Решение по дело №90/2019 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 октомври 2019 г. (в сила от 21 ноември 2019 г.)
Съдия: Елеонора Любомирова Филипова
Дело: 20191610100090
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 23.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 02 октомври.………………………………………… през две хиляди и деветнадесета година…….…….…..……………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 90 по описа за 2019г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.769 по описа на БРС за 2018 година.

Ищецът “ВиК” ЕООД, град Монтана твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет - доставка на вода за битови нужди, по отношение на имот, находящ се в гр. Вършец, ул. Четвърта № 61.  Сочи, че за периода 03.10.2016 г. – 10.10.2018 г. е доставил на ответника вода, но последният не заплатил стойността й в общ размер на 261.79 лева. Твърди, че ответникът му дължи и обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 04.11.2016г. – 06.11.2018 г. в размер на 23.11 лева. Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, по което било образувано ч.гр.д. № 769/2018г. на БРС. В условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищецът предявява настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника вземането му в посочените размер. Претендира осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски.

Ответникът Д.С.Г. чрез назначения му особен представител адв. М.М. в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявения иск.

 

От представените по делото писмени доказателства, се установи, че страните в производството са в облигационни отношения по повод водоснабден имот, находящ се в град Вършец. За измерване на доставеното, респ. изразходено количество питейна вода и канализационни услуги е инсталиран водомер и е открита съответната партида на името на ответника. За процесния период последният е ползвал договорените услуги и е употребил количество вода на обща стойност 261.79 лева. Използваното количество е отразявано редовно  - в присъствието на ответника, за което последният полагал подпис, а когато не бил осигуряван достъп до измервателното устройство били начислявани служебно определени количества съгласно разпоредбите на наредба 4/2004 година. За начислените служебно количества ответникът е уведомен и съгласен, предвид поставяните след такива служебни начислявания подписи.

Неоснователни са направените от особения представител възражения. На първо място водоснабдяването на имота е при публично известни общи условия, поради което за да е налице валидно правоотношение между доставчика и ползвателя не е необходимо да е налице изричен писмен договор. Цената на потребеното количество вода се одобрява с нарочно решение на регулаторен орган, поради  което тя не е произволно определена от доставчика.

С оглед представените по делото писмени доказателства и заключенията по назначената съдебно икономическа експертиза, съдът намира предявения иск за основателен. Неизпълнение на задължението за плащане, принудило ищцовото дружество да предяви правата си в заповедно производство и съдът е издал заповед за изпълнение за посочената сума, платима ведно със законната лихва, считано от 08.11.2018 година. Неизпълнението на задължението за плащане е свързано с обезщетение за забава. В случая такова е начислено в размер на 23.11 лева за периода 04.11.2016  – 06.11.2018 година. В настоящото производство не бяха ангажирани доказателства за плащане от страна на ответника, нито направени възражения, които да изключват или погасяват това тяхно задължение. Ето защо настоящият състав намира, че предявеният иск е доказан и следва да бъде уважен. Следва на ищеца да бъдат присъдени и направените в заповедното и настоящото производство разноски.

 

По горните съображения съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА за установено вземането на „Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Монтана,  ул. Ал. Стамболийски № 11, представлявано от инж. В.Д.И. – управител срещу Д.С.Г., с ЕГН **********,*** за сумата от 261.79 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2018 г. до окончателното изплащане, 23.11 лева лихва за периода 04.11.2016г. – 06.11.2018 г., за което  е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 769/2018 по описа на БРС.

 

ОСЪЖДА Д.С.Г., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Монтана,  ул. Ал. Стамболийски № 11, представлявано от инж. В.Д.И. – управител сумата от 406.50 лв. направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 25.00 лв. лева, разноски в заповедното производство по ч.гр.д.769/2018 година.

        

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч.гр.769/2018 година за произнасяне по чл.416 ГПК.

 

.

 

                                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ :