РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 27 ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н. СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8316 по описа за
Предявените в
обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно
такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата си молба „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А. Париж” със седалище гр.София твърди, че има парични
вземания срещу ответника Р.Д.Я. с ЕГН:********** *** и поради това подало
пред Русенски районен съд заявление по чл.410 от ГПК.
Издадена му била заповед за изпълнение от 2011г., но не и
искания изпълнителен лист, тъй като ответницата подала възражение срещу нея.
Това принудило дружеството да предяви вземанията си и в установително исково
производство. Излага, че ги основава на Договор за потребителски заем
PLUS-01235800 от
28.07.20087г., по
силата на който отпуснало на ответницата паричен кредит в размер 1529,24
ллева.
Твърди се, че
ответницата направила само девет погасителни месечни
вноски,
но след това, на 10.06.2009г. преустановила плащанията.
Дружеството
излага, че в чл.5 от Договора е предвидено, че цялото вземане става предсрочно
изискуемо, ако не бъдат платени две или повече
последователни вноски, считано от падежната дата на последната от тях. По тази
причина дружеството депозирало пред съда заявление по чл.410 от ГПК, а към него
момент вече бил настъпил падежа и на последната дължима вноска; в
производството по ч.гр.д.№5061/2011г. му била
издадена заповед за изпълнение, но срещу нея ответницата депозирала възражение.
Дружеството
счита, че освен стойността на непогасените вноски, ответницата му дължи и
обезщетение за забавата, в която е изпаднала, като го съизмерява със законната
лихва за периода на забавата от 10.07.2009г. /когато
настъпила предсрочната изискуемост/ до 19.05.2011г. и
изчислява на 142,74 лева.
При горните
обстоятелства „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”ЕАД предявява иск съда с решението
си да приеме за установено, че ответницата му дължи сумите, за които вече му е издадена
заповед за изпълнение: 786,41 лева, представляваща главница по кредита; 83,85
лева-
възнаградителна лихва и 142,74 лева- обезщетение за забава, търсено на осн.чл. 86
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/; също и съдебните разноски в
заповедното производство – 25,00
лева
и юрисконсултско възнаграждение в същото – 100 лева.
Дружеството
претендира сторените от него разноски в исковия процес – 125,00
лева -
доплатена държавна такса за образуване на делото и отново юрисконсултско възнаграждение, също в размер 100,00
лева.
На
ответницата бе връчен препис от исковата молба и от нея,
чрез адв.Т. е депозиран писмен отговор, в който оспорва
иска - счита, че не дължи, защото вземанията на ищеца
са погасени по давност- с изтичане на предвидения в чл.111 от ЗЗД тригодишен
срок, а дори и общия по чл.110, защото към момента на депозиране на заявлението
по чл.410 от ГПК са били изминали повече от пет години, считано от възникване
на задължението- 10.07.2009г. Претендира
разноски.
На
проведеното по делото съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.
Съдът, след
като обсъди всички събрани по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
Не
се спори и по делото е установено, е с Договор за потребителски
заем PLUS-01235800 от
28.07.20087г., по
силата на който ищецът е отпуснал на ответницата паричен
кредит в размер 1529,24 лева. Ответницата направила
само девет погасителни месечни вноски, но след това, на 10.06.2009г.
преустановила
плащанията.
Дружеството
депозирало пред съда заявление по чл.410 от ГПК, а към него момент вече бил
настъпил падежа и на последната дължима вноска; в производството по ч.гр.д.№5061/2011г. му била
издадена заповед за изпълнение.
При така установената
фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:
Предявен е
положителен установителен иск с пр.осн.чл.422 ал.1 вр.
чл.415 ал.1 от ГПК, за съществуването на парични вземания, за които на
кредитора е издадена, по-рано във времето, заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК. Против нея обаче ответника в заповедното производство е
депозирал писмено възражение и това е заставило „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС”ЕАД, с цел да запази правата си по тази вземания, да ги предяви с
установителен иск. Последният е допустим, а родово и местно компетентен да го
разгледа е Русенски районен съд.
По същество
становището на съда е следното:
Паричните си вземания
ищцовото дружество основава на сключен на 28.07.2008г договор
PLUS-01235800
по силата на който отпуснало на ответницата паричен
кредит в размер 1529,24 ллева. Ответницата
направила
само девет погасителни месечни вноски, но след това на 10.06.2009г.
преустановила
плащанията.
