№ 52
гр. П..н, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П..н в публично заседание на пети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА Търговско
дело № 20214400900023 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл. 432 ал.1 вр. с чл. 380 от КЗ и чл.
86 от ЗЗД.
П..нски окръжен съд е сезиран с искова молба от М. Б. А.., М.
АНГ. ЯНК. и П. Д. М. чрез адв. П. К. срещу Застрахователно дружество
*** АД за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смъртта при ПТП на М.Д. М. , съответно внук на първите двама ищци и
брат на последния ищец и с оглед наличието на сключена застраховка „***“
.
В исковата молба се твърди, че при ПТП на 18.07.2020г л.а ***,
управляван от С. Г. П., е нарушил правилата за движение по пътищата и е
блъснал мотоциклет С., управляван от М.Д. М., в резултат на което ПТП е
загинал М.. Твърди се, че по случая е било образувано ДП № 543/2020г по
описа на РУП – В.Т., което не е приключило. Според ищците водачът на
лекия автомобил е допуснал нарушения на правилата за движение и между
неговите действия и настъпилото ПТП има пряка причинна връзка, както и с
настъпилата смърт на М.Д. М.. Твърди се, че е налице сключена застраховка
„***“ при ответника по отношение на лекия автомобил. Твърди се, че са били
предявени претенциите от ищците преди завеждане на делото към
1
застрахователя като са представени всички документи, с които разполагат.
Били са образувани три броя щети, но към момента на завеждане на исковата
молба застрахователят не е удовлетворил претенциите на ищците. В
следствие на описаното ПТП е загинал М. М., който е бил в разцвета на
силите си и в отлично здравословно състояние. Ищците са съответно баба,
дядо и брат на загиналия мотоциклетист. Твърди се, че ищците са понесли
изключително тежко загубата като между тях и починалия е имало близки
отношения, изпълнени с обич, уважение, привързаност и подкрепа. Бабата и
дядото на младежа са се грижели за него като малък, прекарвали са всеки
удобен момент с него, той ги е възприемал като втори родители и са имали
отношения на близост и доверие. Твърди се, че загиналият и неговият брат и
ищец са израстнали заедно, ищецът се е възхищавал на по –големия си брат,
приемал го е като пример. През годините двамата братя са се грижели един за
друг и са си оказвали взаимна подкрепа. Със смъртта на М. М. ищците са
загубили неговата морална и физическа подкрепа, преживели са силни
емоции и негативни изживявания. Те са се отразили и върху здравословното
състояние на ищците. Твърди се, че загубата ще ги съпътства през целия им
живот и страданията и скръбта са големи и не могат да се компенсират по
никакъв начин. Паричното обезщетение не може да замести накърнените
морални блага, но би обезпечило удовлетворяването на други нужди и да
постигне минимално заличаване на неблагоприятните последици от загубата.
Претендира се заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени
вреди в размер на 26 000 лв за ищеца М. Б. А.., частичен иск от 50 000 лв, в
размер на 10 000 лв за М.Я., частичен иск от 50 000 лв и 10 000 лв за П.М.,
частичен иск от 50 000 лв, заедно с компенсаторна лихва, считано от
25.07.2020г до окончателното изплащане на сумите. С определение от
открито съдебно заседание на 5.05.2022г е допуснато увеличение на иска на
М.А. на 30 000 лв, частичен от 50 000 лв.
В постъпилия отговор на исковата молба се признава
обстоятелството за налична застрахователна полица „***“, предявяването на
извънсъдебни претенции и образуването на щети по тези случаи. Възразява
се ,че исковата молба е нередовна, тъй като не е посочена банкова сметка за
заплащане на сумите по исковата претенция и не са изложени твърдения
относно виновното поведение на водача на лекия автомобил и законовите
2
текстове ,които са нарушени. Оспорват се изцяло предявените искове като
неоснователни. Оспорва се наличието на вина за процесното ПТП на
застрахования водач на лек автомобил. Твърди се, че липсата на виновно
противоправно поведение на водача на лекия автомобил е пречка за
ангажиране на отговорността на застрахователя. Възразява се, че вина за
настъпването на ПТП има изцяло загиналият мотоциклетист, участващ в
ПТП с оглед управляването му с несъобразена скорост в населено място.
Алтернативно се възразява за наличието на съпричиняване от страна на
починалия от 90% като се твърди и управление на мотоциклета след
употреба на алкохол и наркотични вещества, независимо от отразеното в
протокола за ПТП относно липсата на изследване в този смисъл. Оспорва се
причинно – следствената връзка между ПТП и вредоносния резултат.
Възразява се и относно степента на близост в отношенията между ищците и
починалото лице доколкото липсват доказателства за трайна, ежедневна и
силна емоционална връзка, надхвърляща обичайните отношения между баба,
дядо и внук, както и между братя. Според отговора ищците не попадат в
кръга на лицата, имащи право на обезщетение, поради липса на особено
близка, трайна и дълбока житейска и емоционална връзка с починалия.
Оспорва се размера на претенциите като крайно завишен като се цитира
разпоредбата на пар. 96 от ДР на КЗ, съгласно която до влизане в сила на
наредба за утвърждаване на методиката по чл. 493а ал.2 от КЗ, то
обезщетението на лицата по чл. 493а ал.4 , се определя в размер до 5000 лв.
Оспорва се искането за присъждане на мораторна лихва от посочената дата
като неоснователно, тъй като застрахователят е бил сезиран с извънсъдебна
претенция на 31.08.2020г, а не по – рано. Твърди се, че срокът за изплащане
на евентуално обезщетение е тримесечен или 1.12.2020г, но в случая не е
била посочена банкова сметка, поради което не следва да се приема, че
застрахователят е изпаднал в забава.
Допълнителна искова молба е постъпила от ищцовата страна, в
която се възразява, че възраженията за нередовност на исковата молба са
неоснователни. Изложени са твърдения, представени са доказателства и са
направени доказателствени искания във връзка с твърденията в исковата
молба за причиняването на ПТП и вината за това. Възразява се, че не
посочването на банкова сметка за плащане на сумите не е обвързано със
3
санкция за ищеца по ГПК. Оспорват се възраженията за липса на дълбока и
трайна връзка между ищцата и починалото лице, както и възраженията за
механизма на ПТП. Оспорват се възраженията за прекомерност на исканото
обезщетение, както и за съпричиняване на вредата от починалото лице.
Възразява се, че представеният протокол за ПТП се ползва с материална
доказателствена сила като официален свидетелстващ документ като според
ищцовата страна вината на делинквента, в случая водача на лекия автомобил
се предполага до доказване на противното. Възразява се, че са неоснователни
твърденията за съпричиняване от страна на загиналия мотоциклетист като е
представена съдебно медицинска експертиза на труп. Възразява се, че
разпоредбата на пар. 96 от ДР на КЗ противоречи на чл. 51 от ЗЗД, както и на
правото на ЕС доколкото е предвидена по - малка сума от от посочените в
чл.1 пар.2 от втора директива 84/5, кодифицирана с директива 2009/103/ЕО на
ЕП и на съвета от 16.09.2009г. Възразява се, че при такава колизия следва да
се прилага общностното право. Възразява се, че относно лихвата за забава е
приложима разпоредбата на чл. 429 ал.3 от КЗ, поради което коректно е
посочената датата в ИМ – 25.07.2020г.
В постъпилия отговор на допълнителната искова молба се твърди,
че се подкрепят изцяло направените възражения с първоначалния отговор.
Възразява се, че с оглед непредставянето на банкова сметка от ищцовата
страна не следва да се уважават претенциите за лихви.Оттеглено е искането
за назначаване на токсикологична експертиза, тъй като по ДП не е установено
наличието на алкохол и наркотични вещества в кръвта на загиналия.
Като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните съдът намира за установено следното:
БЕЗСПОРНО е установено по делото, видно от писменото
доказателство на л. 15 от делото, че М.Д. М. е починал на 18.07.2020г във В.
Т..
БЕЗСПОРНО е установено по делото, видно от писмените
доказателства на л. 12 – 14 по делото, че ищецът М. Б. А.. е дядо на загиналия
М.Д. М. по бащина линия, ищцата М. АНГ. ЯНК. е баба на загиналия по
4
майчина линия , а ищецът П. Д. М. е брат на загиналия М. М..
БЕЗСПОРНО е също така между страните и е видно от писменото
доказателство на л. 16 от делото, че е налице застрахователна полица №
BG/*** с валидност за периода 2.11.2019г – 1.11.2020 г за застраховка „***“
на автомобилистите досежно лекия автомобил, участвал в ПТП
БЕЗСПОРНО е също така по делото и с оглед справка в търговския
регистър ,че ответникът представлява юридическо лице, вписано по
съответния ред, с ЕИК ***.
СПОРНИ по делото са въпросите досежно наличието на ПТП при
участието на застрахования лек автомобил, пострадало лице М.Д. М. ,
причина за ПТП, причинна връзка между ПТП и смъртта на пострадалия
,наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, вид и характер на
претърпени неимуществени вреди от ищците по делото и размера на
репарирането на претърпените неимуществени вреди по справедливост, както
и дължимостта на компенсаторна лихва и нейния начален момент
Видно от доказателството на л. 10 и сл. от делото налице е
констативен протокол за ПТП № 199 от 18.07.2020г, от който е видно, че на
същата дата във В. Т., на ул. Магистрална е станало ПТП при участието на л.
а *** с водач С. Г. П. и мотоциклет С., собственост и управляван от М.Д. М.,
при което ПТП е загинал на място М.Д. М., а причините за ПТП са в процес
на изясняване. Описани са материалните щети .
Видно е от представените доказателства на л. 127 и сл. от делото, че
е образувано ДП № ЗМ 543/2020г по описа на РУ – В.Т..
