№ 2287
гр. Варна, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20213110118119 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „Е-П.П” АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***** срещу ответника ЕТ „*****",
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в град Варна, *****, съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД
вр. чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на
електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, кв. *****, с абонатен №
*****, следните суми, а именно:
- сумата в размер на 310,54лв, представляваща сбор от главници по фактура
№*****/13.11.2018г. на стойност 0,24 лева ; фактура *****/13.08.2020г. на стойност 25,94
лева ; фактура *****/15.09.2020г. на стойност 29,78 лева ; фактура *****/08.10.2020г. на
стойност 32,66 лева ; фактура *****/05.11.2020г. на стойност 25,94 лева ; фактура
*****/04.12.2020г. на стойност 29,78 лева ; фактура *****/05.01.2021г. на стойност 29,78
лева ; фактура *****/04.02.2021г. на стойност 27,86 лева ; фактура *****/04.03.2021г. на
стойност 27,86 лева ; фактура *****/05.04.2021 г. на стойност 28,82 лева ; фактура
*****/05.05.2021г. на стойност 29,78 лева ; фактура **********/25.05.2021г. на стойност
22,10 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявление по
чл. 410 ГПК в съда – 07.10.2021г. до окончателно изплащане на задължението, както и
сумата от 21,75лв., представляваща сбора от мораторната лихва по посочените фактури за
1
периода от датата на падежа на всеки от счетоводните документи до 24.09.2021г., които
суми са присъдени с издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2021г. по описа на
Районен съд - гр. Варна.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди се, че ищцовото
дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу ЕТ „*****", ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в град Варна, кв.
„Владиславово" бл. 224, вх. 3, ет. 1, ап.66, за което е образувано ч.гр.д. №***/2021г. по
описа на Районен съд - гр. Варна, за сумата от общо 310,54 лева, представляваща сбор на
главници по фактури за периода от 13.11.2018г. до 25.05.2021 г., както и сумата от общо
21,75 лева, представляваща сбор от мораторна лихва за периода от датата на падежа по всяка
от фактурите до 24.09.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението. В
срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение.
С настоящата искова молба се предявява иск за установяване само на вземането за сумата от
общо 310,54 лв.. представляваща главница по посочени в заявлението фактури, за периода
от 13.11.2018г. до 25.05.2021г., както и сумата от общо 21,75 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от датата, следваща падежа по всяка от горепосочените фактурите до
24.09.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението. С оглед изложеното, в
законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищеца сочи, че предявява настоящия иск за
установяване на съществуването на вземането за: - сумата от 310,54 лева - главница за
потребена и незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на
база предоставена мощност, съгласно фактури издадени през периода 13.11.2018г. -
25.05.2021г. подробно описани в Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д №***/2021г. по описа на PC гр. Варна; -
сумата от 21,75 лв., представляваща мораторна лихва за периода от датата на падежа по
всяка от фактурите до 24.09.2021 г.; - ведно със законната лихва върху всяка от главниците
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на задължението. Вземанията по процесиите фактури, които се претендират с
настоящия иск, се сочи, че са представени подробно описани в Таблица №1, както следва:
НЕПЛАТЕНЛИХВА
ОСТАТЪККЪМ
ФАКТУРАДАТА НАСУМА НАПО24.09.2021
НОМЕРФАКТУРАТАПАДЕЖФАКТУРАФАКТУРАг.ОБЩО
ФП27295363113.11.20183.12.20180,24 лв.0,24 лв.0,06 лв.0,30 лв.
ФП29786084813.8.20201.9.202025,94 лв.25,94 лв.2,79 лв.28,73 лв.
ФП29852486415.9.20201.10.202029,78 лв.29,78 лв.2,96 лв.32,74 лв.
ФП2995712378.10.202027.10.202032,66 лв.32,66 лв.3,01 лв.35,67 лв.
2
ФП3007432975.11.202016.11.202025,94 лв.25,94 лв.2,24 лв.28,18 лв.
ФП3018984784.12.202015.12.202029,78 лв.29,78 лв.2,34 лв.32,12 лв.
ФП3030525245.1.202115.1.202129,78 лв.29,78 лв.2,08 лв.31,86 лв.
ФП3042089274.2.202115.2.202127,86 лв.27,86 лв.1,71 лв.29,57 лв.
ФП3053529564.3.202115.3.202127,86 лв.27,86 лв.1,50 лв.29,36 лв.
ФП3065044085.4.202115.4.202128,82 лв.28,82 лв.1,30 лв.30,12 лв.
ФП3076573115.5.202117.5.202129,78 лв.29,78 лв.1,07 лв.30,85 лв.
ФП30879147025.5.20214.6.202122,10 лв.22,10 лв.0,69 лв.22,79 лв.
ОБЩО310.54 лв310.54 лв21,75 лв.332,29лв
ЕТ „*****", ЕИК *****, се сочи, че е собственик на обект с абонатен номер *****, находящ
се в гр. Варна, *****, който използва електроенергия за стопански нужди, като в обекта е
монтиран трифазен електромер. Тоест, между страните в настоящото производство
съществува облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия. За да бъде
доставяна ел. енергия до обекта на ЕТ „*****", ЕИК *****, се сочи, че същото е
присъединено към електроразпределителната мрежа на „Е.С." АД. Сочи се, че обект с
абонатен номер *****, е присъединен при резервирана мощност от капацитета на
електроразпределителната мрежа в размер на 39,00 кВт. Съгласно чл. 29 от Правилата за
търговия с електрическа енергия клиентите, присъединени към електроразпределителната
мрежа, заплащат на „Е-П.П." АД освен цена за потребена ел. енергия, така и цени за
мрежови услуги измежду които и достъп и пренос на ел. енергия по
електроразпределителната мрежа. Поради горното, ищецът, а не електроразпределителното
предприятие, е фактурирал за периода на потребление суми дължими за услугата достъп до
разпределителната мрежа при резервирана мощност.
Основания за начисляване на дължимите суми се сочат следните такива:
Относно качеството на ответната страна - „небитов клиент" по смисъла на § 1 т. 33а от ПЗР
към ЗЕ:
Съгласно § 1 т. 33а от ПЗР към ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Така,
небитов клиент може да е физическо или юридическо лице, което купува ел. енергия за
стопански нужди. Ответникът е юридическо лице, което стопанисва процесния обект за
стопански нужди. След като обекта се ползва за небитови нужди, то и ответникът се явява
небитов клиент по смисъла на Закона за енергетиката.
Основание за издаване на фактура №*****/13.11.2018г. на стойност 0,24 лева ; фактура
*****/13.08.2020г. на стойност 25,94 лева ; фактура *****/15.09.2020г. на стойност 29,78
лева ; фактура *****/08.10.2020г. на стойност 32,66 лева и претендиране заплащане на суми
във връзка с тях, се сочи:
3
През периода обхванат от горепосочените фактури е съществувало непрекъснато
облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия и по осъществяване
на достъп до електроразпределителната мрежа, с цел снабдяване с ел. енергия при общи
условия, за обект находящ се в гр. Варна, кв. *****, с абонатен номер *****. Съгласно
разпоредбата на чл. 94а, ал.1 ЗЕ, енергийното предприятие - краен снабдител, каквото е и
„Е-П.П." АД, осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и
небитови крайни клиенти, които обекти са вече присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна
територия. Продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от
ДКЕВР /сега КЕВР/ цени и при общи условия на енергийното предприятие - краен
снабдител - чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а ЗЕ.
С нормата на чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия е въведено изричното
задължение за клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, да заплащат
на крайния снабдител цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други
мрежови услуги за съответния ценови период, като тези цени се определят от ДКЕВР /сега
КЕВР/.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата, мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставената мощност в местата за измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите
по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
С Решение Ц-29 от 01.07.2020г. на ДКЕВР и на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ е била
определена цена за достъп до електроразпределителната мрежа на небитови потребители -
абонати на ответника в размер на 0.2053 лв. /kW/ден /т. 7.3.2 от решението/.
Посочената цена, се сочи, че важи и за процесния период. Сочи се, че при определянето на
цените за битови и небитови клиенти е възприет различен подход, като при ползване на
обекта за битови нужди цената за достъп се заплаща върху количествата действително
изразходвана електрическа енергия. При потребление за небитови нужди, каквото е
осъществявано от в обект с абонатен номер *****, цената за достъп е определена на ден
съобразно предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата
и се дължи за всеки ден, през който продължава присъединяването, независимо от
количеството потребена електрическа енергия. Според дефиницията, съдържаща се в
разпоредбата на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ, "достъп" е правото за използване на преносната
мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ
срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, т. е. цената за достъп се
заплаща за поддържането на мрежата и принципната готовност за престиране на
електрическа енергия. Разходите за поддръжка и управление на мрежата зависят от
ангажирания за нуждите на всеки отделен клиент капацитет в мрежата в съответствие със
заявената от него мощност. Така, всеки небитов клиент заплаща цена за поддръжката на
4
резервирания от него капацитет от мрежата, независимо от моментната консумация при
наличието на присъединяване към мрежата. Стойността на услугата достъп до
разпределителната мрежа зависи от предоставената мощност съгласно чл. 33, ал. 1 и чл. 37
от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. В
този смисъл цената за достъп до разпределителната мрежа не зависи от ползваното
количество електрическа енергия, а от резервираната за обекта на клиента и предоставена
мощност, независимо дали на същия е била доставяна електрическа енергия или не. Именно
заради това в нито една от процесиите фактури не е начислена стойност на потребена ел.
енергия, тъй като такава няма, но е начислена сума за осъществен достъп до
разпределителната мрежа при резервирана мощност от капацитета й. Освобождаване от
задължението за заплащането на тази мрежова услуга след присъединяването към
електроразпределителната мрежа, се сочи, че може да настъпи само при прекратяване на
облигационната връзка или при преустановяване на достъпа до електроразпределителната
мрежа.
В настоящия случай от представените по делото доказателства се установява, че ищецът е
предоставял до обект с абонатен номер ***** ел. енергия за небитови нужди.
Облигационните правоотношения не са прекъснати, като за процесния период не е
потребявана ел. енергия, поради което във фактурите не е начислена и такава стойност. През
периода посочен в процесиите фактури е предоставяна непрекъснато услугата достъп до
електроразпределителната мрежа на обекта, който се стопанисва от ответника, цената на
която се дължи на крайния снабдител независимо от потреблението на ел. енергия.
Следователно стойността по фактура №*****/13.11.2018г. на стойност 0,24 лева; фактура
*****/13.08.2020г. на стойност 25,94 лева ; фактура *****/15.09.2020г. на стойност 29,78
лева; фактура *****/08.10.2020г. на стойност 32,66 лева, е дължима от ответника -
собственик на обекта и ползвател на електроенергия, както и достъп до
електроразпределителната мрежа за процесния период.
Сочи се, като основание за издаване на фактура *****/05.11.2020г. на стойност 25,94 лева ;
фактура *****/04.12.2020г. на стойност 29,78 лева ; фактура *****/05.01.2021 г. на стойност
29,78 лева ; фактура *****/04.02.2021г. на стойност 27,86 лева ; фактура *****/04.03.2021г.
на стойност 27,86 лева ; фактура *****/05.04.2021г. на стойност 28,82 лева ; фактура
*****/05.05.2021г. на стойност 29,78 лева ; фактура **********/25.05.2021 г. на стойност
22,10 лева и претендиране заплащане на суми във връзка с тях, следното:
За посочения период ищцовото дружество действа в качеството си на търговец, като
съществуващото правоотношение между страните е регулирано от разпоредбите на § 15 на
ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020г.). Считано от 01.10.2020 г. с
последното изменение на чл.94а от ЗЕ от кръга клиенти на крайния снабдител отпаднаха
всички небитови клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени.
Това прави невъзможно оставането на обект с абонатен номер ***** на регулирания пазар -
той не може да бъде снабдяван от крайния снабдител по неговите общи условия, което ех
5
lege води до прекратяване на договора за доставка на електрическа енергия при общи
условия от крайния снабдител. За клиентите, които след 01.10.2020г. не могат да бъдат
снабдявани от крайния снабдител, с нарочна разпоредба в ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от
2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) - § 15, е предвидено в случай, че до 30 септември 2020 г.
