10.2019г. до 01.11.2019г. в с.с., обл.В., след предварителен сговор с В.И.В. ***, чрез използване на МПС – лек автомобил „Нисан Алмера“, е извършил следните деяния:

          На 29/30.10.2019г. в с.с., обл.В. е отнел от владението на Н.А.Д. от с.с 1брой овца, на стойност 200 лева, собственост на Д., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да я присвои;

          На 31.10/01.11.2019г. в с.с., обл.В. е отнел от владението на Г.И.О. от с.с. 1 брой овца и 2 броя шилета, на обща стойност 560 лева,  собственост на О., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието са разрушени прегради здраво направени за защита на имот – демонтирана част от оградната мрежа на дворното място, всичко на обща стойност 760 лева и случаят не е маловажен.

           Деянието е квалифицирано от обстоятелствата, че същата е извършена след предварително сговаряне по между им.  Това обуславя наличието на квалифициращия признак на т.5 на чл.195 ал.1 НК – предварителен сговор. Имайки предвид стойността на предмета на кражбата, съпоставена с МРЗ за инкриминирания период, съдът прие, че не се касае до маловажен случай на кражба. Налице е следователно квалифициращия признак на чл.195 ал.1 т.5 НК. За извършване на кражбата подсъдимите предварително са се уговорили, обсъждайки начина и средствата, с които да я осъществят.  И двамата са участвали в отнемането на вещта, което не се отрича от тях.

            Независимо че подсъдимият В. не е влязъл в домовете на свидетелите, които са пострадали, от където другият подсъдим изнасял от двора овцете и шилетата, след това подсъдимият В. е държал същите на улицата и натоварили на автомобила, то и двамата са участвали в изпълнителното деяние. Подсъдимият В. обективно е взела участие във втората му фаза – в трайното установяване на фактическа власт върху предмета на престъпление.

За извършване на кражбата подсъдимите са използвали моторно превозно средство - лек автомобил „Нисан Алмера“, на който са натоварили отнетите вещи. Това обстоятелство обуславя наличие на квалифициращия елемент на т.4 на чл.195 ал.1 НК. Също така са разрушени прегради, здраво направени за защита на имот – демонтирана част от оградната мрежа на дворното място, което обуславя наличието на квалифициращия елемент на т.3 на чл.195 ал.1 НК, което от своя страна изключва възможността за квалифициране на кражбата като маловажен случай.

           По отношение на подс. В. деянието е квалифицирано от обстоятелствата, че е извършено и при условията на повторност, съгласно предпоставките на чл.28 НК. Настоящето деяние на В. е пак за кражба, която е извършена за времето от 29.10.2019г. до 01.11.2019г., т.е. същото е извършено в 5 годишния срок /по чл.30 от НК/ от налагането на цитираните  по-горе наказания, част от които са за извършени такива деяния, а именно кражби и се квалифицира като извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. В случая срокът по чл. 30 НК не е изтекъл.  Освен това престъплението е извършено и по време на изпитателния срок на наказание лишаване от свобода, наложено на подсъдимия.

           От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, подсъдимите са  съзнавали обществено опасният характер на инкриминираното деяние, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са  искали  тяхното настъпване, като върху отнетити вещи  са  упражнили фактическа власт, като всеки един от тях е съзнавала участието на другия в кражбата.  

           Налице е продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК, тъй като се касае до две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са в непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното.             

           Подсъдимият И., въпреки че бил непълнолетен към датата на деянието /навършил е пълнолетие един месец след кражбата/, а и към момента вече е навършил пълнолетие, но е разбирал свойството и значение на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си, освен това бил криминално проявен, не учил и не работил, и не се ползвал с добро име в обществото.

            При горните съображения, съдът с присъдата си призна подсъдимите В.И.В. и Д.В.  И. за виновни в извършено престъпление против собствеността по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК за подс.В., а за подс.И. по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, по който текст им наложи наказания.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия В.И.В. за извършеното от него престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, съдът се е ръководил изцяло от реда по който е протекло наказателното производство - глава двадесет и седма от НПК и в частност от чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а от НК. Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства - тежкото материално състояние, безработен, без средства за издръжка и препитание, съдействието на досъдебното и съдебното производство за разкриване на обективната истина в процеса, направените самопризнания, критично отношение към деянието и  съжаление за стореното, младата възраст на подсъдимия. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие степента на обществената опасност на деянието, усложнената престъпна дейност на подсъдимия, извършил продължавано престъпление, лошите характеристични данни, не са възстановени и причинените с престъплението имуществени вреди. Съдът не отчита като отегчаващо обстоятелство предишните осъждания на подсъдимия, тъй като е в квалификацията на настоящето деяние – по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.28, ал.1 НК. В конкретния случай, съдът счита, че не са налице условията на чл.55 НК, тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства.

Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което и на основание чл.54 от НК определи на подс. В.И.В. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което е към минимален размер, предвиден в закона, за извършеното от него престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК. Предвид императивните правила на чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали с 1/3 определеното наказание 1г. и 6м. лишаване от свобода и наложи на подсъдимия наказание – ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При определяне на начина на изтърпяване на така определеното наказание лишаване от свобода, с оглед предишното осъждане на подсъдимия, същото прави неприложима разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, съдът прие, че така определеното наказание следва да бъде изтърпявано ефективно от него, при първоначален режим на изтърпяване “строг”.

С така определеното наказание на подс. В.И.В., съдът прие, че ще бъде изпълнена както генералната, така и личната превенция на закона.

Настоящето престъпление, за което подс.В. е осъден, е извършено за времето от 29.10.2019г. до 01.11.2019г., т.е. в изпитателния срок на осъждането му по НОХ дело № 262/2017г. на РС Бяла Слатина. Предвид на това съдът на основание чл.68, ал.1 НК приведе в изпълнение наложеното общо най-тежко наказание Лишаване от свобода в размер на една година и 4 месеца, постановено от РС-Бяла Слатина по НОХ дело № 262/2017г., в сила от 26.07.2017г., което следва да изтърпи отделно при първоначален режим „строг“.

При определяне вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подсъдимия Д.В.  И. се съобрази с императивната норма чл.373, ал.2 НПК и определи такова, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК, а именно чл.54 НК, като му определи наказание шест месеца Лишаване от свобода. За извършеното престъпление, законът предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 10 години, редуцирано, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т.3 НК, подсъдимият е бил непълнолетен - до 3 години лишаване от свобода.

За да наложи такова наказание, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства, младата възраст на подсъдимия, тежкото материално състояние, безработен, без средства за издръжка и препитание, съдействието на досъдебното и съдебното производство за разкриване на обективната истина в процеса, направените самопризнания, критично отношение към деянието и съжаление за стореното. Изброените обстоятелства обаче по никакъв начин не може да бъдат счетени за многобройни или изключителни такива, за да бъде наказанието на подсъдимия определено при условията на чл.55 от НК. От друга страна като отегчаващи обстоятелства отчете обществената опасност на деянието, усложнената престъпна дейност на подсъдимия, извършил продължавано престъпление, не са възстановени и причинените с престъплението имуществени вреди. Обстоятелството, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е с лоши характеристични данни, криминално проявен, не учил и не работил, и не се ползвал с добро име в обществото.  Съобразявайки тези смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и степента на обществена опасност на извършеното, съдът прие, че именно в такъв размер наказание лишаване от свобода следва да бъде наложено на подсъдимия. Съобразявайки се, обаче с чл.58а, ал.1 НК съдът намали определеното наказание с една трета, при което подс. Д.В.  И. следва да изтърпи ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

За постигане целите на наказанието по чл.36 НК съдът прие, че не е необходимо И. да търпи наложеното му наказание Лишаване от свобода ефективно, тъй като към момента на извършване на деянието не е бил осъждан с наказание „Лишаване от свобода” и вкарването му в една по-различна среда би могло да окаже отрицателен ефект върху него, вместо да се поправи и превъзпита.

  Предвид на това, на основание чл.66, ал.1 НК отложи изтърпяването на наказанието му с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

             По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от Н.А.Д. ***, против подсъдимите В.И.В. и Д.В.  И. за сумата от 200.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането /30.10.2019г./ до окончателното изплащане на същата. При този изход на процеса съдът намира, че искът за имуществени вреди се явява доказан по своето основание – чл.45 и сл. ЗЗД. Безспорно е, че стойността на вещите, предмет на кражбата към инкриминирания период, които не са върнати и възстановени на собственика, е в размер на 200.00 лв., съгласно заключението на съдебно-ценовата експертиза. С оглед на това, съдът прие, че искът е доказан и по своя размер, поради което осъди подсъдимите солидарно да заплатят на гражданския ищец Н.А.Д. тази сума.

           По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от Г.И.О. ***, против подсъдимите В.И.В. и Д.В.  И. за сумата от 650.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането /01.11.2019г./ до окончателното изплащане на същата. При този изход на процеса съдът намира, че искът за имуществени вреди се явява доказан по своето основание – чл.45 и сл. ЗЗД. Безспорно е, че стойността на вещите, предмет на кражбата към инкриминирания период, които не са върнати и възстановени на собственика, е в размер на 560.00 лв., съгласно заключението на съдебно-ценовата експертиза. С оглед на това, съдът прие, че искът е доказан по размер до 560.00 лв., поради което осъди подсъдимите солидарно да заплатят на гражданския ищец Г.И.О. тази сума, но не е доказан по своя пълен размер до 650.00 лв., поради което съдът отхвърли гражданския иск в останалата част до пълния размер от 650.00 лв., като неоснователен и недоказан.

         При този изход на делото съдът осъди подсъдимите В.И.В.  и Д.В.  И., да заплатят в полза на Държавата, в бюджета на МВР, по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски за експертизи и фотоалбум в досъдебното производство в размер на 170,96 лева, или всеки от тях следва да заплати по 85.48 лв. Съдът осъди подсъдимите да заплатят в полза на РС Бяла Слатина държавна такса върху така присъдените обезщетения в общ размер на 100,00 лв./сто лева/, или всеки от тях следва да заплати по 50,00лв.

 

 При тези мотиви съдът се произнесе с присъдата си.     

 

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: