РЕШЕНИЕ
№ 510
гр. Русе, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520100579 по описа за 2022 година
М. Д. Г. заявява, че през 2013г. за нейни парични задължения, по изпълнително дело
№20127600400816, ЧСИ с рег. №760 изнесъл на публична продан недвижим имот в гр.Русе,
в който била включена сграда с идентификатор 63427.2.4869.5 с обща площ 144 кв.м., с
предназначение: друг вид сгради за обитаване, намираща се в поземлен имот с
идентификатор 63427.2.4869.
С Постановление от 12.08.2013г., съдебният изпълнител възложил целия имот на
спечелилия публичната продан Д.БVД. без да съобрази факта, че задължението е единствено
на ищцата и половината от имота е собственост на съпруга й Д.Ц.Г.. Три години по-късно –
с Постановление от 23.08.2016г. ответникът коригирал грешката и възложил на купувача
само ½ идеална част, но от 40/144 идеални части, а не ½ идеална част от целия имот, който
бил с площ 144 кв.м. На 14.09.2016г. постановлението било обявено на купувача, който не
го обжалвал.
През 2019г. била извършена разпоредителна сделка, обективирана в нотариален акт
№196, том2, рег.№6326, дело №311/27.06.2019г. на нотариус с рег.№618, вписан като акт
№21, том 22, дело №4241/27.06.2019г. на СВ – Русе. Несъответствието в квадратурата на
имота, вписана в нотариалния акт и отразеното в СВ, съобразно Постановлението за
възлагане, провокирало ищцата да предяви иск за прогласяване недействителността на
сделката, в частта за продажбата на 104/144 идеални части от процесния имот.
Първоинстанционният съд уважил претенцията по образуваното гражданско дело
№6618/2019г. по описа на РРС, но въззивната инстанция отменила решението и отхвърлила
исковете изцяло. Ищцата била осъдена да заплати разноски в размер на 5272 лева –
1
неолихвяема сума, във върза с което срещу нея било образувано изпълнително дело
№2019140401064 общо за сумата 6426.41 лева. Наред с дължимите към насрещната страна
разноски, молителката направила такива на обща стойност 3129 лева – заплатени държавни
такси и възнаграждения за процесуално представителство.
М.Г. твърди, че вследствие неправомерните действия на ЧСИ с рег.№760 е
претърпяла вреди в размер на 9555.41 лева. Счита, че отговорността на ответника следва да
бъде ангажирана независимо от това, че предявеният иск е бил отхвърлен. В тази връзка
сочи, че постановлението за възлагане е вписано в СВ и създава публичност, което е
предпоставка за сигурността и валидността на сделките с недвижими имоти. Приема, че след
като грешката в изписването е допусната от съдебния изпълнител, което било констатирано
в мотивите към решенията на Окръжен и Върховен съд, той следва да понесе отговорността
за претърпените имуществени вреди.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ЧСИ Ц.Г. да й
заплати сумата 9555.41 лева – имуществени вреди, вследствие неправомерни действия.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – ЧСИ Ц.Г. е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции. Намира
същите за недоказани по основание и размер.
Приема, че дори да са направени разходи по заведените от ищцата граждански дела,
то тези разходи не са резултат от неправомерни действия на ЧСИ. Действията на ответника
не били обжалвани и като влезли в сила произвели съответните последици. От приложените
към исковата молба съдебни решения ставало ясно, че претенциите са отхвърлени, предвид
липсата на предпоставки за уважаването им. Счита, че не е налице и причинна връзка между
действията на ЧСИ и направените от ищцата разходи по съдебните и изпълнителни
производства.
Релевира възражение за погасяване вземането по давност. В този смисъл сочи, че от
датата на твърдяното увреждане с постановлението за възлагане и постановлението за
поправка до завеждане на настоящия иск са изтекли повече от пет години.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
На 29.07.2013г., по изпълнително дело №20127600400816 по описа на ЧСИ №760 е
издадено постановление за възлагане на следния недвижим имот: ½ идеална част от
672/1000 идеални части от поземлен имот с идентификатор 63427.2.4869 с площ 1009 кв.м.,
находящ се в гр.Русе, ул. "С.С." №.., начин на трайно ползване – ниско застрояване; трайно
предназначение на територията – урбанизирана; номер по предходен план 4869, кв.42,
заедно със сгради, които попадат в имота:
- промишлена сграда с идентификатор 63427.2.4869.2 със застроена площ 60 кв.м., на
един етаж;
- промишлена сграда с идентификатор 63427.2.4869.3 със застроена площ 51 кв.м., на
един етаж;
2
- промишлена сграда с идентификатор 63427.2.4869.5 със застроена площ 144 кв.м.,
на един етаж;
- промишлена сграда с идентификатор 63427.2.4869.6 със застроена площ 40 кв.м., на
един етаж;
- промишлена сграда с идентификатор 63427.2.4869.7 със застроена площ 80 кв.м., на
един етаж;
- промишлена сграда с идентификатор 63427.2.4869.8 със застроена площ 4 кв.м., на
един етаж.
С Постановление от 19.08.2016г. е извършена поправка на предходното
постановление за възлагане, като след израза: „заедно със“ се добавя: „1/2 идеална част от
сгради, които попадат върху имота“.
Със Съдебно решение №260219/09.10.2020г., постановено по гражданско дело
№6618/2019г., РРС прогласил на основание чл.24, ал.4 СК недействителността на договор за
покупко – продажба на недвижим имот – земя и сгради, обективиран в нотариален акт
№196, том2, рег.№6326, дело №311/27.06.2019г. на нотариус с рег.№618, вписан като акт
№21, том 22, дело №4241/27.06.2019г. на СВ – Русе в частта му за продажбата на 104/144
идеални части, притежавани в СИО между М. Д. Г. и Д.Ц.Г. върху едноетажна промишлена
сграда означена с идентификатор 63427.2.4869.5 с площ 144 кв.м. и признал за установено
на основание чл.108 ЗС по отношение Д.Б.Д. и К. Т.Д., че М. Д. Г. е собственик в законов
режим на СИО със съпруга си Д.Ц.Г. на недвижим имот - земя и сгради, обективиран в
нотариален акт №196, том2, рег.№6326, дело №311/27.06.2019г. на нотариус с рег.№618,
вписан като акт №21, том 22, дело №4241/27.06.2019г. на СВ – Русе в частта му на 104/144
идеални части върху едноетажната промишлена сграда, означена с идентификатор
63427.2.4869.5 с площ 144 кв.м. Решението на първоинстанционния съд е отменено изцяло и
вместо него, въззивната инстанция постановила отхвърлителен диспозитив (Съдебно
решение №260101/28.04.2021г., постановено по ВГД №754/2020г. по описа на РОС).
Ангажирани са писмени доказателства, с които се установява, че претендираните от
ответниците по гражданско дело №6618/2019г. разноски за три инстанции възлизат на 5272
лева – неолихвяема сума, като общото задължение по образуваното ИД №20219140401064
възлиза на 6426.41 лева. Ищцата е заплатила възнаграждения за процесуално
представителство - 1000 лева и 152 лева – държавна такса.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл.74, ал.1 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които
неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Отговорността на съдебния
изпълнител е предвидена и в разпоредбата на чл.441 ГПК, съобразно която частният съдебен
изпълнител отговаря при условията на чл.45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. Визираните правни норми уреждат
отговорността на съдебния изпълнител за непозволено увреждане на страни в
изпълнителното производство и на трети лица – участници в същото. Затова отговорността е
лична и се носи от лицето, извършило конкретното действие в качеството му на съдебен
изпълнител. За да се ангажира отговорността на съдебния изпълнител, трябва да са
3
причинени реални вреди на страна по изпълнението или на трети лица – участници в
производството. В практиката си ВКС приема, че преки са само тези вреди, които са
типична, нормално настъпваща и необходима последица, т.е. които са адекватно следствие
от увреждането. Тези вреди трябва да са в причинна връзка с конкретно и точно определено
действие на съдебния изпълнител, което от друга страна трябва да е противоправно.
В случая вредите, които ищцата претендира, съставляват разноски по заведено от нея
гражданско дело №6618/2019г. по описа на РРС. Твърди, че предявила иск за прогласяване
недействителността на разпоредителна сделка с имот, предмет на постановление за
възлагане, изготвено от ЧСИ, в което последният допуснал техническа грешка.
Съдът счита, че не е налице причинно – следствена връзка между конкретното
действие на съдебния изпълнител и твърдените вреди. Както бе посочено по-горе, в своята
практика ВКС е указвал, прекия характер на вредата да се опознава чрез вредоносния
резултат като типична, нормално настъпваща и необходима последица, адекватно следствие
от увреждащото действие. Не такава обаче е връзката между направените от ищцата
разноски по предявения от нея иск, който е бил отхвърлен, и допуснатата от съдебният
изпълнител техническа грешка в постановлението за възлагане. Ищцата има правна
възможност, а не задължение да предяви по своя преценка иск. Разноските по гражданското
дело не могат да се определят като типична, предвидима, нормално настъпваща последица,
тъй като съдебният изпълнител не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че съпругът на
М.Г. би могъл да се разпореди със своята идеална част от имотите, предмет на
постановлението за възлагане, а ищцата да оспори сделката. При липсата на посочената
задължителна предпоставка за възникване отговорността на частния съдебен изпълнител по
чл.74 ЗЧСИ предявеният иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Наред с горното, дори да се приеме, че са налице предпоставките на визираната
правна норма, то искът се явява неоснователен поради погасяването му по давност.
Постановлението за възлагане, на което ищцата се позовава е изготвено на 19.08.2016г. и
като необжалвано е влязло в сила. До датата на предявяване на настоящия иск – 27.01.2022г.
са изминали повече от пет години, поради което съдът намира претенцията за погасена по
давност.
Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на
ищеца са направените от ответника разноски по делото в размер на 900 лева –
възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул.“З. С.“№...,
вх... ет....., ап.13 срещу ЧСИ Ц.С. Г. с рег.№760 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд
– Русе, с адрес: гр. Русе, ул.“Хан Крум“№2 иск за заплащане сумата 9555.41 лева –
обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие неправомерни действия по
изпълнително дело №20127600400816.
4
ОСЪЖДА М. Д. Г., ЕГН ********** да заплати на ЧСИ Ц.С. Г. с рег.№760 при
КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Русе направените по делото разноски в размер на
900 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5