Р Е Ш Е Н И Е
Номер 122 19.04.2019 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 20 март
две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА……………………………………………….
Прокурор: ………………………….…………….………………………………..
като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.д. № 1065
по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по въззивна жалба на М.А.А.
против решение № 1387 от 31.12.2018 г., постановено по гр.дело № 1258/2018 г.
по описа на Старозагорския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от М.А.А.,
искове за осъждането на М.С.П., да му заплати сумата от 8000 лева за
обезщетение на причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на
честта и достойнството му, с изречени публично на 24.09.2017 г., пред блока му
в гр. Стара Загора, на ул. …№ …, обидни думи, и законна лихва върху тази сума
от 24.09.2017 г. до изплащането й, както и разноските по делото. Присъдени са разноски
по делото.
Въззивникът счита, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно – постановено в
нарушение на закона. За да стигне до извода, че следва да отхвърли предявения
от него иск, съдът бил приел, че неговите твърдения са недоказани, който извод
на съда намира за неправилен и немотивиран. За да достигне до този извод съдът
бил посочил, че като достоверни, логични и последователни следвало да се
кредитират единствено и само показанията на доведения от ответницата свидетел,
а показанията на неговите свидетели е отхвърлил. Намира, че съдът не е обсъдил
писмените и гласни доказателства в тяхната съвкупност и цялост, не ги е
съпоставил едно с друго, а ги коментирал единствено и само в частта им, която ползва изготвения извод,
като е игнорирал тези, които подкрепят твърденията му и оборват тези на
ответницата. Моли съдът да постанови съдебен акт, с който
да
отмени решението на първоинстанционния съд, като уважи исковата му претенция
съобразно петитума на исковата молба,
както и да му присъди направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата М.С.П., чрез адв. К.А., изразява съображения,
че въззивната жалба е допустима, но неоснователна, а решението на
първоинстанционния съд е постановено
изцяло в съответствие със събраните по делото доказателства и практиката
на съда. Намира, че съдът правилно е приел, че искът е останал недоказан и като
такъв е отхвърлен. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди направените в жалбата
оплаквания и възраженията на другата страна, намери за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно
основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът М.А.А. твърди в исковата си молба, че с
ответницата живели на семейни начала, от което съжителство имали едно дете
Адриана, което било родено на *** г. В началото на съжителството им живели в
разбирателство. През 2014 г. отношенията им започнали да охладняват. Основно се
карали за грижите за детето им. Това им неразбирателство прераснало в отчуждение
и през август 2015 г. тя го напуснала и взела детето. Не бил против раздялата
им, но силно се безпокоял как щяла да се грижи за детето им. По тези причини
водили гр.д. № 3969/2015 г. на СтРС, по което се съгласил в интерес на детето
им то да останело за отглеждане и възпитание при нея. Сключили споразумение, по
силата на което детето им останало да живее при нея, а на него бил определен
съответен режим на лични контакти с детето. След влизане в сила на съдебния
акт, проблемите му с ответницата относно контактите му с детето, начинът на
отглеждането му и необходимостта от провеждането на адекватно лечение,
продължили. Спазвал стриктно издадената по гр.д. 3968/15 г. заповед за защита,
като в случаите, в които се налагало да бъде в близост до ответницата, за да
вземел детето, с цел да спази заповедта, с него винаги имало трето лице, което
да се доближало до нея и вземело детето. Присъствието на трети лица обаче, не я
възпирало да предизвиква конфликт. Многократно го била обиждала пред трети
лица. В повечето случаи, воден от интересите на детето и доброто възпитание, се
стремял да не влиза в нейния тон и поддава на провокациите й. На 24.09.2017 г.
се случил поредния инцидент, при който публично го обидила изключително грубо,
като в течение на няколко минути, в присъствието на трети лица, го нарекла с
посочените в исковата му молба обидни думи. На същата дата осъществявал правото
си на лични контакти с детето, което предстояло да й върне. Пред блока видял,
че се намирал приятелят й. Тъй като от детето знаел, че той му се карал по
различни поводи, например, когато му искало шоколад или плачело за него, от
което детето споделило, че се страхувало, отишъл при него да го помоли да се
въздържал от подобни действия. След срещата му с този човек се качил да предаде
детето на майка му, която го чакала пред апартамента. След като предал детето
се преоблякъл и след около 10 минути слязъл пред блока. Междувременно
ответницата заедно с детето слязла с асансьора пред блока. Когато излязъл от
входа, видял, че тя, приятелят ѝ, баща му, брат му и детето се намирали
на около 20 метра южно от него. Ответницата го видяла и започнала да му крещи
посочените в исковата молба обидни думи. Почувствал се засегнат от тях, но
решил, че не трябвало да им се поддава и извикал да не го занимавала и да се
прибирала. Тя обаче продължила да го обижда. Приближил се към групата и отново
й казал да престане със скандалите и да си тръгвали. Тя отново го нарекла с
посочените в исковата му молба обидни думи, като пояснила, че бил такъв, защото
бил „нападнал" приятеля ѝ и щяла да извика полиция. Приятелят ѝ
няколко пъти я предупредил да престане да се държи агресивно и я карал да се
прибере в колата. В разговора се намесил и баща му, което предизвикало гнева ѝ
и тя го нарекла с посочената в исковата молба обидна дума и опитала да го удари
с телефона си, но тъй като баща му се предпазил, отправеният удар попаднал в
ръката му. Приятелят ѝ няколко пъти ѝ казал да спре да вика пред
детето и се отдалечи от тях, но тя продължавала да крещи и въпреки, че нейният приятел
ѝ обяснявал, че щели да се разберат и нямало нужда от полиция, тя
казвала, че щяла да извика такава и го направила. Била заведена от приятеля ѝ
до намиращият се наблизо автомобил и ищецът го помолил да поговорят, но не пред
детето. Като чула това, тя отново започнала да крещи и го нарича с посочените в
исковата молба обиди, както и че ще видел какво щяло да стане като дойдела
полицията. Възприел, че го обиждала. Осъзнал как го нарекла и се почувствал
обиден, огорчен и унизен от използваните от нея обиди и то пред детето им,
приятелят ѝ, и роднините му. Разбрал какво означавал изразът да ти се
приискало земята да се отвори и погълне. Крясъците ѝ били чути и
възприети от намиращият се наблизо съсед, който след като чул виковете ѝ,
дошъл да види какво се случвало. Междувременно пристигнал полицейски патрул.
Пред полицейските служители тя започнала да говори, че не бил изпълнявал
съдебно решение, че не ѝ връщал детето на адреса. Намесил се и обяснил на
полицаите, че нямало нарушение, и дори Прокуратурата и ОЗД вече ѝ го били
казали по повод на нейни жалби, както и че на практика това била фалшива
информация с цел да ги подведяла, и всъщност сигналът ѝ бил за друго,
което не било за първи път, и вече техни колеги я били предупреждавали, че ако
още веднъж пуснела фалшив сигнал на тел. 112, щели да ѝ напишат докладна.
Полицейските служители установили, че детето било в колата ѝ и извикали
ищеца и приятелят ѝ. Междувременно тя успяла да обиди и съседа, който бил
дошъл, при което полицейските служители се разпоредили да преустановят воденето
на разговор и се отдалечат, след което започнали да съставят предупредителни
протоколи. Тя продължила да го обижда пред полицейските служители, поради което
потърсил тяхното съдействие, но бил уведомен, че за обидите, които му били
нанесени от нея, имал право да я съди по частен ред или заведе гражданско дело.
Междувременно при тях дошла негова роднина, при което ответницата отново влязла
в конфликт с него, защото възприел обидите ѝ и се опитал да я защити.
