№ 13071
гр. София, 19.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА Частно
гражданско дело № 20251110108240 по описа за 2025 година
Делото е образувано пред СРС въз основа на Определение № 247/13.01.2025 г.,
постановено по ч. гр. д. № 159/2025 г. по описа на РС – *********, с което заведеното пред
него дело е прекратено и е изпратено на СРС по подсъдност.
Производството се води по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, подадено от ЗК „*******“ АД срещу С. С. *********. В него са изложени твърдения,
че заявителят в качеството си на застраховател по имуществена застраховка „Каско“ на
увреденото МПС при процесното ПТП, предизвикано виновно от длъжника, е заплатил
застрахователно обезщетение, което претендира от длъжника, който по време на ПТП е бил
без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 ГПК /в действащата редакция, допълнена с
ДВ, бр. 100/2019 г., доколкото изменението, извършено с ДВ, бр. 11/2023 г., влиза в сила на
01.07.2025 г. с оглед изменението относно влизането му в сила, прието с ДВ, бр. 67/2024 г., в
сила от 01.07.2024 г./ заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по
седалището на длъжника, а заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се
намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Предвид
едностранния характер на заповедното производство съдът следи служебно за местната
подсъдност.
Съдът счита, че в случая се претендира регресно вземане по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ,
което възниква на деликтно, а не на договорно основание. Длъжникът нито е страна по
застрахователния договор, въз основа на който заявителят твърди, че е платил
застрахователно обезщетение, нито попада в някоя от категориите лица, определени в чл. 2,
ал. 2 КЗ като ползватели на застрахователни услуги /застраховащият, застрахованият,
третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали
права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което
проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти,
предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му
на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на ЗЗП/. Той не е и потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Щом правоотношението, от което се поражда отговорността на
длъжника, по отношение на когото се упражнява регресното право по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, е
за непозволено увреждане, а не по договор за застраховка, то той няма качеството на
потребител по смисъла на чл. 411, ал. 1 ГПК. Следователно местната подсъдност е по
общото правило – по постоянния адрес на длъжника.
1
Ето защо и след като прецени данните от справката за длъжника, изискана по реда на
Наредба № 14/2009 г., съдът намира, че делото не е подсъдно на Софийски районен съд, а
местно компетентен да го разгледа е РС – *********, като не споделя изложените от
последния съображения, че длъжникът има качеството на застрахован и на потребител.
Горното налага въпросът да бъде отнесен до горестоящия спрямо настоящия съд, за
да бъде окончателно определен компетентният правораздавателен орган.
По тези съображения и на основание чл. 122 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 8240/2025 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85
състав.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ на делото между Софийски районен съд и
Районен съд – *********.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2