Р Е Ш Е Н И Е
260169/4.6.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд, петнадесети състав
На осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година,
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Пл.Недялкова
Секретар: Цв.К.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
АНД
№ 159 по описа за 2021г.
За да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №1729а - 1765/31.12.2020год.
на Началника на РУ гр.Шумен към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.80 т.5 от ЗБДС на жалбоподателя М.С.М. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50/петдесет/ лева. Жалбоподателят
по същество моли съда да постанови решение, с което да отмени НП. В жалбата си
не отрича посоченото в акта и в НП нарушение, като излага обстоятелствата при
които е извършено, както и причината, поради която не носи личната си карта, а
копие на същата. В съдебно заседание редовно призован не се явява, не изпраща и
процесуален представител.
Процесуалният представител на административно –
наказващият орган редовно призован намира жалбата за неоснователна.
Жалбата е подадена
в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Жалбата е основателна.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 11.12.2020г. във връзка с постъпил сигнал
от служители на „Мега Сот“ ЕООД за извършен опит за кражба, свидетелите Р.Ш. и Т.Й. - служители на ГООР при РУ – Шумен, посетили
офиса на дружеството. При пристигането
им заварили жалбоподателя М.С.М. ***, който бил задържан от служители на
фирмата, при опит да открадне стълба. С оглед установяване
самоличността на лицето, полицейските служители поискали
документ за самоличност на жалбоподателя. Последният представил копие на личната си карта като
обяснил, че личната му карта била взета от баща му, за да не я залага като
последният му направил ксерокопие на същата, което да носи. За това, че жалбоподател не представил лична карта в оригинал, св. Ц.И. му
съставил АУАН №1729а – 1765/12.12.2020г. за нарушение на чл.80 т.5, във вр. с
чл.6 от ЗБЛД. Жалбоподателят подписал акта без възражения и
не се е възползвал от законното си право да депозира писмени възражения в
законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на така съставения акт е издадено процесното НП, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.80 т.5 от ЗБДС на жалбоподателя М.С.М. с ЕГН **********
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50/петдесет/ лева.
От заключението на назначената в хода на съдебното производство
психиатрична експертиза на жалбоподателя, се установява, че М. страда от
параноидна шизофрения, комбинирана употреба на ПАВ. Дебютът на психичното заболяване е в ранна млада
възраст. Многократно бил хоспитализиран в различни психиатрични болници по
повод тежки възбудно – агресивни прояви, мегаломанни и параноидни налудности, слухови измами. Прилагани са
доброволни и задължителни медицински мерки. Според заключението на вещото лице
към периода на извършване на нарушението
не се откриват симптоми на активна психопатологична продукция и изразен
вроден или придобит дефицит на познавателните способности. По време на деянието
не бил в състояние на „умствена
недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието“,
поради което е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
От представените документи от УМБАЛ
„Света Марина“ ЕАД гр.Варна се установява, че жалбоподателят е бил настаняван
осем пъти за лечение в Психиатричните клиника на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД
гр.Варна, от 2007г. насам. Последната хоспитализация е била в периода
08.02.2021г. – 26.02.2021г.
В съдебно заседание бяха допуснати до разпит в качеството на свидетели родителите
на жалбоподателя – Р. М. М. и С. И..М.. Според показанията им синът им страда
от психично заболяване. Често ставал раздразнителен, конфликтен, държал се
агресивно. Случвало се е различни лица, възползвайки се от психичното му състояние да злоупотребяват
с личната му карта. Сключени били договори от негово име с мобилни оператори
като картите били ползвани от други
лица, които не заплатили стойността на ползваните от тях услуги. Били теглени
заеми на негово име или ставал поръчител по такива, сумите по които били
плащани от родителите му. Тези обстоятелства ги принудили да вземат личната
карта на жалбоподателят, за да не бъде използвана неправомерно от трети лица ,
а също така и с оглед на това, че според тях синът им не можел да я
съхранява.Предоставили му ксерокопие на документа, което да носи в себе си и
при необходимост да го представя.
Така изложената
фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели и от заключението на
съдебно – психиатричната експертиза, поддържано от вещото лице и прието от съда.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Установи
се по безспорен начин, че жалбоподателя от обективна страна е извършил
визираното в наказателното постановление нарушение, тъй като същият при
извършена проверка от органите на реда не е представил документ за самоличност
в оригинал. Съобразно чл. 6 от ЗБДС гражданите са длъжни при поискване от
компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.
Безспорно е, че служителите при РУ гр.Шумен са компетентни да извършват
проверка на самоличност по ЗБДС. Предвид обстоятелството, че свидетелите Р. М. М. и С.
И..М. са взели документа за самоличност на жалбоподателят, съдът намира
че същият по обективни причини е бил
поставен в невъзможност да изпълнява задълженията си по чл.6 от ЗБДС.
Независимо
от това, че жалбоподателят от обективна страна е осъществил състава на чл.6 от
ЗБДС съдът намира, че се касае за явно
маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което не следва да носи
административно-наказателна отговорност.
За да се премине към прилагане на чл.28 от ЗАНН
следва да е налице "маловажен случай" на административно нарушение,
при който наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено такова. Предвид посочената разпоредба преценката относно наличие
на основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от административно
наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините
довели до извършването му, причинени ли са вреди от нарушението и други
смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. Понятието "маловажен случай" не е
дефинирано в ЗАНН. Съдържанието му следва да се изведе от легалната дефиниция
на чл.
93, т. 9 от Наказателния кодекс като се вземат предвид особеностите на
административно-наказателното производство. Маловажен е
този случай, при който извършеното административно нарушение "с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи" на административни нарушения от
съответния вид. Конкретното нарушение е формално, на простото
извършване, при което не са предвидени вредни последици,
различни от самото изпълнително деяние, които трябва да настъпят, поради което в настоящия казус преценката за наличието на маловажен
случай не би могла да бъде извършена с оглед липсата на настъпилите вреди, а
следва да бъда направена след съобразяване с обществената опасност на дееца,
тежестта на нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. Конкретното нарушение, макар и
формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради
своята малозначителност е с явна незначителна степен на обществена опасност, с
оглед обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а именно -
невъзможността на жалбоподателя по обективни причини да удостовери
самоличността си, както и психичното му състояние. Също така доколкото по безспорен начин се доказа, че жалбоподателят е
носил копие на документа, което е
представил на полицейските служители при поискване от тяхна страна на документ
за самоличност, органите на МВР не са
били възпрепятствани да установят самоличността му.
Поради
явно незначителната степен на опасност съдът намира, че извършеното деяние не
съставлява административно нарушение , поради което наказателното постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 предл.Трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №1729а - 1765/31.12.2020год. на Началника на РУ гр.Шумен към
ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.80 т.5 от ЗБДС на
жалбоподателя М.С.М. с ЕГН ********** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 50/петдесет/ лева.
Оставя без уважение искането на ОДМВР – Шумен за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Районен съдия: