Определение по дело №1605/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1328
Дата: 4 декември 2021 г. (в сила от 13 януари 2022 г.)
Съдия: Никола Чомпалов
Дело: 20211100901605
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1328
гр. София, 04.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20211100901605 по описа за 2021 година
СГС е сезиран с искова молба от А.Г., с която е предявен срещу „К.Т.” ЕООД иск с правно
основание чл.517 ал.4 ГПК. Твърди се от ищеца, че има качеството на кредитор на „Б.Е.“
ЕООД, а за принудителното събиране на дълга е образувано изп.дело N 20219190400227 на
ЧСИ С.А., по което ищецът е взискател, а длъжник е „Б.Е.“ ЕООД. Сочи се, че върху всички
притежавани от длъжника „Б.Е.“ ЕООД дружествени дялове в ответното търговско
дружество е бил наложен от съдебния изпълнител запор, а с постановление за овластяване
на взискателя от 03.08.2021 г. ищецът е овластен да предяви иск по чл.517 ал.4 ГПК срещу
ответника. Иска се от ищеца ответното търговско дружество да бъде прекратено.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че с платежно
нареждане от 01.11.2021 г. задължението на „Б.Е.“ ЕООД към взискателя А.Г. е погасено.
С молба от 25.11.2021 г. ищцата е заявила, че не оспорва погасяването на нейното
вземане по изпълнителното производство.

Според съда предявеният иск по чл.517 ал.4 ГПК е процесуално недопустим, поради
което не следва да се разгледа по същество. След извършена служебно от съда проверка за
вписванията в ТР по партидата на ответника се установи, че върху притежаваните
дружествени дялове от „Б.Е.“ ЕООД, който до 24.11.2021 г. е бил едноличен собственик на
капитала на ответника, е бил вписан на 27.07.2021 г. запор по нареждане от съдебния
изпълнител за обезпечение събиране вземане на ищеца по изп.дело N 20219190400227 на
ЧСИ С.А.. Към настоящия момент обаче вписаният запор е заличен – на 17.11.2021 г. е
вписано вдигане на запора, а това обстоятелство води до недопустимост на иска.
Със заявление - 20211111145414 е заявен от съдебния изпълнител акт за изоставяне на
изпълнението, а към заявлението е приложено съобщение за вдигане на запора, наложен
в полза на ищеца върху притежаваните от „Б.Е.“ ЕООД дружествени дялове от капитала на
ответника. За обстоятелството по вдигане на запора, заявено за вписване от ЧСИ С.А. със
заявление 20211111145414, е постановено вписване N 20211117155503. Вписванията по
1
партидата на ответника в ТР сочат, че наложеният от ЧСИ С.А. по изп.дело N
20219190400227 запор върху дружествени дялове е бил вписан на 27.07.2021 г., но на
17.11.2021 г. е вписано вдигане на запора, наложен в полза на ищеца, а обстоятелството по
налагане на запора е заличено.
След като наложеният в полза на ищеца запор е вдигнат и вписване на запора в ТР е
заличено, следва да се приеме, че ответното търговско дружество няма качеството на трето
задължение лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника
в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял. Прекратяването на
търговското дружество по иск с правно основание чл.517 ал.4 ГПК има за цел да
удовлетвори взискателя чрез осребряване на дружествения дял, който е запориран в полза на
ищеца /взискател/. При липса на наложен в полза на ищеца запор върху дяловете в
ответното дружество и при прекратяването на дружеството ликвидаторът на общо
основание и в изпълнение на задълженията си по чл. 271 ТЗ дължи изплащане на
стойността на ликвидационния дял на едноличния собственик, респ. на кредитори с
наложени запори, но не и на ищеца, в полза на който не е наложен запор. Прекратяването на
дружеството след заличаване на вписания запор няма да доведе до удовлетворяване
вземането на ищеца, поради което предявеният иск по чл.517 ал.4 ГПК е недопустим.
Към настоящия момент не е наложен в полза на ищеца запор върху дяловете на длъжника
„Б.Е.“ ЕООД в ответното търговско дружество, поради което за ищеца не съществува
правен интерес да води иска за прекратяване по чл.517 ал.4 ГПК. Това е така, защото
уважаването на този иск и прекратяването на ответното дружество не би спомогнало за
удовлетворение на вземането на ищеца, който поради заличаване на запора не би получил
нищо в ликвидационното производство от осребряване на имуществото.
В решение № 76 от 10.07.2014 г. по т.д. № 2163/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение
№ 146 от 07.11.2013 г. по т. д. № 1041/2012 г. на І т. о., както и в определение № 733 от
11.12.2009 г. по ч. т. д. № 811/2009 г. на ВКС, ІІ Т. О. е прието, че абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на конститутивния иск за прекратяване на търговско
дружество с ограничена отговорност е наличието на висящо изпълнително производство, по
което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество - на трето задължено
лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в
изпълнителното производство стойност на дружествения му дял. Прекратяването на
изпълнителното производство има за последица отпадане качеството на ищеца като
взискател и овластяването му за предявяване на иска по чл. 398б, ал. 3 ГПК (отм.), респ. чл.
517, ал. 3 ГПК, което води съответно до недопустимост на същия и на образуваното въз
основа на него съдебно производство.
Вдигането от съдебния изпълнител на наложения в полза на ищеца запор по правни
последици е равнозначно на прекратяване на изпълнението чрез изпълнителния способ по
чл.517 ГПК, изразяващ се в „изпълнение върху дял от търговското дружество“. В този
случай ответното търговско дружество престава да има качеството на трето задължено
лице, а това води до отпадане на процесуалната предпоставка да се иска неговото
2
прекратяване с иск по чл.517 ал.4 ГПК.
Следва да се спомене, че в нормата на чл.517 ал.4 ГПК изрично е предвидено, че „когато
изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му
може да бъде предявен след вписването на запора“. Липсата към настоящия момент на
вписан запор върху дяловете на дружеството води до недопустимост на иска с правно
основание чл.517 ал.4 ГПК. Вдигането на запора върху дяловете по същество означава, че
изпълнението не е насочено върху притежаваните от длъжника дялове в ответното
дружество.
Като краен извод – предявеният иск по чл.517 ал.4 ГПК е недопустим, защото към
настоящия момент изпълнението не е насочено върху всички дялове в ответното дружество
и върху тях не е наложен запор. На 03.08.2021 г. съдебният изпълнител е овластил ищеца да
предяви иска по чл.517 ал.4 ГПК и към този момент искът е бил допустим поради вписания
на 27.07.2021 г. запор, но с вдигането на запора и заличаването му в ТР на 17.11.2021 г.
отпадат правните последици на овластяването на ищеца да предяви иска по чл.517 ал.4 ГПК.
Това е така, защото след 17.11.2021 г., когато е вписано вдигането и заличаването на запора,
изпълнението вече не е насочено върху дяловете на длъжника в ответното търговско
дружество, което престава да е трето задължено лице.
С оглед на изложеното съдът намира, че производството следва да се прекрати. При
прекратяване на делото ищецът няма право на съдебни разноски.
Мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по предявения от А.Г. срещу „К.Т.”
ЕООД иск с правно основание чл.517 ал.4 ГПК.

Определението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3