Присъда по дело №1111/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 11
Дата: 15 декември 2021 г. (в сила от 31 декември 2021 г.)
Съдия: Красимир Младенов Семов
Дело: 20211630201111
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 11
гр. гр.Монтана, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
СъдебниВАСИЛКА ВЕНЕЛИНОВА
заседатели:ИЛИЕВА
ИВАНКА ИЛИЕВА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
и прокурора Никола Венелинов Ставрев (РП-Монтана) Никола Венелинов
Ставрев (РП-Монтана)
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Наказателно дело от
общ характер № 20211630201111 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ИВ. П. ИВ. - роден на ХХХг. в гр.София, с
посочен адрес в с.Ребърково, област ХХХХ ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 06.05.2019г. в с.Мърчево, област Монтана, с цел да набави за себе
си имотна облага възбудил заблуждение у ХР. ПЛ. ХР. от с.Мърчево, област
Монтана, че ще закупи от Република Италия и ще му достави лек автомобил
марка „АУДИ” и до 11.05.2019г. поддържал това заблуждение, с което
причинил на ХР. ПЛ. ХР. имотна вреда в размер на 900 лева, поради което и
на основание чл.209, ал.1 вр. с чл.58а, ал.1 вр. с чл.54, ал.1 и ал.2 от НК го
осъжда на ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което следва да се изтърпи при първоначален общ режим на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл.25, ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ
1
спрямо подсъдимия ИВ. П. ИВ. със снета по – горе самоличност общо най –
тежко наказание по настоящата присъда и НОХД № 1111/2021г. по описа на
МРС и по присъди по НОХД № 1515/2020г. по описа на РС – Пазарджик,
НОХД № 1288/2020г. по описа на РС – Ямбол, НОХД № 2167/2021г. по описа
на РС – Пловдив, НОХД № 480/2020г. по описа на РС – Разлог, НОХД №
596/2021г. по описа на РС - Велико Търново, НОХД № 738/2021г. по описа на
РС – Перник и НОХД № 292/2021г. по описа на РС – Смолян в размер на ДВЕ
ГОДИНИ (ДВАДЕСЕТ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА) ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което следва да се изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК приспада времето през което
подсъдимия ИВ. П. ИВ. е бил задържан под стража по ДП по НОХД №
480/2020г. по описа на РС – Разлог.
На основание чл.25, ал.2 от НК приспада изтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода по групираните по – горе присъди и дела.
Присъдата може да се обжалва или протестира в 15 /петнадесет/
дневен срок пред Окръжен съд – Монтана.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 1111/21г. по описа на РС - Монтана

Подсъдимият ИВ. П. ИВ. е обвинен в това, че на 06.05.2019г. в
с.Мърчево, област Монтана, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил заблуждение у ХР. ПЛ. ХР. от гр.Монтана, че ще закупи от
Република Италия и ще му достави лек автомобил марка „Ауди“ и до
11.05.2019г. поддържал това заблуждение,с което причинил на ХР. ПЛ. ХР.
имотна вреда в размер на 900.00 лева – престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за налагане на конкретно
по вид и размер наказание.
Подсъдимият ИВ. П. ИВ. се признава за виновен, като при условията на
чл.371, т.1 от НПК дава съгласие да не се разпитват всички свидетели.
Назначеният служебен защитник адв.М.К. от МАК, изразява съгласие
по смисъла на чл.371, т.1 НПК относно всички свидетелски показания от ДП.
Защитникът адв.М.К. от МАК, пледира за определяне на наказание чрез
приложение на чл.58а НК и за извършване на групиране спрямо подс.Петков,
което да е най – благоприятното.
Производството след проведено разпоредително заседание, се разви при
условията и реда на чл.370, ал.1 и сл. НПК – чл.371, т.2 от НПК – проведе се
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните, инициирано от подсъдимия и защитата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл.373,
ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва
разпит на подсъдимия и свидетелите.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
Св.ХР. ПЛ. ХР. живее в с.Мърчево, област Монтана на семейни начала
със св.ххх. Той бил собственик на л.а. марка ,,БМВ“, модел „Е 36“.През
пролетта на 2019г. св.Х. решил да продаде притежаваното превозно средство,
като пуснал обява за това във глобалната социална мрежа ,,Фейсбук“.
На 06.05.2019г. по мобилния телефон на св.Х. се свързал подс.ИВ. П.
ИВ. от с.Ребърково. Подс.И. предложил на св.Х. да направят размяна,
изразяваща се в това подс.И. да закупи от Република Италия л.а. марка
„Ауди“ и да го достави на св.Х., а последният трябвало да предаде на подс.И.
своя автомобил, както и да му доплати сумата от 900 лева. Подс.И. уверил
св.Х., че разполага с автовоз и ще изпълни уговорката между тях.
Св.Х. приел предложението на подс.И., като се съгласил да му преведе
по банков път парична сума в размер на 900 лева за закупуване на лек
автомобил марка „Ауди“ и доставка на превозното средство до дома на св.Х..
На 06.05.2019г. св.Х. превел чрез „Изипей“ по банкова сметка, посочена
1
от подс.И. сумата от 300 лева. На 08.05.2019г. св.Х. превел отново чрез
„Изипей” по банкова сметка, посочена от подс.И., сумата от 400 лева.
На 11.05.2019г. св.Х. предал на св.ххх сумата от 200 лева, като я
помолил да преведе същата на подс.И.. На същият ден св.Корчева превела
чрез „Изипей“ по банкова сметка, посочена от подс.И., сумата от 200 лева.
Подс.И. заявил на св.Х., че в кратки срокове ще закупи от Италия и
достави на св.Х. уговореното мпс марка „АУДИ”. Подс.И. обаче не сторил
това.
Св.Х. няколкократно се опитвал да се свърже с подс.И. чрез мобилния
му телефон. Подс.И. първоначално заявил на св.Х., че автовозът му е
неизправен, а впоследствие, че е изгубил документите на мпс -во, а същото се
намира в гр.София.
Впоследствие подс.ИВ. П. ИВ. обещал на св.Х., че ще му върне
дадената му сума. Заради това обещание на подс.И., св.Х. предоставил на
подс.И. своя банкова сметка, но последния не му превел сумата. Няколко
месеца по–късно подс.И. спрял да отговаря на обажданията на св.Х..
При условията на чл.373, ал.3 НПК съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата от досъдебното
производство, които ги подкрепят.
Налице са условията на чл.303, ал.2 от НПК и съдът намира, че
обвинението спрямо подс.И. за деяние по чл.209, ал.1 от НК, е доказано по
несъмнен начин независимо, че подс.И. даде съгласие по смисъла на чл.371,
т.1 от НПК относно всички свидетели по ДП. Съдът съобразявайки
принципите визирани в чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 и ал.3 и чл.16 от НПК
постанови осъдителна присъда, а не защото подсъдимия направи
самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 НПК. Съдът одобри съгласието
направено при условията на чл.371, т.1 от НПК защото действията по
разследването в хода на досъдебното производство са извършени при
условията и реда на НПК. Деянието е извършено от подс.И. имайки предвид
фактите и обстоятелствата изложени по-горе и правилно е квалифицирано
като „измама” по смисъла на чл.209, ал.1 от НК.
По фактите и обстоятелствата няма спор, затова и не се обсъждат в
детайли.
Имайки предвид гореизложеното, съдът намери, че:
Подсъдимият ИВ. П. ИВ. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.209, ал.1 от НК:
- на 06.05.2019г. в с.Мърчево, област Монтана, с цел да набави за себе
си имотна облага възбудил заблуждение у ХР. ПЛ. ХР. от гр.Монтана, че ще
закупи от Република Италия и ще му достави лек автомобил марка „АУДИ“ и
до 11.05.2019г. поддържал това заблуждение, с което причинил на ХР. ПЛ.
ХР. имотна вреда в размер на 900.00 лева.
2
От субективна страна е налице пряк умисъл – подс.И. е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.
Причините за извършване на деянието са изградено съзнание у подс.И.
за неправилното отношение към чуждата собственост, стремеж за
облагодетелстване без волеви задръжки спрямо неправомерни измамливи
действия.
За извършеното от подс.И. престъпление визирано по-горе съдът го
призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – намалено с една трета по чл.58а, ал.1 НК до
ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
следва да се изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС.
Съдът не приложи чл.66, ал.1 от НК тъй като макар и да са налице част
от условията за това – наложеното наказание лишаване от свобода е по –
малко като размер от три години, към 06.05. – 11.05.2019г. подс.И. не е бил
осъждан на лишаване от свобода, но с оглед постигане целите на наказанието
и преди всичко за поправяне на подс.И., настоящия съд счита, че е
наложително да се изтърпи наказанието.
Съдът определи съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначален общ
режим, тъй като към 06.05. – 11.05.2019г. подс.И. не е бил осъждан на
лишаване от свобода, в т.ч. и чрез приложение на чл.66, ал.1 от НК, видно от
справката му за съдимост, която подробно ще бъде обсъдена по – долу в
настоящите мотиви.
При определяне видът и размера на наказанието съдът счита, че е
съобразил всички обстоятелства от значение за неговата индивидуализация,
като го определи при условията на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК, намалявайки го с
една трета съгласно чл.58а, ал.1 от НК. Наказанието е определено при
условията на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК – при следните смекчаващи
отговорността обстоятелства – осъзнаване на вината, съдействие за
разкриване на обективната истина. Отегчаващите отговорността
обстоятелства са високата степен обществена опасност на деянието и на
подс.И., не възстановяване на причинените имуществени вредите. Съдът
намери, че не са налице условията на чл.55 НК, респ. липсват многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и затова не
приложи чл.58а, ал.4 от НК не извършвайки и сравнението, което налага тази
разпоредба. Изложените доводи от защитата бяха съобразени от съда
определяйки наказанието при условията на чл.54 НК преди приложение на
чл.58а НК малко над предвидения минимум по чл.209, ал.1 от НК. Съдът взе
предвид изложеното от обвинението и защитата, като отчита конкретните
последици настъпилите от процесното деяние и поведението на подс.И. както
в хода на ДП, така и в хода на съдебното следствие. Наказание по–голямо или
по–малко като размер от наложеното имайки предвид конкретното деяние и
3
последиците му, в т.ч. личността на подс.И., по разбиране на настоящия съд
ще бъде несъразмерно и не съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК. При
определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът намира, че са
съобразени целите по чл.36 НК при отчитане разбира се изискванията на
чл.373, ал.2 НПК, респ. степента обществена опасност на конкретното деяние
и степента обществена опасност на подс.И.. Съдът намира наложеното
наказание за съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК.
На основание чл.25, ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът
ОПРЕДЕЛИ спрямо подсъдимия ИВ. П. ИВ. общо най – тежко наказание по
настоящата присъда и НОХД № 1111/2021г. по описа на МРС и по присъди
по НОХД № 1515/2020г. по описа на РС – Пазарджик, НОХД № 1288/2020г.
по описа на РС – Ямбол, НОХД № 2167/2021г. по описа на РС – Пловдив,
НОХД № 480/2020г. по описа на РС – Разлог, НОХД № 596/2021г. по описа на
РС - Велико Търново, НОХД № 738/2021г. по описа на РС – Перник и НОХД
№ 292/2021г. по описа на РС – Смолян в размер на ДВЕ ГОДИНИ
(ДВАДЕСЕТ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА) ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
следва да се изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът приспада времето през
което подсъдимия ИВ. П. ИВ. е бил задържан под стража по ДП по НОХД №
480/2020г. по описа на РС – Разлог.
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспада изтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода по групираните по – горе присъди и дела.
Съгласно справката за съдимост на подс.И., последният е осъждан
последно във времето както следва:
1. По НОХД № 1515/20г. по описа на РС – Пазарджик подс.И. е осъден
на една година и осем месеца лишаване от свобода – условно с четири години
изпитателен срок, за деяние по чл.209, ал.1 от НК, извършено за времето от
05.01.2020г. до 07.01.2020г., а присъдата е влязла в сила на 12.12.2020г.
2. По НОХД № 1288/20г. по описа на РС – Ямбол подс.И. е осъден на
една година лишаване от свобода – условно с три години изпитателен срок, за
деяние по чл.209, ал.1 от НК, извършено за времето от 30.04.2020г. до
01.05.2020г., а присъдата е влязла в сила на 06.03.2021г.
3. По НОХД № 2167/21г. по описа на РС – Пловдив подс.И. е осъден на
четири месеца лишаване от свобода – условно с три години изпитателен срок,
за деяние по чл.209, ал.1 от НК, извършено за времето от 10.07.2020г. до
13.07.2020г., а присъдата е влязла в сила на 22.06.2021г.
4. По НОХД № 480/20г. по описа на РС – Разлог подс.И. е осъден на
една година и два месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим
(ПОР), за деяние по чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, извършено за времето
от 04.06.2019г. до 07.11.2019г., а присъдата е влязла в сила на 24.06.2021г. На
основание чл.59 от НК е приспаднато предварително задържане считано от
4
15.07.2020г. до 27.07.2020г. – 12 дни, видно от писмо изх. №
5696/09.12.2021г. на Затвор Враца.
