Решение по дело №2462/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260060
Дата: 21 януари 2021 г. (в сила от 11 февруари 2021 г.)
Съдия: Милена Светлозарова Томова
Дело: 20194430102462
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Плевен, 21.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

               ПЛЕВЕНСКИЯТ   РАЙОНЕН    СЪД, ІV гр.с-ав   в       открито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав :

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря : Анета Христова

като разгледа докладваното от съдия Томова  гражданско дело  № 2462 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното :

 

            Производството е по иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

            Производството по делото е образувано по депозирана от Ю.Л.Б. против О.Д.М. установителен иск за собственост.

Ищецът твърди, че заедно с ***, ***са наследници на ***Б. ***, починал на 01.04.1995г. Твърди се, че наследодателят притежавал имот ***, одобрен със Заповед ***., представляващ застроено дворно място от 550 кв.м., с административен адрес: ***. Твърди се, че имота се ползвал от наследодателя и цялото му семейство повече от 50 години. Твърди се, че след смъртта на наследодателя през 1995г. само ищеца започнал да упражнява владение върху процесния имот, което противопоставил на всички останали.  При тези обстоятелства се навеждат доводи, че ищеца е придобил собствеността върху целия имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

            Излага се, че около 4-5 месеца преди завеждане на исковата молба ищеца направил справка в ***на О.Д.М. и установил, че процесния имот бил изключен от регулация и понастоящем попадал в КВС за землището на ***, местност ***като част от поземлен имот ***по кадастралната карта, одобрена със Заповед №***и актуван като общинска собственост.

            Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответната О.Д.М. че ищеца е собственик на основание давностно владение, упражнявано през периода от 1995г. до датата на завеждане на исковата молба през 2019г., присъединявайки и владението на наследодателя си, по отношение на следния имот: поземлен имот ***, одобрен със Заповед ***., представляващ застроено дворно място от  550 кв.м., с адрес: ***, ***, а по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, представляващ част от поземлен имот ***

            Ответникът ***е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който признава иска. Твърди, че по данни от регулационният план на ***, одобрен със Заповед ***., имот с кадастрален № ***попадал извън строителните граници на населеното място и по силата на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи представлявал земеделска земя. Като елемент на кадастъра, процесния имот имал самостоятелен кадастрален номер и бил включен в разписния лист, съпътстващ действащия регулационен план, като имотът бил записан на лицето ***Б. ***. Поради изключване от регулационните планове на ***, имот № ***се третирал като земеделска земя и същият заедно с други съседни имоти попадал в ***и с Решение ***г. на ***било възстановено правото на собственост на О.Д.М. върху земеделски земи в землището на ***, сред които и пасище, мера от 119 584. 00 кв.м., IV категория в местност ***представляващ имот ***по плана за земеразделяне. На основание чл. 2, ал. 1 от ЗОС във връзка с Решение № ***, имотът бил актуван като публична общинска собственост с ***. През годините, след стартирали и завършили производства по възстановяване на правото на собственост, поземлен имот ***отново бил актуван с ***., но вече идентифициран като: ПИ с идентификатор № ***, с обща площ 117 946 кв.м., местност ***с начин на трайно предназначение „Земеделска земя“. От ПИ с идентификатор № ***, с обща площ 117 844 кв.м., след извършено производство по доказване на право на собственост, бил образуван ПИ с идентификатор ***., с обща площ 114 844 кв.м., актуван с ***В следствие на проведена процедура, извършена от ***, касаеща административно производство за изменение на одобрените кадастрални карта и кадастрални регистри в ***, имот с идентификатор *** е разделен, като от него били образувани следните имоти: ПИ с идентификатор ***и ПИ с идентификатор ***, който имот е актуван с ***.

            В допълнително изявление на ответника от 20.11.2020г. се сочи, че процесния поземлен имот ***, одобрен със Заповед ***., към настоящия момент попада в ПИ с идентификатор ***, който е с обща площ от 113 631 кв.м. и е актуван с АОС ***.

            Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

От представената скица №121/2019г., издадена от  О.Д.М. ***се установява, че по кадастралния план на *** процесния имот съставлява Поземлен имот №***с площ от 550 кв.м. и попада извън строителните граници, определени с регулационния план, одобрен със заповед ***., препис от която е представен по делото. Отразено е в скицата, че по разписен лист имота е бил записан на името на ***Б. ***, като това е видно и от приложеното копие на разписния лист, в частта му, съдържаща данни за този имот.

            Установява се от приложеното удостоверение за наследници с изх***изд. от О.Д.М. че *********е починал на 01.04.1995г. и е оставил за свои наследници по закон – съпруга ***и три деца – ищеца Ю.Л.Б., ***Л. ***и ***.

