Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………… / …………….
2020 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на девети март
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар Цветелина
Цветанова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 224 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод въззивна жалба на „Енерго-про
продажби“ АД срещу решение № 5259 от 26.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 7650
по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, осемнадесети състав, с което на
основание член 124, алинея 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между
страните, че М.Н.М.-В. не дължи на въззивника сумата от 4 081,16 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и
неплатена стойност на електроенергия за периода от 12.04.2017 г. до 11.04.2018
г. за обект с клиентски № ********** и абонатен № ********** и адрес на
потребление в град В. - бул. „В.В.“ бл.*** вх.* ап.**; както и е осъдено
дружеството да заплати на М.Н.М.-В. сумата
от 686,25 лева, представляваща сторени в производството пред първата
инстанция разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик,
а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество електроенергия,
дължима на основание член 50 от ПИКЕЕ във връзка с член 200, алинея 1 от ЗЗД.
Абонатът дължи заплащане на потребеното количество електроенергия, различно от
отчетеното на основание договорното правоотношение между страните. Вземането на
„Енерго-про продажби“ АД - Варна е за реално доставена и потребена електрическа
енергия, количеството на която е било отчетено от СТИ, но при месечното
отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано. Невъзможността за
установяване на началния момент на възникване на грешката е техническа и е
следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на
СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е
неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното
решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен като неоснователен.
В отговор на въззивната жалба М.М.-В. оспорва доводите в нея и излага
други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което
моли да се потвърди. Поддържа доводи, че в конкретиня случай СТИ, отчитащо електроенергията
в обекта е извън срока на годност, а корекционната процедура по реда на член 50
от ПИКЕЕ противоречи на основни принципи на търговията с електроенергия по член
2, алинея 2 от ЗЕ. Дори и да се приеме, че тези правила са приложими в
отношенията между страните, то в конкретния случай исковата сума е начислена
неправомерно, доколкото не са били налице всички предпоставки за приложение на
разпоредбата на член 50 от ПИКЕЕ.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се
излага, че ищецът и ответникът са в договорни отношения за продажба на електроенергия,
тоест ищцата има качество на потребител. При проверка разбрал, че му е издадена
фактура на стойност от 4 081,16 лева. Оспорва дължимостта на посочената
сума, като твърди, че това количество не е било потребено, а също така не са
били спазени предпоставките и процедурата по извършване на проверката и
корекцията.
В срока по член 131 от
ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен.
Няма спор между
страните, че
ищецът е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че
имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към
електропреносната мрежа.
От КП от 11.04.2018 г.
се установява, че на посочената дата е извършена проверка на СТИ, отчитащо
потреблението в обекта на ищеца, като предвид констатираните показания в
регистър 1.8.3. и в регистър 1.8.0. е извършена подмяна на електромера и
монтиране на нов при посочени нулеви показания за дневна и нощна тарифа.
Изготвена е
метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Русе, за което е съставен КП
№ 681 от 19.03.2019 г., в който е документирано, че е осъществявана външна
намеса в тарифната схема на електромера, като е установено наличие на преминала
електроенергия по трета тарифа /1.8.3./ - 22 595,089 кВтч, която не е
визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и изискванията за точност при меренето, но не и на техническите
изисквания.
Със становище за
начисление на електроенергия от 24.04.2019 г. е одобрено начисляването на
допълнително количество електроенергия в размер на 22 595 кВтч за периода 12.04.2017
г. - 11.04.2018 г. Корекцията е извършена на основание член 50 от ПИКЕЕ. Въз
основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително
количество електроенергия за посочения период в посочения размер, за остойностяване
на която е издадена фактура от 02.05.2019 г. за сумата от 4 081,16 лева. По делото
е представена процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че
начисленото количество електроенергия е с посочено основание „служебно“.
От заключението на
вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, включително с
обясненията, дадени от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание,
проведено на 08.11.2019 г., се установява, че СТИ е от одобрен тип, в
метрологична годност. Практически е невъзможно да се определи началният момент,
от който е започнало натрупването на електроенергия по трета тарифа, още повече
че абонатът е битов и СТИ е тарифирано да отчита само по две тарифи. Наличието
на данни, записани в регистър 1.8.3. и в регистър 1.8.0. се дължи на
неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на
измервателния уред и по-точно в тарифната схема.
Предявен е иск с
правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за установяване недължимостта на процесната
сума на ответното дружество, поради което в тежест на ответника
е да докаже дължимостта на начислената
сума,
а именно, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет
на иска - в правилен размер, като количество електроенергия е реално
доставено на ищцата.
Съществуващите
договорни отношения между страните се регламентират от действащите Закон за
енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени
с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от
разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 98 от 12.11.2013
г.
След изменението на ЗЕ
от 2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но
само, ако е изпълнил задължението си по член 98а, алинея 2, точка 6 и по член
83, алинея 1, точка 6 от закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
На съда е служебно
известно решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.д.№ 2385/2016 г.
от петчленен състав на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени с изключение на член 48 –
член 51, като решението е обнародвано в „Държавен вестник“ брой 15 от
14.02.2017 г. Съгласно член 195, алинея 1 от АПК подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, тоест няма
обратно действие. Според член 195, алинея 2 от АПК правните последици от акта
се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от
влизане в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не е уредила
правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед
действието във времето на решението на ВАС относно извършената на 11.04.2018 г.
проверка на средството за търговско измерване отменените ПИКЕЕ не представляват
приложим закон.
Съгласно изменението на член 98а, алинея 2, точка 6 от ЗЕ като
необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно член 83,
алинея 1, точка 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не
са представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание/.
Като извод се налага, че едностранната корекцията на оператора е
допустима при наличието на следните
предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се
установява обаче наличието на първата и третата предпоставки.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответното дружество не е провело успешно
пълно и главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при
спазване на всички изисквания едностранна корекция на сметката на
ищцата-потребител, което води до извод, че искът е основателен и следва да се
уважи.
Поради
съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния
съд следва да бъде потвърдено.
По разноските
Въз основа на
отправеното от въззиваемия искане, въззивникът следва да бъде осъден да му
заплати и направените пред настоящата инстанция разноски. Съдът, обсъждайки
направеното от въззивника възражение, основано на нормата на член 78, алинея 5
от ГПК, намира същото за основателно – заплатеният от въззиваемия адвокатски
хонорар от 516 лева не е прекомерен съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Съобразно нормата на член 7, алинея 2, точка 2
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото
минимално адвокатско възнаграждение в случая е 515,68 лева. При това положение
съдът намира, че тази сума съответства, както на фактическата и правна сложност
на делото, така и на нормативната уредба.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5259 от 26.11.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 7650 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна,
осемнадесети състав.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. В.В. № 258,
Варна тауърс - Г да заплати на М.Н.М. – В. ЕГН
********** *** сумата от 516 /петстотин и шестнадесет/ лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски пред въззивната
инстанция, на основание член 78 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2,
точка 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.