Решил, че унижението пред хората му дошло в повече и преустановил разговорите и
контактите с ответницата, която продължила да се държи агресивно. Бил огорчен и
обиден от думите ѝ. Въпреки, че от полицейските служители разбрал, че
можел да я съди с частна жалба, решил, че тъй като все пак била майка на детето
им, в името на собственото му достойнство и заставайки над злобата, омразата,
лицемерието, демонстрирано от нея и желанието ѝ да предизвиквала
конфликти, нямал да предявява частна тъжба срещу нея. Въпреки това не можел да
преодолее болката, обидата и огорчението от изречените от нея, в присъствието
на няколко лица, сред които и детето им, и на публично място, посочени в
исковата му молба обидни думи. Въпреки миналото много време, продължавал да се
чувства обиден и огорчен от тях, а и поради такъв тип поведение на същата,
детето им ползвало психологични услуги по разпореждане на ОЗД. Все още се
чувствал унизен, че тези ѝ думи били отправени в присъствието на детето
им, баща му, брат му, полицейски служители и други лица, като по този начин
случилото се, поведението, отношението и обидите, отправени към него от нея,
станали публично достояние. Вследствие противоправното ѝ поведение, му
били причинени вреди от неимуществен характер, изразяващи се в претърпени
страдания от психически характер, които оценявал на 8000 лева. Искането е да се
осъди ответницата да му заплати по посочената в исковата му молба банкова
сметка, ***инените му неимуществени вреди от посочените в исковата му молба обиди
на 24.09.2017 г. и законната лихва върху тази сума от същата дата до
изплащането ѝ, както и сторените по делото разноски.
Ответницата М.С.П. оспорва предявените искове, които
моли съда да отхвърли, като неоснователни и ѝ присъди сторените по делото
разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор,
в хода на делото по същество и в представена от пълномощника й писмена защита.
Страните не спорят, че са живели на съпружески начала,
от което съжителство е родено на *** г. и малолетното им дете А.М.А.. Не спорят
и по факта, че след раздялата им, с влязлото в сила решение по гр.д. № 3969/2015
г. по описа на Старозагорския районен съд, е определено местоживеенето на детето
при ответницата, на която са предоставени за упражняване и родителските права
върху него, а на ищецът е определен режим на лични отношения с детето.
От представените с отговора прокурорски постановления
за откази да се образуват досъдебни производства, докладни записки, заповед за
защита на ответницата по ЗЗДН и информация от КСУДС, се установява, че след
раздялата им, конфликтните отношения между страните, включително по отношение
на грижите за детето и тълкуването на определения в съдебното решение режим на
лични отношения с него, силно се обтягат, като всеки от тях подава срещу другия
жалби за разрешаването им до различни институции - полиция, прокуратура, съд и
ОЗД при ДСП Стара Загора.
Установено е по делото, че на 24.09.2017 г., около 18
часа, ответницата отишла със свидетеля Т., с когото били интимни приятели, да
вземе детето от апартамента на ищеца в жилищния блок в гр. Стара Загора, на ул.
…№ …, където последният осъществял определеният му със съдебното решение режим
на лични отношения с него. Докато свидетелят Т. изчаквал в автомобила си
ответницата да вземе детето си, ищецът се приближил към автомобила и между тях
възникнал словесен конфликт, провокиран от ищеца, който отваряйки вратата на
автомобила на този свидетел, започнал да търси обяснения от него, защо не
разрешавал на детето му да яде сладко. Докато свидетелят Т., който бил
изненадан от тази реакция на ищеца, повикал за обяснение на същата седящият на
източните пейки пред блока свидетел А., брат на ищеца, за когото знаел, че бил
служител на МВР, ищецът влязъл във входа на блока, качил се до апартамента си и
там предал детето на ответницата, като тримата слезли след това заедно пред
блока, където заварили свидетелят Тенев да води разговор със свидетеля А. и
неговият и на ищеца баща, който междувременно също се включил в същия разговор.
Притеснена, че между тях е възникнал скандал, ответницата попитала свидетеля
Тенев, какво се случва, на което ищецът ѝ отговорил, че нищо не било
станало и започнал да призовава свидетеля Т. да се разберат зад блока. Поради
това в 18.05 часа ответницата се обадила на тел. 112 и на място пристигнал
полицейски патрул, видно от показанията на свидетеля Тенев и съставената за
този случай от полицай от същия патрул докладна записка от 24.09.2017 г.,
приложена в изисканата прокурорска преписка. Пристигайки на място, полицейските
служители заварили на мястото само страните по делото и свидетелят Т., видно от
неговите показания и посочената докладна записка. От същата е видно още, че
пред полицаите, ищецът и свидетелят Т. са заявили само, че са си разменили
реплики пред блока относно съдебното решение за вземането на детето на
страните, като полицаите са установили, че детето е било при ответницата и по
същата, ищецът и свидетелят Т. не е имало следи от физическо насилие. Поради
това съставили само на ищеца и свидетеля Т. приложените в прокурорската
преписка предупредителни протоколи по ЗМВР, с които ги предупредили да не
влизат помежду си в конфликти и саморазправа, и да не си нанасят побои. Тези
протоколи ищецът и свидетелят Т. са подписали без всякакви възражения. На
другия ден свидетелят Т. подал и приложените в преписката заявление и сведение
за случая във Второ РУП Стара Загора, с които поискал ищецът да бъде
предупреден да преустанови тези си изяви. На 13.10.2017 г. РП Стара Загора е
отказала да образува по случая досъдебно производство, видно от приложеното към
прокурорската преписка постановление. На 20.02.2018 г. ищецът подал по същата
преписка молба, да се запознае с материалите по нея, която обосновал с
желанието си да провери дали в жалбата си срещу него в тази преписка,
свидетелят Т. не е нарушил правата му и не го е наклеветил, за да има
възможност да защити името и достойнството си в съда.
Първоинстанционният съд правилно е кредитирал
показанията за случая на свидетеля Т., защото са непосредствени, последователни
и логични, и не противоречат, а се подкрепят от горепосочените материали в
приложената прокурорска преписка, които с оглед практиката на ВКС са
доказателства в настоящото производство. Съдът не е кредитирал показанията за
случая на свидетелите А. и А. (брат и майка на ищеца), тъй като същите са
непоследователни и вътрешно противоречиви (доколкото дават категорични
показания само за обидите, с които твърдят, че ответницата обиждала ищеца, а
дават объркани и противоречиви показания не само за точното местоположение,
време и място на различните участници в същия случай, но и дали и какво е
отговорил ищецът на същите обиди, въпреки, че всички тези обстоятелства са еднакво
отдалечени във времето от съдебното заседание, в което дават показания за тях),
а и нелогични в частта им, че само ответницата крещяла и обиждала ищеца,
въпреки което именно тя се е обадила за случая в полицията, а дошлите на място
полицаи дори не са ѝ съставили предупредителен протокол. Освен това показанията
им, че ответницата обиждала ищеца,
противоречат и на посочените докладна записка, предупредителни протоколи и
молба на ищеца в прокурорската преписка, в които не само не се сочат никакви
данни ответницата да обиждала при този случай ищеца, но и той самият е признал
по същество извънсъдебно пред съставилият същата докладна записка полицай, че
при този случай си е разменял реплики само със свидетеля Т., но не и с ответницата,
което се потвърждава и от обстоятелствата, че протоколи за предупреждение по
ЗМВР са съставени за този случай само на него и свидетеля Тенев, които са и подписани
от тях без всякакви възражения, и от молбата на ищеца от 20.02.2018 г. по същата
преписка, в която той също не сочи въобще, като мотив за исканото с нея запознаване
с материалите по тази преписка, да е бил обиждан при този случай от ответницата
и да иска поради това запознаване с преписката, „..за да защити името и достойнството..."
си срещу нея в съда. Тези установени от горепосочените материали в тази
прокурорска преписка негови по същество извънсъдебни признания на този
неизгоден за него факт, че при този случай не е бил обиждан от ответницата, са
доказателство в настоящото производство, съобразно разпоредбата на чл. 175 ГПК,
както и с оглед практиката на ВКС. Посочената
непоследователност, нелогичност и вътрешна противоречивост в показанията на
свидетелите А. и Апостолова, в съчетание с близката им родствена връзка с ищеца
(негови майка и брат) и признатите от тях в показанията им техни лоши отношения
с ответницата, оправдават напълно недоверието, с което съдът се отнася към
тяхната достоверност (чл. 172 ГПК). А други доказателства в подкрепа на
обидните думи, с които ищецът твърди, че го нарекла ответницата на посоченото
публично място, не са представени и липсват по делото.
При тези установени по делото обстоятелства, въззивният
съд намира, че изводите на първоинстанционния съд, а именно, че предявените
искове са недоказани по основание (чл. 45 и чл. 86 ЗЗД), са правилни и
законосъобразни. С оглед на това следва да се отхвърлят изцяло, като
неоснователни, без преди това да бъдат обсъждани и по отношение на техния
размер, защото това се явява безпредметно. Отговорността по чл. 45 ЗЗД се
поражда само при кумулативното наличие на вреди, пряка и непосредствена
последица от виновно и противоправно деяние (чл. 45, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД). От това следва, че вината е само един от елементите на фактическия състав
на тази отговорност и докато същата се предполага до доказване на противното от
ответника, то всички останали горепосочени кумулативни елементи на този състав,
следва да се докажат пълно и главно от ищеца. Липсата на доказателства, за
който и да е от тях е достатъчен за отхвърляне на иска за обезвреда, защото следва
да са налице кумулативно. Неоснователността на главния иск за обезвреда,
обуславя тази и на акцесорния за законна лихва, защото е обусловен от
уважаването на първия (чл. 86 ЗЗД). Поради това и в случая, тежестта да докаже
по делото всички кумулативни предпоставки (без вината) за възникване на
претендираната с исковата му молба отговорност на ответницата за твърдените му
обиди (противоправно деяние и пряка причинна връзка между същото и
претендираните неимуществени вреди), лежи по делото върху ищеца (чл. 154, ал. 1 ГПК и чл. 45, ал. 2 ЗЗД), тъй като само
вината се предполага до доказване на противното, което е в тежест на
ответницата, а останалите елементи от фактическият състав на чл. 45 ЗЗД се
доказват от ищеца.
С оглед събраните по делото доказателства въззивният
съд намира, че ищецът не е доказал пълно и главно твърденията си в исковата
молба, а именно, че ответницата е изрекла на 24.09.2017 г. пред блока му в гр.
Стара Загора, на ул. .. № …, обидни думи по негов адрес, в негово и на
посочените други лица присъствие. В подкрепа на тези фактически твърдения на
ищеца са само показанията на посочените от него свидетели А. и Апостолова,
които обаче съдът не кредитира с оглед гореизложените съображения. Други
доказателства в подкрепа на тези му твърдения, ищецът, чиято е тук
доказателствената тежест, не е представил и липсват по делото. След като не е
налице още първия кумулативен елемент от фактическият състав на чл. 45 ЗЗД -ответницата
да е извършила твърдяното в исковата му молба противоправно деяние, предявеният
от него иск за осъждането ѝ да му заплати обезщетение от 8000 лева за
причинените му със същото неимуществени вреди, се явява недоказан по своето основание
(чл. 45 ЗЗД). Поради това, като неоснователен, следва да се отхвърли изцяло,
заедно с акцесорните претенции за законна лихва и разноски, без преди това
съдът да ги обсъжда и по отношение на техния размер, защото това се явява
безпредметно.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при което обаче във
всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
значение за размера на вредите.
По изложените
по-горе съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, следва
въззивника да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените разноски по
делото пред въззивната инстанция, които видно от представения списък с
разноските са в размер на 500 лв. Съдът намира за неоснователно възражението,
направено от пълномощника на въззивника, че разноските на въззиваемата не
отговарят на изискванията на Наредбата, тъй като в действителност същите
съответстват на изискванията на чл.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горните мотиви, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1387 от 31.12.2018 г.,
постановено по гр.дело № 1258/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА М.А.А., с ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на М.С.П., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 500
лв./петстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.