            От приложеното гр.д***по описа на ПлРС се установява, че по предявен от ищеца Ю.Б. против останалите наследници на наследодателя ******установителен иск за собственост е било признато за установено с влязло в законна сила решение, че ищеца е собственик на процесния поземлен имот, на основание давностно владение.

Видно е от отразеното в същата скица, както и от представените от  О.Д.М. ***. на ***по преписка ***. и  копия на актове за публична общинска собственост ***. и ***., че поради изключване от регулационния план на ***, имот № ***се третирал като земеделска земя и същият заедно с други съседни имоти попаднал в ***. С Решение ***г. на ***било възстановено правото на собственост  на О.Д.М. върху земеделски земи в землището на ***, сред които и пасище, мера от 119 584.00 кв.м., IV категория в местност ***представляващ имот ***по плана за земеразделяне. На основание чл. 2, ал. 1 от ЗОС във връзка с Решение № ***, имотът бил актуван като публична общинска собственост с ***. През годините, след стартирали и завършили производства по възстановяване на правото на собственост, поземлен имот ***отново бил актуван с ***., но вече идентифициран като ПИ с идентификатор ***, с обща площ 117 946 кв.м. , местност ***с начин на трайно предназначение „Земеделска земя“. От ПИ с идентификатор ***, с обща площ 117 844 кв.м., след извършено производство по доказване на право на собственост бил образуван ПИ с идентификатор ***, с обща площ 114 844 кв.м., актуван с ***В следствие на проведена процедура, извършена от ***, касаеща административно производство за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри в ***, имот с идентификатор *** бил разделен, като от него били образувани следните имоти: ПИ с идентификатор ***- представляващ частна собственост и ПИ с идентификатор *** - актуван като публична общинска собственост с ***. Видно е, че ПИ с идентификатор ***представлява частна собственост, съгласно Заповед за изменение на ***. на ***, а имот с № ***по плана на ***, одобрен със Заповед ***., попада към настоящия момент в ПИ с идентификатор ***, с обща площ от 113 631.00 кв.м.

           При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

           Претенцията на ищеца за установяване правата му на собственост върху процесния имот се основава на твърдените факти, че е бил придобит на основание давностно владение, осъществено от наследодателя му ******, а след неговата смърт единствено от ищеца, който повече от десет години е осъществявал необезпокоявано давностно владение, установено в отношенията му с останалите сънаследници.

           Съдът счита, че от обсъдените писмени доказателства се установи, че по отношение на процесния имот е било осъществявано  необезпокоявано владение от бащата на ищеца – ***Б. ***до неговата смърт през 1995г., а след това и до момента на завеждане на делото - от ищеца.

           Установи се също така, че с влязло в законна сила решение по гр.д***по описа на ПлРС е признато за установено по отношение на останалите наследници на ***Б. ***, че ищеца е собственик на имота, придобит на основание давностно владение.

           Ответната о.Д.М. не твърди и не ангажира доказателства за установяване обстоятелството, че процесния имот попада в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ, на което основание е съставен акт за частна общинска собственост. Както е прието в решение №21 от 04.02.2011г. на ВКС по гр.д.№1327/2009г., II г.о., в приложното поле на чл.19 от  ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ /В същия смисъл и решение №427 от 21.07.2009г. на ВКС по гр.д.№3255/2008г., ІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост върху него по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ. ЗТПС/отм./ в чл.12,ал.1 изрично предвижда възможността за реално запазване правото на собственост върху определен размер земеделска земя и ако собственикът на такава земя не е бил член-кооператор, не е установено и земята да е била отнета или одържавена, а е била владяна от собственика си до влизане на ЗСПЗЗ в сила, то върху такъв имот правото на собственост не подлежи на възстановяване по реда на този закон, а оттам и не намира приложение разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ.

           В случая процесния имот не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, т.к. не се установи да е представлявал земеделска земя, включена в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ. Поради това не е било необходимо заявяването му за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл не е сред имотите в землището на ***, които са останали след възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. С оглед на това не е станал общинска собственост на приетото от ответника основание – наличие на предпоставките по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.

           Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответната община, че ищеца е собственик на процесния имот.

           Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124 ал.1 от ГПК, по отношение на О.Д.М. че ***Л.Б. с ЕГН ********** е собственик на следния недвижим имот:  ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №***по кадастралния план на ***, попадащ извън строителните граници, определени с регулационния план, одобрен със заповед ***., представляващ застроено дворно място с площ от 550 кв.м., с административен адрес: ***, ***, който имот по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на *** попада в ПИ с идентификатор ***.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

          

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: