Р Е Ш
Е Н И Е N
гр. Сливен, 28.01.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
МАРИЯ БЛЕЦОВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Кина Иванова, като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 778 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 822 от
06.08.2020 г„ постановено по гр. дело № 739/ 2020 г. по описа на Районен съд -
гр. Сливен, с което ЗАД „Армеец" е осъдено да заплати на Х.Н.Х. сумата от
2 000,00 (две хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение, на
основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, полица № BG/11/118002338434,
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
в резултат от смъртта на Илия Н.Х. - брат на ищеца, ведно със законната лихва
от 13.05.2019 г., до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на
1036,80 лева, а на Районен съд - гр. Сливен сумата от 200,00 лева - държавна
такса, като иска до пълният претендиран размер е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Подадена е
въззивна жалба от ответното дружество, в която се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства
и при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което се иска
отмяната му и да постановяване на друго, с което да се отхвърли изцяло
предявения от Х.Н.Х. иск срещу ЗАД „Армеец“, като неоснователен и недоказан,
като се претендират направените разноски по делото в първоинстанционното и
въззивно производства.
Неправилно и необосновано, при постановяване на решението си, първоинстанционният
съд приел, че ищецът Х.Н.Х. има право да получи обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат смъртта на Илия Х. - негов брат. Неправилно и необосновано първоинстанционният
съд приел, че ищецът е активно материалноправно легитимиран да търси от
застрахователя обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му, тъй
като същият няма качеството на пострадало лица от съответното ПТП, съответно
няма основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно
дружество за заплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 21.06. 2018 г.
на ОСНГТК на ВКС се посочва, че: „от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и
други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат
обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна,
трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят
морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност
с болките и страданията на най-близките (родители и деца). Когато, поради конкретни житейски
обстоятелства, привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи, за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални
болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на
ВС, а именно, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките
на починалия. Обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия,
както и наличието на такива причинени вследствие на смъртта болки и страдания,
които макар и да са налице, се различават съществено от типичните, нормалните
болки и страдания, съпътсващи обичайно преживелия родственик.
В случая, изобщо не е доказано
наличието на трайна, дълбока и емоционална връзка между претендиращия
обезщетение и починалото лице, камо ли изключителност на същата. При положение, че в отговора на исковата молба е
направено изрично оспорване на наличието на твърдяната връзка, претърпените в
резултат на смъртта болки и страдания и тяхната изключителност, ищецът е следвало
да докаже същите при условията на пълно и главно доказване, чрез ангажиране на
допустимите по ГПК доказателствени средства, но такива действия не са
предприети от същия в процеса. Решението
на първоинстанционния съд е основано на голословните и изрично оспорени от
ответника твърдения в исковата молба, поради което искът се явява изцяло
недоказан, а решението неправилно. В случая, извън посоченото в исковата молба, което е оспорено, по делото
липсват каквито и да е било доказателства какви са били в действителност
отношенията между ищеца и починалия му брат, за да се приеме, че искът е
основателен. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства
изобщо не се установява, че между ищеца и брат му действително е имало близка
родствена връзка. Доказана е единствено формалната връзка на родство, която
обаче сама по себе си не е предпоставка за уважаване на иска. От събраните по
делото доказателства не става ясно в какви отношения са били Х.Х. и Илия Х.,
били ли са тези отношения надхвърлящи обичайните за тази родствена връзка,
налице ли е била заместваща родителска грижа между двамата, изпитал ли е ищецът
в резултат на смъртта на брат си продължителни по интензитет морални болки и
страдания, изпитва ли ги понастоящем и т.н. В нарушение на процесуалните правила за доказване на иска, съдът е
формирал неправилни изводи относно наличието, естеството и интензитета на
емоционалната връзка между ищеца и починалия му брат. Фактът на родствената
връзка между двамата не обосновава императивно правото на присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Неправилно и необосновано
първоинстанционният съд приел в мотивите на обжалваното решение, че
справедливият размер на застрахователното обезщетение е в размер на 20 000,00
лева.
Доколкото чл. 493а от КЗ във
връзка с §96 ПЗР КЗ се отнася до гражданската (деликтна) отговорност и размерът
на обезщетението при пътнотранспортно произшествие по силата на чл. 12, пар.З,
ал.2 Директива 2009/1 ОЗ/ЕО, същите са изключени от нейния обхват и съответно
не й противоречат. Съдът на ЕС потвърждава този извод, доколкото допуска
национална правна уредба, която определя размера на обезщетението за вреди от
ПТП въз основа на методика, дори когато тя е по-неблагоприятна от общия режим
на деликтната отговорност (Petillo,
С-371/12, ECLI:EU:С:2014:26). Отнесено към чл. 493а КЗ, това произнасяне означава, че в
България също се въвежда методика за определяне на размера на вреди от ПТП. Дори тя да е по-неблагоприятна спрямо
обезщетението по справедливост по чл. 52 ЗЗД, доколкото представлява национална
материална уредба на гражданската (деликтна) отговорност, вкл. на размера на
обезщетението, тя не противоречи на Директива 2009/1 ОЗ/ЕО. По подобен
начин Съдът на ЕС приема за съвместима с Директива 2009/1 ОЗ/ЕО и национална
правна уредба на деликтната отговорност, която предвижда фиксирано обезщетение
при смърт за преживелите близки лица (СЕС С-11/12). Оттук, §96 КЗ, доколкото въвежда горна граница на определен вид деликтна
отговорност при ПТП, също е извън обхвата на Директива 2009/1 ОЗ/ЕО и не й
противоречи. §96 въвежда горна граница на деликтната отговорност в
случай на смърт спрямо лицата, които получили право на обезщетение по силата на
ТР № 1 от 2018 г. ОСГТНК на ВКС до момента, в който ще започне да се прилага
нарочна методика за изчисление на вреди от пътнотранспортни произшествия
съгласно чл. 493а, ал.2 КЗ. Това ограничение на деликтната отговорност по
никакъв начин не засяга и няма за предмет задължителните минимални лимити на отговорност на
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
Доколкото е основателен иска за лихва, то началната дата
от която акцесорното вземане се дължи не е датата на ПТП, както приема
първоинстанционният съд, а е датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя - в случая, 25.11.2019 г.
На самостоятелно основание се
сочи, че обжалваното решение страда от редица процесуални пороци, които
обуславят неговата отмяна. На първо място, в
мотивите на решението относно
формираните от съда правни изводи, първоинстанционният съд приема, че е
сезиран с иск по чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането, за уважаването
който следва да се установят следните материалноправни предпоставки /юридически
факти/: наличие на валидно застрахователно правоотношение между страните по
договор за имуществено застраховане, настъпване
на покрит застрахователен риск, претърпени от застрахованото лице имуществени вреди, които се изразяват в
тотална щета на МПС-то, пряка и непосредствена причина между настъпилия
застрахователен риск и претърпените вреди, размера на вредите. Налице е неправилна квалификация на
предявените искове, което е съществен процесуален порок на обжалваното решение.
На второ място, неправилно съдът е приел, че е налице участие на пешеходец в процесното ПТП в
часга относно релевираното възражение за съпричиняване. Принципно правилно е становището на съда за наличие на съпричиняване от
страна на пострадалото лице поради неизползване на предпазен колан /по данни от
приетата КСМАТЕ/ в размер на 40 %, но считам, че волята на съда в тази
част е неясна, както и в частта относно как е определен размера на
обезщетението. На трето, място, видно от съдържанието на протокол от о.с.з. от
07.07.2020 г., стр. № 2 процесуалният представител на ответника е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, доколкото в първото по делото заседание ищецът не
се явява, не се представлява, в исковата молба няма искане делото да се гледа в
негово отсъствие, нито пък е депозирана молба за това. Видно от стр. № 3 от протокола, съдът е приел, че са налице
предпоставките по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, но
такова не само че не е постановено, но и в решението това искане на ответната
страна изобщо не е коментирано.
С оглед всичко гореизложено,
моли да бъде отменено решение № 822/ 06.08.2020 г. на Районен съд - гр. Сливен
постановено по гр. дело № 739/ 2020 г., в обжалваната част, като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, и да се постанови друго, с което изцяло да се
отхвърлят предявените от Х.Н.Х. срещу ЗАД “Армеец” искове, ведно със законните
последици от това. Евентуално, в случай че се счете, че е налице
основание да бъде направено изключение и да бъде присъдено обезщетение в полза
на ищеца, моля да бъде намален размера на определеното от първоинстанционния
съд застрахователно обезщетение, спрямо който размер да бъде приложена редукция
за съпричиняване в размер на 40 %, съответно да бъде намален и размера на
присъденото обезщетение.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба.
В с.з. за въззивника не се явява представител. В писмено
становище представител по пълномощие поддържа подадената жалба.
В с.з. за въззиваемия не се явява представител. В писмено
становеще представител по пълномощие оспорва подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Не е спорно, че е налице настъпването на деликта, за
което е налице и влязла в сила присъда №21 от 18.11.2019 г. по
НОХД № 557/2019 г. по описа на СлОС, с която подсъдимата е призната за виновна. Водачът е имала валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" в Застрахователно акционерно дружество "Армеец", с
действаща застрахователна полица № ВG/11/118002338434,
с начална дата на покритие 18.08.2018 г. валидна до 17.08.2019 г.
По смисъла на ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д.
№1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС кръга от лица, които имат право да
претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък
включва лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5
от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Освен лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
по изключение и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта
му вреди. Наличието на особено близка житейска
връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само
тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Жалбата е основателна, тъй
като в случая, изобщо не е доказано наличието на трайна, дълбока и емоционална
връзка между претендиращия обезщетение и починалото лице, не е доказана и
изключителност. В отговора на исковата молба е направено
изрично оспорване на наличието на твърдяната връзка, претърпените в резултат на
смъртта болки и страдания и тяхната изключителност, поради което ищецът е
следвало да докаже същите при условията на пълно и главно доказване, чрез
ангажиране на допустимите по ГПК доказателствени средства, но такива действия
не са предприети. Решението на
първоинстанционния съд е основано на голословните и изрично оспорени от
ответника твърдения в исковата молба и на принципни постановки, поради което
искът се явява изцяло недоказан, а решението е неправилно. В случая, извън посоченото в исковата молба,
което е оспорено, по делото липсват каквито и да е било доказателства какви са
били в действителност отношенията между ищеца и починалия му брат, за да се
приеме, че искът е доказан. В конкретния случай, от събраните по делото
доказателства изобщо не се установява, че между ищеца и брат му действително е
имало близка родствена връзка. Доказана е единствено формалната връзка на
родство, която обаче сама по себе си не е предпоставка за уважаване на иска. От
събраните по делото доказателства не става ясно в какви отношения са били Х.Х.
и Илия Х., били ли са тези отношения надхвърлящи обичайните за тази родствена
връзка, налице ли е била заместваща родителска грижа между двамата, изпитал ли
е ищецът в резултат на смъртта на брат си продължителни по интензитет морални
болки и страдания, изпитва ли ги понастоящем и т.н. В нарушение на процесуалните правила за доказване на иска, съдът е
формирал неправилни изводи относно наличието, естеството и интензитета на
емоционалната връзка между ищеца и починалия му брат. Фактът на родствената
връзка между двамата не обосновава императивно правото на присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Поради това претенцията не е
доказана, което обосновава и нейното отхвърляне.
Въззиваемата страна
е претендирала разноски и такива
следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 140 лева представляваща
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция,
както и направените разноски пред първата инстанция в размер на 1728 лева.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 822 от
06.08.2020 г„ постановено по гр. дело № 739/ 2020 г. по описа на Районен съд -
гр. Сливен в частта, с която което ЗАД „Армеец" е осъдено да заплати на Х.Н.Х.
сумата от 2 000,00 (две хиляди) лева представляваща застрахователно
обезщетение, на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, полица № BG/11/118002338434, за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от смъртта на Илия Н.Х.
- брат на ищеца, ведно със законната лихва от 13.05.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата и разноски в размер на 1036,80 лева, а на Районен съд - гр.
Сливен сумата от 200,00 лева - държавна такса като вместо това постановява
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Х.Н.Х. ЕГН ********** *** против ЗАД „Армеец………………….със седалище
и адрес на управление гр.София, район Средец, ул. „ Стефан Караджа“ №2 за
заплащане на сумата от 2 000,00 (две хиляди) лева представляваща
застрахователно обезщетение, на основание договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № BG/11/118002338434, за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от
смъртта на Илия Н.Х. - брат на ищеца, ведно със законната лихва от 13.05.2019
г., до окончателното изплащане на сумата като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Х.Н.Х. ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД „Армеец“ ………………….със
седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул. „ Стефан Караджа“ №2 сумата от 140 /сто и четиридесет/ лева представляваща заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, както и направените
разноски пред първата инстанция в размер на 1728 / хиляда седемстотин двадесет
и осем/ лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: