№ 4146
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110126338 по описа за 2021 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”ЕАД е предявил
установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответницата му
дължи следните суми : 179,09 лв, представляващи 1/2 част от стойността на
доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Света Троица”, бл.380, вх.А, ет.11, ап.30, с абонатен № 403373, дължима по
договорни отношения между страните през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г. ; 20,40
лв, представляващи 1/2 част от мораторните лихви върху стойността на топлоенергията
, начислени за периода от 15.09.2017г. до 22.01.2020г.; 21,07 лв , представляващи 1/2 част
от цената за услугата за дялово разпределение, дължима по договорни отношения между
страните през периода от 01.12.2016г. до 30.04.2019г., и 3,85 лв, представляващи 1/2 част
от мораторните лихви върху сумата за дялово разпределение, начислени за периода от
31.01.2017г. до 22.01.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 4236/ 2020г. по описа на СРС, 68 състав, срещу която са предявени
възражения по чл.414,ал.1 ГПК от длъжницата (ответница в настоящото исково
производство).
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа
предявените искове. При устните състезания в съдебното заседание на 08.04.2022г.,
юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
1
Ответната страна – ЕМ. ИВ. АНГ. е депозирала в срок на 16.07.2021г. отговор на
исковата молба , но не е изразила изрично становище по исковете и не е представила
доказателства. Посочва , че процесния имот е завещан (неясно от кого- б.с.) на друго лице –
Стефка Симеонова А. , като завещанието е при нотариус от 2005г. , но не представя никакви
доказателства за това.
Ответницата се е явила лично в първото (и единствено) открито заседание на
08.04.2022г. , в което също не е изразила изрично становище по исковете Посочила е , че
процесният апалтамент е бил съобственост на нейната майка Филипа Иванова Илиева и на
нейния брат Иван Иванов Колев , които са починали, като отвтниата е наследник на майка й
, а наследници на брат й са неговата съпруга Каролина и неговия син Александър.
Отбелязала е , че в процесиня имот след смъртта на майка й през 2014г. не живее никой.
Заявила е, че не оспорва размерите на сумите,начислени от ищцовото дружество,
претендирани с исковата молба.
При устните състезания в заседанието на 08.04.2022г. ответницата е предоставила на
съда относно решението
Подпомагащата страна – „ТЕРМОКОМПЛЕКТ”ООД (конституирана с определението
по чл.140 ГПК - б.с.) не изразява становище по исковете и не изпраща представител по
делото , но с писмена молба 11.10.2021г. нейн представител е посочил , че потребителят на
топлинна енергия за процесния имот не е клиент на дружеството.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжницата ЕМ. ИВ. АНГ. на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в
заповедното гр.д. № 4236/2020г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби
на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1
ГПК е установителен , а не осъдителен.
Заповедта по чл.410 ГПК по гр.д. № 4236/2020г. е издадена и срещу още двама
длъжници Каролина Тодорова Колева и Александър Иванов Колев , които обаче не са
предявили възражения по чл.414 ГПК и заповедта е влязла в сила по отношение на
присъдените срещу тях суми , като на дружеството-заявител е издаден изпълнителен лист за
тези суми. Това не е пречка за допустимостта на исковете по чл.422 ГПК за вземанията,
присъдени със същата заповед по чл.410 ГПК срещу другата длъжница- ЕМ. ИВ. АНГ. ,
която е предявила възражение по чл.414 ГПК.
Относно основателността на исковете:
Предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
2
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е ОСНОВАТЕЛЕН.
През процесния период от месец 05.2016г. до месец 04.2019г. е съществувало
договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие
от една страна и ответницата ЕМ. ИВ. АНГ. като „клиент на топлинна енергия” по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./ (видно от представените с исковата
молба документи: заповед № РД 41-30/22.01.1991г. на председателя на ИК на СНС;
удостоверение, изх. № ГР-14-3285/03.10.2014г. за наследниците на Филипа Иванова
Димитрова; удостоверение,
изх. № УН-162/18.09.2012г. за наследниците на Иван Илиев Колев и Заявление –декларация
, рег. № Т-6801/04.05.2015г. от ЕМ. ИВ. АНГ. до ищцовото дружество за прехвърляне на
нейно име на партидата за процесния имот- б.с.) по силата на което в съсобствения на
ответницата имот, намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това
правоотношение е възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отмм./ и е продължило да
съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г./ и на Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на потребители за
битови нужди в гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. Ответницата нито твърди, нито представя доказателства за предложени
от нея специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за
продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без
правно значение за възникването на задължението на ответницата за заплащане на
потребената в собствения й имот топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй
като това задължение следва от възмездния характер на правоотношението между
ответницата като потребител на тази топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от
основния принцип в гражданското право за недопускане на неоснователно обогатяване
(чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й,
тъй като обратното означава да се допусне неоснователното му обогатяване за сметка на
топлопреносното предприятие.
От документите , представени с исковата молба - заповед № РД 41-30/22.01.1991г. на
председателя на ИК на СНС; удостоверение, изх. № ГР-14-3285/03.10.2014г. за наследниците
на Филипа Иванова Димитрова; удостоверение,
изх. № УН-162/18.09.2012г. за наследниците на Иван Илиев Колев се установявя , че
ответницата ЕМ. ИВ. АНГ. не е единствен собственик на процесния имот , а един от
съсобствениците му. Но със Заявлението –декларация , рег. № Т-6801/04.05.2015г. тя е
поискала партидата на процесния имот да се води само на нейно имет, порадоки което в
съотвествие с Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС следва да се приеме ,
че облигационно договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия за процесния
имот през процесния период е същестувало между ищеца и ответницата , поради което тя
дължи начислените суми във връзка с доставката на топлинна анергия в този имот през
3
процесния период.
Твърдението на ответницата в отговора на исковата молба , че процесиня имот е
завещан на друго лице е неконкретизирано и е недоказано. Не са представени никакви
доказателства за съществуване на завещание от съсобстветниците на имота в полза на
неучастващо по делото лице.
Като потребител на топлинна енергия през посочения период за ответницата са
възникнали задължения да заплаща цената на доставената топлоенергия за горещо
водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ), включително и за сградна
инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ).
С протоколно определение , постановено в съдебното заседание на 08.04.2022г. , с
оглед чл.153 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване размерите и
периодите на начислените от ищеца суми във връзка с доставена топлинна енергия в
процесния имот за процесния период.
Следователно за периода от месец май 2016г. до месец април 2019г. дължимата от
ответницата сума за доставена топлоенергия в процесния имот е 179, 09 лв , а за периода от
месец декември 2016г. до месец април 2019г. дължимата от ответницата сума за услугата
дялово разпределение за процесния имот е 21,07 лв . Тези суми следва да бъдат присъдени
на ищеца , тъй като не са представени доказателства да са платени от ответницата
(което е в нейна доказателствена тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК).
Главният иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1,
предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ следва да бъде уважен изцяло.
Като не е изпълнила главните си задължения на съответните падежи, ответницата е
изпаднала в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от покана) и за
нея са възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторните
лихви върху неизплатените главници.
Мораторната лихва върху общата цена на доставената топлинна енергия за периода от
15.09.2017г. до 22.01.2020г. е с общ размер от 20,40 лв, определена съгласно чл.162 ГПК
, а мораторната лихва върху общата сума за дялово разпределение за периода от
31.01.2017г. до 22.01.2020г. е с общ размер от 3,85 лв, определена съгласно чл.162 ГПК.
Тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца. Акцесорният иск по чл. 422 ГПК във
връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1, предл.1 ЗЗД също следва да
бъде уважен изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство– платената държавна такса (87,50 лв).
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение,
каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото
дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение по исковете следва да бъде определен съгласно действащата редакция на
4
чл.78,ал.8 ГПК ( 50 лв).
Съдът не присъжда разноски на ответницата, тъй като исковете срещу нея са уважени
изцяло.
Съдът не присъжда разноски на подпомагащата страна , тъй като не е предявено
съответно искане , а и не са представени доказателства за извършени от третото лице-
помагач разходи във връзка с настоящото дело.
С оглед изрично постановеното в мотовите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъде присъдена част от
разноските, направени от него в заповедното призводство за претенциите против длъжника
Е.И. Илиева – платената държавна такса (12,50 лв ) и юрисконсултското възнаграждение,
присъдено със заповедта по чл.410 ГПК (25 лв).
Ответницата (длъжница в заповедното производство) не е извършила разходи по
заповедното дело, а и претенциите срещу нея са уважени изцяло.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК, че ЕМ. ИВ. АНГ., ЕГН: **********, гр. София, ж.к. „Красна поляна ІІ ч.”, бл.45, вх.А,
ет.2, ап.4, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №23Б, следните суми: 179,09 лв (сто
седемдесет и девет лева и девет стотинки), представляващи 1/2 част от стойността на
доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Света Троица”, бл.380, вх.А, ет.11, ап.30, с абонатен № 403373, дължима по
договорни отношения между страните през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г. ; 20,40
лв (двадесет лева и четиридесет стотинки), представляващи 1/2 част от мораторните
лихви върху стойността на топлоенергията, начислени за периода от 15.09.2017г. до
22.01.2020г.; 21,07 лв (двадесет и един лева и седем стотинки) , представляващи 1/2 част от
цената за услугата за дялово разпределение, дължима по договорни отношения между
страните през периода от 01.12.2016г. до 30.04.2019г., и 3,85 лв (три лева и осемдесет и пет
стотинки), представляващи 1/2 част от мораторните лихви върху сумата за дялово
разпределение, начислени за периода от 31.01.2017г. до 22.01.2020г., заедно със законната
лихва върху двете главници от датата на предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК-
29.01.2020г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 4236/ 2020г. по описа на СРС, 68 състав.
5
ОСЪЖДА ЕМ. ИВ. АНГ., ЕГН: **********, гр. София, ж.к. „Красна поляна ІІ ч.”,
бл.45, вх.А, ет.2, ап.4, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №23Б,
следните суми: 87,50 лева (осемдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляващи
направените от ищеца разноски по настоящото исково производство – платената
държавна такса за предявяване на исковата молба (чл.78,ал.1 ГПК); 50 лв (петдесет
лева), представляваващи полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждение в настоящото исково производство (чл.78,ал.8 ГПК); 12,50 лева
(дванадесет лева и петдесет стотинки), представляващи направените от ищеца разноски по
заповедното производство по гр.д. № 4236/2020г. по описа на СРС,68 състав – платената
държавна такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК в частта относно
претенциите срещу ответницата (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС), и 25 лв
(двадесет и пет лева), представляваващи присъденото на ищцовото дружество
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 4236/2020г. по
описа на СРС,68 състав в частта относно ответницата (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС).
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна
„ТЕРМОКОМПЛЕКТ”ООД ,гр. София, бул. „Александър Стамболийски” № 87.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6