включително клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по
свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния
му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ. (т.е. лицензия
за търговия с електрическа енергия). Доставчикът по ал. 2 ( крайният снабдител, но при
условията на лицензията си за търговия, а не за обществено снабдяване и не по
регулираните от КЕВР цени за доставка на енергия ниско напрежение) сключва типов
договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са сключили договор с
търговец на електрическа енергия. Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до 30
юни 2021 г. До сключването на типовия договор, доставчикът по ал. 2 осигурява доставката
на електрическа енергия, при условие че клиентът своевременно заплаща всички дължими
суми във връзка с доставката. Сочи се, че ответникът няма сключен договор с търговец на
електрическа енергия по свободно договорени цени за процесния обект нито към 01.10.2020
г, нито към настоящия момент. Не е налице и сключен типов договор по § 15 на ПЗР на ЗИД
на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.). Поради горната законодателна промяна
от 01.10.2020 г. обектът с абонатен номер ***** служебно преминава от "Е-П.П" АД, в
качеството му на краен снабдител, на свободен пазар с доставчик „Е-П.П" АД, в качеството
му на Търговец на свободен пазар. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ клиенти, регистрирани на
пазара по свободно договорени цени заплащат дължимите суми за мрежови услуги на
съответния търговец, който от своя страна заплаща дължимите суми за мрежови услуги на
съответния мрежови оператор. За периода на процесиите фактури отново не са начислявани
дължими суми за потребена енергия. За посочения период е начислявана само дължима сума
за мрежова услуга "достъп до електроразпределителната мрежа", изчислена на база
предоставена мощност - 39,00 кВт за абонатен №*****.
Поради всичко гореизложено, за процесния период "Е-П.П." АД, в качеството си на
търговец на свободен пазар е издало фактура *****/05.11.2020г. на стойност 25,94 лева ;
фактура *****/04.12.2020г. на стойност 29,78 лева ; фактура *****/05.01.2021 г. на стойност
29,78 лева ; фактура *****/04.02.2021г. на стойност 27,86 лева ; фактура *****/04.03.2021г.
на стойност 27,86 лева ; фактура *****/05.04.2021г. на стойност 28,82 лева ; фактура
*****/05.05.2021 г. на стойност 29,78 лева ; фактура **********/25.05.2021 г. на стойност
22,10 лева.
Сумите, дължими от ответника за предоставени мрежови услуги се начисляват от "Е-П.П."
АД на основание чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ, съгласно която клиенти, регистрирани на пазара по
свободно договорени цени заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния
търговец.
Видно от всичко изложено, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ЕТ „*****", ЕИК *****, със седалище и адрес на
6
управление в град Варна, кв. *****, е собственик на обект за небитови нужди и ползвател на
мрежова услуга достъп до електроразпределителната мрежа при резервиран капацитет от
същата, поради което дължи стойността на издадените фактури.
След настъпване изискуемостта на задълженията по всяка от процесиите фактури, същите
не са заплатени до настоящия момент.
Сочат се като основания за претендиране на мораторна лихва следните такива: По
съображения изложени в т. 1 и т. 2 от настоящата искова молба, ответникът дължи
заплащане на главници начислени с процесиите фактури. Обстоятелството, че абонатът не е
заплатил доброволно задължението си обуславя и настъпването на негативни последици за
същия - натрупване на мораторна лихва върху задължението. Размерът на мораторната
лихва /21,75 лева/ е определен като сбор от лихви по попосочените в настоящата искова
молба фактури, изчислени за периода от датата следваща падежа на задължението по
съответната фактура до 24.09.2021г. Дьлжимостта на лихви в случай на забавено плащане е
уговорена между страните, както в чл. 38 от ОУДПЕЕ, така и намира законова опора в чл. 86
ЗЗД.
Видно от всичко изложено, се претендира, че към настоящия момент ответната страна
дължи лихва върху главниците по всяка една от процесиите фактури, като сборът от
начислените лихви е в общ размер на 12,75 лева.
Ответникът ЕТ „*****-В.А.", ЕИК *****, със седалище: гр.Варна, ж.к. *****,
представлявано от В.Д.А., със съдебен адресат: гр.Варна, ул.„***** Чрез адв. Й.А. от ВАК,
в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба. Излага се в отговора
следното:
По отношение на допустимостта: Счита се иска за недопустим, доколкото ответника нито е
собственик на обекта, нито го е ползвал в посочения период.
По отношение на основателността: Счита, че претенцията е неоснователна и недоказана и
следва да бъде отхвърлена, като подробни съображения в настоящия отговор.
Съображенията за това са следните: Ответната страна оспорва твърдението на ищеца, че
между него и ответника съществува облигационно правоотношение по продажба на ел.
енергия. Оспорва се твърдението на ищеца, че ответника стопанисва процесния обект.
Оспорва се изцяло дължимостта на задължението обективирано в представените по делото
фактури № *****г., както и всички документи във връзка с тяхното издаване.
Счита се, че не са налице предпоставките за начисляване на сумите за мрежови услуги
достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност. Оспорват се
констатациите, обективирани в КП № 6191660 от 19.09.2021г. за извършената проверка от
служители на "Е.С." АД. Констативния протокол се сочи, че като съставен от служители на
"Е.С." АД по своя характер е частен свидетелстващ документ, именно защото не е издаден
от орган на държавната власт и защото материализира удостоверително изявление на своя
издател. Частният свидетелстващ документ не се ползва с никаква доказателствена сила, ако
с него издателят му удостоверява изгодни за себе си, факти, какъвто е и настоящия случай.
7
Такъв документ по своя характер представлява извънсъдебно писмено твърдение на
заинтересованата страна, в случая "Е-П.М." АД. Оспорва се Извлечение за фактури и
плащания за период, като частен документ неподписан от представител на ответника, и
неправилно определени суми по посочените в справката фактури. Оспорват се направените
изчисления на оставащите суми по посочените в справката фактури, от които не е ясно
начина и методиката, по която са начислени сумите по посочената партида. Направеното
изчисление се настоява, че е неправилно и незаконно. Счита се, че претендираната по
клиентски № ***** сума в общ размер на 310.54 лева, както и мораторната лихва в размер
на 21.75 лева по фактури № *****г., не ги дължи, тъй като същите са произволно
„изчислени", тоест без правно основание и в нарушение на нормите, които уреждат
предоставянето на мрежови услуги.
В тази връзка, оспорва се и твърдението на ищеца, че „при определяне на цените за битови и
небитови клиенти е възприет различен подход, като за небитовите нужди цената за достъп се
определя на ден, съобразно предоставената мощност или ангажирания капацитет на
мрежата, дължима на ден през периода на присъединяването, независимо от количеството
потребена ел. енергия. " Това твърдение на ищеца, се сочи, че е неправилно и противоречи
на нормативната база. Съгл. чл.29, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия
„Мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните
количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско
измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от комисията цени. ". Т.е., предпоставка за заплащане на мрежовите услуги е да
има „фактурирани количества активна ел. енергия", като това става по два начина: - в
съответствие със СТИ и предоставената мощност; или - в съответствие с
предоставената мощност. Или казано по друг начин, за да има начислена такса за мрежова
услуга, трябва да има фактурирано количество ел. енергия. В §1, т.15 от ДР на ЗЕ, се сочи,
че се съдържа легалната дефиниция на достъп до електроразпределителната мрежа, като
съгл. него „„Достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните
мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при
условия, определени с наредба.". Никъде в разпоредбата не се споменава за принципна
готовност за престиране на ел. енергия, както твърди ищеца. В нормативната база е описан
единствено начина на изчисляване на дължимите суми за достъп и пренос на мрежови
услуги, но не и че същите се дължат отделно от количеството консумирана ел. енергия.
Счита се, че твърденията на ищеца, че между страните съществува отношение по свободно
договорени цени, са неоснователни. Обектът с абонатен номер ***** няма как служебно да
премине на свободен пазар с доставчик „Е-П.П" АД, чрез сключване на типов договор, тъй
като между страните не съществува облигационно отношение и за обект с този абонатен
номер не е сключван договор за доставка на електрическа енергия при общи условия.
Обектът, находящ се в гр. Варна, кв. Владислав Варненчик, бл. 224, вх. 3, 85-6, който твърди
ищецът, че е собственост на ответника, се настоява, че не е присъединен към
електроразпределителната мрежа на "Е.С." АД, нито е резервирана мощност от капацитета
8
на електроразпределителната мрежа в размер на 39.00 кВт, още по малко пък е собственост
на ответника. За претендираният период ел. енергия в процесния обект, не е консумирана,
нито пък обекта е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, за да съществува
хипотетична възможност обектът да бъде електроснабдяван. При това положение, според
ответната страна, се налага изводът, че липсва основание за начисляване на цена на достъп
до електроразпределителната мрежа за процесния период, поради което претенцията на
ищцовото дружество се явява изцяло неоснователна. Неоснователността на главния иск
обуславя неоснователност и на акцесорните претенции за лихви, които като неоснователни
също следва да се отхвърлят.
Предвид всичко гореизложено, счита се, че така депозираната искова претенция, е
недопустима. В случай, че уважаемия съд приеме претенцията за допустима, счита се, че
същата е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена. Моли се да
бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски, както и сторените разноски в производството
по ч.гр.д. № ***/2021г., по описа на Районен съд - Варна. В случай, че претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение надвишава минималните размери, съгласно Наредба № 1
от 09.06.2005г., Моля същото да бъде намалено до минимално предвидения размер.
По допустимостта на установителния иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. №***/2021г. на ВРС - 33 състав, се
установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото
производство, в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство, в
качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, депозирано в деловодството на съда на 07.10.2021г. Въз основа на депозираното
заявление е издадена Заповед №5576/08.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК , по силата на която е разпоредено длъжника Едноличен търговец В.Д.А.,
действаща под фирма ЕТ "***** - В.А.", ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ж.к. "Владслав Варненчик" бл. 224, вх. 3, ет. 1, ап. 66, ДА ЗАПЛАТИ на
заявителя/кредитора „Е-П.П” АД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
бул. ***** суми, както следва: сумата от 328,62 лв., представляваща главница за
незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода от 21.12.2010 г. до 25.05.2021 г., за
обект с аб.№ *****, Варна, кв. *****6, клиентски № *****, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 07.10.2021 г., до окончателното
погасяване на задължението; сумата от 36,35 лв. - представляваща мораторна лихва,
изчислена от датата на падеж на издадените фактури до 24.09.2021 г.; сумата от 25,00 лв. за
платена държавна такса, както и сумата от 50,00 лв за юрисконсултско възнаграждение, на
осн. чл.26 от НБПП.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: незаплатена ел.енергия по
фактури, издадени за периода от 21.12.2010 г. до 25.05.2021 г., за обект с аб.№ *****, Варна,
кв. *****6, клиентски № *****.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в заповедното
9
производство и ответник в настоящото производство за недължимост на присъдените в
полза на заявителя суми, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск.
Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение
срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е
предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за
постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д.
№***/2021г. на ВРС - 33 състав. Вследствие на изложеното , съдът намира,че
производството по делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното, съдът формира извод , че е налице правен интерес от
предявената искова претенция , поради което съдът дължи произнасяне по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
от правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК. Предмет
на исковата претенция са суми, представляваща незаплатена цена на мрежова услуга за
достъп до ЕРМ на база предоставена мощност от 39.00кВт, по издадени фактури за периода
от 21.12.2010 г. до 25.05.2021 г., за обект с аб.№ *****, находящ се в гр.Варна, кв. *****6,
клиентски № *****.
Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно
производство по ч.гр.д. № ***/2021г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК, срещу която ответникът е възразил.
Така очертан, предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество
да установи пълно и главно, че с ответника са се намирали за сочения обект на потребление
в периода от 21.12.2010 г. до 25.05.2021 г., в договорни отношения като краен снабдител с
ел.енергия, респ. търговец на свободен пазар за периода след 21.12.2010г.; че в това му
качество е начислявал такса достъп до електроразпределителната мрежа, съобразно
одобрените и приети общи условия, правила и цени от КЕВР; размер на вземането, а по
претенцията за заплащане на обезщетение за забава: наличие на главен дълг, падеж и размер
на вземането. Ответната страна следва да докаже своите правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца да получи спорното
вземане.
Като писмени доказателства по делото са приети извлечение за фактури и плащания към
21.11.2021г. за клиентски № *****, всички фактури остойностяващи търсената
понастоящем цена на мрежови услуги - № *****., ОУ на ищцовото дружество.
Предмет на настоящата искова претенция е вземане за мрежова услуга „достъп“ до
разпределителната мрежа. Приложими за казуса са разпоредбите на ЗЕ, ПТЕЕ и Наредба №
6/2014г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и
разпределителните ел.мрежи в действащата им редакция за процесния период.
10
Материалната легитимация на ищеца да получи търсената престация следва от разпоредбата
на чл. 28 ПТЕЕ- битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат
всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител.
Единствените възражения на ответника, са били, че сумата не се дължи от него, тъй като не
е собственик и не стопанисва процесния обект, находящ се в гр.Варна, кв. *****6, с аб.№
*****, клиентски № *****. Ответникът оспорва обектада е присъединен към ЕРМ, както и
сочи, че няма сключен с ищеца договор.
Съгласно т. 8 ДР на ПТЕЕ „мрежови услуги" са достъп, пренос и системно управление.
Понятието „достъп“ е легално определено в пар.1, т.15 ДР на ЗЕ като право за използване на
преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия срещу
заплащане на цена и при условия, определени с наредба.
Съгласно чл. 33 и сл. от Наредба 6/2014г., предоставената мощност се заявява от клиента в
искането за проучване на условията за присъединяване на база на необходимите за ползване
в обекта приемници на електрическа енергия.
В чл. 4, ал. 2 ОУ на дружеството понятието „потребител на енергия за стопански нужди” е
физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на
Е.С. АД, което купува ел.енергия за стопански нужди, вкл. възложителят, собственикът на
сградата, в случаите на временно снабдяване с ел. енергия, необходима за извършване на
строителството, ремонт или реконструкция. Съгласно легалното определение на понятието
„потребител на енергийни услуги“ дадено в пар. 41б.“б“ на ДР на ЗЕ, това е лице, който
купува електрическа енергия, а краен клиент по см. на пар. 27б.“г“ е клиент, който купува
електрическа енергия за собствено ползване.
Ответникът оспорва обстоятелството, да е придобил собствеността или да е ползвател на
сочения като присъединен към ЕРМ обект, находящ се в гр.Варна, кв. *****6, с аб.№ *****,
клиентски № *****, като в тази насока ищеца не е ангажирал никакви писмени
доказателства.
В случай, че беше доказано, че ответника е собственик или ползвател на процесния обект,
находящ се в гр.Варна, кв. *****6, с аб.№ *****, клиентски № *****, то от този момент за
него би възникнало и задължението по заплащане на потребяваните услуги за ел. енергия и
мрежови услуги, доколкото в чл.91, ал.1 вр.чл.92, т. 4 и чл. 83, ал.1, т.6 вр. ал. 2 ЗЕ е
предвидено, че продажбата и преноса на електрическата енергия се извършват със сделки по
регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на
организиран пазар на електрическа енергия, като страни по тях са общественият доставчик
на електрическа енергия и потребителят- краен клиент. Ползвателите на съответната мрежа,
с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора на
електропреносната и/или електроразпределителната мрежа за ползване на мрежата, за
достъп до мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата
или потребени от нея, като цените за достъп и/или пренос се дължат от производителите на
електрическа енергия, операторите на електроразпределителни мрежи за количеството ел.
11
енергия за покриване на технологичните разходи по преноса и от крайните клиенти,
присъединени към електроенергийната система, освен в случаите по чл.119, ал.1, т.2 и ал. 2
/какъвто настоящият не е/, а редът, условията и съотношението в заплащането на цените по
ал. 1 от ползвателите на съответните мрежи се определят с Правилата за търговия с
ел.енергия /чл. 104 ЗЕ/. Така, съгласно разпоредбите на чл.104а ЗЕ, крайните клиенти
използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са
присъединени, при публично известни общи условия, като разпределението на електрическа
енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от
оператори на електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на обособена
територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за
съответната територия. С изм. на ЗЕ с ДВ бр. 57/2020г., в сила от 01.10.2020г. се предвижда,
че небитовите клиенти, следва да направят избор на доставчик на електрическа енергия
независимо от това в коя държава е регистриран доставчикът, доколкото доставчикът спазва
правилата по чл. 91, ал. 2 /чл. 95 вр. чл. 94а ЗЕ/, защото крайният снабдител осигурява
снабдяване на ел.енергия само за обекти на битови абонати. Според пар.28б.“а“ ЗЕ- "Краен
снабдител" е: енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови
крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение, в съответната лицензионна територия. Съгласно чл. 95а ЗЕ, доставчикът от
последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти,
които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал.1 до избора на друг
доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент
причини, като услугата е в обществен интерес по смисъла на този закон, която се предоставя
въз основа на договор при общи условия при условията на равнопоставеност в съответствие
с Правилата по чл. 91, ал. 2. Т.е фигурата на доставчик от последна инстанция е въведена в
интерес на обществото и с цел да продължи предоставянето на услугата по снабдяване
обекта на крайния клиент с ел.енергия, когато той не е направил избор на доставчик на
свободния пазар в срока по пар. 15 ПЗР на ЗЕ /ДВ бр. 57/2020г. в сила от 01.10.2020г./. А
пар. 15 ПЗР на ЗЕу предвижда, че в 30-дневен срок от влизането в сила на този закон
крайните снабдители изпращат уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване
снабдяването с електрическа енергия от 1 октомври 2020г. на обекти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна
територия. В случай, че до 30 септември 2020г. включително клиент по ал. 1 не е сключил
договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на
електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр
на лицензия по чл.39, ал.1, т.5. Доставчикът по ал.2 сключва типов договор с клиентите,
които до 30 септември 2020г. включително не са сключили договор с търговец на
електрическа енергия. Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021г. и
до сключването на типовия договор, доставчикът по ал. 2 осигурява доставката на
електрическа енергия, при условие че клиентът своевременно заплаща всички дължими
суми във връзка с доставката.