Видно от писмените доказателства на л. 17 и сл. от делото е видно,
че ищците по делото са отправили извънсъдебни претенции към ответнотото
дружество, по които са образувани щети от 31.08.2020г. До ищците П.М.,
М.А. и М.Я. са били изпратени писма от 8.09.2020г с изисквания за
представяне на нови писмени доказателства , описани в писмата, вкл.
банкови сметки за изплащане на обезщетенията.С писмо от 30.11.2020г
посочените ищци са уведомени, че не са налице условия за изплащане на
обезщетения поради непредставяне на надлежните доказателства.
5
По настоящето дело са назначени съдебно – автотехническа и
съдебно – медицинска експертиза, които с оглед утвърденото в чл. 11 от ГПК
основно начало на непосредственост на гражданския процес следва да се
обсъждат и възприемат от съда съобразно правилата на посочения кодекс.
Видно от приетата по делото съдебно – медицинска експертиза
на ВЛ П.Л. при станалото ПТП загиналият мотоциклетист е е получил
закрита черепномозъчна травма, счупване на костите на черепния свод и
черепна основа, кръвоизлив под мозъчните обвивки, мозъчна контузия,
мозъчен оток, разкъсване на продълговат мозък, тежка гръдна травма,
охлузвания по гърдите и корема, голни и долни крайници, счупване на дясна
мишнична кост. Водещата причина за смъртта е черепно – мозъчната травма,
но неизбежно смъртоносна сама по себе си е и гръдната травма. Гръдната
гравма не зависи от наличието на поставена каска, а установени увреждания
на черепните кости и мозъка могат да се получат и при поставена предпазна
каска, тъй като от вида на каската, която е била с разбита дясна странична
повърхност и липса на парчета се предполага травма с голяма интензивност.
ВЛ твърди в заключението си ,че каската може да предпазва от външни
увреждания по главата, евентуално счупвания на костите, но не винаги може
да предотврати уврежданията на мозъка.задният ръб на каската в областта на
тила и шията има допълнително увреждащо действие, тъй като при силно
огъване на главата назад ръбът притиска,чупи или размества шийните
прешлени и води до контузия и разкъсване на продълговатия мозък, каквото в
случая е установено.Пострадалият е бил с каска. Наличието на каска не
винаги предпазва от фатални увреждания, а дори и каската да беше
предотвратила черепно мозъчните травми, то смъртта е щяла да настъпи от
гръдната травма.
Видно от разпита на св.Л.Л.М. същата познава ищцата М.Я. и
живее в съседство с нея в с. М.. Свидетелката твърди, че знае, че преди
година и половина внукът на ищцата Я. е загинал с мотор. Свидетелката
твърди, че е видяла ищцата след връщането й от погребението и е била в
много лошо състояние. Твърди, че ищцата е обичала М. като син. Твърди, че
М. е бил на 12 – 13 години, когато майката и бащата на загиналия са се
разделили. Свидетелката твърди, че М. е бил в техникум вече когато е
6
започнал по – често да идва при баба си като това е ставало почти всяка
събота и неделя. През ваканциите е седял повече при баба си, ходел е за риба
по р. Вит. Свидетелката твърди, че след смъртта на М. ищцата се е сринала
тотално, тъй като е разчитала за много неща на внука си – за дърва, за смяна
на крушка, за други повреди. Бабата го е посрещала и изпращала, давала му е
зимнина. Свидетелката твърди, че е имало един период , когато М. е бил
малък и баща му не го е пускал при баба си по майчина линия. След раздялата
на родителите М. и неговия брат са останали да живеят при баща си, а ищцата
е баба на М. по майчина линия. Когато е започнал да учи в техникум М. е
започнал да идва редовно при баба си. Свидетелката знае, че загиналият
живее с едно момиче и имат детенце, но не знае от колко време живее в ***.
Свидетелката твърди, че загиналият е вземал баба си на ръце, идвал е
редовно, защото свидетелката го е виждала с мотора. Твърди, че после е
започнал да идва и с приятелката си, после и с детенцето им. Най – напред с
мотор, после с кола. Събирали са се с братовчедите си в къщата на баба му.
Видно от разпита на св. М.Г.Б. същият познава ищеца М.А., който
живее в с. Ч.. Свидетелят има къща в същото село и през почивните дни ходи
там. Свидетелят твърди, че знае за катастрофата и е бил в селото в деня,
когато е станала трагедията. Според свидетеля бащата на М., който му е
братовчед, му се е обадил да му каже какво се е случило, свидетелят е отишъл
в къщата на М. и го е видял в тежко състояние, плачел е и не е могъл да стои
на едно място. Според свидетеля и в момента на ищеца М.А. му е много
тежко. Свидетелят твърди, че е виждал момчето при дядо му, но той не е по
цяла седмица в селото. Свидетелят твърди, че загиналият М. е отраснал при
дядо си М., дядото се е гордеел с него, направили са му сватба, радвал се е, че
е завършил и му се е родило дете. Свидетелят твърди, че и след като е
завършил в Г. във всеки удобен момент си е идвал на село при дядо си.
Свидетелят твърди, че М. е живеел на село при дядо си М. и баба си докато е
отишъл да учи в ***, после е учил в Г. и след това се е установил отново в
***. Свидетелят твърди, че в дома на ищеца М.А. има много снимки на М.,
дядото говори много за него, гордеел се е с него. Свидетелят твърди, че не е
говорил с М. за другите му баба и дядо, но селата М. и Ч. са на 13 – 14 км
едно от друго. Свидетелят твърди, че М. е идвал както сам, така и с жена си.
7
Видно от показанията на св. А.А.Н. същият познава ищеца П.М.,
познавал е и загиналия му брат, бил е на погребението. Свидетелят твърди, че
тогава ищецът П. не е бил на себе си, не е говорел с никого, просто е седял до
загиналия си брат. Свидетелят твърди, че е набор със загиналия М., познават
се от детската градина, загиналият М. винаги е защитавал по – малкия си брат
П., вземали са го в общата компания, били са в близки и много добри
отношения. Според свидетеля до 8 клас загиналият М. е живял в с. Ч. заедно с
брат си П., след това е отишъл да учи в ***, но се е прибирал всяка седмица
на село,където П. още е живял. След завършването на висшето си образование
в Г. М. се е установил в ***. П. е учил средно образование в Н. като е пътувал
от Ч.. После П. е отишъл да работи във В.. През този период са контактували
много по телефона и са се прибирали в Ч. – поне един път в месеца и по
празниците. Свидетелят продължава да контактува с П., намира, че не е
същият човек, разсеян е, мълчалив и изнервен. Малкият брат е разчитал
много на големия М.. М. е бил като баща за П., дори е ходил на родителски
срещи, когато баща им не е можел поради служебна ангажираност. Според
свидетеля М. е бил отдаден и към семейството си, и към брат си.
Видно от показанията на св. С.П. същият е управлявал лекия
автомобил при станалото ПТП, предприел е маневра като се е огледал и не
имало никакво превозно средство. Не знае откъде се е появил мотоциклетът.
Свидетелят твърди, че се е изнесъл вдясно, тръгнал е да завива като преди
това е спрял. Сблъсъкът е станал откъм предната дясна врата на автомобила, а
от удара автомобилът се е ударил и отляво в мантинелата. Според свидетеля е
било силен удар, за да се измести колата, както и са били счупени левите
фарове, изтекла е течност, която свидетелят не знае точно каква е била.
Свидетелят е забелязал следи по асфалта от мотоциклета, а той е бил
изхвърчал в тревата. Случилото се е на 10 м от автобусна спирка. Свидетелят
твърди, че не е спирал между двете платна, а ударът е станал когато вече е
навлязъл в пътното платно.Ударът е станал на място преди платното да се
раздели на две ленти. Свидетелят твърди, че не си спомня всички, скочил е
веднага, за да помогне с нещо, но не е имало смисъл. Свидетелят е карал,
намалил е преди маневрата, погледнал е в посоката, от която е идвал
мотоциклетът, не е видял никого и е предприел маневра. Свидетелят твърди,
че там е забранено завиването, но всички го правят.
8
Съдът възприема по принцип събраните гласни доказателства
доколкото същите не са противоречиви относно установяваните
обстоятелства в отделните групи свидетели като съобразява и че показанията
са дадени от лица, които имат преки впечатления от обстоятелствата, за
които свидетелстват.
Видно от представената по делото автотехническа експертиза и от
дадените отговори на поставените от съда и страните въпроси се установява,
че по улицата на движение на мотоциклетиста съществува вертикална
маркировка, изразяваща се в пътен знак, ограничаващ скоростта на движение
на 40 км/ч, мотоциклетистът се е движел с 93,6 км/ч, дължината на опасната
зона е 83,54 м при тази скорост и 24,16 м при скорост от 40 км/ч.
Разстоянието между лекия автомобил и мотоциклета е било над 70 м и при
движение на мотоциклета със скорост от 40 км/ч и реализиране на същите
действия за спиране, мотоциклетът е щял да спре до мястото на удара и да се
предотврати ПТП.
Според ВЛ ПТП се състои в сблъсък между две МПС при който
лек автомобил *** навлиза в лентата на движение на мотоциклет С. при
маневра за обратен завой, следва страничен кос удар, последващо движение
на двете МПС до покой. В определен момент л.а е предприел пресичане на
непрекъснатата линия на острова, отделящ двете ленти за движение като в
този момент мотоциклетистът е бил на 66,3 м от мястото на удара, задействал
е спирачката при скорост от 93,6 км/ч и към момента на първоначален
контакт скоростта на мотоциклета е била 75,53 км/ч. Водачът на л. а е имал
техническа възможност към момента на навлизане върху хоризонталната
маркировка, забраняваща пресичане, да възприеме мотоциклета на отстояние
от него 66,3 м, да спре и да го пропусне. Съществува хоризонтална
маркировка тип М 15 / непрекъснати единични линии, образуващи
триъгълник върху асфалтовата настилка, продължение на затревения остров/,
върху която е забранено пресичането й. Няма данни за съществуването на
„легнал полицай“.
Видно от второто заключение на ВЛ П. след съобразяване на
видеозапис, представен по досъдебното производство, в момента на
появяването и движението на записа с оглед изминатото разстояние,
скоростта на мотоциклетиста е 111,20 км/ч и необходимото разстояние за
спиране е 109,79 м. По посока движението на мотоциклета преди мястото на
удара в дясно има автобусна спирка и знак, ограничаващ скоростта до 40
км/ч. От камерата няма пряка видимост към мястото на удара.И във второто
си заключение ВЛ П. утвърждава, че водачът на л. а *** е имал възможност
да предотврати удара.
Пред съда в открито съдебно заседание на 5 май 2022 г ВЛ П.
9
утвърждава пред съда, че водачът на лекия автомобил е могъл да извърши
обратния завой по друга траектория, която да не пресича пътя на
мотоциклетиста, но причините за настъпилото ПТП са комплексни –
навлизането на лекия автомобил и високата скорост на мотоциклетиста.
Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза
смъртта на пострадалия е в причинна връзка с травмите, получени при
процесното ПТП и е налице възможност и вероятност леталният изход да е
бил неизбежен независимо от наличието на каска, с каквато загиналият е
бил.
Съдът възприема заключенията на ВЛ като обективни и
аргументирани.
Съгласно чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДП всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.
Съгласно чл. 20 ал.1 от ЗДП Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, съгласно ал.2 на
същия текст водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства следва да се
приеме, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 5 ал.1 т.1 и чл. 20 ал.1
от ЗДР от двамата водачи, участници в процесното ПТП. От
автотехническата експертиза са установява, че водачът на мотоциклета,
който е загинал при процесното ПТП се е движил със скорост 93,6 км/ч, по
първоначалното заключение и със 111,20 км/ч по второто заключение на ВЛ
П.. Във второто заключение е посочено, че наличният по досъдебното
производство запис от видеокамера на търговски обект не осигурява пряка
видимост към мястото на ПТП. В този смисъл съдът приема за по -
обективно установена в резултат на замерване по отложени следи скоростта
от 93,6 кв/ч. Съдът приема също така ,че смъртта на мотоциклетиста е
настъпила в резултат на получените травми при описаното ПТП. С оглед
10
установеното от двете експертизи съдът приема, че починалият М. е бил с
поставена каска . Съдът приема,че вина за настъпилото ПТП има водачът на
лекия автомобил, който е нарушил правилата за движение като е направил
обратен завой при наличието на хоризонтална маркировка, която не позволява
такъв, имал е възможност да възприеме приближаващия се мотоциклетист, да
спре и предотврати удара. Съдът приема също така, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на мотоциклетиста, който
се е движел с висока скорост и това е увеличило времето за спиране и
предотвратяването на силния удар и настъпилите травми, което е можело да
се случи при движение с указаната с пътен знак скорост от 40 км/ч.
Съпричиняването следва да се определи в размер на 40% като се вземе
предвид вида и характера на действията на водача на лекия автомобил и
превишаването на разрешената скорост от страна на мотоциклетиста.
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "***" при спазване на изискванията на чл. 380.
Застрахователят по застраховка "***" може да прави възраженията,
които произтичат от застрахователния договор и от гражданската
отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл. 395, ал. 6
и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 – 4 и ал. 2. Когато застраховката "***" е
задължителна, застрахователят не може да прави и възраженията за
самоучастие на застрахования. По задължителната застраховка "***" на
автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл.
363, ал. 4, чл. 364, ал. 4 и чл. 365, ал. 2.
По застраховка "***", която е задължителна, застрахователят
отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил
умишлено.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществените вреди
се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. От
значение са редица обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
11
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. При определяне размера
на вредите следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които
обуславят тези вреди, а в мотивите към решенията съдилищата трябва да
посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на
неимуществените вреди. ВКС неизменно приема, че справедливостта се
основава на преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и
степен на интензитет. В конкретния случай се касае за внезапно настъпила
смърт при ПТП на млад мъж, който е внук на двама от ищците и брат на
третия ищец. От събраните по делото гласни доказателства се установява,
според Пл ОС, че ищците баба и дядо на загиналия млад мъж и починалият
са имали близка връзка помежду си. Дядото е отгледал внука си от малък,
гордеел се с неговото образование, имали са контакт, направили са му сватба,
а загубата се е отразила тежко на дядото, който не е могъл да понесе
новината, не се е сдържал на едно място, продължава да споменава внука си и
плаче при спомените си. Бабата на загиналия млад мъж е имала също
изградена близка връзка с него, от юношеска възраст момчето редовно е
посещавало баба си, помагало й е и между двамата са съществували близки
отношения, включително е чрез посещения на семейството на загиналия като
свидетелите сочат външни прояви на взаимна обич и уважение. Последният
ищец П.М. е брат на загиналия мъж, те са живеели заедно, П. е търсел
закрилата на по – големия си брат, били са в близки отношения, споделяли са
всичко помежду си, имали са постоянен контакт и в периодите, в които са
живеели в различни населени места и по време на образованието им. Налице
са доказателства за промяна на ищеца П.М. след смъртта на брат му,
усамотяване, затвореност и промяна в характера на последния. Свидетелските
показания сочат тежко приемане на загубата на брат.
При настоящия правен спор следва да бъде съобразено ТР №
1/2016г от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС според което „материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са освен лицата посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на ВС , и по
изключение всяко друго лице ,което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговото смърт продължителни болки и
страдания ,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени“.
Според настоящия съд въпросното ТР е вътрешно противоречиво ,тъй като
веднъж в него се приема че „ в традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите ,съответно бабите /дядовците и
внуците ,са част от най-близкия родствен и семеен кръг …“ ,което разбиране,
ако се изтеглят логическите му консеквенции , предполага извеждането на
оборима презумпция ,че лицата от този кръг поначало търпят неимуществени
вреди от смъртта на починалия си родственик и вече е само въпрос на
конкретно доказване какъв е размера на тези болки и страдания , но заедно с
12
това по-нататък пък се приема ,че такова обезщетение се дължи само по
изключение –когато претендиращия обезщетение докаже ,че е изградил с
починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни
морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление
във времето.
Въвеждането на критерий значителност на търпените от ищците болки
и страдания за обосноваване на правото на тази категория пострадали лица
на обезщетение е погрешно ,тъй като въпроса дали те са значителни, е
въпрос не по основанието на иска за обезщетение на имуществени вреди , а
касае неговия размер.По тази причина критерият значителност на вредите не
би следвало да бъде от значение при преценката за това дали изобщо ищецът
има право на обезщетение,както се приема в ТР , а би следвало да се отрази
само върху неговия размер.
Сходни съображения важат и по отношение на възприетия в ТР
критерий продължителност на търпените болки и страдания,който би
следвало да рефлектира само върху размера на дължимото обезщетение , а не
върху това дали такова обезщетение изобщо се дължи или не.
Цитираното ТР № 1/2016г от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС е
задължително за настоящия съд ,то се налага изследването на въпроса дали в
конкретния случай между ищците и починалият им внук , е била изградена
толкова близка и трайна житейска връзка ,която да надхвърля формалната
връзка на родство ,че поради загубата на родственика ищците да търпят
значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително
проявление във времето.
Съгласно разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 КЗ размерът на
обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по
чл. 493а, ал. 2 КЗ, който предвижда приемането на наредба за утвърждаване
на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди от смърт и телесно увреждане на пострадало лице. С
параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ е ограничено до размер
от 5 000 лева за периода до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката. Съдът намира, че така въведеното ограничение за размера на
обезщетението за неимуществени вреди противоречи на основния принцип за
определяне на обезщетение, регламентиран в чл. 52 ЗЗД – принципа на
справедливостта. Нормата на параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ е в
противоречие с чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката "***" при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението
за сключване на такава застраховка, която гласи: "Без да се засягат всякакви
по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка
държава-членка изисква застраховката, посочена в чл. 3, да бъде
задължителна най-малко по отношение на следните минимални суми: а/ в
случай на телесно увреждане – минимална застрахователна сума 1 000 000
евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на
пострадалите; б/ в случай на имуществени вреди – 1 000 000 евро за
13
застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите". Цитираната
норма е била възприета както в чл. 266 КЗ (отм.), така и в чл. 492 КЗ.
Въвеждането в националното законодателство на нормите на редица
директиви, в това число и Директива 2009/103/ЕО е видно и от параграф 7 от
ДР на КЗ.
Въведеният с параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ лимит на максималното
обезщетение, което може да се получи при застраховка "*** на
автомобилистите" е значително по-нисък от минималния размер на
застрахователната сума, уреден в Директива 2009/103/ЕО и от предварително
уговорените между страните застрахователни лимити. Като противоречаща на
европейското законодателство, тази норма не следва да се прилага от съда, а
приложение следва да намери общностното право. Това е наложително и
предвид разпоредбата на чл. 633 ГПК, доколкото с Решение на Съда на
Европейския съюз от 24.10.2013 г. по дело С277/12, постановено по
преюдициално запитване, е прието, че "държавите-членки трябва да
упражняват своята компетентност в тази област при спазване правото на
Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат
обезщетяването при произшествия при използване на моторни превозни
средства, не могат да лишат посочените по-горе директиви от тяхното
полезно действие". Постановено е в решението, че "чл. 3, пар. 1 от Директива
72/166 и чл. 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната
застраховка "***" при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната
правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на
семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до
определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, пар. 2
от Втора директива 84/5".
Предвид изложеното съдът счита, че в настоящия случай дължимото на
ищците обезщетение следва да се определи по справедливост, без да се
съобразява предвидения в параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ максимален
размер.
Като съобрази установените от свидетелите обем , интензивност и
продължителност на търпените от ищците болки и страдания поради загубата
на внука им ,съдът намира ,че справедливият размер за обезщетение на
първите двама ищци е 35 000 лв. за всеки един от ищците като се има предвид
възрастта на ищците и традиционната за българското общество близка връзка
между баби, дядовци и внуци. Размерът на обезщетението по отношение на
последния ищец следва да се определи на 30 000 лв като се съобрази факта, че
ищецът П.М. е млад, със собствен живот и среда и по –големи жизнени сили
за преодоляване на загубата.
Тези размери обаче следва да се редуцират с % на съпричиняване с
оглед приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат от починалия
загиналия М. М. . В този смисъл следва да се приеме ,че обезщетенията за
бабата и дядото М.А. и М.Я. са в размер на по 21 000 лв за всеки един от тях.
14
Обезщетението за ищеца П.М. е в размер на 18 000 лв.
С оглед размера на предявените искове като частични следва да се
уважи иска на М.А. в размер на 21 000 лв като за разликата до 30 000 лв
частичен иск от 50 000 лв се отхвърли като неоснователен, иска на М.Я. и
П.М. в размер на по 10 000 лв.
Съгласно чл. 429 ал. 23 от КЗ лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3.
Дължимите от застрахователя лихви по ал. 1, както и
присъдените срещу застрахователя лихви за забава и съдебните разноски
могат да надхвърлят застрахователната сума по чл. 492.
Съгласно чл. 106 ал.1,2 и 3 от КЗ застрахователните претенции
се завеждат по реда и в сроковете, предвидени в застрахователния договор
пред застрахователя и при спазване на чл. 380, ал. 1.
Застрахователят е длъжен да регистрира датата на всяка заведена
претенция, както и да регистрира датата на последващо получаване на всеки
документ по нея, и да удостовери всяко от тези обстоятелства поотделно или
под опис пред лицето, заявило претенцията.
Когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице
по застраховки "***" или трето ползващо се лице по други застраховки,
15
застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да
представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай ,че
необходимостта от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане
на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на
доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо.
Видно от писменото доказателство на л. 17 и сл. от делото
претенцията на ищците до ответната страна е предявена на 31.08.2020 г.
Няма доказателства за по – ранно уведомяване на застрахователя по смисъла
на чл. 429 ал. 3 от КЗ. С писмо от 8.09.2020 г са дадени указания от
застрахователя за представяне на допълнителни доказателства на осн. Чл. 106
ал.3 от КЗ като е посочено, че при представените документи не са налице
основания за уважаване на претенцията. По делото са представени на л. 54
известия за доставяне на пратки до ответника от адв. П. К., но няма
доказателства какво са съдържали пратките. В случая не може да се приеме,
че е налице окончателен отказ за уважаване на претенцията, изискани са
допълнителни доказателства и е посочено, че при така представените
доказателства не е налице основание за уважаване на претенцията.Не следва
да се присъжда лихва от датата 25.07.2020 г с оглед отправената претенция
до застрахователя на 31.08.2020 г. Застрахователят дължи лихва по чл. 497
ал.1 от КЗ. По делото няма доказателства кога са представени всички
доказателства по чл. 106 ал. 3 от КЗ за наличието на хипотезата на т.1 на чл.
497 ал.1 от КЗ. Съдът обаче приема, че следва да се присъди лихва, считано
от 1.12.2020 г, която дата е три месеца след предявяване на претенцията до
застрахователя, който срок е предвиден като краен такъв за произнасяне от
застрахователя по чл. 496 ал.1 от КЗ. Съгласно ал. 3 на същия текст
застрахователят не може да откаже произнасяне при представянето на някой
от изброените там документи. По делото няма доказателства кои точно
документи са представени пред застрахователя с претенцията от 31.08.2020 г,
но описаните в чл. 496 ал.3 от КЗ документи не са сред изисканите от
застрахователя с писмото по делото. По аргумент за противното и от датите
на представените по делото писмени доказателства на л. 17 и сл. от делото
съдът приема ,че те са били налице и в тримесечния срок застрахователят е
дължал произнасяне. В този смисъл лихвата следва да се присъди, считано от
1.12.2020 г.
16
При този изход на делото следва да се осъди ответната страна да
заплати по сметка на П..нски окръжен съд държавна такса в размер на 1640
лв съобразно уважения размер за обезщетение.
При този изход на делото следва да се заплатят и разноски към
двете страни. Ищците А. и Я. са освободени от заплащане на разноски по
производството и от държавна такса към съда, но не и от разноски към
другата страна. Налице е претенция от адв. К. за заплащане на адвокатско
възнаграждение на осн. Чл. 38 ал.1 т.2 от ЗАс ДДС с оглед регистрацията й
по ДДС. Съгласно чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възнаграждението при интерес от 10 000 до
100 000лв възнаграждсението следва да е 830 лв плюс 3% за горницата над
10 000 лв. В случая при уважени искове общо в размер на 41 000 лв
възнаграждението е в размер на 2112 лв с ДДС с оглед регистрацията на адв.
К. по ЗДДС. Следва да се осъди ответната страна да заплати на адв. К.
възнаграждение в посочения размер.
Претендираните разноски на ответната страна съобразно
представения списък за разноските от ответника на л. 456 от делото са в
размер на 650 лв за ВЛ, 30 лв за свидетел и разноски за юрк. възнаграждение.
Последното следва да се определи съобразно чл. 78 ал.8 от ГПК вр. с чл. 37
от ЗПрП и чл. 25 ал.1 и 2 от Наредбата за нейното заплащане в размер на 540
лв. Съобразно размера на уважените искове следва да се фиксира размер от
324лв. В този смисъл и претенцията за разноски за ВЛ следва да се уважи в
размер на 390 лв, както и разноските за свидетел в размер на 18 лв. При тези
изводи следва да се осъдят ищците да заплатят солидарно на ответното
дружество разноски общо в размер на 732 лв.
При този изход на делото, при уважаване изцяло на предявения
частичен иск от П.М. и направените от него разноски следва да се осъди
ответната страна да му заплати разноски в размер на 750 лв по представения
списък, от които 400 лв ДТ и 350 лв разноски за ВЛ.
В исковата молба не е посочена банкова сметка за заплащане на
сумите и такава не следва да се посочва в решението.
Водим от горното, съдът
17
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“ АД със седалище и
адрес на управление С., бул. *** ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ НА М. Б. А.. от с.
Ч., обл. П..н ул. *** , ЕГН ********** на осн. чл. 380 ал.1 вр. с чл. 493а от КЗ
и Чл. 432 ал.1 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на М.Д. М. в резултат на пътно транспортно произшествие на
18.07.2020 г във В. Т. с оглед наличието на валидно застрахователно
правоотношение към 18.07.2020 г по застрахователна полица на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“ АД № BG/***/31.10.2019г В
РАЗМЕР НА 21 000 ЛВ / двадесет и една хиляди / , заедно със законната
лихва, считано от 1.12.2020 г до окончателното изплащане на сумата КАТО
ДО РАЗМЕРА НА 30 000 ЛВ предявен частичен иск от 50 000 ОТХВЪРЛЯ
ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“ АД със
седалище и адрес на управление С., бул. *** ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ НА М.
АНГ. ЯНК. от с.М., обл. П..нска, ул. Гурко 2 ЕГН ********** на осн. чл. 380
ал.1 вр. с чл. 493а от КЗ и Чл. 432 ал.1 от КЗ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на М.Д. М. в резултат на пътно
транспортно произшествие на 18.07.2020 г във В. Т. с оглед наличието на
валидно застрахователно правоотношение към 18.07.2020 г по
застрахователна полица на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“ АД
№ BG/***/31.10.2019г В РАЗМЕР НА 10 000 ЛВ / десет хиляди лв/ , заедно
със законната лихва, считано от 1.12.2020 г до окончателното изплащане на
сумата
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“ АД
със седалище и адрес на управление С., бул. *** ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ
НА П. Д. М. от с. Ч., обл. П..н, ул. *** ЕГН ********** на осн. чл. 380 ал.1
вр. с чл. 493а от КЗ и Чл. 432 ал.1 от КЗ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на М.Д. М. в резултат на пътно
транспортно произшествие на 18.07.2020 г във В. Т. с оглед наличието на
валидно застрахователно правоотношение към 18.07.2020 г по
застрахователна полица на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“ АД
18
№ BG/***/31.10.2019г В РАЗМЕР НА 10 000 ЛВ / десет хиляди лв/ , заедно
със законната лихва, считано от 1.12.2020 г до окончателното изплащане на
сумата
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“ АД
със седалище и адрес на управление С., бул. *** ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ
НА осн. Чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. П. К. от САК възнаграждение в размер
на 2112 лв с ДДС
ОСЪЖДА М. Б. А.., М. АНГ. ЯНК. И П. Д. М. ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“ АД със
седалище и адрес на управление С., бул. *** ЕИК *** деловодни разноски
общо в размер на 732 лв
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“ АД със
седалище и адрес на управление С., бул. *** ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ НА П.
Д. М. ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 750лв
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“ АД със
седалище и адрес на управление С., бул. *** ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на П..нски окръжен съд държавна такси и разноски по производството
в размер на 1640 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в
двуседмичен срок от връчване на съобщенията за изготвянето му
Съдия при Окръжен съд – П..н: _______________________
19