Решение по дело №692/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3829
Дата: 10 август 2020 г. (в сила от 22 април 2021 г.)
Съдия: Румяна Димова Христова
Дело: 20203110100692
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                                                                       

                                           Р Е Ш Е Н И Е

                                                      3829

                                    

                                     град Варна, 10.08.2020год.

                                        

                                                     

               

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           

            ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в публично заседание проведено на  двадесет и  втори  юли   през  две  хиляди  и  двадесета  година, в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА

 

 

при секретаря  ГАЛЯ ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 692  по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството по делото е образувано по повод предявен от   О.Х.И. с ЕГН **********, адрес: ***, чрез процесуален представител адв.В.Г. от ВАК, кантора с адрес: *** (*), съдебен адресат срещу "Е. - П. П." АД с ЕИК *, седалище и адрес на управление:*** *, отрицателен установителни иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът няма  парично задължение към ответника в размер на сумата от 605.09 (шестстотин и пет) лева по фактура №**********/28.11.2019г., представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 22.12.2018г. до 21.03.2019г. за обект находящ се в с. В., общ. А., обл. Варна, с клиентски номер * и абонатен номер *.

Моли съда да осъди ответното дружество да му заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски в това число и заплатено адвокатско възнаграждение.

Ищецът   обосновава  съществуващия за него  правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:

Клиент е на "Е. - П. П." АД и заплаща редовно консумираната електрическа енергия по клиентски номер *.

По повод издадена от ответното дружество ф-ра №**********/28.11.2019г., депозира заявление през "Е.С." АД с вх. №5299252 на дата 27.12.2019г. за снабдяване с документите, въз основа на които е съставен посочения счетоводен документ.

          През месец януари 2020г., получава писмо от "Е.С." АД, към което са приложени констативен протокол №1901101/21.03.2019г., Констативен протокол №*г. на БИМ, РО - гр. Варна и справка за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия №56326_A20F.

Оспорва  изцяло дължимостта на задължението обективирано във ф-ра №**********/28.11.2019г. и счита, че същото не следва да заплаща, поради долуизложеното.

 Той, лично или негов  упълномощен представител, не е подписвал констативен протокол №1901101/21.03.2019г. за техническа проверка на точността на измерване на обслужващата го измервателна система и свързващите я електрически инсталации.

Счита, че за дружеството не съществува правно основание за съставяне на същия, поради отменената към датата на проверката, разпоредба на чл.47 ПИКЕЕ /отм./ по реда на съдебния контрол /Решение №1500 постановено по адм.д. №2385/2016г. на ВАС, 5 членен с-в/.

По отношение на начислената електрическа енергия, изразявам следното:Оспорва количеството ел. енергия в размер на 3 060.66 кВТч, обективирано в процесната справка №56326 A2QF, да е потребено, респективно, доставено на абоната за посочения период.

 C Решение №798/20.01.2017г. на ВАС, окончателно е отменено Решение №ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР /КЕВР/, с което са одобрени ОУ на "Е. - П. П." АД /влезли в сила на 07.09.2014г./. След отмяната на цитираното решение на ДКЕВР, до одобряването от КЕВР и влизане в сила на нови ОУ, дружеството следва да прилага в отношенията с клиентите си, действалите преди това /т.е. преди 07.09.2014г./ ОУ на "Е. - П. П." АД. одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-061/07.11,2007г.. От друга страна, с редица решения по реда на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК /Решение №189/11.04.2011г. на ВКС по т. д. №39/2010г.. II т. о.; Решение №79/11.05.201 1г. на ВКС по т.д. №582/2010 год.. II т.о. и пр./ са обявени за нищожни разпоредбите на чл.38 от цитираните ОУ /регламентиращи едностранна корекция на сметка/, като неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 и чл.146 ЗЗП. От друга страна, с Решение №13691/08.11.2018г. по адм.д. №4785/2018г. на ВАС. 5 членен с-в, са отменени и останалите разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. С отмяната на ПИКЕЕ са отменени и одобрените от КЕВР ОУ на доставчика от 2014г.. В предходните ПИКЕЕ, чието действие е отменено с тези от 2014г., няма аналогични разпоредби, относими към корекцията на сметка. Процесният констативен протокол /съставен от служители па "Е.С." АД/, е съставен при отменено действие на ПИКЕЕ, а така също и при отменени Общи условия към договорите за продажба на ел.енергия. При това положение, енергопреносното предприятие не би могло да се ползва от корекционната процедура, която към датата на проверката, е била отменена, именно поради съществуващата законова делегация в чл.83 и чл.98а от ЗЕ. до приемането на нови ПИКЕЕ и нови ОУ, които да съответстват па тази делегация.Следователно, възможността за ответното дружество да реализира отговорността на потребителя на услугата е единствено по реда и при условията, които са били в сила преди приемането на ПИКЕЕ от ноември 201Зг., т.е. при липса на приети Правила и съответни Общи условия на доставчика. Поради това, спрямо потребителите на услугата в действие са ОУДПЕЕ. одобрени с решение на ДКЕВР от 07.11.2007г.Тези обстоятелства водят до неяснота, досежно приложимата методика в процесния случай - дали тази по Общите условия на доставчика, част от чиито разпоредби са обявени за неравноправни и нищожни /по арг. на решение на ВКС/, или тази по ПИКЕЕ, които са отменени. Обуславя се извода, че в процесния случай, за ответното дружество не съществува нормативно основание за извършване на т.нар. "корекционна процедура".

С оглед прецизност отбелязва , че в ДВ, бр.35 от 30.04.2019г. са публикувани ПИКЕЕ, приети от КЕВР, но доколкото процесните отношения са се развили преди тяхното приемане, съответно обнародване, с оглед датата на съставяне на констативен протокол №1901101 - 21.03.2019г., същите са неприложими /§2 от ПЗР на ПИКЕЕ/. Индиция за това е и обстоятелството, че процесната фактура е издадена от дружеството доставчик, а не от операторът на електроразпределителната мрежа -"Е.С." АД.

В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в рамките на срока по чл. 131 от ГПК, ответникът  „Е.П.” АД оспорва изцяло предявения срещу него установителен иск.

Намира искът е допустим.

Становище по основателността на предявения иск.

Предявеният иск е изцяло неоснователен.

Налице е правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „Е. - П. П." АД към ищеца за потребена електрическа енергия на стойност  605,09 лв., конкретизирано по размер с фактура № **********/28.11.2019г.. Процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на 3060.66 кВтч, за период от 22.12.2018г. до 21.03.2019г., общо за 90 дни и се дължи от ищеца на основание чл. 183 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Не оспорва, че между страните по делото съществува валидно договорно правоотношение, по силата, на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия.

Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване на адрес, находящ се в с.В. *, общ.А., обл.Варна, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол.

Страните по настоящия спор се намират в продажбено правоотношение относно продажбата на електрическа енергия, като правата и задълженията им се уреждат от Закона за енергетиката. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР по т.З от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл.21, ал.1, т.9 от ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.С." АД и Общите условия на ДПЕЕ на „Е. - П. П." АД.

Общите условия на „Е.С. " АД и „Е. - П. П." АД са годен източник на облигационни задължения между ищеца и двете енергийни предприятия на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. Обвързващото им действие, равнозначно на силата на закона, е последица от следните юридически факти:

 Общите условия са съставени, а след това и одобрени по надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ал. 1 вр. с чл. 94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (Приета с ПМС № 124 от 10.06.2004г.). Общите условия са действащи към датата на извършване на проверката на средството за търговско измерване и са издадени на основание чл. 98а от ЗЕ.

 Същите са публикувани, съгласно изискването на чл.98а, ал.З от ЗЕ в един централен и в един местен всекидневник, както и на интернет страницата на ответното дружество.

Липсва допълнително писмено споразумение между страните по реда на чл. 98а, ал.5 от ЗЕ и чл. 93, ал.З от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат от изразено несъгласие на потребителя с Общите условия чрез внесено при оператора на електроразпределителната мрежа заявление с предложение за други специални условия в 30-дневен срок от влизането им в сила.

 Приетите и одобрени по съответния ред Общи условия са задължителни за ползвателя на основание чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ без да е необходимо изричното му писмено съгласие.

Налице е основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електрическа енергия.

Страните по настоящото дело са и страни по облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, пренасяна през електроразпределителните мрежи на „Е.С." АД.

Ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в с.В. *, общ.А., обл.Варна.

На 01.03.2019г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Е.С." АД, в присъствието на двама свидетели - съседи на ищеца.

„Е.С." АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б."а" от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване в според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и има право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване. Съгласно ОУ на ДПЕЕЕМ, на средствата за търговско измерване се извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него. Дружеството следи за техническото състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка е и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната. „Е.С." АД изпълнява договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл.63 ЗЗД.

За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 1901101. Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № * и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.

Констативният протокол за техническа проверка отразява действителното фактическо положение, той е съставен в съответствие със законовите изисквания и чл. 59 от ОУ на ДПЕЕЕМ и е подписан от двама свидетели. Извършената проверка на електромер с фабр. № *, на неговата цялост и функционалност, притежава съответната юридическа стойност.

Безспорно в имота на ищеца е консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Ако абонатът е потребил електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължи заплащането му по силата на договорната връзка.

Експертизата е извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - Варна. За извършената експертиза е съставен Констативен протокол № */*г. Осъществяван е достъп до вътрешността на електромера - разпробит клеморед. добавен мост чужд за схемата. Електромерът не съответства на метрологичните характеристики, не отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, не съответства на техническите изисквания.

СТИ не отговаря на техническите изисквания.

Констативният протокол на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - Варна е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179. ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.

 На 27.11.2019г. „Е.С." АД съставя Справка за корекция при измерена, неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия № 56326 A20F за извършена техническа проверка и конкретизира размера на оспореното вземане.

 На 28.11.2019г. „Е.П." АД издава фактура № **********, с което е определена цената на реално консумираната електрическа енергия, а именно 605.09 лв.

При липса на данни за техническа неизправност на електромера извън извършената манипулация, следва да се приеме, че установеното след разчитането количество енергия в размер на 3060.66 кВтч е реално доставено и консумирано от абоната.

Начислена е сума, представляваща стойност на доставена и употребена от ищеца електроенергия. Несъответствието в измерването е установено едва при извършената техническа проверка, поради което неостойностеното количество е допълнително начислено на абоната. Това количество електроенергия не представлява служебно начисление от страна на електроразпределителното дружество, а е реално потребено количество, което е отчетено от средството за търговско измерване, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.

Доколкото в случая се касае за реално потребена енергия, което е отчетено, но не е заплатено, то стойността на енергията се дължи на основание общите разпоредби на гражданското законодателство - чл. 183 и сл. от ЗЗД.

В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр. дело № 4160/2018 г. по описа на ВКС, III г.о.

Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата.

Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 201Зг. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г.. в сила от 23.11.2018г / този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на йената на доставената стока, и от обшия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС /решение №97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г. на ВКС, I ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, IVГО, решение № 19 от 21. 02. 2014г. по т.д. № 2014/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 228/10.09.2012г. по гр. д.№ 311/2011г. на ВКС, IV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, IV ГО и др./ при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.

При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 - чл. 51 ПИКЕЕ от 201 Зг. /в този смисъл решение по гр. д. 2991/2018г. на ВКС, III ГО/."

Процесната сума се дължи от ищеца като насрещна престация по договора за доставка на електрическа енергия, сключен с ответното дружество и представлява левовата равностойност на консумираната в обекта електрическа енергия. Процесната фактура е издадена след остойностяване на засечени показания по реален отчет.

Консумираното количество електрическа енергия е остойностено по цени за технологични разходи, които са значително по-ниски от цената за електроенергия поотделно за всяка тарифа. При това положение потребителят е поставен в по-привилегировано положение, отколкото ако манипулацията не беше извършена и електроенергията беше коректно отчетена по дневна, нощна и върхова тарифа. В този смисъл, извършената от ответното дружество корекция не представлява санкция, а цена на доставена и консумирана електрическа енергия. Да се приеме обратното би довело до неоснователното обогатяване на потребителя за сметка на доставчика на електрическа енергия. В горепосочения смисъл е и Решение № 1481/27.07.2015г., постановено по в. гр. д. № 1370/2015г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна.

 С писма от „Е.С." АД и от „Енерго - Продажби" АД са приложени констативния протокол от техническата проверка и фактурата.

Съгласно разпоредбата на чл. 200. ал. 1. предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Съобразно чл. 16, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2014 т.1 и чл. 17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2007 г./ , от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия.

Предвид гореизложеното и след преценка на фактите и обстоятелствата по делото,моли съда да постанови решение по гражданско дело № 692/2020 г., по описа на Районен съд - гр.Варна, 16 с-в, с което да отхвърли предявения от О.Х.И. с ЕГН: **********, иск като неоснователен и недоказан.

Моли за присъждане на сторените в производството съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

В случай, че намери за основателно, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна.

          В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. В писмена форма проц.представител на ищеца - адв.Г., заявява че поддържа иска, моли за неговото уважаване и присъждане и на сторените по делото разноски.   

          В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител адв.Г., поддържа отговора на исковата молба.  В хода по същество на делото моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.  

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетия по делото  протокол №1901101/01.03.2019год., подписан от служителите, извършили проверката и свидетели се установява, че  на  01.03.2019г. е извършена проверка от служители на ЕРП „С.“ АД на електромера,  находящ се в процесния обект  на потребление. При проверката са извършени замервания с еталонен калиблиран уред и е установено , че в СТИ отчита преминаващата през него ел.енергия с отрицателна грешка.

Към доказателствата по делото е прието заключение на БИМ, РО-Варна, съгласно който е осъществен достъп до вътрешността на електромера-разбит клеморед,добавен мост-чужд за схемата. Електромерът не съответства на метрологичните характеристики,не отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, не съответства на техническите изисквания.

Въз основа на заключението от БИМ  и констативния протокол от техническата проверка, ЕРП-С. съставя справка за корекция на сметка.

На 28.11.2019год. „Е.П.”АД издава фактура №**********, с която е определена цената на консумираната ел.енергия в размер на  605.09лв.

Приобщени към доказателствата по делото са справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца  за проц.обект на потребление към дата - 31.01.2020год. и извлечение за фактури и плащания  към дата  - 28.01.2020год.

По делото са ангажирани специални познания, чрез заключението на ВЛ по СТЕ. Заключението на ВЛ съдът цени като обективно и компетентно дадено.

Гореизложената фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:

           Предявен е иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се търси съдебно установяване на недължимостта на вземането на „Е. - П. П.” АД срещу  ищеца.

Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор за материално право на същото основание. В конкретната хипотеза ищецът  твърди, че не дължи процесната сума, както и че между него и ответника е налице спор, относно дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота му. Тези твърдения  обосновават правния интерес от избраната форма на защита.

 Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи навадените от него правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.

Съответно в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер.

 В настоящия  случай съдът намира, че не е спорно между страните и е безспорно установено, че ищецът е  потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия  за битови нужди  по смисъла на § 1, т. 2а ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищецът има задължение да заплаща използваната ел. енергия. По делото не е представен  индивидуален  договор за достъп и пренос на ел.енергия  между страните,  но не се оспорва , че е налице договор за доставка на ел.енергия   през периода на проверката и на корекцията.

Ответникът който носи доказателствената тежест не установи наличие на основание и законосъобразност на извършената корекция на сметка.

Към датата на извършване на процесната проверка на СТИ на ищеца, на посочения адрес за доставка на ел.енергия не съществува законова възможност , която  регламентира правото на ответното дружество да извършва едностранна корекция на количество ел.енергия. С  решение №2315/21.02.2018г. по адм. д. №3879/2017г. на ВАС,потвърдено  с решение №13691/08.11.2018г. по адм. дело №4785/2018г. на 5-членен състав на ВАС, е потвърдено отменителното за ПИКЕЕ решение на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени  в цялост.

След отмяната на правилата, регламентиращи принципите, условията, редът и методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период, липсва нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват ел. енергия на това основание. При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, същият не може да обосновава това право с приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, тъй като такива клаузи, съдържащи се в тях, са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и като такива - нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Трайната съдебна практика се придържа към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане. В случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. В тази насока е съдебната практика , установена  с Решение № 29 от 15.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 225/2010 г., II т. о., ТК Решение № 104 от 5.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 885/2009 г., II т. о., ТК. решение №165 от 19.11.2009г. по т. дело №103/2009г. и  решение от 11.04.2011г. по т.дело №39/2010г.

С решенията е отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите   на   потребителите   при   търговия   с   електрическа енергия.

Горецитираната задължителна съдебна практика се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия (вкл. и при признато изрично от потребителя осуетяване на отчитане) противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства. Съответно дори и такова да се установи безспорно, размера на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане енергия не може да се определя по методика с определени отнапред периоди, а подлежи на доказване като фактическо реално потребление.

Дадените в този смисъл разрешения са относими и към разглеждания правен спор и се поддържат като уеднаквено приложение на закона и по казуси, в които предмет са именно процесните общи условия (решение №29/15.07.2011г. по т.д. №225/101 Ог. на ВКС, II т.о).

Наред с това според действащото законодателство (чл. 120 ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 28 ал. 8 от Наредба № 6/ 09.06.2004 г.) средствата за търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. В тежест на ответника е да докаже наличие на осъществен без санкцията на дружеството достъп на ищеца до електромера, за да се ангажира отговорността му, като при липса на данни в тази насока не може да се презумира виновно поведение на потребителя. Недопустимо е без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел.енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрагента й вреди. Дори да се приеме за категорично доказано, че електромерът е манипулиран, т.е. че върху него е въздействано неправомерно, не се установява именно виновно поведение на ищецът или негов представител да е извършил манипулацията.

 Във връзка с гореизложеното се извежда извод , че към настоящия момент не е налице правно основание електроразпределителното дружество едностранно да извършва корекция на сметка, въз основа на разпоредбите на общите условия. 

По изложените съображения се налага извода, че ответникът не установи наличие на основание и законосъобразност на извършената корекция на сметка, с оглед на което и се налага извода за основателност на претенцията, поради което и същата следва да бъде уважена, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съобразно изхода на спора и направеното искане, в полза на ищеца следва да се присъдят извършените разноски в общ  размер от 350лв., представляващи : 50лв.  държавна такса и 300лв. адв.хонорар.  

 

 

Водим от горното, съдът

 

        

 

      Р    Е   Ш   И:

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между О.Х.И. с ЕГН **********, адрес: ***, чрез процесуален представител адв.В.Г. от ВАК, кантора с адрес: *** (*), съдебен адресат от една страна и ответника „Е.П." АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет Б. Д. П., П. С. С., Я. М. Д. и Г. К. от друга страна, че ИЩЕЦЪТ НЯМА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ КЪМ ОТВЕТНИКА в размер на сумата  от 605.09 (шестстотин и пет) лева по фактура №**********/28.11.2019г., представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 22.12.2018г. до 21.03.2019г. за обект находящ се в с. В., общ. А., обл. Варна, с клиентски номер * и абонатен номер *, на основание  чл.124,ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА  Е.П." АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет Б. Д. П., П. С. С., Я. М. Д. и Г. К.  ДА ЗАПЛАТИ  на  О.Х.И. с ЕГН **********, адрес: ***, чрез процесуален представител адв.В.Г. от ВАК, кантора с адрес: *** (*), съдебен адресат, сумата от 350лв., представляваща сторени по делото разноски, които се изразяват в следното : 50лв.  държавна такса и 300лв. адв.хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщаването от страните, ведно с препис от съдебния акт.    

                            

 

                   

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

  /Р.ХРИСТОВА/