В случая няма ангажирани доказателства ответникът да е сключил за процесния обект
12
договор с търговец на ел.енергия по свободно договорени цени, но както се посочи тези
разпоредби са предвидени в обществен интерес и дотолкова, доколкото крайният клиент не
е сключил договор с търговец на свободния пазар, при което в срок до 30.06.2021г. тази
доставка се осъществява от доставчика от последна инстанция и без наличието на сключен
типов договор. Затова възраженията на ответника за недължимост на сумите, поради липса
на договор са неоснователни, след като процесното задължение касае период, обхванат от
пар.15, т.3 ПЗР на ЗЕ. Чл. 29 ПТЕЕ/ ДВ бр.№ 40/2020г. в сила от 05.05.2020г. предвижда, че
мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества
активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по
чл.83, ал.1, т. 6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т.1, 2 и т.3 по утвърдените от комисията цени,
като клиенти и производители, присъединени към електропреносната мрежа, дължат
утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, други мрежови услуги по електропреносната мрежа за съответния
ценови период, които заплащат на независимия преносен оператор.
Цената за достъп и/или за пренос през електроразпределителните мрежи за процесния
период е определена с т.7.3.2 от решение на КЕВР № Ц-29/01.07.2020г. и тя е в размер от
0,2053лв.кВтч.
В случая обаче, не е доказано за процесния период, че ответникът е собственик на сочения
обека, присъединен към електроразпределенителната мрежа, поради което няма как на
основание чл. 29 ПТЕЕ, същият да дължи заплащане на мрежовата услуга „достъп“.
След като не е установено ответникът да е придобил собствеността върху присъединения
обект или да е негов ползвател, то за него не възниква и задължението по заплащане на
потребяваните услуги за ел. енергия и мрежови услуги.
При изложеното, предявената искова претенция подлежи на отхвърляне.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.3 ГПК, ответникът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК/л.92/, съобразно който реализираните такива в
настоящото производство са в размер на 360,00 лева с ДДС за адв.възнаграждение, които
следва да се възложат в тежест на ищцовата страна.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Е-П.П” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ***** срещу ответника ЕТ „*****", ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление в град Варна, *****, съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
13
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД,
за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ
НА ИЩЕЦА, в качеството си на потребител на електроенергия за обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, кв. *****, с абонатен № *****, следните суми, а именно:
- сумата в размер на 310,54лв, представляваща сбор от главници по фактура
№*****/13.11.2018г. на стойност 0,24 лева ; фактура *****/13.08.2020г. на стойност 25,94
лева ; фактура *****/15.09.2020г. на стойност 29,78 лева ; фактура *****/08.10.2020г. на
стойност 32,66 лева ; фактура *****/05.11.2020г. на стойност 25,94 лева ; фактура
*****/04.12.2020г. на стойност 29,78 лева ; фактура *****/05.01.2021г. на стойност 29,78
лева ; фактура *****/04.02.2021г. на стойност 27,86 лева ; фактура *****/04.03.2021г. на
стойност 27,86 лева ; фактура *****/05.04.2021 г. на стойност 28,82 лева ; фактура
*****/05.05.2021г. на стойност 29,78 лева ; фактура **********/25.05.2021г. на стойност
22,10 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявление по
чл. 410 ГПК в съда – 07.10.2021г. до окончателно изплащане на задължението,
- сумата от 21,75лв., представляваща сбора от мораторната лихва по посочените фактури за
периода от датата на падежа на всеки от счетоводните документи до 24.09.2021г.,
които суми са присъдени с издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2021г. по
описа на Районен съд - гр. Варна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Е-П.П” АД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, *****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЕТ „*****", ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление в град Варна, *****, сумата от 360,00лв.,
представляваща сторени по делото разноски за адв.възнаграждение с включен ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обббяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по делото, ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14