5. По НОХД № 596/21г. по описа на РС – В. Търново подс.И. е осъден
на осем месеца лишаване от свобода при (ПОР), за деяние по чл.209, ал.1 вр. с
чл.26, ал.1 от НК, извършено за времето от 12.07.2020г. до 16.07.2020г., а
присъдата е влязла в сила на 06.07.2021г.
6. По НОХД № 738/21г. по описа на РС – Перник подс.И. е осъден на
десет месеца лишаване от свобода при (ПОР), за деяние по чл.209, ал.1 от НК,
извършено на 29.05.2020г., а присъдата е влязла в сила на 06.08.2021г.
7. По НОХД № 292/21г. по описа на РС – Смолян подс.И. е осъден на 24
/двадесет и четири/ месеца лишаване от свобода при (ПОР), за деяние по
чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, извършено за времето от 28.08.2019г. до
13.06.2020г., а присъдата е влязла в сила на 11.11.2021г.
8.По настоящето НОХД № 1111/21г. на МРС подс.И. е осъден на една
година и четири месеца лишаване от свобода при (ПОР), за деяние по чл.209,
ал.1 от НК, извършено за времето от 06.05.2019г. до 11.05.2019г., а присъдата
все още не е влязла в сила.
Видно от писмо изх. № 5696/09.12.2021г. на Затвор Враца, подс.И.
считано от 28.07.2020г. търпи общо наказание в размер на две години
лишаване от свобода по НОХД № 1515/20г. на РС – Пазарджик, НОХД №
1288/20г. на РС – Ямбол, НОХД № 2167/21г. на РС – Пловдив, НОХД №
480/20г. на РС – Разлог и НОХД № 292/21г. на РС – Смолян. Има зачетено
предварително задържане считано от 15.07.2020г. до 27.07.2020г. – 12 дни.
Подс.И. има прекъсване на наказанието общо два месеца и 16 дни. Към
09.12.2021г. остатък от общото наказание е в размер на 9 месеца и 16 дни, и
след това ще изтърпява наказанията по НОХД № 596/21г. на РС – В. Търново
и НОХД № 738/21г. на РС – Перник.
Според настоящият съд са налице условия за групиране съгласно чл.25,
ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК на присъдите по НОХД № 1515/20г. на
РС – Пазарджик, НОХД № 1288/20г. на РС – Ямбол, НОХД № 2167/21г. на
РС – Пловдив, НОХД № 480/20г. на РС – Разлог, НОХД № 596/21г. на РС – В.
Търново, НОХД № 738/21г. на РС – Перник, НОХД № 292/21г. на РС –
Смолян и настоящето НОХД № 1111/21г. на МРС, като общото най–тежко
наказание е в размер на ДВЕ ГОДИНИ (ДВАДЕСЕТ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА)
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при ПОР съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Деянията по посочените по–горе присъди и дела, видно от горепосочените
данни, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е
от тях. Съдът прилага чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС имайки предвид данните за
съдимост на подс.И. и това, че изтърпява общо най–тежко наказание от
28.07.2020г., посочено в писмо изх. № 5696/09.12.2021г. на Затвор - Враца.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът приспада времето през
което подс.И. е бил задържан под стража по ДП по НОХД № 480/20г. на РС –
5
Разлог, което видно от писмо изх. № 5696/09.12.2021г. на Затвор - Враца е в
размер на 12 (дванадесет) дни, считано от 15.07.2020г. до 27.07.2020г.
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспада изтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода по групираните по – горе присъди и дела,
без да уточнява приспадната част, която по разбиране на настоящия съд
следва да се приспадне с точност при изпълнение на общото наказание.
Настоящият съд не приложи чл.24 от НК, тъй като подс.И. заяви, че
има и други висящи дела и ДП, и според настоящия съд е безпредметно към
настоящия момент да се прилага чл.24 НК.
Съдът не присъжда разноски съгласно чл.189, ал.3 НПК, тъй като не са
сторени такива в рамките на ДП № 241/19г. по описа на РУ - Монтана, а за
разноските относно назначения служебен защитник съдът ще се произнесе с
отделно определение съгласно чл.306, ал.1, т.4 от НПК, когато бъде сезиран
от НБПП гр.София.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

6
Съобщи за изтекли лични данни