Единственото възражение на
ответницата е за
неоснователност на иска е за изтекла в нейна полза погасителна давност и него
именно ще бъде коментирано по-долу. Ответницата счита, че задълженията й са
погасени с изтичане на предвидения в чл.111 от ЗЗД тригодишен срок, приложим в
случая, тъй като вземанията на ищеца са за периодични плащания, а и с общия по
чл.110, защото към момента на депозиране от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”ЕАД на
заявлението по чл.410 от ГПК са били изминали повече от пет години, считано от
възникване на задължението- от 10.07.2009г. до
предявяване на иска.
Заповедното
производство е специално съдебно производство за защита-санкция при
незаконосъобразно развитие на гражданското правоотношение, изразяващо се в
неизпълнение на изискуемо вземане от предвидения в чл.410 ГПК вид, както и на
парично вземане, установено в предвиден в чл.417 ГПК документ. Целта на това
производство е да се създаде съдебно изпълнително основание (чл.404, т.1 от ГПК), когато
вземането не се изпълнява. Целта на заповедното производство не е да се
установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва. В това производство
съдът не проверява дали вземането съществува. Съгласно
действащата правна уредба подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение не е самостоятелно основание за прекъсване на давността по смисъла
на чл. 116, б. „в" от ЗЗД, като това е и тезата, застъпена в мотивите на
т. 14 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в смисъл, че ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес. Съгласно
мотивите на ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС започването на производство, в което
длъжникът не участва (каквото действие е подаването на заявление по чл. 410 от ГПК), не може да прекъсне давността, а разпоредбата на чл. 116, б.
"б" е изключителна и не може да бъде тълкувана посредством аналогия
на правото. Поради това подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността, която е започнала да тече за съответното
вземане съобразно общите правила, нито с влизането в сила на заповедта за
изпълнение, респ. с издаването на изпълнителния лист. Това разрешение се осланя
на императивните норми на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, в които основания за спиране
и/или прекъсване на давността свързани с инициирането на заповедното
производство и издаването на изпълнителен лист въз основа на заповед за
изпълнение, не са предвидени, а последиците на чл. 117, ал.2 от ЗЗД, са
неприложими в настоящия случай, тъй като вземанията не са установени с влязло в
сила решение.
С оглед
изложеното, съдът приема тезата на ответницата, че
предявяването на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение не
прекъсва давността и като се вземе предвидразпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, чл.111,
б. „в" ЗЗД и чл. 114 от ЗЗД, давността за
претендираните вземания в случая е започнала да тече от 10.07.2009 г. - деня в
който вземането е станало изискуемо. От тази дата съгласно наведените твърдения
от ищцовото дружество кредитът е станал изискуем в целият му размер.От тази
дата е започнала да тече и погасителната давност, която по отношение на
главницата е изтекла на 11.07.2014 г., а по отношение на лихвите - 11.07.2012г. По
изложените съображения, предявеният, като неоснователен следва
да бъде отхвърлен
изцяло.
По въпроса за
разноските – съгласно ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013г., съда по
установителното производство се произнася и по дължимостта на разноските в
заповедното производство. Принципно, както в исковия процес, така и в
заповедното производство, ищеца, респ. заявителя имат право на разноски,
съразмерно уважената част от иска. Тъй като настоящия съдебен състав прецени,
че вземанията на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”ЕАД на договорно основание са
погасени по давност и иска му е неоснователен, то няма право на разноски нито в
заповедното, нито пък в исковото производства. За разлика от него, ответницата
има право на всички сторени от нея разноски, а те са 400
лева -
заплатено възнаграждение на адвоката - нейн пълномощник.
Така
мотивиран съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради
погасяване на задълженията на ответницата Р.Д.Я.
с ЕГН:********** с изтекла в нейна полза давност, предявения от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А. Париж”
с ЕИК:*********, със седалище гр.София и адрес на управление на
дейността:ж.к.”Младост
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно
искането на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж” с
ЕИК:********* да му бъдат присъдени сторените от него
разноски в настоящото исково производство, които индивидуализира по следния
начин: 125,00 лева - доплатена
държавна такса за образуване на делото и юрисконсултско възнаграждение, в
размер 100,00 лева, както и в
заповедното, развило се в ч.гр.д.№ 5061/2011г. на Русенски
районен
съд, 25,00 лева д.т.
и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева
На основание
чл.78
ал.3 от ГПК
ОСЪЖДА „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А. Париж” с
ЕИК:********* да заплати на Р.Д.Я. с ЕГН:**********, направените
разноски по исковото производство в размер на 400,00 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Русенския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: