Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 07.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание, на трети декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Юлиян Стаменов
Членове : Александър Иванов
Боян Войков
с участието на секретар Мариета
Цонева, в присъствието на прокурора Георги Георгиев, след като разгледа
докладваното от съдията Иванов в.н.о.х. дело № 895/2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по глава двадесет и първа от НПК.
Образувано
е по жалба от подс.Д.Н.С., подадена чрез защитника й адв.С.М., против присъда № 260001/19.08.2020год. по НОХД№ 650/20г.
по описа на Районен съд – Русе, с която Д.Н.С., е пизната
за:
-
Виновна в това, че
6.10.2016г. и на 27.10.2016г. в гр. Русе, в условията на продължавано
престъпление, на два пъти, пред съд- районен съдия С.Н., втори наказателен
състав при Районен съд- Русе, в съдебни заседания по АНД № 1757/2016г. по описа
на Районен съд- гр. Русе, като свидетел, извън случаите на чл.119 и чл. 121 от НПК, устно и съзнателно потвърдила неистина, както следва: на 6.10.2016г.- че
„не е получавала пари от граждани", и на 27.10.2016г.- „не е приемала пари
за екоскутери извън клуба", и на основание чл.290,
ал.1 вр. чл.26, ал.1, във вр.
чл.54, ал.1 от НК й било наложено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода,
изпълнението на което било отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
-
Невинна в това, че на 6.10.2016г. пред съд - районен
съдия С.Н., втори наказателен състав при Районен съд- Русе, в съдебно заседание
по АНД № 1757/2016г. по описа на Районен съд- гр. Русе, като свидетел, извън
случаите на чл. 119 и чл. 121 от НПК, устно и съзнателно е потвърдила неистина-
че „не издава касови бонове в парка", поради което и на основание чл.304
от НПК е оправдана по обвинението в тази му част.
В жалбата (насочена срещу осъдителната
част на присъдата), се твърди за неправилност на същата в атакуваната й част, поради
материална незаконосъобразност – поради несъставомеронст,
отделно и необоснованост, поради неустановеност въз основа на съвкупността на
обстоятелствата, заявени със съставомерно значение
съгласно присъдата.
В условията на алтернативност се прави искане за
постановяване на нова, оправдателна присъда (относно атакуваната й, осъдителна част), и приложение институтите на
чл.9, ал.2 от НК или чл.16 от НК.
В съдебно заседание от подсъдимата и защитника жалбата (и допълнението към нея), както и направените искания
се поддържат.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе навежда съображения за
неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на присъдата.
След като прецени и обсъди
материалите по делото и доводите на страните и независимо от последните
служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт въззивната инстанция констатира, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при постановяването на съдебния акт и
формирането на решаващата воля на съда, което опорочава първоинстанционното
производство и обуславят отмяната на присъдата на формално основание без
възможност за тази инстанция да се произнесе по поставените въпроси по
същество.
Съществено нарушение на процесуалните правила (по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, тъй като довело
до вземане на решение по съществото на делото, в разрез с изискването на чл.13,
ал.2 от НПК) е неприлагането на императивното правило по чл.373, ал.1 от НПК – за прочитане на съответните протоколи за разпит по реда на чл.283 от НПК за част от гласният
доказателствен материал, ангажиран
от обвинението. Видно е, че било
проведено съкратено съдебно
следствие при хитотезата на чл.371, т.1 от НПК, като подсъдимата и защитника й,
дали съгласие да не се провежда
разпит на част от свидетелите
по обвинителният акт, с изключение
на един от тях – Б.С.А. (Н.С. и М.А. било допуснати в това качество в съдебната фаза). В този случай, в провежданата диференцирана
процедура, с чл.373, ал.1 от НПК е въведено специално правило за събиране на доказателствата, чрез задължително
прочитане на протоколите за
разпит на свидетели, налични
в досъдебното производство, по реда на чл.283 от НПК. От
протокола за проведеното заседание в първата инстанция на 19.08.2020год. (стр.69) се установява, че тези действия били извършени по общия ред
(непредвиждащ поначало прочитане
показания на свидетел), а не и изискваното прочитане на съдържанието на протоколи за разпит на свидетелите, попадащи под хипатезата на чл.371, т.1 от НПК с обема
искан от подсъдимия и защитника и приет
от съда в проведеното съкратено съдебно следствие, което обуславяло събирането на доказателства по специалния ред
на чл.373, ал.1 от НПК, препращаш към
чл.283 от НПК очевидно само да определи кога по хронологията се дължи приобщаването на този гласен доказателствен материал в провежданото
в съдебно следствие.
В резултат пренебрегването
на това процесуално изискване, показанията на свидетелите В.П.П. и А.Т.М. въобще
не станали част от доказателствената
съвкупност, подлежаща на обсъждане при решаване на делото по същество, тъй като се явяват
неустановени по реда на
НПК, както изисква чл.104
от Кодекса. Независимо от това, били посочени в мотивите на присъдата, като ценени доказателствени източници (стр.78
и 79), с което било ограничено правото
на всяка от страните по делото, да получи отговор на въпросите
по чл.102 от НПК въз основа на доказателства,
установени по реда на НПК.
Формалната природа на правилото по чл.373, ал.1 от НПК и
от там – императива за изричното му
приложение, следват от факта, че представлява
изключение на принципа за непосредственост,
прогласен с чл.18 от НПК. За това,
всяко отклонение от него, относно доказателствен
материал с пряко значение към
предмета на делото (както е
в настоящият случай), представлява нарушение от категорията
на съществените. Без съмнение,
не би могло да се отстрани от въззивната инстанция, основно поради спецификата на приложеният
институт по глава двадесет и седма
от НПК, а само при нужното ново разглеждане
на делото от първата инстанция.
При новото разглеждане
на делото, следва да се съобрази забраната за влошаване положението на предаденото на съд лице, предвид постановеното оправдаване при първото разглеждане и липса на въззивен протест.
Предвид изложеното, на основание чл.335, ал.2, вр.
чл.348, ал.3, т.1, вр. чл.334, т.1, пр.2 от НПК от
НПК, окръжният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Присъда № 260001/19.08.2020год., постановена по НОХД№ 650/20г. по описа на Районен съд – Русе, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател:
Членове: